ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 260351 14.09.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: единадесети
септември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
М.л.
КРАСЕН ВЪЛЕВ
разгледа възз.гр.дело № 1781 по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба на Т.К. ***, подадена чрез пълномощник адв.Н.А., съдебен
адрес ***, против решение № 28/27.01.2020
г., постановено по гр.д.№ 54/2019 г. по описа на РС – Несебър, с което е допусната
СЪДЕБНА
ДЕЛБА между Л.К.К. и Т.К.К. върху ПИ с идентификатор 51500.501.325 по КККР на гр.Несебър, с административен адрес ***, с
площ 205 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на
трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 51500.501.324,
51500.501.303, 51500.501.326, 51500.501.79, ведно с изградените в имота: Сграда с идентификатор
51500.501.325.1, с площ 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда-
еднофамилна; Сграда с идентификатор
51500.501.325.2, с площ 9 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда
за обитаване; Сграда с идентификатор 51500.501.325.3, с площ 17 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; Сграда с идентификатор
51500.501.325.4, с площ 74 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-
еднофамилна; Сграда с идентификатор 51500.501.325.5, с площ 17 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, при квоти по ½
ид.ч. за всяка от тях, като е ОТХВЪРЛЕН иска за делба на посочените имоти по
отношение на Н.П.К..
С
решението Т.К.К. е осъдена да заплати по сметка на НРС сумата от 25 лв.,
представляваща държавна такса върху отхвърлената част.
С
решението е ОТХВЪРЛЕНО искането на Л.К.К.
за осъждане на Т.К.К. да й заплаща сумата от 150 лв. месечно за лишаването й от
правото да ползва голямата стая, находяща се на втория етаж от жилищната
сграда, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.01.2019 г., до
приключване на производството по делба.
С решението е ОТХВЪРЛЕНО искането на Т.К.К. за осъждане на Л.К.К.
да й заплаща сумата от 100 лв. месечно за лишаването й от правото да ползва
стая от втория етаж на жилищната сграда, считано от подаване на отговора на
исковата молба- 28.05.2019 г., до приключване на делбеното производство.
Въззивницата
Т.К.К. изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като счита същото за нищожно, алтернативно – за недопустимо,
тъй като процесът е проведен в разрез със законовите изисквания, което е довело
до нарушаване на правото на участие в делото и правото на защита и на двете
ответници. В тази връзка се посочва, че съдебното заседание на 28.11.2019 г. е
било проведено без надлежното уведомяване на ответниците, нито на техния
процесуален представител, което се счита за недопустимо. Сочи се, че отговорът
на исковата молба е подаден чрез адв.Н.А.с представено по делото пълномощно,
която първоначално е била вписана в списъка за призоваване като представляващ
адвокат на ответниците Т.К. и Н.К., но впоследствие неизвестно защо е била
премахната от този списък и в същия са останали само имената и адресите на
ищцата и на двете ответници. Сочи се, че адресът, на който е била уведомявана Н.К.
не е този, който е посочен в отговора й на исковата молба, което буди
основателни съмнения а извършени незаконосъобразни действия по делото.
Въззивницата твърди, че подписите в призовките и съобщенията не са нейни и на майка
й (втората ответница), която не се е подписвала и под заявлението от 21.10.2019
г., входирано на ръка в съда от нейно име, за което заявление тя изобщо не
знае, че съществува. В тази връзка, във въззивната жалба е направено
доказателствено искане за назначаване на графологична експертиза, която да
установи на кои от призовките и съобщенията подписите са на двете ответници и
на кои не са техни подписите.
Въззивницата сочи също, че представляващият нея и
майка й адвокат Н.А. е отсъствала от страната за периода 28.10.2019 г. –
28.11.2019 г., за което същата е уведомила председателите на БРС, БОС, БАС и
АК-Бургас, като този факт е бил отбелязан и от призовкаря върху върнатото
съобщение. В тази връзка се счита, че е недопустимо съдът да игнорира
ангажираността на адвоката и участието му по делото, както и да изпраща
призовки и съобщения лично до ответниците, като е трябвало да се съобрази с
отсъствието на адв.А. и да насрочи делото за друга дата, когато тя е ще има
възможност да се яви и да защити интересите на двете ответниците, които са били
нередовно придовани. По тези причини се счита, че е нарушено правото на защита
на ответниците, като се сочи, че те и адвокатът им не са били запознати със
заключението на вещото лице, прието в с.з. на 28.11.2019 г., както и със
становището на ищцата входирано на 30.08.2019 г., нито с постъпилата на
01.10.2019 г. молба от Л.К., с която е била поставена допълнителна задача към
вещото лице, като така са били лишени от възможността да представят своите
становища и да организират защитата си.
Въззивницата посочва, че на 21.10.2019 г. е входирана
на ръка в НРС молба от Н.К., в която се заявява, че не е била запозната с
отговора, не желае да бъде включвана в делбата, че гаражът бил изграден от Л. и
бившия й съпруг, както и че Т. винаги е имала достъп до стаята с мебелите на Л.,
а ключът за тази стая винаги е бил в нея. Твърди се, че заявеното в молбата не
отговаря на истината и не е подписана от ответницата Невена К., тя изобщо не
знае за съществуването на тази молба, още повече, че е трудно подвижна и няма
как сама да отиде и да я занесе „на ръка“ в съда. В тази връзка, във въззивната
жалба е направено доказателствено искане за служебно изискване на справка от
НРС кой е донесъл „на ръка“ в съда молбата от 21.10.2019 г. Твърди се също, че
препис от посочената молба не е бил връчен на въззивницата и тя е била
неправомерно лишена от възможност да вземе становище по нея, с което са
нарушени законните й права и интереси, както и правото й на защита по делото, а
съдебното решение е основано на тази молбеа, което е недопустимо, тъй като същата
е нищожно и не може да породи действие.
Според въззивницата, след допускане на горепосочените
недопустими нарушения на закона, НРС неоснователно е отхвърлил иска на Н.К. и е
допуснал делба само между Т.К. и Л.К., като недопустимо е и приетото от съда,
че въззивницата не е доказала лишаването й от право на ползване на стаята, за
която претендира да й бъде заплатено обезщетение, тъй като фактически е била
лишена от право на защита по делото. Поради това се счита, че решението на НРС
е нищожно, алтернативно недопустимо.
В заключение, моли въззивния съд да обяви нищожност на
обжалваното съдебно решение, алтернативно моли същото да бъде обезсилено като
недопустимо, като и в двата случая да се върне делото за разглеждане от друг
състав на районния съд. Към въззивната жалба са приложени писмени доказателства
– удостоверение от АК-Бургас и 4 бр. заявления от адв.А. *** и Административен
съд –Бургас. Претендира се присъждане на разноските по настоящото дело.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Н.П.К.,
подаден чрез пълномощник адв.Н.А., в който се заявава, че се поддържа изцяло
подадената от Т.К. въззивна жалба и се счита, че обжалваното решение на НРС е
нищожно, алтернативно – недопустимо и следва да бъде отменено изцяло като
такова и делото върнато за разглеждане от друг състав на съда. В отговора са
изложени съображения, идентични с изложените доводи във въззивната жалба
относно нередовно уведомяване на двете ответници и техния процесуален
представител, неуведомяването им за постъпили от ищцата становища и молби,
както и относно входираната „на ръка“ в НРС молба от 21.10.2019 г. от името на
въззиваемата, за която се твърди, че не е подписана от нея. Отделно се сочи, че
НРС неоснователно е отхвърлил иска на въззиваемата и е допуснал делба само
между двете й дъщери, като съдът недопустимо не е обсъдил в решението си
заявените от нея обстоятелства в отговора й на исковата молба, за което са
изложени съображения досежно съсобствеността й в сградите на допълващо
застрояване в имота. Въззиваемата сочи, че подкрепя изцяло и заявеното в
отговора на исковата молба от дъщеря й Т.К. относно претенцията й за обезщетение.
Сочи също, че пред първата инстанция е поискала от НРС да й допусне до разпит
един свидетел, по което искане съдът не само не се е произнесъл, но я е лишил
от възможността да докаже твърденията си и да защити правата си чрез разпита на
този свидетел, което е недопустимо.
Моли въззивния съд да обяви обжалваното решение за нищожно,
алтернативно моли да го обезсили като недопустимо, като и в двата случая да
върне делото за разглеждане от друг състав на районния съд. В отговора
въззиваемата се присъединява към направените във въззивната жалба на Т.К.
доказателствени искания. Претендират се направените по настоящото дело съдебни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата Л.К.К., не се взема становище по
въззивната жалба.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
СЪДЪТ намира, че с оглед установяване
на процесуалното качество на страните по настоящото дело и изявленията в
писмения отговор на въззиваемата Н.К., на същата следва да се укаже в съдебно
заседание да заяви изрично дали се присъединява към подадената въззивна жалба
по смисъла на чл.265, ал.1 ГПК, в който случай следва да представи нарочна
писмена молба с препис за другата страна.
По доказателствените искания съдът ще
се произнесе в съдебно заседание след изслушване становищата на страните.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1781/2020
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от Т.К.К. и
постъпилия писмен отговор от Н.П.К..
УКАЗВА НА ВЪЗЗИВАЕМАТА Н.П.К. в срок до съдебното заседание да заяви изрично дали се присъединява към подадената
въззивна жалба по смисъла на чл.265, ал.1 ГПК, в който случай следва да представи
нарочна писмена молба с препис за връчване на другата страна.
По доказателствените искания съдът ще
се произнесе в съдебното заседание след изслушване на становищата на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
За дадените указания въззиваемата
Н.К. да се уведоми чрез адв.А. по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.