Решение по дело №54/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на П.И.К., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 23-0938-000673 от 18.11.2023г., издадена от Началника група сектор „ПП“ при ОД на МВР Плевен, с която на оспорващия е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, за това че управлява МПС след употреба на … – до решаване на отговорността му, но не повече от 18 месеца“ на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

 В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил визираното в нея нарушение. Отправя искане съда да отмени оспорената ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява и се представлява от *И. Ц.от ***.  

Ответникът, Началника група в сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 18.11.2023г., около 15:10 часа в ***, на кръстовище на ****, с посока на движение към улица *** управлявал автобус „Мерцедес О 550 Х“, с рег. Номер № ****, собственост на фирма „Б. Д. Т.“ ООД, ЕИК ****, бил спрян за проверка от Б. К. – *** при ОДМВР-Плевен, с-р Пътна полиция. На водача К. била извършена проверка за употреба на **, документирана с Протокол №532 от 18.11.2024г. с техническо средство Drager Drug Test 5000 STK 8 с REF 3706091, който отчел наличието на „*“.

Предвид положителния резултат, ** К.съставил срещу П.К. АУАН серия GA № 1065988/18.11.2023г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на ** или **, като от водача били отнети: СУМПС № *********. Издаден бил талон за медицинско и химическо изследване № 132729 и К. бил придружен до МБАЛ-* за вземане на проба, където жалбоподателя е дал пред дежурен лекар кръв за лабораторен анализ. Съгласно писмо изх.№316000-6632/14.02.2024г. на с-р ПП към ОД МВР Плевен кръвната проба е заминала за НИК София на 30.11.2023г.

Във връзка с установеното нарушение на чл.5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП вменено на водача П.И.К., със Заповед № 23-0938-000673 от 18.11.2023г., издадена от Началника група сектор „ПП“ при ОД на МВР Плевен, оправомощен със Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, на основание чл.22 от ЗАНН, наложил спрямо К. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на К. на 05.12.2023г.

Към преписката е приложен цитирания АУАН серия GA № 1065988/18.11.2023г., справка за нарушител, талон за изследване, мотивирана резолюция. Липсва, обаче разпечатка от техническо средство Дръг тест 5000.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, чиято компетентност е установена от приложената по делото Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – водач на МПС управлява лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози преди да е преминало въздействието им. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорената заповед, обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон, съответно налице е отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК. Съображенията за това са следните:

В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Следователно основната материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по този ред е наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.

Редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба № 1 от 19.07.2017г., приета на основание законовата делегация на чл.174, ал.4 от ЗДвП. В нея са предвидени способите за установяване на употребата на ***, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им.

В чл. 6, ал. 9 от горепосочената наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на *** се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на **** в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Разпоредбата на  чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че при наличие на медицинско изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на *** могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. хипотези. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за установяване на употребата на ***.

В случая е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изключения, тъй като жалбоподателят е дал проби за лабораторно изследване. При това положение административният орган не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство (дръг тест), за да се приеме, че е налице употреба на *. Ето защо съдът намира, че не са осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на  чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Фактът, че срещу жалбоподателя е бил издаден АУАН, не означава наличие на абсолютно основание за налагане на процесната ПАМ, след като са липсвали материалноправните предпоставки за това. Административното производство по налагане на ПАМ по ЗДвП и административнонаказателното производство по ЗАНН са две отделни производства с различни правни последици и административният орган е следвало да извърши самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият състав на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, преди да пристъпи към издаване на заповед от този род. Следва да се отбележи, че административният орган, в хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото средство и е дало кръвна проба при спазване условията по Наредба № 1 от 19.07.2017г./ би следвало преди налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на  чл.171, т.1 б.„б“ предл. последно от ЗДвП, да изчака резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да предприеме действия по налагане на ПАМ от рода на процесната.

В случая по делото са представени доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба и урина, като резултатите, установени с Дръг теста към момента на образуване и приключване на съдебното производство не са потвърдени от медицинско изследване, поради забавяне изготвянето на химико-токсикологичните експертизи. Настоящата ЗППАМ е издадена въз основа на отчетените с теста стойности, преди да бъде установен какъв е резултатът от лабораторното изследване на дадената кръв и урина. Доколкото с процесната ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на практика оспорващият е лишен от възможността да управлява МПС и предвид категоричното несъгласие с показанията на Дръг теста, както и поради липсата на резултат от дадената кръвна проба и урина, К. е предприел мерки за опровергаване резултатите на теста като е дал материал за изследване – урина и кръв в три различни лаборатории.

Административната принуда е държавновластническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителните административни мерки изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят безусловно е разпоредил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на теста за установяване на употребата на наркотични вещества. Като не се е съобразил с този императив на закона, административният орган е наложил ПАМ при липса на необходимите материалноправни предпоставки за това.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за основателна, а оспореният административен акт за незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски, за които е представил списък, а именно 500 лв. /петстотин лева/ договорено адвокатско възнаграждение за пълномощника, което е платено и за което са представени доказателства. Размера на адвокатското възнаграждение, който е определен под минимално предвидения за този вид дела в Наредбата за минималните  размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема за съответстващ на предмета на делото, на фактическата му и правна сложност, както и на извършените реални действия за правна помощ от пълномощника – адвокат, а именно: изготвяне на мотивирана жалба против ЗППАМ, явяване два пъти в съдебно заседание.

  Разноските следва да се заплатят от ЮЛ в чиято структура е ответника, а именно от ОД на МВР - гр. Плевен.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0938-000673 от 18.11.2023г., издадена от Началника група сектор „ПП“ при ОД на МВР Плевен, , с която на П.И.К., ЕГН **********,***, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, за това че управлява МПС след употреба на *******– до решаване на отговорността му, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати на П.И.К., ЕГН **********,*** сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.