РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Кърджали, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря ЕлИ. П. Урумова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20255100500070 по описа за 2025 годИ.
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 278/01.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1019 по описа за
2022 г. на РС – Кърджали, е постановено следното:
Ответникът „О.“ ***, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. К., кв. "В." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано и
управлявано от М.К.М., е осъден да заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ
на С. А. А. с ЕГН: **********; с адрес: гр. К. ул. "Л." № *, общ. К., обл. К.
сумата от 27 000 лв. (двадесет и седем хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и
влошено емоционално състояние от станалата по време на работа на
********* год. злополука, приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване с Разпореждане № 5104-08-11 от 31.03.2021
год., издадено от длъжностно лице при Териториално поделение на НОИ - К.,
при която е настъпила смъртта на Е.Р.М.. с ЕГН: ********** /лице
съжителствало на семейни начала с ищцата/, ведно със законната лихва върху
1
присъдената сума считано от датата на злополуката - ********* год. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до
пълния предявен размер – 90 000 лв., като неоснователен.
Ответникът „О.“ ***, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. К., кв. "В." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано и
управлявано от М.К.М., е осъден да заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ
на Р. М. Ф. с ЕГН: ********** , с адрес: с. Г, общ. А, обл. К. сумата от 27 000
лв. (двадесет и седем хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди - болки, страдания и влошено емоционално
състояние от станалата по време на работа на ********* год. злополука,
приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване с Разпореждане № 5104-08-11 от 31.03.2021 год., издадено от
длъжностно лице при Териториално поделение на НОИ - К., при която е
настъпила смъртта на Е.Р.М.. с ЕГН: ********** /син на ищеца/, ведно със
законната лихва върху присъдената сума считано от датата на злополуката -
******** год. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в
останалата му част до пълния предявен размер – 90 000 лв., като
неоснователен.
Ответникът „О.“ ***, с ЕИК: ********** , със седалище и адрес на
управление в гр. К., кв. "В." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано и
управлявано от М.К.М., е осъден да заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ
на Ш. И. М.а, с ЕГН: ********** с адрес: с. Г, общ. А, обл. К. сумата от 27 000
лв. (двадесет и седем хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди - болки, страдания и влошено емоционално
състояние от станалата по време на работа на ********* год. злополука,
приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване с Разпореждане № 5104-08-11 от 31.03.2021 год., издадено от
длъжностно лице при Териториално поделение на НОИ - К., при която е
настъпила смъртта на Е.Р.М.. с ЕГН: ********** /син на ищеца/, ведно със
законната лихва върху присъдената сума считано от датата на злополуката -
********* год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер – 90 000 лв., като
неоснователен..
Ищците С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М.а, са осъдени да заплатят на „О.“
2
*** – К., направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
иска в размер на по 2616.84 лв. за всеки от ищците.
Също така ответникът „О.“ *** - К. е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Кърджали сума в
размер на 3315 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски в
производството, съразмерно на уважената част от исковете, на адвокат Я. М.
С. сумата в размер на 7065 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищците С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М., както
и на З.” ** – гр.С., сумата 1000 лв. разноски в производството по отделения
обратен иск.
Недоволни от така постановеното решение в отхвърлителната му част са
останали въззивниците С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М., представлявани от
процесуалния си представител адв. Я. С., които го обжалват в частта, с която
предявените искове са отхвърлени за разликата над 27 000 лв. до пълните
предявени размери от по 90 000 лв. за всеки от ищците. В жалбата се излагат
съображения, че определеното след редукцията обезщетение за всеки един от
тримата ищци било силно занижено и не кореспондирало с реалния обем от
причинени вреди. Съдът неправилно оценил събраните по делото
доказателства, досежно приноса на пострадалия М.. Установено било по
делото, че при пристигане на местопроизшествието управителят на ответното
дружество - М. М., установил, че товарния автомобил бил с изгасен двигател,
а синът му Е. М. видял, че камионът бил с отворена лява врата и отзад светели
светлините, които били бели на цвят. В съдебно заседание вещото лице
установило, че при превключена на задна предавка на товарния автомобил
светят бели светлини. При това положение товарния автомобил можел да се
придвижи напред, но на много малко разстояние и при наличие на повреда в
съединителя. Това обстоятелство говорило за предприемане на мерки за
безопасност от пострадалия М. преди слизането му от кабИ.та на товарния
автомобил, с които да се предотврати неконтролируемо самопридвижване на
автомобила. Оспорва извода на съда, че при лека степен на алкохолно
опияняване, същото е оказало до влияние върху концентрацията на
пострадалия Р. М., че да му повлияе до степен да не вземе необходими мерки
за обезопасяване на автомобила след слизането от него. Обстоятелството, че
товарния автомобил бил превключен на задна скорост с изгасен двигател,
опровергавало извода на съда за непредприемане на мерки за обезопасяване
3
на същия автомобил от самостоятелно неконтролируемо самопридвижване, от
което могат да настъпят вредни последици за пострадалия. Счита, че при
наличие на установено закононарушение от страна на пострадалия М. -
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.69 на хиляда, то
същото не било в пряка причинна връзка с настъпване на вредите. По делото
не се установило процесния товарен автомобил да е бил снабден от
работодателя като необходимо оборудване, със „спирателни клинове“, които
пострадалият М. да използва след установяване на МПС в покой. Сочи, че
пострадалия М. след слизането си от товарния автомобил е предприел всички
необходими мерки за недопускане на злополуката, което било в противоречие
с извода на съда за съпричиняване от негова страна, с проявена груба
небрежност. Дори и да се приеме наличие на съпричиняване на вредата от
страна на пострадалия Р. М., то при прецизен анализ на доказателствата по
делото водел до извода, че приносът на пострадалия за настъпването на
вредите следва да бъде определен в размер на не повече от 10%. Моли съда да
отмени решението в обжалваните му части и да уважи предявените искове в
пълен размер. Претендират се разноски. В съдебно заседание въззивниците,
чрез своя процесуален представител - адв.Я. С., поддържат въззивната жалба
по изложените в същата съображения. Представят писмена защита.
ВъззИ.емият по тази жалба "О." *** – гр.К. не е подал отговор на
основание чл.263, ал.1 от ГПК.
Недоволен от постановеното решение е останал и въззивникът "О." ***
– гр.К., представляван от процесуалния му представител - адв.Н. М., който го
обжалва в частта, с която предявените искове са уважени за разликата над
10 000 лв. до 27 000 лв. за С. А. А. и за разликата над 5 000 лв. до 27 000 лв. за
Р. М. Ф. и Ш. И. М.. Във въззивната жалба се излагат съображения за
съпричиняване от страна на почИ.лия Е.Р.М.. и проявена от него груба
небрежност, поради което въззивникът да бъде освободен от заплащане на
обезщетения, тъй като вредоносния резултат бил в пряка причинно-следствена
връзка само с поведението на водача на МПС-то, или дължимите обезщетения
да бъдат намалени до размер от 10 000 лева за първата ищца и по 5 000 лева за
другите ищци - родители на почИ.лия. В хода на производството по делото
било установено, че Е. М. не е спазил задълженията си като водач на
управлявания от него товарен автомобил, който бил технически изправен, бил
4
премИ.л технически преглед и имал задължителна застраховка „ГО“ към
момента на настъпване на ПТП. Твърди, че единствено и само поведението на
Е. М. при управлението на МПС и неспазването на неговите задължения като
водач било причИ. за настъпване на трагичния резултат, тъй като при
слизането от кабИ.та М. следвало да бъде изключително внимателен да не
попадне в габаритите на автомобила, а преди да слезе от нея, е следвало да
хоризонтира автомобила и да задейства ръчната спирачка. Ако е предприел
действия по разтоварването на товара, той следвало да се намира в кабИ.та на
товарния автомобил и да упражнява контрол върху уредбите, действащи в
момента на разтоварването и при нужда да прекрати действието им или да
предприеме други мерки за безопасност, което той не направил. Освен това,
слизайки от кабИ.та, М. все още не бил предприел действия по разтоварването
(ръчната спирачка не е била задействана и технологично не е било възможно
то да се извърши), тъй като автомобилът бил покачен с най-задните си колела
върху насипа, а задния край на каросерията му е упражнявала натиск /опирала
е/ върху насипа, и камионът не е бил обезопасен по никакъв друг начин (нямал
е поставени спиращи клинове под колелата), което е трябвало да се извърши
от водача. По неизвестни причини М. е попаднал между левите колела на
първи и втори предни мостове, т.е. в габаритите на автомобила. В този момент
поради необезопасяването, което е трябвало да бъде извършено от водача, под
действието на хоризонталната съставка на силата на теглото, и това, че задния
край на коша е бил проникнал в разтоварените изкопни маси, камионът се е
придвижил напред, като е притиснал (прегазил) с лявото колело на втория
преден мост М.. Сочи се също, че от събраните по делото доказателства било
установено, че М. е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол с
0.69 промила, което отговаряло на лека степен алкохолно опИ.не, като сам и
съзнателно се поставил в състояние, при което са били намалени неговата
концентрация, коордИ.ция, бил със забавени реакции. Съдът намалил
дължимото обезщетение, приемайки, че пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, но неправилно приел, че основата, от
която следва да бъде определено дължимото за всеки един от наследниците
обезщетение, е размерът на предявените искове от тях, а не от дължимото
обезщетение. Счита, че съдът не е определил правилно също така степента на
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй единствената причИ. за
настъпилата смърт било поведението на пострадалия, управлявайки МПС
5
след употреба на алкохол, и слизайки от кабИ.та на камиона без причИ. и без
обезопасяване на същия. Моли съда да отмени решението в обжалваните
части и да отхвърли предявените искове в тези части. В съдебно заседание
въззивникът, чрез своя процесуален представител - адв. Н. М., поддържа
въззивната жалба по изложените в същата и в представена молба
съображения. Претендира разноски. Представя писмена защита.
Въззивемите по тази жалба С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М.,
представлявани от адв. Я. С., са подали отговор на основание чл.263, ал.1 от
ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна.
ВъззИ.емият З.“ ** – гр.С., представляван от адв. И. Л., е подал отговор
на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Постъпила е и въззивна частна жалба вх. № 8001/30.07.2024 г. по
входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от З.“ ** – гр.С., ул.“С.“ № *,
с ЕИК **********, чрез адв.И. Л., против определение № 754/01.07.2024 г. по
гр.д. № 1019/2022 г. по описа на РС – Кърджали, с което е оставено без
уважение искане за изменение на решение № 177/01.04.2024 г. по гр.д. №
1019/2022 год. на РС-Кърджали, в частта за разноските.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивниците, констатира:
Въззивните жалби са допустими, подадени са в срок от лица, имащи
правен интерес от обжалване, а по съществото разгледани са неоснователни.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като
не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или
обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното исково производство е било образувано по
предявени искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на
обезщетения от причинена смърт на работник на ответното дружество.
Ищците твърдят, че на ********* г. настъпила трудова злополука с техния
съжител и син - Е.Р.М.., който почИ.л на същата дата. Твърдят, че са
претърпели неимуществени вреди от смъртта на Е.Р.М.. и претендират
заплащане на обезщетения.
6
Ответникът оспорва иска, като сочи, че случилото се с почИ.лия Е.Р.М..
не е трудова злополука, увреждането не е настъпило по време на изпълнение
на трудовите му задължения, нито служител или работник на ответното
дружество имат вИ. за смъртта му. Въвежда възражение за съпричиняване от
страна пострадалия, изразяващо се в неспазване на задълженията му като
водач на управлявания от него товарен автомобил. Счита претендираните
обезщетения за завишени, като същите следвало да бъдат намалени с 50%
поради съпричиняване и груба небрежност от страна на почИ.лия.
От представените като доказателства по делото постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение с дата ********* г. на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.К., граждански договор № ******** г.,
декларация за трудова злополука вх. № ******** от ***** г., разпореждане №
5104-08-11 от 31.03.2022 г. на НОИ ТП – К., препис-извлечение от акт за
смърт № ***********. ОбщИ. М., се установява, че граждански договор №
********** г. е обявен за трудов на основание чл.405а, ал.4 от КТ. Установява
се също така, че на ********** г е настъпила трудова злополука с пострадал
Е.Р.М.. на длъжност „*********“ в "О." *** – гр.К., почИ.л на ********* г.
Във връзка с настъпилата трудова злополука били съставени заповед №
1015-08-175/08.11.2021 г. на НОИ ТП – К. за извършване на разследване на
трудова злополука, протокол за извършена проверка № ПР2137736 от
16.11.2021 г. и протокол № 5103-08-1/31.01.2022 г. на НОИ ТП – К.. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на ******* г.
В протокола е посочено, че Е.Р.М.. имал сключен граждански договор с "О."
*** – гр.К. за извозване на земна маса от строителен обект в периода от 29.10.
до ********* г., който бил обявен за трудов на основание чл.405а, ал.4 от КТ.
Нямало информация за проведени инструктажи и обучения за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, липсва оценка на риска на
работната дейност. В деня на инцидента – ****** г., Е.Р.М.. се намирал на
обичайното си работно място - пътен участък до строителен обект в с.Б.,
общ.М., обл.К.. Няма точни показания за конкретните му действия. След
неуспешен опит за връзка по телефон, управителят на фирмата – М.К.М. и сИ.
му – Е. М. М., намират пострадалия паднал под задната гума на камион.
Опитват се да освободят пострадалия изпод гумите, при което разбират, че той
вече е мъртъв.
7
От представеното като доказателство поделото удостоверение за
семейно положение, съпруг/а и дела изх. № ******** г. на Кметство с.Г.,
общ.А., обл.К. се установява, че Е.Р.М.. е син на Р. М. Ф. и Ш. И. М., която е
негова съпруга.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. Г. Х. и Г. Х. К., се
установява, че почИ.лият Е.Р.М.. е живеел на семейни начала със С. А. А. в
кв.“Г.“ на гр.К.. Двамата се разбирали добре и нямали проблеми помежду си.
Също така се разбирали добре и с родителите на Е.Р.М.. - Р. М. Ф. и Ш. И. М.,
които живеели на село. Установява се също, че Е.Р.М.. е помагал на
родителите си и се грижил за тях. С. А. А., както и Р. М. Ф. и Ш. И. М. тежко
понесли смъртта на Е.Р.М...
От писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по назначената
съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същия пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че при съдебномедицинското изследване на трупа на Е.Р.М.. е
установено: масивно разкъсване на предната коремна стена с разчленяване на
гръбначния стълб между седми и осми гръдни прешлени, размачкване,
разкъсване и разместване на органите в коремната и гръдната кухИ.;
счупвания по множество фрактурни линии на всички ребра и на гръдната
кост; кръвонасядания и охлузвания на кожата на гръдния кош и крайниците.
Смъртта на Е.Р.М.. се дължи на множество несъвместими с живота
увреждания - масивни разкъсвания на органи от гръдната и коремната кухИ..
Настъпила е много бързо и е била неминуема. Описаните травматични
увреждания са възникнали при действието на твърд тъп предмет с
изключително голяма сила и добре отговарят да са възникнали при прегазване
/притискане от колелото/ от тежко МПС през корема и гърдите. При
изследването на трупа на Е. М. не са установени налични травматични
увреждания, които не могат да бъдат обяснени с прегазване и притискане от
масивна автомобилна гума от товарен автомобил с голяма маса.
Констатираните при изследването травматични увреждания имат категорично
характеристика на прижизнени такИ., т.е. прегазването е причинено приживе
на М..
Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на Е.Р.М.. - 0,69
промила, отговаря на лека степен на алкохолно опИ.не, която се характеризира
8
с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на
концентрацията, на вниманието, съобразителността, забавени реакции,
умерено изразени коордИ.ционни нарушения, вегетативни смущения.
От писменото заключение на вещото лице инж. В. Д. Д. по назначената
съдебна автотехническа експертиза, както и от разпита на същия пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че процесното МПС - *** марка „М.", модел „А.", ДК № ******,
към ******** г.е било оборудвано и пригодено за превоз на изкопни, насипни
и други материали. Към момента на инцидента, **. „М." е бил технически
изправен. Няма констатирани технически неизправности по него, които да са в
причинна връзка с инцидента с Е. М.. Каросерията на товарния автомобил към
момента на инцидента е била технически изправна. Няма причинно-
следствена връзка между товара в автомобила и настъпилата на ******* г.
смърт на Е. М.. Преди М. да слезе oт кабИ.та т.а. е бил спрял. В тази ситуация
той: слизайки от кабИ.та на т.а. все още не е бил предприел действия по
разтоварването (ръчната спирачка не е била задействана и технологично не е
било възможно то да се извърши); т.а. е бил покачен с най-задните си колела
върху насипа, а задния край на каросерията му е упражнявала натиск (опирала
е) върху насипа: т.а. не е бил обезопасен по никакъв друг начин (нямал е
поставени спиращи клинове под колелата. При слизането от кабИ.та, М. е
следвало да бъде изключително внимателен да не попадне в габаритите на
автомобила. Преди да слезе от нея, е следвало да хоризонтира автомобила и
задейства ръчната спирачка. Ако предприеме действия по разтоварването на
товара, следва да се намира в кабИ.та на т.а. и да упражнява контрол върху
уредите, действащи в момента на разтоварването и при нужда да прекрати
действието им или предприеме други мерки за безопасност. От техническа
гледна точка причИ.та за инцидента на ******** г. с Е. М. е липсата на
обезопасяване на т.а. срещу потегляне по наклона на насипа и попадането на
М. в габаритите на автомобила.
Товарен автомобил марка „М.”, *********, управляван от Е. М. е
превозвал изкопни маси до с. Б., махала „Д.", общ. М.. На датата на
инцидента, около 18,10 ч., М. е позиционирал автомобила на разтоварището,
дал е назад и колелата на най-задния мост са се покачили върху насипа на
около 0,30 м. над нивото на околния терен при, което т.а. е получил наклон
напред. Водачът М. е изключил двигателя на автомобила, без да задейства
9
ръчната спирачка, след което е слязъл от автомобила. По неизвестни причини
е попаднал между левите колела на I-ви и II-ри предни мостове, т.е. в
габаритите на автомобила. В този момент поради необезопасяването, под
действието на хоризонталната съставка на силата на теглото, и това, че задния
край на коша е бил проникнал в разтоварените изкопни маси, т.а. се е
придвижил напред като е притиснал (прегазил) с лявото колело на II-ри
преден мост М..
Ако М. е констатирал проблем при вдигането на каросерията, е следвало
ла предприеме мерки за безопасност, включващи: задействане на ръчната
спирачка; поставяне на клинове пол колелата на автомобила срещу
потеглянето му: връщане на т.а. в хоризонтална позиция (слизането му от
насипа). За да не настъпи инцидента, при необезопасен автомобил, М. не е
следвало да навлиза в габаритите на автомобила, което са правилните
действия. Неправилно е било необезопасяването на автомобила и навлизането
на М. в габаритите му. През прохода между двете предни леви гуми на т.а. има
достъп до помпата за хидравликата на коша. Същата се намира на разстояние
1.70 – 1.60 м.. от левия габарит на автомобила (лявата силуетна линия на
автомобила). От техническа гледна точка причИ.та за инцидента на ****** г. с
Е. M. е липсата на обезопасяване на т.а. срещу потегляне по наклона на насипа
и попадането на М. в габаритите на автомобила. Ако т.а. беше обезопасен
преди водача М. да слезе от кабИ.та и да навлезе в габаритите му, инцидентът
нямаше да се случи. Към момента на инцидента, процесния товарен
автомобил е бил технически изправен.
При така установените данни следва извода, че предявените искове са
основателни и доказани до размера на 27 000 лв. за всеки от ищците С. А. А.,
Р. М. Ф. и Ш. И. М., а решението на първоинстанционния съд е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова
злополука, които са причинили смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вИ. за настъпването им.
Установява се от данните по делото, че Е.Р.М.. е имал сключен граждански
договор с "О." *** – гр.К. за извозване на земна маса от строителен обект в
периода от 29.10. до ********* г., който е обявен за трудов на основание
10
чл.405а, ал.2 от КТ. Установява се също така, че на ***** г. е настъпила
трудова злополука с Е.Р.М.. в резултат, на което същият е почИ.л. Злополуката
е приета за трудова такава с декларация за трудова злополука вх. № 5101-08-37
от ***** г. и разпореждане № 5104-08-11 от 31.03.2022 г. на НОИ ТП – К..
Поради това следва да бъде ангажира безвиновната отговорност на
работодателя за заплащане на обезщетение на правоимащите лица от
настъпилата смърт на работника.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на почИ.лия Е.Р.М.., изразяващо се в неспазване на
задълженията му като водач на управлявания от него товарен автомобил. Това
възражение е основателно. Установява се от събраните по делото
доказателства, и най-вече от заключението на вещото лице инж. В. Д. Д. по
назначената съдебна автотехническа експертиза, че товарния автомобил,
управляван от Е. М., е превозвал изкопни маси до с. Б., махала „Д.", общ. М..
На датата на инцидента, около 18,10 ч., М. е позиционирал автомобила на
разтоварището, дал е назад и колелата на най-задния мост са се покачили
върху насипа на около 0,30 м. над нивото на околния терен ,при което
товарният автомобил е получил наклон напред. Водачът М. е изключил
двигателя на автомобила без да задейства ръчната спирачка, след което е
слязъл от автомобила. По неизвестни причини е попаднал между левите
колела на I-ви и II-ри предни мостове, т.е. в габаритите на автомобила. В този
момент поради необезопасяването, под действието на хоризонталната
съставка на силата на теглото, и това, че задния край на коша е бил проникнал
в разтоварените изкопни маси, т.а. се е придвижил напред като е притиснал
(прегазил) с лявото колело на II-ри преден мост М.. Или основна вИ. за
настъпването на инцидента е поведението на почИ.лия Е.Р.М.., който не е взел
всички възможни марки, за да предотврати настъпването на злополуката.
Също така от заключението на д-р Н. М. по назначената съдебно-медицинска
експертиза се установява концентрация на етилов алкохол в кръвта на Е.Р.М.. -
0,69 промила, което отговаря на лека степен на алкохолно опИ.не,
характеризиращо с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост,
отслабване на концентрацията, на вниманието, съобразителността, забавени
реакции, умерено изразени коордИ.ционни нарушения, вегетативни
смущения. Употребата на алкохол по време на управление на товарния
автомобил също е допринесла за настъпването на трудовата злополука.
11
Независимо от установеното съпричиняване от страна на Е.Р.М..,
отговорността на "О." *** – гр.К. не може да бъде изключена напълно, тъй
като дружеството не е сключило трудов договор с почИ.лия въпреки
наличието на предпоставки за това. Като резултат от липсата на трудов
договор на Е.Р.М.. не са били извършвани необходимите инструктажи и
обучения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както
и оценка на риска на работната дейност.
Предвид изложеното, и с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, за
възмездяване на неимуществените вреди на ищците от настъпилата смърт на
Е.Р.М.. са необходими и достатъчни по 90 000 лв. за всеки от ищците, така
както е заявено в исковата молба. Така определеното възнаграждение следва
да бъде намалено със 70%, или обезщетение в размер на по 27 000 лв. за всеки
от ищците, с оглед установеното съпричиняване от страна на почИ.лия
Е.Р.М.., изразяващо се в необезопасяване на товарния автомобил срещу
потегляне по наклона на насипа, попадането на М. в габаритите на
автомобила, както и употребата на алкохол. Неоснователен е в тази връзка
доводът на въззИ.емия "О." *** – гр.К., че на родителите на Е.Р.М.. следва да
бъде присъдено по-малко възнаграждение. Както се установява от показанията
на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, Е.Р.М.. не прекъсвал
връзката със своите родители и се е грижил за тях.
Ето защо, решението на Кърджалийския районен съд е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза "О." *** – гр.К. се дължат разноски за
въззивна инстанция в размер на 4447.06 лв., съразмерно на обжалваемия
интерес на отхвърлената въззивна жалба (6000 лв. общ р-р на разн. Х 63000
лв. отхв. р-р на в.ж. / 85000 лв. общ р-р на обж. интерес). Неоснователно е в
тази връзка направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото е съобразено с действителната правна и
фактическа сложност на делото и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
На адв. Я. С. се дължат разноски за безплатна адвокатска помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 5530 лв. (за обжалваем интерес на
въззИ.емите в р-р на 61 000 лв.) съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
12
По отношение на въззивна частна жалба вх. № 8001/30.07.2024 г. по
входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от З.“ ** – гр.С., ул.“С.“ № *,
с ЕИК ********, чрез адв.И. Л., против определение № 754/01.07.2024 г. по
гр.д. № 1019/2022 г. по описа на РС – Кърджали, то същата е неоснователна.
З.“ ** – гр.С. е конституирано по делото като трето лице помагач на страната
на "О." *** – гр.К. с определение № 1057/19.19.2022 г. по гр.д. № 1019/2022 по
описа на РС – Кърджали. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на
третото лице не се присъждат разноски. Що се отнася до предявения обратен
иск, то производството в тази му част е прекратено и този иск не е предмет на
настоящото дело.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.278, ал.1
от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177/01.04.2024 г. по гр.д. № 1019 по описа
за 2022 г. на РС - Кърджали.
ОСЪЖДА С. А. А., с адрес гр. К. ул. „Л.“, № *, с ЕГН **********, Р. М.
Ф., с ЕГН **********, с адрес с. Г, общ. А, обл. К. и Ш. И. М., с адрес с. Г,
общ. А, обл. К., с ЕГН **********, да заплатят на "О." *** – гр.К, ж.к. „В“,
бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.**, с ЕИК **********, разноски за въззивна инстанция в
размер на 4447.06 лв.
ОСЪЖДА "О." *** – гр.К., ж.к. „В.“, бл.**, вх.“*“, ет.*, ап.*, с ЕИК
**********, да заплати на адвокат Я. М. С., с личен номер в Единния регистър
на адвокатите **********, със съдебен адрес: гр. К., бул.“Б.” №**, вх. *, етаж
*, сумата в размер на 5530 лв., представляваща възнаграждение за безплатна
адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №
8001/30.07.2024 г. по входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от З.“ **
– гр.С., ул.“С.“ № *, с ЕИК **********, чрез адв.И. Л., против определение №
754/01.07.2024 г. по гр.д. № 1019/2022 г. по описа на РС – Кърджали, като
неоснователна.
Решението, в частта, с която е потвърдено решение № 177/01.04.2024 г.
13
по гр.д. № 1019 по описа за 2022 г. на РС - Кърджали, подлежи на касационно
обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението, имащо характер на определение, в частта, с която е оставена
без уважение въззивна частна жалба с вх. № 8001/30.07.2024 г. по входящия
регистър на РС – Кърджали, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС
при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14