№ 8119
гр. София, 05.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20211110140467 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ЛЮБК. Б. ЛЮБ., ЕГН **********, с адрес гр.София,
кв.Смиеново, ул.”187-ма” № 12, ет.1, чрез адв.Ц. със съдебен адрес гр.София, ул.”Алабин” №
36, ет.2, офис 3, за осъждане на ответника Р. Б. ЛЮБ., ЕГН **********, с адрес гр.София,
кв.Смиеново, ул.”187-ма” № 12, ет.2, да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление,
извършено на 09.07.2016 г. в гр.София, при което ответникът е влязъл на етажа на къщата,
обитаван от ищцата, приближил се до нея и започнал да й крещи, че следва да му заплаща за
това, че минава през общия вход на къщата и ще изпрати група от Ботевград, която да я
убие.
С искане за приемане като писмени доказателства са представени влязло в сила на
23.06.2017 г. решение № 8004/07.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 79651/2015 г. по описа
на СРС, 91 състав, ведно със заповед за защита от 07.06.2016 г. по ЗЗДН по посоченото дело,
окончателно решение от 23.06.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 453/2017 г. по описа на СГС,
писмо по гр.д.№ 79651/2015 г. по описа на СРС до началника на 6-то РПУ при СДВР,
присъда от 11.07.2019 г., постановена по нохд № 16794/2017 г. по описа на СРС, 115 състав,
ведно с мотиви, окончателно решение от 09.06.2021 г., постановено по внохд № 4159/2020 г.
по описа на СГС, 13 въззивен състав.
Направено е искане за допускане до разпит на трима свидетели, както и за
назначаване на съдебно-медицинска експертиза.
В срока за отговора, ответникът е депозирал такъв, в който изразява становище по
основателността на предявения иск.
Прави искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на толкова
свидетели, колкото съдът допусне и на ищцата.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: За
1
изясняване спора от фактическа страна следва да бъдат приети като писмени доказателства
представените с исковата молба документи и да бъдат допуснати до разпит на страните по
двама свидетели при режим на довеждане.
По искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, съдът намира, че
следва да се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след изслушване
становището на страните.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявен е иск от ЛЮБК. Б. ЛЮБ.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.Смиеново, ул.”187-ма” № 12, ет.1, чрез адв.Ц. със
съдебен адрес гр.София, ул.”Алабин” № 36, ет.2, офис 3, за осъждане на ответника Р. Б.
ЛЮБ., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.Смиеново, ул.”187-ма” № 12, ет.2, да заплати
на ищеца сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъпление, извършено на 09.07.2016 г. в гр.София, при което
ответникът е влязъл на етажа на къщата, обитаван от ищцата, приближил се до нея и
започнал да й крещи, че следва да му заплаща за това, че минава през общия вход на къщата
и ще изпрати група от Ботевград, която да я убие, ведно със законната лихва от датата на
непозволеното увреждане – 09.07.2016 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са брат и сестра, като поради грубото
отношение на ответника спрямо ищцата, вкл. и поради нанесен й побой, срещу същия е
издадена заповед за защита от домашно насилие, извършено на 21.11.2015 г. Отбелязва се,
че освен задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, на
последния е наложена и мярка забрана да доближава ищцата на по-малко от 50 метра.
Ищцата сочи, че въпреки, че ответникът е уведомен за наложените му мерки по
ЗЗДН, той е нарушил същите, като на 09.07.2016 г. е влязъл на етажа на къщата, обитаван от
ищцата, приближил се до нея и започнал да й крещи, че следва да му заплаща за това, че
минава през общия вход на къщата и ще изпрати група от Ботевград, която да я убие.
Според ищцата, за това деяние, ответникът е осъден с влязла в сила присъда.
Аргументира се становище, че извършените от ответника действия са предизвикали
у ищцата болки, страдания, силен стрес, уплаха, обида и огорчение. Твърди се, че Л.Л. е е
преживяла силно разочарование, тъй като се е почувствала беззащитна и унизена от
поведението на барт си, който не е зачел освен нейните права, но и съдебното решение.
Отделно от това репликите на ответника, че ще изпрати група от Ботевград, която да убие
ищцата, предизвикали у нея страх за живота й, несигурност и описения да посещава
жилището си, което се намира в една сграда с това на ответника. Поради тези негативни
емоции в исковата молба се твърди, че ищцата е имала разстройство на съня, проблеми с
концентрацията, с кръвното налягане и сърдечни проблеми.
От съда се иска да присъди на ищцата обезщетение за така причинените
неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на
деликта.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва иска с мотив, че престъплението, за което е признат за виновен, а
2
именно такова по чл.296, ал.1 от НК, има за предмет обществените отношения, свързани с
нормалното функциониране на правораздавателните органи и в частност на съдебните
такива. Ответникът аргументира становище, че посоченото пресътление не е насочено срещу
личността и правата на отделните граждани, поради което ищцата няма качеството
пострадал от това деяние и влязлата в сила присъда на СРС не е задължителна за
гражданския съд.
С оглед на това ответникът оспорва на 09.07.2016 г. да е обиждал, нагрубявал,
заплашвал ищцата и да й крещял. Навежда доводи за влошени отношения със сетра си и за
инициирани от нейна страна съдебни дела от 2015 г. и до момента. В същото време
отбелязва, че част от заявените претърпени неимуществени вреди представляват лични
оценъчни съждения на ищцата, за които ответникът не може и не следва да носи
отговорност.
На самостоятелно основание ответникът оспорва иска и поради съпричиняване от
страна на ищцата. В тази насока излага данни, че процесната къща, в която всяка от
страните притежава самостоятелен етаж, е единствено жилище за ответника, но не и за
ищцата. Въпреки това и въпреки, че последната не живее и не обитава имота си, тя го е
посетила след издаване на процесната заповед за защита от домашно насилие и то във
времеви диапазон, в който ответникът си е вкъщи. Според ответника извън обсега на
действие на заповедта по ЗЗДН е адресът, на който той живее. С оглед на това изразява
становище, че с посещението си на 09.07.2016 г. на процесния имот, ищцата е целяла да
инициира поредно съдебно производство срещу брат си, иначе не би била на място, което
обитава ответника, за който твърди, че предизвиква у нея страж и ужас.
Ответникът оспорва иска за главница по размер като недоказан и силно завишен, а
искът за лихва като погасен по давност на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът черпи права от причинени му неимуществени вреди от противоправно поведение на
ответника;
- правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест - ищецът следва да установи
противоправно поведение на ответника, причинените му от него неимуществени вреди по
вид и размер, както и причинната връзка между деянието на ответника и настъпилите вреди;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: влязло в сила на 23.06.2017 г. решение
№ 8004/07.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 79651/2015 г. по описа на СРС, 91 състав,
ведно със заповед за защита от 07.06.2016 г. по ЗЗДН по посоченото дело, окончателно
решение от 23.06.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 453/2017 г. по описа на СГС, писмо по
гр.д.№ 79651/2015 г. по описа на СРС до началника на 6-то РПУ при СДВР, присъда от
11.07.2019 г., постановена по нохд № 16794/2017 г. по описа на СРС, 115 състав, ведно с
мотиви, окончателно решение от 09.06.2021 г., постановено по внохд № 4159/2020 г. по
описа на СГС, 13 въззивен състав.
ДОПУСКА до разпит на всяка от страните по двама свидетели при режим на
довеждане за първото по делото съдебно заседание.
3
Определя първото съдебно заседание за краен срок за събиране на това
доказателствено средство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане до разпит на трети
свидетел.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за назначаване на съдебно-
медицинска експертиза за първото по делото съдебно заседание, след изслушване
становището на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2021 г. от
11.15 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4