Решение по адм. дело №280/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на Г. А. Д., чрез адв. Б. С., против Решение № 212 от 04.04.2025г. Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе – Велико Търново, участъци Русе –Бяла и обход на гр.Бяла от км 0+500 до 76+040 на територията на Област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на гр. Мартен, с.Николово, гр. Русе, с. Басарбово, община Русе и с.Красен, община Иваново, област Русе, в частта относно определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждената част от недвижим имот, собственост на жалбоподателя, представляваща поземлен имот с идентификатор

в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и следващите от Закона за държавната собственост /ЗДС/– поземлени имоти в землището на с.Николово, местността „Слатина“, община Иваново, обл.Русе с идентификатори:

1.51679.163.324 от 5,454 дка, начин на трайно ползване – нива , трета категория и определен размер на обезщетението от 6 054 лева.

2. 51679.164.320 от 5,704 дка, начин на трайно ползване – нива , трета категория и определен размер на обезщетението от 6331 лева.

3. 51679.164.321 от 3,187 дка. ,начин на трайно ползване – нива , трета категория и определен размер на обезщетението от 3 538 лева.

Изложени са твърдения за материална незаконосъобразност на частично оспорения административен акт, нарушене на административно-производствените правила, противоречие на материалния закон и несъответствие с целта на закона.

Твърди, че в хода на административното производство били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в оценителския доклад осреднената цена от 1110 лв./дка за землището на с.Николово, общ.Русе била определена въз основа на сделки с имоти с различни характеристики и начин на трайно ползване от тези на неговия имот. Поддържа, че оспореният акт противоречи и на материалния закон, тъй като в отклонение от практиката на Европейския съд по правата на човека обезщетението не е определено към датата на отчуждаването – към 04.04.2025 г., а към датата на възлагане на оценката.

Иска се изменение на обжалваното решение като бъде увеличен размера на паричното обезщетение.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в представените на основание чл.38, ал.4 от ЗДС становища излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Счита, че липсва законово основание да се възприема варианта на оценка, изготвен от вещото лице, при който са използвани сделки – пазарни аналози за период от една година преди датата на приемане на оспореното решение на МС. Сочи, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган. Оценката била възложена с възлагателно писмо изх. № 53-00-11435 от 15.09.2023 г., поради което относимият период, през който следвало да са сключени сделките, използвани като пазарни аналози, е от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г. Възразява, че периодът, в който следва да са сключени сделките, е установен в самия закон – 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, която в случая е изготвена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване – чл.34а, ал.4, т.3 от ЗДС. В тази връзка се позовава и на практика на ВАС. Възразява, че друго не следва и от решението на ЕСПЧ от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, в която изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, в депозирано становище счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, конституирана и призована по делото на основание чл.38, ал.5 от ЗДС, не взема становище.

Според чл.34б, ал.2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл.34а, ал.1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл.61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл.18а от същия кодекс. По делото (на л.47 -52) са представени писма и обратна разписка, видно от които жалбоподателят е бил уведомен за оспореното решение на МС на 02.05.2025г. Жалбата срещу този акт е подадена на 29.04.2025 г. директно в съда, т.е. в преклузивния 14 – дневен срок за това по чл.38, ал.1 от ЗДС , от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение № 212/04.04.2025 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.34б, ал.1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т.1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. По – конкретно в приложението по т.1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на с.Николово, ЕКАТТЕ 51679, общ.Русе, обл.Русе, колона „№ по ред“, процесните поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, част от който се отчуждават представляват ПИ с идентификатор 51679.163.324 от 5,454 дка, начин на трайно ползване – нива , трета категория и определен размер на обезщетението от 6 054 лева. / позиция № 7/,ПИ с идентификатор 51679.164.320 от 5,704 дка, начин на трайно ползване – нива , трета категория и определен размер на обезщетението от 6331 лева. / позиция № 14/, ПИ с идентификатор 51679.164.321 от 3,187 дка. ,начин на трайно ползване – нива , трета категория и определен размер на обезщетението от 3 538 лева/ позиция №15/.

Според чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ. С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на с. Долна Студена, общ. Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган.

Според чл. 33, ал. 2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателя, е категорично установена. От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл. 34, ал. 2 от ЗДС като с искането са представени и изискуемите приложения.

По-конкретно представена е, съгласно чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Бачовски консулт“ ООД, гр. Пловдив. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх. № 53-00-11435 от 15.09.2023 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ . Няма спор, че юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител на имоти“, съгласно легалната дефиниция по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС като разполага със сертификат рег. № ********* от 08.08.2023 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, с оценителска правоспособност недвижими имоти, машини и съоръжения, търговски предприятия и вземания, и земеделски земи и трайни насаждения. Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г.) по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо с вх.№ 98-03-59/23.01.2025 г., а оценителският доклад е от 16.12.2024 г., т.е. той е представен един месец и една седмица преди да бъде направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване. След проверка по чл.34, ал.4 от ЗДС министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл.34а, ал.1 от ЗДС, със съвместен доклад до Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по чл.34а, ал.4 от ЗДС – всички документи по преписка с вх.№ 90-03-59/2025 г., одобрена финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване и проект на решение на МС. Започналата процедура по отчуждаване била надлежно оповестена по реда на чл.34а, ал.3 вр. ал.6 от ЗДС. С приемане на оспореното решение размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад.

Съдът констатира, че в административното производство са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с изготване на оценителския доклад. Тези нарушения обаче са отстраними, поради което същите не могат да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение само на това основание, тъй като са отстранени посредством назначената от съда съдебна оценителска експертиза. Разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗДС поставя изричното изискване равностойното парично обезщетение да бъде определяно въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Според § 1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Легално определение на понятието „землище“ е дадено в § 1, т.8 от ДР на ЗАТУРБ - това е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон.

Видно от оценителския доклад, изготвен в административното производство от оценителя „Бачовски Консулт“ ООД гр.Пловдив, за землището на с.Николово, общ.Русе, обл.Русе осреднената цена от 1110 лева/дка е изведена въз основа на три сделки, описани в таблицата, представляваща Приложение № 7.2 към доклада. В тази таблица изрично е отбелязано, че начинът на трайно ползване на имотите по две от общо трите сделки ( по-конкретно на имоти с идентификатори 51679.112.3 и 51679.146.2) е не нива, какъвто е начинът на трайно ползване на имота на жалбоподателя, а ДВТН (друг вид трайно насаждение). Различният начин на трайно ползване – нива по отношение на имота на жалбоподателя (с код 2500 съгласно Класификатора за начините на трайно ползване на поземлените имоти, предавляващ Приложение № 3 към чл.14, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри) и друг вид трайно насаждение (с код 2660 съгласно същия класификатор) води до извод, че имотите няма подобни характеристики по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗДС, поради което и оценителят „Бачовски Консулт“ ООД е допуснал съществено нарушение на закона като е използвал като пазарни аналози за определяне на осреднените цени сделки с имоти, които макар да се намират в същото землище – в землището на с.Николово, общ.Русе, са с различни, а не с подобни характеристики. Както вещото лице обосновано сочи в заключението си, начинът на ползване на имотите с идентификатори 51679.112.3 и 51679.146.2 по две от общо трите сделки, а именно „друг вид трайно насаждение“, не съответства на характеристиките на отчуждаваните имоти в същото землище преди влизане в сила на ПУП-ПП, тъй като те са с начин на трайно ползване – нива, а посочените два имота имат характеристиките по-скоро на гора, отколкото на нива – залесени и частично обрасли с храсти. При това положение в използвания от оценителя в административното производство период – от 15.09.2022 до 15.09.2023 г. остава само една допустима сделка, която може да бъде използвана като аналог (с предмет поземлен имот с идентификатор 51679.164.33), само който имот е с начин на трайно ползване нива. При това положение, доколкото според § 1а, т.2, in fine от ДР на ЗДС осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки, то и съгласно чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС равностойното парично обезщетение принципно би следвало да бъде определено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. От заключението на вещото лице обаче става ясно, че ако обезщетението бъде определено по този ред, то би възлизало съответно на 4091 лева за първия имот с идентификатор 51679.163.324, на 4278 лв за втория с идентификатор 51679.163.320 и на 2311лева за третия ПИ идентификатор 51679.163.321, т.е. в размер, по-нисък от определения с административния акт, изчислено въз основа на средна цена от 750 лв./дка.

Същевременно обаче съдът намира, че този ред за определяне на обезщетението също е неприложим, тъй като това би било в отклонение от задължителното за съдилищата и за всички държавни органи решение на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, според което размерът на обещетението следва да бъде определян към датата на отчуждаване на имота, както и поради това, че би довело до използването на началните цени, посочени в таблицата към чл.3, ал.1 от тази наредба, които не са актуализирани от датата на приемането ѝ през далечната 1998 г. до издаване на оспореното решение на МС и чието прилагане в отчуждителните производства е изрично критикувано в посоченото решение на ЕСПЧ, както и в решенията по делата Х. и други срещу България № 56681/15 от 05.09.2023г., решение от 05.09.2023г. по делото „Б. и други срещу България“ № 56383/15 „Невада Турс 2004“ АД и др.срещу България ,решение от 10.09.2024г. по жалби № 4173/20 и 6186/20, с оглед на коментираната липса на гъвкавост на националното законодателство при оценяване на действителната стойност на земята, като не е толкова съществен въпроса за статута на имотите. Извън посоченото процесуално нарушение на чл.32, ал.2 от ЗДС във връзка с оценителския доклад съдът не констатира други допуснати съществени процесуални нарушения.

По безспорен начин е установена идентичността между отчуждавания и част от притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти.

Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146, т.4 от АПК и е основание за изменението му.

При преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен, както и правилото на чл.5 ал.2 АПК за приложението на международен договор при установено противоречие. Такъв се явава Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, в сила от 7.09.1992 г. , както и протоколите към нея.По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл.46 от ЕКПЧ относно задължителната сила и изпълнение на решенията.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването, т.е към датата, на която собствеността върху него е загубена. В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България имащо задължителен характер за Република ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).

В § 68 вр. § 28 и § 20 от същото решение ЕСПЧ приема, че не е явно необоснован и произволен подходът, според който само един сравнителен имот е недостатъчен за установяване на пазарна стойност, в който смисъл е и нормата на § 1а, т.2, in fine от ДР на ЗДС. Според този текст осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Като достатъчни и уместни причини за изключване на някои видове имоти от кръга на тези, които могат да бъдат ползвани като аналози се приемат и обстоятелствата, свързани с това, че някои от имотите са ипотекирани съвместно в един договор, без посочване на техните индивидуални стойности. В § 80 от същото решение сочи, че националните органи по принцип са в по-добра позиция отколкото един международен съд за оценка на местните нужди и условия и че по въпроси на общата социална и икономическа политика, включително градско и регионално планиране, националната политическа власт трябва да получи особено широка граница на преценка (виж Вистинс и Перепьолкинс, § 98). Поради това ЕСПЧ отбелязва, че не е готов да приеме, че фактори като определените по-горе, ограничаващи правото на преценка на органите, включително съдилищата, по принцип са в нарушение на член 1 от Протокол № 1. По-специално Съдът не твърди, че такъв подход не би могъл, когато има достатъчно сравними имоти, отговарящи на съответните критерии, да доведе до установяване на справедлива пазарна цена и по този начин до присъждане на „равностойно“ обезщетение.

Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл.32, ал.1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар.

Застиналите във времето (към 1998 г.) начални цени по чл.3, ал.1 от наредбата, дори и увеличени със съответния корекционен коефициент, понастоящем не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“, каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС.

При това положение съдът намира, че нормата на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, тълкувана в светлината на решението на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди, на основание чл.5, ал.4, изр.второ от Конституцията на Република България и чл.5, ал.2 от АПК има предимство пред противоречащото му национално законодателство и по-конкретно пред изискването на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС сделките-аналози да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, както и пред това по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС относно определянето на цените на земеделските земи по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи.

По тези съображения съдът счита, че размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 04.04.2025 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.

За разлика от възприетия от административния орган период – от 15.09.2022 до 15.09.2023 г., през който, по изложените по-горе съображения, липсват поне две сделки – аналози с предмет имоти с подобни характеристики (със същия начин на трайно ползване), то за периода от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. вещото лице е открило две сделки, които могат да бъдат използвани като аналози, описани в Таблицата за използваните сделки като пазарни аналози, част от заключението. Останалите извършени през същия период 10 сделки правилно са изключени, тъй като касаят имоти в урбанизираната територия, в горска територия или имоти с различен начин на трайно ползване или такива, които макар да представляват ниви, са в няколко различни землища, но с вписана в акта обща цена. Въз основа на посочените две сделки – аналози вещото лице е извело осреднена цена за 1 дка земеделска земя – нива в землището на с.Николово, общ.Русе за периода от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. в размер на 2824,98 лева.

Съобразно площта на отчуждените имоти на жалбоподателя, представляващи земеделска земя –нива, в землището на с.Николово и имоти с идентификатори, равностойното парично обезщетение, закръглено до цяло число е както следва

1.51679.163.324 от 5,454 дка, размер на обезщетението от 15407 лева.

2. 51679.164.320 от 5,704 дка, размер на обезщетението от 16114 лева.

3. 51679.164.321 от 3,187 дка, размер на обезщетението от 9003 лева, а не както са определени с адм.акт

По изложените съображения депозираната жалба следва да бъде уважена като оспореният административен акт бъде изменен като размерът на паричното обезщетение, определено на жалбоподателя за отчуждената част от собствените му имоти бъде увеличен

Жалбоподателят е направил деловодни разноски в общ размер от 1310 лева, за които е представил и списък, както следва: 10 лева – държавна такса, 700 лева – заплатен първоначален и допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице и 600 лева – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие, имащ в тази част характера на разписка, удостоверяваща посоченото обстоятелство (вж. т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Размерът на адвокатското възнаграждение е изцяло съобразен с правната и фактическа сложност на делото и не следва да бъде намаляван.

Поради това и с оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от общо… 1310 лева – деловодни разноски. На основание § 1, т.6 от ДР на АПК те следва да бъдат възложени в тежест на Администрацията на Министерския съвет, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.40, ал.3 от ЗА.

Настоящото решение е окончателно - чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалба на Г. А. Д. Решение № 212 от 04.04.2025г. Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе – Велико Търново, участъци Русе –Бяла и обход на гр.Бяла от км 0+500 до 76+040 на територията на Област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на гр. Мартен, с.Николово, гр. Русе, с. Басарбово, община Русе и с.Красен, община Иваново, област Русе, в частта относно определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждени недвижими имоти поземлени имоти в землището на с.Николово, местността „Слатина“, община Иваново, обл.Русе ,начина на трайно ползване нива община Иваново, обл.Русе с идентификатори по КККР на с.Николово:

1.51679.163.324 с площ от 5,454 дка, като увеличава размера на определеното парично обезщетение от 6054 лева на 15407 лева.

2. 51679.164.320 с площ от 5,704 дка, като увеличава размера на паричното обезщетение от 6331 лева на 16114 лева

3. 51679.164.321 с площ от 3,187 дка като увеличава размера на паричното обезщетение от 3 538 лева на 9003 лева.

ОСЪЖДА Министерския съвет, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявана от министър – председателя Р. Ж., да заплати на Г. А. Д. [ЕГН] от с.Червена вода,[улица] , сумата от 1310 лева – деловодни разноски.

Решението е окончателно.