№ 251
гр. Айтос, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100850 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКСТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, чрез юрк. Г. К., срещу Е. Р. Т..
Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 439/2024 г. на Районен съд – Айтос в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответницата, но спрямо нея е била приложена фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск по
чл. 422 ГПК за вземанията си. Сочи се, че ищецът е доставил на ответницата
електрическа енергия за обект, находящ се в *** с ИТН № 2689616, по
договор, сключен при публично известни общи условия. Излага, че
ответницата не е заплатила дължимото възнаграждение по договора в размер
на 580,40 лв. за периода от 23.12.2023 г. до 22.02.2024 г. Претендира се и
законната лихва за забава в размер на 22,94 лв. за периода от 13.02.2024 г. до
02.06.2024 г., както и законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.06.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Особеният представител на ответницата оспорва исковете. Счита, че не
са налице доказателства за възникнало валидно облигационно
правоотношение между страните. Липсвали доказателства, че ответницата е
собственост на имота, на който се твърди, че е доставена електроенергия,
1
респективно дали и от кого е ползвана твърдяната услуга. Особеният
представител не оспорва, че на обекта, находящ се в *** с ИТН № 2689616, е
доставена електрическа енергия в посочения от ищеца размер, както и
изчисленията му.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със
становищата на страните, съдът намира следното за установено от
фактическа страна:
В полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № 249 от 22.07.2024
г. по ч. гр. д. № 439/2024 г. на Районен съд – Айтос срещу Е. Р. Т. за заплащане
на сумата от 580 лв. – главница по договор за продажба на електрическа
енергия за имот с адрес: гр. Айтос, ул. „Крали Марко“ № 4 ап. 2, с ИТН №
2689617; 22,94 лв. – законна лихва за забава за периода от 13.02.2024 г. до
02.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 03.06.2024 г. до
окончателното изплащане.
Поради хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК съдът е дал указания на заявителя
да предяви положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за вземанията по
заповедта в едномесечен срок от съобщението, което е сторено.
По делото не се спори, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД е краен снабдител, който придава електроенергия при публично известни
общи условия съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката. По делото са
представени действащите общи условия, одобрени с Решение на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране № ОУ-013/10.05.2008 г. Същите са
влезли в сила на 27.06.2008 г. – 30 дни след първото им публикуване.
По делото са приети две фактури – Фактура № **********/31.01.2024 г.
и Фактура № **********/29.02.2024 г. Първата фактура е за отчетен период
23.12.2023 – 22.01.2024 г. Начислени са 418,50 лв. за потребена
електроенергия за имот с адрес: гр. Айтос, ул. „Крали Марко“ № 4 ап. 2, с
ИТН № 2689617. Втората фактура е за отчетен период 23.01.2024 – 22.02.2024
г., за същия имот, като са начислени 580,40 лв. И двете фактури са издадени за
задължения на Е. Н. Х..
Като доказателство по делото е приета декларация по чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси относно процесния имот. Тя е подадена през 1998 г.
от В. С. А.. Декларирал е, че той и Е. Н. Х. са съсобственици на имота при
равни квоти по силата на договор за покупко-продажба, който не е приложен.
Видно от приложеното към заповедното дело удостоверение за
идентичност на имена, Е. Н. Х. е променила името си на Е. Р. Т..
Според чл. 1, т. 4 от посочените по-горе общи условия под „клиент“ в
тези общи условия следва да се разбира: потребител на електрическа енергия
за битови нужди – физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД, съгласно действащото законодателство,
2
което ползва електрическа енергия за домакинството си, респ. потребител на
електрическа енергия за стопански нужди – физическо или юридическо лице,
както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува
електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД, съгласно действащото законодателство.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че
ответницата е собственик на процесния имот, предвид направеното оспорване
от страна на особения й представител. Такива доказателства обаче така и не
бяха представени. Декларацията от данъчната служба не е надлежно
доказателство за собственост. Тя представлява частен документ, който дори не
е съставен от ответницата. При това положение искът се явява неоснователен,
тъй дали ответницата е собственик на имота е от ключово значение за това
дали е възникнало облигационно отношение по силата на общите условия.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен е и
акцесорният за законна лихва за забава.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКСТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, срещу Е. Р. Т., с ЕГН
**********, за приемане за установено, че същата дължи 580,40 лв. за
периода от 23.12.2023 г. до 22.02.2024 г., представляваща потребена
електрическа енергия за обект, находящ се в *** с ИТН № 2689616, по
договор, сключен при публично известни общи условия; сумата от 22,94 лв. –
законна лихва за забава за периода от 13.02.2024 г. до 02.06.2024 г., както и
законната лихва за забава от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 249 от
22.07.2024 г. по ч. гр. д. № 439/2024 г. на Районен съд – Айтос
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3