Присъда по дело №134/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 41/16.04.2024 година, постановена по НОХД №
134/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 57/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият И. А. /I.A./, поданик на Кралство Мароко, е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 17.03.2024 г. в района на гранична
пирамида № 251, находяща се в землището на с.Вълча поляна, общ.Елхово, обл.Ямбол,
влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата
на БП – адв.Н. М. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред. Съдът е счел, че разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за изясняване на обективната истина
по делото.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор - А. С. –
зам.адм.ръководител-зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против
подсъдимия И. А. обвинение в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като по
изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по
делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от
субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае
подсъдимия И. А. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са нА.це
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага при
условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено наказание 1 година лишаване
от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер
на 500 лева. Изтъква се, че с така предложените наказания ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия И.
А., адв.Н. М., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства. Взема
отношение по индивидуА.зиране на наказанието на подзащитния му, като се солидА.зира с
предложението на прокурора, наказанията да бъдат определени при условията на чл.55 ал.1
т.1 и ал.2 от НК, като към множеството смекчаващи вината обстоятелства допълва и това, че
подзащитният му е бил принуден да извърши деянието, воден от желанието си за по-добър
живот.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият И. А. /I.A./ е роден на ********** г. в гр.Танжер, Кралство Мароко и
е поданик на Кралство Мароко,
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди около месец, на
неустановена дата, е напуснал със самолет родината си по произход – Кралство Мароко,
поради трудния живот, липсата на работа и доходи и е влязъл на територията на Република
Турция, в гр.Истанбул, където се установил. Тъй като подсъдимият И. А. искал да се
придвижи до държава в Европа, където да се установи и поради това, че не притежавал
надлежно разрешение да влезе в Република България, решил да стори това не по
предвидения от закона начин - без съответно разрешение на надлежните органи на властта и
не през определените за това места. Във връзка с това си решение подсъдимият И. А. още в
родината си се свързал чрез социалните мрежи с неустановено по делото лице – кА.лджия,
1

който срещу сумата от 2 400 евро обещал да го преведе от Р. Турция през Р. България до
Сърбия. В изпълнение на уговорката подсъдимият оставил парите при гарант в Кралство
Мароко.
След като пристигнал в гр.Истанбул, на 16.03.2024г., късно вечерта, И. А. заедно с
други 6 лица, само мъже, всички от Кралство Мароко, имащи намерение да преминат
нелегално турско - българската граница, били събрани в гр.Истанбул и извозени с микробус
от град Истанбул до гориста местност, в близост до турско - българската граница. Там
подсъдимият и остА.лите 6 лица, били свалени от микробуса, който се върнал обратно, а
групата била поведена пеша от неустановено лице с маска – водач, който също бил поданик
на Кралство Мароко, в посока към границата между Република Турция и Република
България. След като стигнА. до възпрепятстващото съоръжение, монтирано на границата,
водачът на групата ги посъветвал да се прикрият и така изчакА. до надвечер на 17.03.2024г.
Като се стъмнило водачът показал на подсъдимия И. А. и на спътниците му от групата
отвор в долния край на възпрепятстващото съоръжение и им казал да преминат през него от
другата му стрА., обяснявайки им, че така ще преминат на територията на Р. България. След
като им дал координатите и им посочил на телефон маршрута, който да следват, водачът се
върнал обратно, а всички от групата преминА. през отвора на съоръжението. Така на
17.03.2024 година надвечер подсъдимият И. А. преодолял възпрепятстващото съоръжение,
преминавайки през отвор и по този начин на 17.03.2024 година влязъл през границата на
стрА.та ни от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида №
251, находяща се в землището на с.Вълча поляна, общ.Елхово, обл.Ямбол, без разрешение
от надлежните органи. По същото време и по идентичен начин остА.лите спътници на
подсъдимия от групата също влезли на територията на Република България.
На територията на Република България подсъдимият и спътниците му от групата,
продължили пътя си пеша, като вървели цяла вечер през гора. Сутринта, на 18.03.2024г.
групата стигнала до указА.та от водача им точка. След известно време, около 08.00 часа към
групата приближило непознато маскирано лице, облечено с камуфлажно яке и ботуши.
Същото с жестове указало на подсъдимия и спътниците му да го последват. Подсъдимият и
остА.лите 6-ма негови сънародници последвА. непознатия, който ги отвел до един бункер и
им обяснил да чакат като междувременно им донесъл хрА. и на няколко пъти им споменал
„Полис! Полис!“. След това непознатият мъж си тръгнал, а подсъдимият и спътниците му
започнА. да се хранят в бункера.
Междувременно разпитаният по делото като свидетел Т. И. В. /на длъжност
„мл.инспектор“ в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово/ застъпил на смяна на
18.03.2024г. за времето от 08.00 часа до 20.00 часа. След проведен инструктаж св.В. и
двамата му колеги по наряд, въз основа на подаден им сигнал, че в землището на с.Лалково,
общ.Елхово, е забелязА. група от няколко лица, отговарящи на рисковия профил на
нелегалните мигранти, се придвижили до указаното им място. ЗапочнА. провеждането на
оперативно-издирвателни мероприятия и няколко минути по-късно, около 09.00 часа при
претърсване на местността във военен бункер, находящ се в близост до с.Лалково, св.В. и
колегите му от наряда открили подсъдимия и още 6 лица. Установили, че групата от 7
човека са чужди граждани, които не говорили български език и са без документи са
самоличност, като по първоначално заявени от тях данни, се самоопределили, че са от
Кралство Мароко. След това св.В. докладвал за случая на Оперативния дежурен на ГПУ-
Елхово и на Началника на групата, като впоследствие били предприети действия по
задържането и конвоирането на откритите чужди граждани до ПВНЗЛ в ГПУ-Елхово.
Вследствие на извършеното прохождане на обратната следа, е било установено, че
подсъдимият и спътниците му са преминА. турско-българската граница в района на 251
гранична пирамида, находяща се в землището на с.Вълча поляна, общ.Елхово, обл.Ямбол. В
района на посочената гр.пирамида е било констатиран отвор /дупка/ в долната част на
2

изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и следи от няколко лица с направление от
Р. Турция към вътрешността на стрА.та ни.
При разпита си в хода на БП подс.И. А. се е признал за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.279, ал.1 от НК и е дал обяснения за времето и мястото на преминаване на
държавната ни граница, вкл. и че не е имал надлежно разрешение да я премине, поради
което е ползвал услугите на кА.лджии, които са го превели през границата от Република
Турция в Република България, не по установения за това ред. В обясненията на подсъдимия,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото, чрез прочитането им по реда на
чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, същият е заявил, че целта му е била да стигне
до държава в Европа, където желаел да се установи.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - И. А. /I.A./, роден на ********** г., в гр.Танжер,
Кралство Мароко, поданик на Кралство Мароко, с незавършено висше образование,
неженен, безработен, неосъждан. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводач,
пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така
установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното
производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за
самоличност на подсъдимия.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240319005000124272 от 19.03.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
И. А. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същия
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетеля – Т. И. В. /на длъжност „мл.инспектор“ в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“
гр.Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени
по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия
доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление.
Показанията на разпитания свидетел В. се кредитират от настоящия съдебен състав
като достоверни, логични и последователни. Липсват индиции за предубеността на
свидетеля. Показанията на св.В. кореспондират с остА.лия доказателствен материал по
делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно
деяние. Възпроизведените от свидетеля В. факти са пряко относими съответно към мястото
и механизма на осъществяване на престъпното деяние и към начина на установяване и
откриване на подсъдимия – като един от откритите 7 чужди граждани във военен бункер,
находящ се в близост до с.Лалково, общ.Елхово, обл.Ямбол.
Писмените доказателства, приложени по БП № 57/2024г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 18.03.2024г.,
Декларация за правата на задържано лице, Протокол за обиск на лице от 18.03.2024г.,
Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 19.03.2024г., Заповед относно
връщане на чужденец до стрА.та по произход Мароко от 18.03.2024 г., Заповед за
принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ към Дирекция „Миграция“ от
3

18.03.2024г., приемо-предавателен протокол от 18.03.2024г., Евродак дактилоскопна карта/,
се прецениха за редовни от външна стрА., а като кореспондиращи с остА.лите доказателства
по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна стрА. подсъдимият И. А. /I.A./, роден на **********
г., в гр.Танжер, Кралство Мароко, поданик на Кралство Мароко, с незавършено висше
образование, неженен, безработен, неосъждан, без документи за самоличност, с деянието си
е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 17.03.2024 г. в района
на гранична пирамида № 251, находяща се в землището на с.Вълча поляна, общ.Елхово,
обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
И. А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 17.03.2024г.
подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та ни, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та
ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република
Турция. Или от обективна стрА. с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в
стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение
на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е
задържан във вътрешността на стрА.та ни – открит във военен бункер, находящ се в близост
до с.Лалково, общ.Елхово, обл.Ямбол.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че И. А. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал около месец, след
като е напуснал на неустановена дата родината си по произход – Кралство Мароко, поради
трудния икономически живот, бедността и безработицата, с намерение да отпътува от
стрА.та ни за друга държава в Европа, където да се установи. Същият не е заявявал изрично
в дадените от него обяснения пред разследващия орган в хода на БП, че е влязъл в стрА.та
ни, за да търси закрила. Предприемайки пътуването си към Република България,
подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската
граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като
държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в стрА.та ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата
за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици,
които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реА.зира целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи
към друга Европейска държава.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лице, което влезе в стрА.та ни, за да се ползва от правото на убежище
4

съгласно Конституцията. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е
преминал границата без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимия чрез неговия служебен
защитник в хода на съдебното следствие. Законът изисква да бъде установено нА.чието на
посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл.279, ал.5 от НК, че влизането в
стрА.та е свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла на
чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България, като основанието за предоставяне на
закрила - основателно опасение от преследване по причини на раса, религия, етническа
принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална
група, следва да е нА.це по отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия,
поданик на Кралство Мароко. Съобразявайки се в случая с причините, мотивирА.
подсъдимия И. А. да напусне преди месец доброволно родината си – Кралство Мароко и да
влезе нелегално на територията на стрА.та ни, след едномесечен престой на територията на
Р. Турция, като взе предвид и обстановката в държавата по произход /липсата на безогледно
насилие, характеризиращо нА.чие на повсеместен въоръжен конфликт/, съдът в настоящия
си състав прие, че не са нА.це основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК
спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него не попада в приложното поле на този
фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия И. А. /I.A./, поданик на Кралство
Мароко, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от стрА. на подсъдимия на установения в стрА.та ни правов ред и в частност на
законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и в
личните мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно родината си – Кралство
Мароко, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал за период от месец, за да премине на
територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р. България, от където да се
придвижи към друга държава в Европа, където желаел да се установи и да заживее.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. И. А. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в стрА.та ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като изключителни и дават
основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и изключителни смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието,
съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия И. А.
наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК минимум от 3 години лишаване
от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на основание чл.55
5

ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно предвидено в престъпния състав на чл.279
ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода наказание глоба в полза на Държавата
в размер на 500.00 лева, като за това се съобрази с тежкото материално състояние на
подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че са
нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид /условно/
осъждане спрямо подс.И. А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на което бе
признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на инкриминираното
престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца е
от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване от свобода/ и
същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК,
не е необходимо наложеното на И. А. наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на обществена опасност. Предвид на
това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на подс. И.
А. наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, за изпитателен срок от ТРИ години,
считано от датата на влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да остА.т за сметка на оргА., който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	41
Дата:	16 април 2024 г. (в сила от 3 май 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200134
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 март 2024 г.

Присъда по дело №134/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите