№ 74
гр. Бургас, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501619 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Със съдебно решение № 260845 от 10.06.2021г.,постановено по гр.д.
№7252/2020г.по описа на БРС съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска на Й. ИЛ. К. срещу М. Т. Д. и Р.
К. Д. с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят
неоснователните действия,с които възпрепятстват нормалното упражняване на използването
на собствения на ищеца Й. ИЛ. К. поземлен имот с идентификатор №52129.102.1 чрез
завземане на имота и разполагане на селскостопански животни- около 500 броя и
селскостопански вещи.
Със същото съдебно решение БРС на основание чл.76 ЗС е ОСЪДИЛ М. Т. Д. и Р. К.
Д. ДА ПРЕДАДАТ НА Й. ИЛ. К. държането върху поземлени имоти с идентификатори
52129.102.172 и 52129.103.14 ,находящи се в местността „Високата нива“,землището на
с.Ново Паничарево,нарушено му от ответниците чрез действия,изразяващи се в завземане на
имотите и разполагане на селскостопански животни-около 500 броя и селскостопански
вещи към 01.10.2020г. С Решение №261053 от 03.08.2021г. БРС е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение.Решението за
поправката по чл.247 ГПК не е обжалвано и е влязло в сила.
Срещу съдебното решение в отхвърлителната му част е депозирал въззивна жалба
ищецът Й. ИЛ. К.,а срещу съдебното решение в частта,с която е уважен предявеният иск с
правно основание чл.76 ЗС въззивна жалба са депозирали ответниците М. и Р. Д.и.
Въззивникът-ищец Й.К. е оспорил решението на БРС в частта,с която е отхвърлен
предявеният от него иск с правно основание чл.109 ЗС,като счита,че са налице
предпоставките за уважаването му. Оспорен е решаващият мотив на БРС относно
1
нищожността на решението на ПК,като се сочи,че представената преписка,съдържаща и
решенията на ПК не е заверена за вярност с оригинала,а представлява принтирано копие от
информационната електронна система на ПК,неоригинален,неокончателен
документ.Счита,че при извършване на нотариалната сделка нотариусът е извършил
дължимата проверка на собствеността на имотите,което е декларирал,а решението на ПК е
само един от документите,послужили за установяване на собствеността пред
нотариуса.Дори да е нищожен административният акт-решението на ПК,то това не следва да
влече извод за нищожност на нотариалния акт,след като в нотариалното производство
компетентно от нотариус е проверена собствеността на имота и чрез други документи.
Прави се довод,че съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове,освен когато такъв акт се противопоставя на страна по
дело,която не е участвала в административното производство по издаването му,а в случая
ищецът се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба,не с решението на ПК-
Приморско.Посочва,че неоснователното въздействие върху собствения на ищеца имот е
било несъмнено установено-посредством отглеждането,разполагането и пашата на
собствените на ответниците животни- около 500 овце.Това обстоятелство те не оспорват,но
не разполагат с право да извършват твърдените действия. Въззивникът-ищец моли за отмяна
на решението на БРС в обжалваната част и постановяване на съдебно решение от въззивния
съд,с което искът му с правно основание чл.109 ЗС да бъде уважен.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
Препис от въззивната жалба на Й.К. е връчен на ответниците М. и Р. Д.и,които са
депозирали писмен отговор в срок и изразяват становище за неоснователност на
оплакванията на ищеца.Посочва се,че представената преписка на ПК е по искане на
ответната страна,а в административното право неподписаният документ води до най-тежкия
порок на административния акт-нищожност,както правилно е решил районният
съд.Проверката на нотариуса в нотариалното производство е ирелевантно за спора и не
обвързва съдията по делото,а съдът при открит спор досежно верността на земеделска
реституция ,следва да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол.Считат,че след като
ищецът не е доказал да е собственик на имота,то не му се дължи защита по чл.109 ЗС и не е
необходимо да се изследва имат ли ответниците животни в имота или не.Молят решението
на БРС да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част,нямат доказателствени искания.
Ответниците М. и Р. Д.и са депозирали в срок въззивна жалба срещу решението на
БРС в частта,с която районният съд на основание чл.76 ЗС е ОСЪДИЛ М. Т. Д. и Р. К. Д. ДА
ПРЕДАДАТ НА Й. ИЛ. К. държането върху поземлени имоти с идентификатори
52129.102.172 и 52129.103.14 ,находящи се в местността „Високата нива“,землището на
с.Ново Паничарево,нарушено му от ответниците чрез действия,изразяващи се в завземане на
имотите и разполагане на селскостопански животни-около 500 броя и селскостопански
вещи към 01.10.2020г.Въззивниците-ответници считат,че решението на БРС е неправилно и
незаконосъобразно в тази му част,като посочват,че по делото не е било доказано отнемане
на държането на ищеца върху процесните имоти нито чрез насилие,нито по скрит
начин.Доказано е било,че ответниците от над 25 години ползват сервитут- право на
преминаване през общинските имоти- пасища и мери,тъй като в тях има изградена
кошара,закупена от ЛС на ТКЗС от ответниците.Посочват,че мястото,на което се намира
кошарата е установено от свидетелските показания,като свидетелите заявяват,че кошарата се
намира на това място от години,като всички са единодушни,че овцете преминават по
принуда през тези имоти,а ответниците нито владеят,нито държат имотите.Това
преминаване на овцете по никакъв начин не пречи на ищеца да пасе своите
крави.Въззивниците –ответници сочат,че съдът не е разгледал инцидентния установителен
иск за прогласяване на нищожност на договора за наем поради невъзможен предмет- в
смисъл,че няма как да породи действие договор,забраняващ смесването на животните на
2
ищеца с други животни,тъй като същият отлично знае,че овцете на ответниците от години
преминават през тези имоти.Твърдят,че не осъществяват владение или държане на имотите,а
овцете им само преминават през тях,за което ответниците не са употребили нито насилие
или заплаха.Позовават се на практика на ВКС по тълкуването и прилагането на чл.76
ЗС,като считат,че твърдяното от ищеца държане не е било доказано,а БРС не е съобразил
тази практика в решението си,нито установените факти- че ответниците не са отнели
държането от ищеца чрез насилие или по скрит начин.Молят за отмяна на решението на БРС
в обжалваната част,нямат доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба на ответниците Д.и е връчен на ищеца К.,който е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок,в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.Посочва,че правилно БРС е приел,че са налице всички
кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл.76 ЗС-ищецът е държател на имотите
към момента на отнемането -01.10.2020г.,имотите са предоставени на ищеца по силата на
договор за наем,ищецът е разговарял изрично с ответниците да преустановят
неоснователните си действия след сключването на договора за наем.Счита,че по делото е
било доказано,че въпреки категоричното противопоставяне на ищеца,ответниците са отнели
имотите с действия,извършени против волята на държателя-завзели са имотите,разположили
са в тях селскостопански животни- около 500 броя,както и селскостопански вещи,доказан е
бил механизмът на действията-всекидневно трайно разполагане на животни и
вещи,потвърдено от свидетелите.Процесните обекти-бараки,както и твърдяната прилежаща
площ не са собствени на ответниците,те нямат титул за собственост и не са собственици на
имотите,на които ищецът е наемател.Придобивна давност не е била доказана,имотите
попадат в няколко различни самостоятелни обекти,не е било установено дали кошарата на
ответниците е разположена в наетите от ищеца имоти,нито дали тя представлява
постройка,а не движима вещ/преместваем обект/. Моли решението на БРС да бъде
потвърдено в обжалваната от ответниците част,няма доказателствени искания,претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивникът-ищец Й.К.,не се явява и не се представлява.Не сочи
нови доказателства.С писмена молба пълномощникът му адв.К. поддържа въззивната жалба
и настоява за уважаването и,оспорва въззивната жалба на ответниците.Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивниците –ответници М. и Р. Д.и,редовно уведомени,не се
явяват.Представляват се от адв.Д.,който поддържа въззивната им жалба,оспорва въззивната
жалба на ищеца,не сочи нови доказателства,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери,че оспореното
съдебно решение е валиден и допустим съдебен акт.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,като
извърши преценка на оплакванията във въззивните жалби на страните и съобразно
закона,БОС намери следното:
Пред БРС ищецът Й. ИЛ. К. е предявил срещу ответниците Д.и иск с правно основание
чл.109 ЗС,като е твърдял,че е собственик на поземлен имот с идентификатор №52129.102.1
по КККР на с.Ново Паничарево,община Приморско,област Бургас,местността „Високата
нива“.Заявил е,че е придобил собствеността на основание договор за покупко-
продажба,сключен с нотариален акт № 129 т.1 ,рег.№2784 дело №98/2020г.на нотариус
Марияна Анастасова-Тумбакова.Твърдял е,че ответниците са завзели и ползват собствения
му имот без правно основание,като в него отглеждат,разполагат и пасат собствените си
селскостопански животни-около 500 броя овце,както и разполагат в имота
селскостопанските си вещи.Заявил е,че посочените действия,извършвани от ответниците са
неоснователни и му пречат да ползва имота си по предназначението му,а именно- да пасе
собствените си животни-крави. Ищецът е предявил и втори обективно и субективно
3
съединен иск срещу двамата ответници с правно основание чл.76 ЗС,като е твърдял,че е
държател на поземлени имоти с идентификатори 52129.102.172 и 52129.103.14 по КККР на
с.Ново Паничарево,находящи се в местността „Високата нива“,землището на с.Ново
Паничарево,община Приморско,Бургаска област,на основание сключен договор за наем
№148 от 15.07.2020г.,вписан в СВ,в сила от 01.10.2020г.със собственика на двата имота-
община Приморско. Заявил е същите фактически твърдения по отношение на действията на
ответниците,като в уточнението на иска с молба от 05.01.2021г.ищецът е посочил,че от
датата на влизане в сила на договора за наем 01.10.2020г.ответниците са отнели имотите от
ищеца-държател с действия,извършвани против волята му и въпреки изричното му
противопоставяне.Твърдял е,че е отправил към ответниците изрични волеизявления да
преустановят незаконосъобразните си действия,но те не са ги преустановили.
Ответниците са депозирали писмен отговор в законоустановения срок,като са оспорили
предявените искове.Твърдели са,че през 1994г.са закупили от ЛС на ТКЗС кошара и
овчарско жилище ,където отглеждат животни- 500 овце.Заявили са,че закупените от тях
постройки попадат в части от процесните имоти, а за да идат на паша,овцете трябва да
излязат от кошарата и да преминат по пътя към пасищата,който минава през процесните
имоти и няма друг път,по който биха могли да преминават овцете. В подкрепа на
твърденията си ответниците са представили протокол за проведен търг от 02.09.1994г.на ЛС
на ТКЗС-с.Ясна поляна и фактура № 00913 от 07.09.1994г. Оспорили са Решение №7 от
24.07.1998г.на ПК Приморско,с което е възстановено правото на собственост на
праводателите на ищеца,като са заявили,че същото е незаконосъобразно –нищожно и са
поискали от съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му.С
допълнителна молба от 08.04.2021г. ответниците са оспорили законосъобразността и на
решение №9 от 01.08.2000г.на ПК-Приморско за определяне на имотите,предоставени като
обезщетение със земи от държавния/общинския поземлен фонд на праводателите на
ищеца,като са твърдели,че същото е нищожно.
БРС е изискал от ОСЗ –Приморско преписките,съдържащи оспорените решения,които
са приобщени като доказателства по делото. Ищецът е ангажирал и свидетелски
показания,които районният съд е обсъдил в решението си. Изводът си за неоснователност
на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС районният съд е обосновал с резултата от
проведения от него косвен контрол за законосъобразност на Решение №7 от 24.07.1998г.по
преписка №5157 от 01.10.1991г.на ПК-Приморско ,с което е възстановено правото на
собственост на наследниците на Киро Д. Дачев върху земеделски имоти в землището на
с.Ново Паничарево с план за земеразделяне,на основание чл.27 ППЗСПЗЗ.По т.2 на това
решение е възстановено право на собственост върху нива от 8.338 дка в м.“Високата
нива“,имот № 102001 по плана за земеразделяне. От съдържанието на нотариалния акт за
покупко-продажба №129 т.І рег.№2784 дело №98/27.05.2020г.на нотариус Марияна
Анастасова-Тумбакова се установява,че ищецът Й. ИЛ. К. е закупил от Антоанета Янева
Мерсинкова,Димитър Киров Д.,Стоян Киров Д. и Златка Д. Кирова общо шест поземлени
имота,първият от които процесният ПИ с идентификатор № 52129.102.1 в м.“Високата
нива“,землището на с.Ново Паничарево ,с площ 8336 кв.м.,идентичен с нива с номер по
плана за земеразделяне №102001,с площ 8.336 дка ,съгласно документ за собственост. Като
документ,удостоверяващ правото на собственост е представено Решение №7 от
24.07.1998г.по преписка №5157 от 01.10.1991г.на ПК-Приморско. Видно от съдържанието
на това решение на ПК-Приморско е,че същото не е било подписано от председателя и
секретаря на поземлената комисия,което БРС е констатирал при проведения косвен контрол
за законосъобразност на оспорения административен акт. Правилно и в съответствие със
закона и константната съдебна практика,районният съд е приел,че констатираният порок в
решението на ПК-Приморско води до нищожността му,в резултат на което
вещнопрехвърлителният ефект на продажбата на процесния имот от наследниците на Киро
Д. Дачев на ищеца К. не е настъпил,тъй като ищецът е закупил имота от несобственици.
4
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ищеца Й.К.,че съдът не разполага с
правомощия да извършва косвен контрол за законосъобразност на решението на ПК в
настоящия случай,тъй като ищецът черпи правата си не от това решение,а от нотариалния
акт за покупко-продажба. Проверката на районния съд е съобразена изцяло със съдебната
практика по въпроса за обхвата на косвения съдебен контрол за законосъобразност на
административни актове ,а в конкретния случай ответниците са твърдели,че ищецът не е
могъл да придобие собствеността върху този имот,тъй като вещнопрехвърлителният ефект
не е настъпил,защото праводателите му не са собственици.Неоснователно е
възражението,че процесното решение на ПК-Приморско не следва да се приема като копие
на оригинала, тъй като не е било заверено за вярност с оригинала. Решението е представено
като част от цялата преписка №5 157 на ПК-Приморско,за което началникът на ОДЗ-Бургас
е удостоверил в придружаващо писмо вх.№273362 от 27.04.2021г.,че изпраща копие на
цялата преписка,включваща и оспореното решение. Следва да се отбележи,че след
представяне на преписката,както и в съдебно заседание,ищецът не е направил възражения
относно приемането и от съда,включително и възражение,че представеното от
ОД“Земеделие“ копие на оспореното от ответниците решение не е идентично с оригинала
му,който съдържа липсващите подписи на председател и секретар. По гореизложените
съображения въззивният съд намери жалбата на ищеца Й.К. за неоснователна,а обжалваното
решение в частта,с която е бил отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС за
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.
Искът с правно основание чл.76 ЗС е уважен от БРС,който е приел,че доказателствата
по делото сочат,че ответниците са нарушили държането на ищеца върху двата наети от него
имота чрез действия,изразяващи се в завземане на имотите и разполагане на
селскостопански животни-около 500 броя и селскостопански вещи към 01.10.2020г.В
мотивите на решението районният съд е приел,че ищецът е установил фактическа власт към
сочения от него момент- 01.10.2020г.,а ответниците са му отнели държането по начин,който
разкрива признаците на насилствени действия-против съгласието на ищеца и въпреки
изричното му противопоставяне,което е било установено от показанията на свидетелите.
Правилно БРС е констатирал,че закупените от ответника М.Д. овчарско жилище и кошара
,съгласно представените протокол от проведен търг от ЛС на ТКЗС и фактура,са били
разположени в местността „Османа“, а не „Високата нива“,поради което не е намерил за
доказана идентичността между закупените и ползваните от ответниците стопански сгради.
Погрешно БРС е посочил,че годината на закупуване е 1997г.,тъй като и в двата документа е
посочена 1994г. Фактът,че ответниците повече от 10 години владеят кошара и овчарско
жилище в м.“Високата нива“,землището на с.Ново Паничарево ,където отглеждат около 500
броя овце се установява безпротиворечиво от показанията на свидетелите,ангажирани от
ищеца. От показанията на св.Йорданов се установява,че от 2011г. му е известно,че
ответниците имат кошара в местността „Високата нива“ ,където отглеждат овце.
Св.Йорданов е заявил,че преди пет години бил наел същите имоти,но ответниците не му
давали възможност да ги ползва пълноценно,тъй като овцете им преминават през имотите и
пасат, затова не ги пренаел. Кошарата била ситуирана върху част от наетите имоти,там
ответниците имали и трактор.Св.Йорданов е заявил,че му е известно,че ищецът е поканил
ответниците да напуснат наетите имоти от 01.10.2020г.,но това не се е осъществило,те
продължавали да ги ползват,като овцете им продължават да преминават през имотите.
Заявил е също така,че няма начин овцете да излязат от кошарата и да не преминат през
имотите на ищеца,както и през другите пасища. От показанията на св.Милчев също се
установява,че част от кошарата е в наетите от ищеца имоти,а животните излизат от кошарата
и пасат в тях. Този свидетел също заявява,че му е известно за проведен разговор между
ищеца и ответниците,в който той ги е поканил да решат проблема и техните животни повече
да не влизат в наетите имоти,но това не се е случило.
За да бъде уважен предявен иск с правно основание чл.76 ЗС е необходимо да са
5
налице следните предпоставки: да е установено,че ищецът упражнява фактическа власт
върху посочените имоти,като тази власт трябва да е трайна и постоянна; ответникът да е
отнел фактическата власт от ищеца;отнемането на фактическата власт да е извършено чрез
насилие или по скрит начин. Неправилно обаче според въззивната инстанция БРС е приел,че
ищецът е държател на процесните два имота в тяхната цялост на основание сключеният
между него и собственика на имотите-Община Приморско договор за наем.От събраните по
делото доказателства се установява безпротиворечиво,че макар да е сключил договор за
наем,ищецът не е могъл да установи фактическа власт – държане върху наетите от него
имоти в тяхната цялост, тъй като ответниците са установили фактическа власт върху част от
имотите,заета от стопанските сгради- кошара и овчарско жилище. От показанията на
ищцовите свидетели,а и от твърденията на страните,се установява,че ответниците отпреди
2011г. владеят стопански сгради- кошара и овчарско жилище,където отглеждат около 500
овце. Сградите са разположени върху част от наетите от ищеца имоти. Следователно,ищецът
не е могъл въобще да установи фактическа власт върху застроените с кошарата и овчарското
жилище части от двата наети имота, а фактическа власт върху тази част упражняват
ответниците отпреди повече от десет години.
По отношение на незастроената част от наетите от ищеца имоти,които са пасища по
своето трайно предназначение, доказателствата по делото сочат, че през тази част овцете на
ответниците преминават, когато излизат на паша.Следователно, ответниците са установили
фактическа власт само върху сервитутно право на преминаване през процесните
имоти,която упражняват повече от десет години. Отказът на ответниците да удовлетворят
искането на ищеца да преустановят преминаването на стадото овце през наетите от ищеца
имоти,няма белезите на установяване на фактическа власт върху имотите в тяхната цялост
чрез насилие. Ответниците са отказали да преустановят упражняването на своята установена
преди повече от десет години фактическа власт върху сервитутното право на преминаване
на стадото им овце през тези имоти, но няма твърдения и доказателства да са отнели от
ищеца фактическата власт върху имотите чрез действия,които биха могли да се
характеризират като насилие по смисъла на закона и утвърдената съдебна практика. Като е
приел обратното и е уважил предявеният иск с правно основание чл.76 ЗС,районният съд е
постановил незаконосъобразно съдебно решение,което следва да бъде отменено ,а
предявеният иск- да се отхвърли като неоснователен. Решението следва да бъде отменено и
в частта,с която в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 330 лева.
С оглед изхода от въззивното обжалване,право на присъждане на разноски възниква
за въззивниците-ответници,чиято въззивна жалба се уважава от БОС. Те са направили
своевременно искане за присъждане на разноски,като са представили доказателства за
сторени разноски- 30 лева държавна такса. Следва да им бъдат присъдени и допълнителни
разноски,направени в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 500 лева.Договореният и заплатен на адв.Д. хонорар съгласно договора
за правна защита и съдействие е в размер на 1000 лева,от които БРС е присъдил 500
лева,предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл.109 ЗС,като понастоящем
въззивната инстанция присъжда и останалата част от 500 лева.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 260845 от 10.06.2021г.,постановено по гр.д.
№7252/2020г.по описа на БРС в ЧАСТТА,с която на основание чл.76 ЗС РС-Бургас е
ОСЪДИЛ ответниците М. Т. Д. и Р. К. Д. ДА ПРЕДАДАТ на ищеца Й. ИЛ. К. държането
върху поземлени имоти с идентификатори 52129.102.172 и 52129.103.14,находящи се в
местността „Високата нива“,землището на с.Ново Паничарево,нарушено му от ответниците
6
чрез действия,изразяващи се в завземане на имотите и разполагане на селскостопански
животни-около 500 броя и селскостопански вещи към 01.10.2020г. и в частта,с която
ответниците М. Т. Д. и Р. К. Д. са осъдени да заплатят на ищеца Й. ИЛ. К. сумата от 330
лева разноски по делото и вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца Й. ИЛ. К. с ЕГН-********** с адрес: с.Н. П., община П.,
област Б., ул. "О." № * с правно основание чл.76 ЗС за осъждането на ответниците М. Т. Д.
с ЕГН-********** и Р. К. Д. с ЕГН-********** и двамата с адрес: с.Н. П., община П.,
област Б., ул."Д.м." № ** да предадат на ищеца Й. ИЛ. К. държането върху поземлени имоти
с идентификатори 52129.102.172 и 52129.103.14,находящи се в местността „Високата
нива“,землището на с.Ново Паничарево,община Приморско,област Бургас, нарушено му от
ответниците М. Т. Д. и Р. К. Д. чрез действия,изразяващи се в завземане на имотите и
разполагане на селскостопански животни-около 500 броя и селскостопански вещи към
01.10.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260845 от 10.06.2021г.,постановено по гр.д.
№7252/2020г.по описа на БРС,поправено с Решение №261053 от 03.08.2021г. в ЧАСТТА, с
която е отхвърлен искът на Й. ИЛ. К. с правно основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Й. ИЛ. К. с ЕГН-********** с адрес: с.Н. П., община П., област Б., ул. "О."
№ * да заплати на М. Т. Д. с ЕГН-********** и Р. К. Д. с ЕГН-********** и двамата с
адрес: с.Н. П., община П., област Б., ул."Д.м." № ** сумата от 500 лева допълнително
разноски,направени в първоинстанционното производство и сумата от 30 лева- разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
връчването му на страните пред Върховния Касационен Съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7