Р Е Ш Е Н И Е № 324
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 22.12.2021г.
Видинският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на седемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател
: Тодор Попиванов
при секретаря М.Ефтимова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 3457 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба с правно основание чл.422, ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от И.К., против И.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че е налице договор за цесия от 01.12.2016г.
и Приложение № 1 от 01.03.2019г., по силата на който ищцовото дружество е
придобило права от „Вива Кредит” ООД, върху вземане срещу ответника И.В.П., по договор за паричен заем
между тях, сключен на 02.05.2018г. по силата на който ответникът има качеството
на заемополучател на парична сума в размер на 500 лева. Поддържа се, че
праводателят на ищеца е изправна страна по договора за паричен заем, тъй като е
изпълнил задължението си да предаде на ответника договорената сума, а ответникът
е неизправна страна, тъй като не е погасил задължението си в срок. Поддържа се
още, че ответникът се е възползвал от възможността за експресно разглеждане на
документи, за което му е начислена такса в размер на 210 лева, както и че
ищецът е направил разходи за извънсъдебно събиране на дълга в размер на 245
лева.
Посочва
се, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК и в
реализираното заповедно производство по ч.гр.Д. № 1410/2019г. по описа на РС –
Видин, му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за дължимите се суми,
но тъй като заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят има
правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането си. Посочва се също, че на ответника му се изпраща уведомление за
извършената цесия с исковата молба.
Иска се от ищеца, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи на изпълнение на парично задължение за следните суми: 469.28 лева –
главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен, сключен
на 02.05.2018г. между „Вива Кредит” ООД като заемодател и ответника И.В.П., като зоемополучател, правата по
който са прехвърлени на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от И.К., с договор
за цесия от. и приложение № 1 от 01.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.05.2019г.
до изплащане на вземането, 70.83 лева – договорна лихва за периода от
01.06.2018г. до 27.01.2019г., 210 лева – такса за експресно разглеждане на
кредите, 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране и 9.03 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от датата следваща датата на последната
погасителна вноска 28.09.2019г. до 21.05.2019г.
Претендират се направените разноски в
настоящото и заповедното производства. Ищецът ангажира писмени доказателства и
съдебно – счетоводна експертиза.
Ответникът, в срока за отговор на
исковата молба, не е взел становище по иска, но в съдебно заседание чрез
назначения си особен представител заявява, че искът е допустим, но
неоснователен по отношение на претендираната сума – разноски за извънсъдебно
събиране на дълга, за експресно разглеждане на документи и договорената лихва
за забава в размер на 70.83 лева. Иска се от ответната страна, съдът отхвърли
предявените искове като неоснователни.
Не са налице обстоятелства, които се
признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.
Доказателствената
тежест е както следва: в тежест на ищеца е да докаже, че:
- са налице
договорни отношения по договор за паричен заем между праводателя на ищеца като
заемодател и ответника, в качеството му на заемател по договор за заем за
посочената парична сума.
- е налице
проведено заповедно съдебно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК, по
което на ищеца е издадена заповед за изпълнение за претендираните парични суми
– главница, разноски и лихви за забава;
- е налице договор
за цесия, сключен между праводателя на ищеца, в качеството му на цедент и ищецът
като цесионер, по силата на който му е прехвърлено вземането на първоначалния
кредитор спрямо ответника;
- че праводателят
на ищеца е изправна страна по договора за банков кредит;
- че предишния
кредитор „Вива Кредит” ООД – София е съобщил на ответника, в качеството му на
трето лице, за прехвърлянето на вземането;
- да установи
размера на претендираното вземане от ответника.
По делото са
ангажирани писмени доказателства. Назначена, изслушана и приета е по делото
съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът, като
разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно представените
по делото писмени доказателства, приема за установено следното по допустимостта
на иска, от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на твърдяното вземане в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като е довнесло
дължимата се държавна такса, поради което предявеният с
молбата иск е допустим.
Не се спори между
страните и се установява от представения договор за паричен заем, сключен на 02.05.2018г.,
че стария кредитор „Вива Кредит” ООД има качестовото на заемател, а ответникът
има качеството на заемополучател на парична сума в размер на 500 лева.
Не се спори също,
че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, тъй като е предоставил
на ответника договорената парична сума, видно от касов ордер, носещ подписа на
ответника за получаване на сумата / лист 8 от делото/.
От приложеното към
делото ч.гр.Д. № 1410/2019г. по описа на РС – Видин се установява, че на ищеца
му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните суми по
договора за паричен заем, но тъй заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то заявителят има правен интерес от предявяване
на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
Видно от договор за
цесия от 01.12.2016г. и Приложение № 1 от 01.03.2019г., ищцовото дружество е
придобило права от „Вива Кредит” ООД, върху вземане срещу ответника И.В.П., по договор за паричен заем
между тях, сключен на 02.05.2018г. по силата на който ответникът има качеството
на заемополучател на парична сума в размер на 500 лева. Това обстоятелство се
установява от приложения заверен препис от Извлечение от Приемо – предавателен
протокол към Договора за цесия.
Ответникът е
уведомен за извършената цесия с исковата молба и уведомление от стария кредитор
/лист 19/ от делото.
Вещото лице е дало
заключение за размера на начислените на ответника суми по договора за паричен
заем – главница, лихви, такси и разноски, които съвпадат напълно претендираните
размери на исковите претенции.
Предвид изложеното,
съдът намира от правна страна следното: ищецът е изправна страна като търговско
дружество по договора, сключен между праводателя му и ответника, а последния е
останал задължен за заплащане на паричните суми – главница и лихви, в размера,
установен от вещото лице. Към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, всички месечни вноски и лихви по кредита са били
изискуеми, тъй като срока на договора е 27.01.2019г, а заявлението е заведено в
съда на 23.05.2019г. Ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил
задължението си, което обстоятелство, ако е налице, е в негова тежест да твърди
и установи. По отношение на претендираната такса за услуга за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, искът е основателен, тъй
като това обстоятелство е посочено в договора чл.1, ал.3, а именно че
ответникът дължи такса за тази услуга в размер на 236.25 лева, от която се
претендира 210 лева. По отношение на иска за пресъждане на сумата в размер на 245
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на дълга, съдът намира същия за
недоказан. Кредиторът несъмнено прави разходи в случай на непогасено парично
задължение – за извънсъдебно събиране на дълга, но по делото няма доказателства
какви точно действия са извършени, както и доказателства, установяващи техния
размер. В тази част искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца
разноски в настоящото и в заповедното производство съразмерно уважената част от
иска, както следва: в заповедното производство по ч.гр.Д. № 1410/2019г. по
описа на РС – Видин – в размер на 68.04 лева, и в исковото производство за
платена държавна такса, за вещо лице, особен представител и процесуално
представителство, общо в размер на 585.91 лева.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3,
представлявано от И.К., заплащане на парично задължение за следните суми: 469.28 /четиристотин шестдесет и девет
лв. и двадесет и осем ст./ лева –
главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен, сключен
на 02.05.2018г. между „Вива Кредит” ООД като заемодател и ответника И.В.П., като зоемополучател, правата по
който са прехвърлени на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от И.К., с договор
за цесия от 01.12.2016г. и приложение № 1 от 01.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
23.05.2019г. до изплащане на вземането, 70.83
/седемдесет лв. и осемдесет и три ст./ лева
– договорна лихва за периода от 01.06.2018г. до 27.01.2019г., 210 /двеста и десет/ лева – такса за експресно разглеждане
на кредита и 9.03 /девет лв. и три
ст./ лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от датата следваща датата на последната погасителна
вноска 28.09.2019г. до 21.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване на вземане в размер на 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране, като недоказан.
ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Панайот
Волов” № 29, ет.3, представлявано от И.К., разноски съразмерно уважената част от
иска, както следва: в заповедното производство по ч.гр.Д. № 1410/2019г. по
описа на РС – Видин – в размер на 68.04
/шестдесет и осем лв. и четири ст./ лева,
и в исковото производство за платена държавна такса, за вещо лице, особен
представител и процесуално представителство, общо в размер на 585.91 /петстотин осемдесет и пет лв. и
деветдесет и една ст./ лева.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/ П /
Вярно с оригинала
Секретар: