РЕШЕНИЕ
№ 2036
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330104966 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 8 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД от Община
Калояново с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в с. Калояново, площад
„Възраждане“ № 6, представлявана от *** на Общината Г. Л. Г. против „Еко Стил“ ООД,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Т. ю.“ № **, ет. *, ап. **, представлявано
от **** Н. Н. Д. с ЕГН: ********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
общо 2358 лева, представляваща общо три арендни вноски за стопанските 2017/2018г.,
2018/2019г и 2019/2020г. по Договор за аренда на общо 77,053 дка общинска земеделска
земя от 16.10.2006г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда- 19.03.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 350,59
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.09.2018. до 19.03.2021г.
Ищецът твърди, че е сключил договор за аренда на общинска земя от 16.10.2006 г. за
срок от 20 г. с ЕТ „*****“, ЕИК *****, чийто правоприемник е ответникът, който закупил
търговското предприятие. Въпреки ползване на земите – 77.053 дка, собственост на Община
Калояново ответникът не заплатил три арендни вноски за стопанските години 2017/2018,
2018/2019 и 2019/2020г. в размер на по 786 лева годишно. Договорът бил прекратен
едностранно поради неизпълнение с вписано заявление в СВ – П. през 2020 г. Претендира се
присъждане на сумата от общо 2358 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 350,59
лева за периода 30.09.2018 г. – 19.03.2021 г., както и законна лихва върху главницата от
постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендира се и присъждане на
1
направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Не се излагат конкретни твърдения от процесуалния представител на
ответното дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения Договор за аренда на земеделска земя /л.4-6/ се установява, че
между ищецът и ЕТ „*****-клон П.“, представлявано от Н. Д. е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставена под аренда
77,053 дка земеделска земя, подробно индивидуализирана в договораэза срок от 20 години.
В чл. 2 от същия е посочено, че на арендатора се предоставя земеделската земя срещу
арендна вноска в размер на 786 лева, платима в брой на касата на общината до 30.09. на
всяка календарна година.
Видно от приложения на л. 7 от делото Договор за покупко-продажба на търговско
предприятие от 07.11.2008г. се установява, че ответното дружество е закупило правото на
собственост върху търговското предприятие на ЕТ„******“, поради което се явява и
правоприемник на правата и задълженията по процесния Договор за аренда на земеделски
земи. Като писмени доказателства по делото са приети още фактури за незаплатени арендни
вноски по Договора за аренда за трите стопански години, Заявление до Агенция по
вписванията при ПРС относно вписване на прекратяване на договора за аренда, нотариална
покана до ответното дружество, ведно с разписка и уведомление, покана и извадка от
онлайн калкулатор досежно размера на законната лихва върху претендираната главница.
За установяване на фактическите си твърдения ищецът ангажира и гласни
доказателства посредством показанията на св. Й. Н. /обективирани в протокол от съдебно
заседание, проведено на 30.09.2021г/, заемаща длъжността **** **** „Общинска
собственост“ при Община К.. Същата установи пред съда, че работи в Община К. от 20
години и познава Н. Д., като арендатор на общинска собственост. Спомня си, че процесния
Договор за аренда сключили с ЕТ „****“, а след това с договор за покупка на търговско
предприятие „Е.“ станал новия арендатор на земите, около 77 дка, които се намирали в
землището на И. В.. Годишната арендна вноска била в размер на 786 лева, но **** на
дружеството Н. Д. никога не е бил според св. редовен платец. Заплащал вноската винаги
след напомняне по телефона или изпращане на писма и покани. За периода от месец
септември 2018г. до юни 2020г. или за общо три поредни години същия не бил заплащал
арендната вноска. Ползвал и други земи, за които също не бил коректен платец.
Съдът дава вяра на изложеното от св., като независимо, че същата е служител при
ищеца, нейните възприятия са преки, непосредствени и съответстват на събраната по делото
доказателствена съвкупност.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 8 от ЗАЗ и чл. 86 сл.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният главен иск ищецът следва да установи валидно
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за аренда по силата на което
ищецът се задължава да предостави под аренда земеделска земя за срок от 20 години на
ответника , а последния – да му заплаща арендна вноска в размер на 786 лева годишно,
платима в брой на касата на общината до 30.09. на всяка календарна година. Тези факти по
категоричен начин се установяват от приетите по делото писмени доказателства- Договор за
аренда на земеделски земи от *****. и Договор за покупко-продажба на търговско
предприятие от *****.
От показанията на св. Й. Н., които както бе посочено се кредитират от съдебния
състав, се установи, че процесните земеделски земи реално са ползвани от ответника.
Доколкото ответникът не ангажира доказателства за заплащане на наемната цена за
стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. то предявеният иск се явява основателен.
Размерът на дължимата арендна вноска е конкретно посочена в чл. 2, ал.1 от договор за
аренда на общинска земеделска земя, а именно: сумата в размер на 786 лева месечно или в
размер на 2358 лева за три календарни години. Ответникът не ангажира каквито и да е
доказателства за извършено плащане, нито в подкрепа на изложената си в отговора позиция
за неоснователност на предявените искове.
Съобразно нормата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. При неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
/арг. чл. 86, ал.1 ЗЗД/. В настоящия случай, в чл. 2, ал.2 от договора за аренда е посочен
срокът за изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена, а именно: 30.09 на
всяка календарна година, респ. в срок до 30.09.2018 г. ответникът е следвало да заплати
арендната вноска в размер на 786 лева за стопанската 2018/2019 г. и така за следващите
календарни години-2019г. и 2020г. Доколкото се установи, че същият не е изпълнил
посоченото задължение, то за периода 30.09.2018 г. до датата на депозиране на исковата
молба - 19.03.2021 г., същият дължи обезщетение за забава. Размера на същото, съобразно
приетата справка от онлайн-калкулатор възлиза на сумата от общо 350,59 лева, поради което
и предявения акцесорен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Като последица от уважаването на иска за присъждане на главница, върху същата се
дължи и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.03.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78 ал.1 ГПК право на разноски има ищецът.
3
Съобразно представения списък на разноските и доказателства за извършени такива, същите
възлизат на сумата от 694,32 лева, от които- адвокатско възнаграждение в размер на 550
лева и заплатена държавна такса в размер на 144,32 лева и заплащането им ще се възложи в
тежест на ответното дружество.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Еко -Стил“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Тракийски юнак” № 27, ет. 5, ап. 13, представлявано от **** Н. Н. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на Община Калояново, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление в с. К., площад „В.” № *, представлявана от ***** Г. Л. Г. сумата от общо 2358
лева /две хиляди триста петдесет и осем лева/, представляваща общо три арендни вноски за
стопанските 2017/2018г., 2018/2019г и 2019/2020г. по Договор за аренда на общо 77,053 дка
общинска земеделска земя от 16.10.2006г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда- 19.03.2021г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 350,59 лева /триста и петдесет лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2018. до
19.03.2021г.
ОСЪЖДА „Еко -Стил“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Тракийски юнак” № 27, ет. 5, ап. 13, представлявано от ***** Н. Н. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на Община Калояново, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление в с. К., площад „В.” № *, представлявана от **** Г. Л. Г. сумата от 694,32 лева
/шестотин деветдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направени
по делото разноски, от които- заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева и
внесена държавна такса в размер на 144,32 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4