№ 998
гр. Варна, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. А.ов
Членове:Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
и прокурора Т. С. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253100600954 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:34 часа се явиха:
Жалбоподателят- подсъдим П. В. В., редовно призован, явява се лично
и с адв. С. Л., редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
Гражданският ищец и частен обвинител А. В. С., редовно призован,
не се явява.
Гражданският ищец и частен обвинител В. С. Ж., редовно призован,
не се явява.
За гражданските ищци и частни обвинители се явява адв. Г. К., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБ. - ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл. 274
от НПК. Искания в тази насока не се направиха.
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия
Якова- Павлова.
АДВ. Л.: Поддържам жалбата с допълненията към нея. Нямам искания
по доказателствата.
АДВ. К.: Оспорвам жалбата. Нямам искания по доказателствата.
Представям договор за правна помощ.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не направиха искания по
доказателствата, дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Л.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата. Моля да
отмените присъдата на първоинстанционния съд. Действително, не съм
депозирал подробно свои аргументи, които да са налични пред вас, но съм
сигурен, че сте запознат с аргументите, изнесени от мен в хода на съдебните
прения пред първата инстанция. Всичките са валидни, без никакво
изключение.
На първо място, считам, че от присъдата на първоинстанционния съд не
става ясно кои доказателства съдът приема за установени и кои не и въз
основа на кои доказателства той гради и формира своето вътрешно
убеждение. Имам предвид следното: направил съм възражение за изключване
на част от гласните доказателства по досъдебното производство. В мотивите
си първоинстанционният съд само неизчерпателно, т.е. неконкретизирано
изброява кои доказателства приема. Това става на лист 5, абзац последен,
където казва, че „така споменатата фактическа обстановка се подкрепя от
събраната по досъдебното производство доказателствена съвкупност“ и
започва изброяването „обясненията на подс. В., свидетелските показания на
разпитаните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие,
заключенията на вещите лице…“ В тази връзка аз не мога да разбера кои
свидетелски показания приема за достоверни. При положение, че съм
направил изрично искане за отстраняване на свидетелски показания на Боян
2
Папазов, съдът никъде не коментира никъде това обстоятелство.
На следващо място, не си спомням да са приобщени: протоколи за оглед
на произшествие, протокол за взимане на образци за сравнителен материал,
протокол за доброволно предаване. Как съдът е формирал своята воля? Защо
обръщам внимание на свидетелските показания на свидетеля Боян Папазов?
Той е полицейски служител, който в беседа с тогава обвиняемия, а
впоследствие подсъдим, научава някакви факти и обстоятелства, които
впоследствие пресъздава и казва: „В съдебно заседание Папазов заяви: всичко
това, което го казвам, го зная от беседата си с П. В.. Безспорно тогава, когато
са се взимали тези сведения през 2021г. все още я нямаше изричната забрана в
закона, но имаше достатъчно обилна практика, която съм цитирал в
пледоарията си още от 2013г. за забрана на ползване на деривативни способи,
когато е налице възможността за събиране на данни от самия подсъдим, т.е.
събирани чрез оригинерен способ. Всичко това го обяснявам, защото на мен
не ми стана ясно кое съдът приета и кое изключва от доказателствения
материал. Аз не видях някъде съдът да изключва някое доказателство.
По отношение конкретиката на всичките събрани доказателства,
обръщам внимание на две от тях, които считам за изключително съществени.
Първото е, че първоинстанционният съд изцяло кредитира показанията на
свид. Ф.. Всъщност свид. Ф. е единственият, който дава някакви данни за
авторството на деянието. Всички останали факти можем да приемем, че са
установени, но по отношение на това, кой е запалил въпросната вещ
единствените показания са от страна на свид. Ф.. В случая имаме безспорни
противоречия на заявеното в съдебно заседание и на това, което е казал на
фаза досъдебно производство и след това респективно разпитван по частно
наказателно дело. Няма никакъв коментар на съда в тази насока. Това, което у
мен буди съмнение е, че показанията, дадени на фаза досъдебно производство,
респективно пренесени по ЧНД, разпитан пред съдия, не са достоверни.
Единият от другите свидетели, свид. Я. беше заявил, че е бил малтретиран от
полицейски служители, за да каже съответните неща. Другият свидетел е
свид. Ф.. Когато свид. Я. дойде в съдебната зала каза: „не е вярно това, което
съм говорил на фаза досъдебно производство“ и обясни как седят нещата в
действителност. Свидетелят Ф., от своя страна, не каза „не е вярно“, но
започна да обяснява „не си спомням“, „не си спомням“. Това бяха неговите
думи, като единственото, което той заяви беше: „Не зная как е запален
3
автомобила“. И тук вече имаме противоречие. Ако той в съдебно заседание
казва, че не знае как е запален автомобила, а в досъдебното производство дава
подробни обяснения как е запален, кое от двете приема съдът за достоверно и
защо. Ясно ми става, така е написано и в мотивите, че приема показанията му,
дадени в досъдебното производство и пред съда, защо?
На следващо място, обстоятелствата, които следва да бъдат изключени
от доказателствения материал показанията на Ф., дадени на фаза досъдебното
производство и съдебната фаза, т.е. разпитването, е следното: разпитът, даден
пред съдия по ЧНД, започва в 15:30 часа и приключва в 14:00 часа. Това
очевидно няма как да стане. Ясно е, че това е невъзможно, но това не ни дава
възможност да съпоставим и да разберем какво се е случило с този човек.
Безспорно се установи, че в един и същи ден той първо е дал сведения пред
полицейски служител, след това е бил разпитан от полицай в досъдебното
производство и в същия ден отива и дава свидетелски показания пред съдия
по съответното ЧНД. Считам, че това е самостоятелно основание за
неприемане на неговите показания, дадени по ЧНД.
Освен това, по делото са налице самоотводи на много от участващите в
производството. Това са всички разследващи полицаи, прокурор и
впоследствие съдия С.. Извършени са множество действия, докато се направи
отвода, това са назначаване и приемане на съдебно- химическата експертиза,
разпит на свидетели, включително и въпросния разпит пред съдия. Идеята на
отвода е да се гарантира в цялост непредубедеността на съответния орган,
който извършва действията. При положение, че имаме безспорно становище,
че прокурорите, съдиите, полицаите са в приятелски отношения с
пострадалия, защото бил полицай в Провадия /мисля, че прокурорът беше
казал, че имат общи познати с П. В./, това означава, че всички действия,
извършени до този момент на самоотвода следва да бъдат поставени под
внимание, респ. по мое мнение трябва да бъдат изключени от
доказателствения материал. Те не могат да произведат годното, търсеното от
НК и НПК действие.
Другият елемент, на който искам да се спра и който също считам за
изключително важен, това е СОЕ. По делото имаме две СОЕ. В мотивите на
първоинстанционния съд никъде не видях защо едната не се приема, а се
приема другата. Видно е, че се приема втората експертиза, но защо не се
4
приема първата, не става ясно. Оттам нататък, първата СОЕ дава заключение
за стойност в размер на 6 685 лева, втората СОЕ дава заключение за стойност
8100 лева, като на въпроса дали е възможно да е под 8100, вещото лице заяви
„Да, възможно е да е 7500 лева“. Последва въпрос от страна на
представителят на частното обвинение може ли да е по- висока. Вещото лице
отговори „Да, може и да е по- висока“. Тоест, вещото лице не можеше да
конкретизира до последния лев, както се казва, с категоричност каква е
стойността на автомобила. Защо тази стойност е толкова важна? На П. В. бе
повдигнато обвинение и първоинстанционният съд го призна за виновен за
престъпление по смисъла на чл. 330, ал.1 от НК. Съгласно диспозитивната
норма на чл. 330, ал.1 съставомерният признак значителна стойност по
смисъла на разпоредбата, има имуществен критерий, кореспондиращ с
установеното обстоятелство значителни вреди, посочени от законодателя в
различни норми на Наказателния кодекс. Съгласно постоянната практика на
касационната инстанция имуществения тип за тези съставомерни признаци е
обусловен от размера на минималната работна заплата в страна, като в
частност това е равно на стойността на четиринадесет минимални работни
заплати към момента на осъществяване на деянието. Съгласно ПМС №
320/20.12.2022г. минималната работна заплата на страната към датата на
извършване на деянието е била 560 лева. В конкретния случай
равностойността на 14 минимални работни заплати към процесната дата е 7
840 лева. Тоест, ако стойността на автомобила е под 7840 лева деянието би
следвало да е несъставомерно. Ако е над тази стойност, то би следвало да е
съставомерно. Аз поисках от първоинстанционния съд да приеме най-
благоприятното за дееца, а именно заявеното от вещото лице във втората
СОЕ, че стойността на автомобила е възможно да е била 7500 лева, това
въобще не е коментирано в мотивите на първоинстанционния съд. Разбира се,
правим уговорката, че това е стойността на запалената вещ, не на изгорелите
други вещи. В тази връзка си позволявам да доразвия своите разсъждения как
и защо съдът прие, че са налице други вещи, които са изгорели, освен
автомобила, само по свидетелските показания на пострадалите, които заявиха
„аз бях точно с такова оборудване“, „аз бях направил такива подобрения“, без
никакво доказателство- нито документ, нито свидетелски показания, нищо. Те
просто заявиха, „в този автомобил имах толкова пари, имах еди- каква си
лебедка, имах еди- какви си неща“, никакви доказателства няма за стойността
5
над определената от вещото лице стойност на автомобила. В тази връзка защо
първоинстанционният съд приема, че са налице други унищожени вещи? И
последно в тази насока, при преценка на съставомерността на престъплението
по чл. 330, ал.1 следва да се отчете не стойността на предметите, които са
унищожени в резултат на осъществения палеж, а стойността на имуществото,
което е било запалено, т.е. автомобила. Това е съгласно Решение №
273/02.07.2012г. по НОХД № 691/2012 г. на ВКС.
Последното, на което искам да обърна внимание и което е
самостоятелно основание за връщане на делото за разглеждане от друг състав
е следното /правя уточнението, че съм нямал възможност да го коментирам в
пледоарията си, тъй като тогава протоколът не беше готов, излагам го в
момента пред вас, като го считам за съществено/: налице е нарушение, което
засяга правата на частния обвинител, което е самостоятелно основание за
съдебният акт, тъй като е налице нарушение на чл. 291, ал.2 от НПК.
Основанието за отмяна е по чл. 348, ал.3, т.1 от НПК и то е следното: в
протокола от последното с.з. от 31.10.2024г. е отбелязано, че заседанието
започва в 15:30 часа, без граждански ищци и без частни обвинители, те не
бяха в залата. Представлявани бяха от техния повереник, колегата К.. В същия
протокол е отбелязано, че в 13:40 часа гражданският ищец и частен обвинител
А. С. влиза в залата, респ. може да участва лично в производството. Въпреки,
че той беше там, присъствал е в съдебното заседание на него не му е
предоставена възможност да участва в процеса, съгласно изискванията на чл.
291, ал.1 от НПК. Съгласно тази разпоредба съдебните прения започват с реч
на прокурора, след това се дава думата последователно на частния обвинител
и на неговия повереник, на гражданския ищец и на неговия повереник, на
защитника и на подсъдимия. Видно от протокола на проведеното съдебно
заседание частният обвинител и гражданският ищец С. не е взел участие в
съдебните прения в нито едно от двете си качества. В съдебните прения е
участвал само неговият повереник, адв. К., но неговото участие в съдебните
прения е отделно и самостоятелно от правото на лично участие на частния
обвинител и гражданския ищец. Нарушенията на разпоредбата на чл. 291, ал.2
НПК и неизвършването на това процесуално действие представлява
отстранимо съществено процесуално нарушение на правилата, ограничаващи
правото на частния обвинител. Изискванията на НПК в тази насока не са
самоцелни, а са гаранция за правото на защита на страните в процеса,
6
процесуалната активност на страните и принципа за устност и
непосредственост, които са от съществено значение за формиране на
вътрешното убеждение на съда. В този смисъл е Решение № 170/12.08. 2022г.
на ВОС, 4 състав, постановено по ВНЧД № 519/2022г.
Предвид подробно изложените аргументи от мен в днешно съдебно
заседание единственото, за което ще помоля е да погледнете и доводите ми,
изложени пред първоинстанционния съд в пледоарията, когато съм защитавал
своя клиент.
Моля да отмените присъдата на първоинстанционния съд. Считам, че
делото следва да бъде върнато обратно на друг състав.
В условията на алтернативност, моля да постановите оправдателна
присъда, тъй като са налице два от признаците за наличието на такава
оправдателна присъда, от една страна е недоказано твърдението, от друга е
несъставомерност по изложените вече съображения.
Правя възражение срещу адвокатския хонорар, който е в размер на 3000
лева за единия клиент на адв. К. дотолкова, доколкото за другия му клиент
стойността е 1000 лева, за които не правя възражения.
ПОДСЪДИМИЯТ /право на лична защита/: Съгласен съм с казаното
от защитника ми. Няма какво да добавя.
АДВ. К.: Считам, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна
и законосъобразна, поради което моля да бъде потвърдена.
В днешно съдебно заседание колегата изложи множество аргументи в
подкрепа на своята въззивна жалба, които обаче считам, че не са
аргументирани, като се отправя упрек към първоинстанционния съд за това, че
не е мотивирал присъдата си в достатъчна степен. Колегата отправя упрек към
първоинстанционния съд, че същият не е отстранил според него свидетели от
делото, може би има предвид не е кредитирал определени показания на едни
свидетели, а други е кредитирал, и че са налице процесуални нарушения,
свързани с приобщаване на доказателства, което абсолютно не е вярно. Няма
да преповтарям мотивите на съда. Считам, че твърденията на колегата са
абсолютно голословни. На няколко пъти се отправи упрек от защитата защо
някои показания се кредитират, защо се кредитират, като съдът абсолютно
обстойно е изложил мотиви в тази насока, които аз напълно споделям. Прави
7
се упрек за невъзможност съдът да разпита един свидетел в рамките на 30
минути, аз не мога да разбера точно какъв е този упрек. Няма никаква пречка
един свидетел да бъде разпитван по ЧНД, още повече зависи
продължителността на разпита каква е, не е в рамките на двадесет страници,
за да може да се аргументира, че е налице някакво процесуално нарушение в
тази посока.
Претендират се извършени процесуални нарушения във връзка с
направени самоотводи на участници в производството, в крайна сметка са
извършени неотложните процесуално следствени действия, след което
участващите, които са счели, че са налице пречки за участието им по делото,
са се аргументирали и са се самоотвели от участие в наказателния процес.
Иска се според защитата оценка само на автомобила, без намиращите се
в него вещи или както защитата се изрази стойността на имуществото, което е
запалено. Когато подсъдимият е запалил една вещ, той знае, че заедно със
самото МПС би се запалило и изгоряло както имуществото, което е монтирано
върху съответното МПС, така и намиращите се в него вещи. Така че не
виждам дори не само законова, но и чисто житейски оправдана и смислена
причина тези съображения да бъдат сочени от страна на защитата. Не са
налице и претендираните процесуални нарушения, свързани с участието в
процеса на частния обвинител и граждански ищец А. С., като такава практика
на ВКС беше изложена, а и самият пострадал няма такива претенции.
По отношение на възраженията за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, на първо място чл. 189 НПК не позволява да се прави такова
възражение, а отделно от това делото е от три- четири години, бяха проведени
множество съдебни заседания, а от извършване на деянието са изминали пет
години, които сами по себе си, даже считам, че тези хонорари са твърде малки
за обема на работата, която съм извършил, но както казах чл. 189 НПК не
позволява да се прави възражение за адвокатско възнаграждение.
Моля да постановите решение, с което да оставите без уважение
въззивната жалба, като необоснована и неправилна, да потвърдите присъдата
на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна и да ни
присъдите разноските по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение въззивната жалба, като
неоснователна и да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд, като
8
правилна и законосъобразна. Считам, че същата е добре мотивирана,
изложени са конкретно насоки за това кои показания следва да бъдат
кредитирани и кои не. Считам, че отделно от това, в досъдебното
производство са събрани достатъчно доказателства, които да обосновават
виновността на подсъдимия в извършеното престъпление. Доколкото колегата
използва термина „изключени“ може би има предвид първоинстанционният
съд да не кредитира показанията, тъй като няма как да изключи доказателство
от делото, което е събрано по реда на закона. Считам, че всички доказателства
са събрани по съответния ред. Доколкото по никакъв начин не се изпада в
конкретика защо и по какъв повод да бъдат изключени тези показания, а
единствено се цитират показания на свидетели, не мога да взема отношение
по същество, тъй като считам, че това искане, въззивният съд да не кредитира
тези показания, също страда от липса на всякаква аргументация.
Другият довод, който изтъкна колегата, по повод отводите на органите,
които са били ангажирани по делото, като се визира и факта, че вече са били
извършени някакви процесуални действия, не считам за нужно да обяснявам
на настоящия състав, че неотложните следствени действия следва да бъдат
извършени, те са задължение на правораздавателните органи. Ако в един
последващ момент някой от тях е счел, очевидно е счел, че е предубеден, то
съответно неговия отвод е бил абсолютно законосъобразен и не виждам в тази
насока какви биха могли да бъдат претенциите на защитата на подсъдимия.
Относно визираното процесуалното нарушение вероятно за недаване на
дума на пострадалия, а иначе участието му в съдебното производство не е
било задължително, доколкото същият се е представлявал от защитник,
считам, че неговите права по никакъв начин не са били нарушени, или пък
това нарушение не е от категорията на тези, които да налагат връщането на
делото за ново разглеждане. Не стана въпрос за размера на наказанието,
считам, че същото е правилно определено, малко над минималния размер,
като наказанието е отложено с изпитателен срок. Считам, че
първоинстанционният съд правилно се е произнесъл.
АДВ. Л. /реплика/: Правя следното уточнение: когато говорим за
проведеното ЧНД за разпита на единствения ключов свидетел Ф. и за това, че
не следва да бъде приет този разпит, така казах, но имах предвид следното: в
протокола по ЧНД е записано, че разпитът започва в 15:30 часа и завършва в
9
14:00часа. Тоест, не че тридесет минути, а започва в 15:30 часа и завършва в
14:00 часа. Това е записано в протокола на две места. По отношение на
изразеното становище, че частния обвинител и граждански ищец, който е
присъствал, но не му е била дадена думата, няма такива претенции, няма
значение дали има претенции или не. Редът би следвало да се спази защото
чисто хипотетично е на практика изявлението на частния обвинител и
граждански ищец, би могло да формира вътрешното убеждение на
наблюдаващия съдия, тоест на съответния състав, поради което е съществено
процесуално нарушение, но то е отстранимо, когато се върне делото за ново
разглеждане.
Защо считам деянието за несъставомерно? Защото считам, че не е
изяснен механизма на въпросния палеж. Разпитвайки вещото лице по
назначената пожаро- техническа експертиза, му бе зададен въпроса какво е
минималното количество, което е необходимо, за да се възП.и автомобила.
Ясно е, че ако излееш от една бутилка 20 гр. запалима течност и я запалиш,
няма да възпроизведе този пламък. Та, какво е минималното количество, което
е необходимо, за да се запали този автомобил по начина, по който е изгорял.
Вещото лице в съдебно заседание каза „необходимо е литър, литър и
половина“. Това каза вещото лице, „по- малко не става“. Обръщам внимание
на свидетелските показания. Съдът приема в мотивите си, че бутилката, която
П. В. хипотетично е взел, е литър- литър и половина. Няма такова нещо, само
двама човека говорят за бутилка, която е взел- свидетеля Я., който казва, че
бутилката е половин литър и в нея имало малко течност, да кажем наполовина.
Другият, който говори за въпросната бутилка, това е свидетелят Ф.. Ако
можем да считаме за годни неговите показания, които са дадени по ЧНД, той
също говори за половин литрова бутилка. Как и откъде съдът прие, че
бутилката е литър и половина, за да излезе с осъдителната присъда, иначе
имаме недоказаност, според мен. Това са моите аргументи.
Моля да имате предвид пледоарията ми в първата инстанция.
СЪДЪТ дава на жалбоподателя- подсъдим
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ. – ПОДСЪДИМ: Не се признавам за виновен, моля обвинението
ми да бъде отменено.
10
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
11:04 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11