МОТИВИ към присъда№260001 по НОХД№253/2020 по описа на Балчишкия
районен съд.
По отношение на подсъдимият К.А.К. -роден на ***г. в гр. ***, ЕГН **********,***,
настоящ адрес:***, ***управител на „Е.“ ЕООД е предявено обвинение от Районна прокуратура-
Добрич ТО-К. за това,че:
За периода
07.05.-11.05.2020г. в гр. К. при условията на продължавано престъпление е
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората-
COVID -19 /SARS CoV -2 или коронавирус/,
съдържащи се в II т.1 и III т.1 от Заповед №РД-01 - 183/06.04.2020г. и № Заповед
РД-01-229/22.04.2020г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание
чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от 18.07.2005г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID
-19 на територията на страната, както и в Предписание за поставяне под
карантина №200430/044247 от 29.04.2020г. на отдел РЗИ „Дирекция“, ОЗ при РЗИ
Добрич, като лице, поставено под карантина е напуснал мястото, на което е
посочил, че ще пребивава за срока на предписанието - 14 дни -гр.К., ****,
деянието е извършено по време на пандемия от COVID -19 /SARS CoV-2 или коронавирус/ и на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. /обв.ДВ бр.22/13.03.2020г./, чийто срок е удължен до
13.05.2020г. с Решение на Народното събрание от 03.04.2020г./обн. ДВ бр.33/07.04.2020г./, като на 07.05.2020г., в срока
на 14 дневната карантина е напуснал адреса, на който се изпълнявал карантината
и е пребивавал на обществено място по параграф 1а
от ДР от Закона за здравето в гр.К. на ****/офис на фирмата му/ и на
11.05.2020г., в срока на 14-дневната карантина е напуснал адреса, на който се
изпълнявал карантината и е пребивавал на обществено място по параграф la от ДР от Закона за здравето в гр.К. на **** и ****-престъпление по чл.355 ал.2 пр.2 и 3 във вр.ал.1 във вр.чл.26 ал.1 от НК.
Първоначално обвинителния
акт е внесен в Районен съд-К.,където е образувано НОХД№177/2020 по описа на
КРС.Поради отвод на всички съдии в Районен съд-К.,делото изпратено на ВКС за
определяне на друг равен по степен съд за разглеждане.Във ВКС е образувано
ЧНД№760/2020 по описа на III НО на ВКС.С Определение№113 от 21.10.2020 година
делото е изпратено за разглеждане на Районен съд-Балчик.В БРС делото е получено
с Рег.№260844 на 26.10.2020год.,като е образувано настоящото производство по
НОХД№253/2020 по описа на БРС.
Представителят на
обвинението,поддържа първоначалното обвинение.Пледира,че следва да бъде признат
за виновен по него ,подсъдимия К..Пледира да се наложи наказание лишаване от
свобода към минимума предвиден в закона,което наказание да бъде отложено с изпитателен
срок на основание чл.66 ал.1 от НК.Пледира да се наложи и комулативно
предвиденото наказание Глоба в неговия минимален размер ,посочен в законовия
текст,а именно 10 000 лева.
Подсъдимият,редовно
призован се явява лично в съдебно заседание и представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител,а именно адвокат Г.Г.
от ДАК.
В хода на досъдебното
производство,подсъдимият К.К. се възползва от правото
си да не дава обяснения по обвинението.В хода на съдебната фаза на процеса,подсъдимият
К.К. дава обяснения,но не се признава за
виновен.Подсъдимият дава своите обяснения в последното по делото съдебно
заседание.в Последната си дума отново дава обяснения по казуса,като завява,че
ще приеме присъдата на съда.
Процесуалният представител на подсъдимия К.-адвокат Г.Г.
пледира неговия подзащитен да бъде изцяло
оправдан.Оспорва изцяло повдигнатото обвинение.Твърди,че подсъдимият не е
извършил описаното в обвинителния акт престъпление.Твърди,че в хода на досъдебното
производство и в съдебната фаза не са се събрали доказателства,че подсъдимият е
извършил описаното престъпление.Пледира,че ако хипотетично се приеме,че е
извършено описаното престъпление,то налице е хипотезата на чл.9 ал.2 от НК,т.е.
следва да бъде определено като маловажен случай.
По делото са разпитани
множество свидетели,както и са събрани писмени доказателства.
Съдът,след преценка на
всички доказателства поотделно и в тяхната съвъкупност,прие
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.А.К. ***.Бил управител на фирма „Е.“
ЕООД.Във връзка с осъществяване дейността на фирмата си се налагало да извършва
международни пътувания, като влизал и излизал в страната през границата ни с Р.Р..На 29.04.2020г.,подсъдимият К.К.
влязъл през ГКПП Дуранкулак в страната от Р.Р..
Към този момент ,на основание чл.84,т.12 от Конституцията на Р България по предложение на Министерския съвет,поради
разрастващата се пандемия от COVID -19 /SARS CoV -2 или коронавирус/, съгласно Решение от 13.03.2020г. на 44-то
Народно събрание,обв. В ДВ бл.22/13.03.2020г. на
територията на Р България е било въведено извънредно положение, считано от
13.03.2020г. ./, чийто срок е бил удължен до 13.05.2020г. с Решение на
Народното събрание от 03.04.2020г./обн. ДВ
бр.33/07.04.2020г./
Ноторно известен факт е, че
пандемията от C0VID-19 и извънредното положение са свързани със смъртни случаи.
С горепосочените решения на Народното събрание е
било възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за
овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от C0VID-19. Така със Заповед №
РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание
чл. 61, ал. 2 и чл. 63 от Закона за здравето, чл. 73 от Административно
процесуалния кодекс, чл. 29 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната, е наредено в т. II въвеждането на ред за поставяне под карантина,
включващ поставяне под карантина на всички лица, които влизат на територията на
страната, за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което
лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец на органите на
граничния здравен контрол. В т. II.8 от заповедта е посочено, че всички лица,
поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване,
в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок.
Осъществяването на контрол за изпълнение на
мерките, въведени със заповедта, е възложено на редица органи, сред които и на
министъра на вътрешните работи.
В тази връзка, по повод на усложняващата се
епидемиологична обстановка със Заповед №РД-01 -124/13.03.2020г., на министъра
на здравеопазването е била въведена задължителна карантина за всички лица
/граждани на Република България и чужди граждани/, влизащи на територията на Република
Българя от „рискови“ държави,сред които била и Р.Р..
В тази насока били и Заповед №РД-01 -229/22.04.2020г. и приложение №1към т.II,1
от Заповед №РД-01.183/03.04.2020г.3а целта влизащите в страната попълвали данни
за мястото, на което се задължават да пребивават за период от 14 дни,считано от
момента на пристигането си.Информацията се подавала от органите на МВР към
Регионалните здравни инспекции по место изпълнението на карантината, които от
своя страна имали здължението
да уведомяват общопрактикуващите лични лекари, за да
поемат наблюдението на здравословното състояние на карантинираните лица за
периода на карантината.
На 29.04.2020г. подсъдимият К. се върнал от пътуване и влязъл
в страната от Р.Р. през ГКПП Дуранкулак.
Създадена била организация за проверка при
влизане от екипи служители на гранична полиция и служители на РЗИ Добрич.По
предвидения ред свидетелката Я.Б.-главен инспектор отдел Държавен здравен
контрол- Дирекция Обществено здравеопазване при РЗИ Добрич предприела
процедурата по връчване на предписанието за поставяне под карантина.
Подсъдимият К. оспорил качество в което следвало
да бъде карантиниран.В системата било посочено ,че той влиза на територията на
страната ни като шофьор на тежкотоварен автомобил .Той не бил съгласен с
това,повишил тон в разговора и отказал да подпише всякакви документи. Тъй като
за първи път имали такъв случай на отказ,поради това след разговор с
началниците си свидетелката Б. на следващият ден със съдействието на органите
на РУ на МВР- К. връчила предписанието за поставяне под карантина с №
200430/044247 от 30.04.2020г.Предписанието било оформено на бланка приложение
към Заповед №РД-01-229/22.04.2020г. приложение №1към т.II,1 от Заповед
№РД-01.183/03.04.2020г. на министъра на здравеопазването.
По силата на така връченото предписание подсъдимият
К.К., бил поставен под 14 дневна карантина считано от
30.04.2020г..В издаденото от РЗИ Добрич предписание бил посочен и адреса на К.,***.
Предписанието е било подписано по надлежния ред и от подсъдимият К. с което е била завършена
процедурата и по уведомяването му и за наказателната отговорност по чл.355 от НК при неизпълнение на задължението да се напуска адреса,на който е заявил,че
ще пребивава за срока на карантината.
На подсъдимият, било разяснено,че като водач на
товарен автомобил поставен под карантина има право да пребивава в кабината на
товарния автомобил или на посочен от него адрес.Освен това К. е бил запознат
лично от свидетелката Б., като му били предоставени на хартиен носител
заповедите на здравния министър имащи отношение към неговия случай.Няколкократно
му било разяснено,че би могъл да се придвижи свободно до адреса, където е
паркиран товарният автомобил и да предприеме курс извън страната.След
завръщането си процедурата се повтаряла. Разяснено му е било и това,че подлежи
на всекидневни проверки за спазване на карантината.Въпреки това подсъдимият не
бил съгласен с наложеното му ограничение,тъй като според него по този начин му
се пречело да осъществява дейността си по работата на фирмата.
Контролът върху изпълнението на задължението на
карантинирани на различни основания лица е бил възложен на служителите на РУ К.,които
периодично извършвали проверки.Такива проверки се извършвали и по постъпили
сигнали в РУ на МВР-К. за нарушена карантина.
Въпреки издаденото предписание от РЗИ Добрич, К.
напуснал на 07.05.2020г. адреса си в гр. К. на ***.Това било установено от свидетеля
А.К. и свидетеля Ж.К.,които около 20.30ч. посетили посоченият от подсъдимия,
адрес за проверка за спазване на наложената му карантина.Позвънили на вратата
на апартамента, но никой не отворил.Позвънили на мобилният телефон на К., като
също никой не отговорил .Тогава свидетелите отишли до адреса на офиса на
фирмата му на ***, където установили и подсъдимия К..В разговор с него разбрали,че
възнамерявал да пътува за Р.Р..По-късно същият ден
около 22.55ч. същите свидетели били на изхода на гр.Ш..Там спрели за проверка
л.а.“А.**“ с рег.№ ТХ **** АТ-сив на цвят,управляван от К..От него разбрали,че
бил върнат от границата на Дуранкулак и не бил допуснат да продължи за Р.Р../св.Г.Н. и св. Др.Д./. Като причина за пътуването си,подсъдимият
обяснил ,че има работа свързана с осъществяваната дейност на фирмата му .В тази
връзка на К.К. било разяснено ,че за да бъде допуснат
и да му бъде разрешено да наруши срока на карантината, следва да се яви като
водач на товарен камион.Това обаче не било изпълнено и поради тази причина подсъдимият
не бил допуснат да излезе през границата на страната.
На 11.05.2020г. в 11.45ч. в РУ на МВР- К. бил получен
сигнал,че подсъдимият.К.К. ***,след като е бил
поставен под карантина с предписание от РЗИ Добрич.Извършената проверка
установила,че подсъдимият е влязъл в сградата на Община К. в 11.30ч..Посетил е кабинета
на техническия секретар свидетелката Д.Н.,за да депозира уведомление,че ще
отсъства от заседание на комисията по „Духовни дейности“,насрочено за същата
дата, тъй като бил общински съветник и член на посочената комисия.След това в
11.47ч. напуснал сградата. Междувременно след получаване на сигнала свидетелите
Н.Н. и П.П. посетили адреса
на който подсъдимият К.К. е следвало да изпълнява
карантината.Не го установили на място.Позвънили на мобилният му
телефон.Свързали се К.,който
посочил като причина да наруши предписанието на РЗИ Добрич- посещение на
аптека,като това според него е станало след като получил разрешение от служител
на РЗИ.Събраните доказателства не потвърждават думите му относно посещение в
аптека.
Показанията на разпитаните свидетели се кредитират
от съда,като непротиворечиви и последователни.Събраните писмени доказателства
подкрепят гласните такива.
В хода на делото защита е направила редица
възражения,които съдът анализира,с оглед събраните доказателства.
Подсъдимият К. твърди,че е карантиниран като водач
на товарен автомобил
Съгласно т.8 II от
Заповед№РД-01-183/06.04.2020год. на
министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.63 от Закона за
здравето, чл.29 от Наредба № 21 от 18.07.2005г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID -19 на територията
на страната,всички лица поставени по карантина се задължават да не напускат
домовете си или мястото което са посочили,че ще пребивават,с изключение на
водачите на товарни автомобили,които изпълняват т.н.“отворена карантина“.Тези
водачи пристигащи от други държавни с регистрирани случаи на Ковид се поставят под карантина при спазване на изискванията
на горецитираната заповед.Със Заповед№РД-01-229/22.04.2020г.на
министъра на здравеопазването,горепосочената заповед е била изменена,относно
водачите на товарни автомобили.Възраженията на подсъдимия относно качеството му
в което е карантиниран,както и ,че нарушаването на интересите да упражнява търговска дейност,съдът приема
за неоснователни ,с оглед факта,че нарушавайки съответните правила,всъщност,той
е направил опит да премине границата с Р.Р. не със
товарен автомобил, а с лекия си автомобил.“А.**“ с рег.№ ТХ **** АТ.В предвид на това ,след като е имал
предписание с определен вид карантиниране,подсъдимият е следвало да се съобрази
със същото.Предмет на наказателното производство не е начина по който
подсъдимият е карантиниран.Той не е обжалвал административния акт,поради което
същия е влязъл в сила и следвало да бъде спазван.За настоящия процес е важен и миродаван факта,че подсъдимият е бил карантиниран при
определени условия при което той е нарушил тази карантина.
По отношение на
различните понятия“карантина“,“изолация“,съдът приема,че те не са непознати и
са имали своето значение и смисъл още преди14.05.2020год.В чл.61 от Закона за
здравето е регламентирано какво означава“задължителна изолация“.Разпоредбата на
чл.93 от НК,понятията ,които не са изрично регламентирани се възприемат с
тяхното общо значение и разбиране.В този смисъл е и Решение№193/13.01.2021 на
ВКС по Н.Д.806/2020 на II НО на ВКС.
Подсъдимият К.К. е извършител на двете деяния по настоящото производство,с
оглед на което е осъществил едно продължавано престъпление - две деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно престъпление, извършени са
през непродължителен период от време,при една и съща обстановка и при
еднородност на вината,при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
С оглед на този
факт,съдът приема,че не може да се приеме,че са налице условията на чл.9 ал.2
от НК,а именно маловажен случай“.
За осъществяване на
състава на престъплението е необходимо наличието на няколко положителни и една
отрицателна предпоставка в условията на кумулативност.Първата
положителна предпоставка изисква въпросните мерки да са предвидени в случая в
заповед на министъра на здравеопазването ,издадена по реда на чл.63 от Закона
за здравето.Втората предпоставка е свързана с характера,предназначението на
акта.Чрез него трябва да се противодейства ,да е насочен или против
разпространението на заразна болест по хората или срещу появяването на
такава.Следващото условие се състои в това,че за да се осъществи съставът на
престъплението,е необходимо предприетите мерки да са нарушени.Отрицателното
условие е разглежданите мерки,да не са част от наредба,защото тогава би била
налице първата хипотеза на изпълнителното деяние.
От обективна страна
следва да са налице няколко условия- наличие на пандемия,някакво инфекциозно
заболяване, което се разпространява сред населението на определен обширен
географски регион,континент или по целия свят,като се заразяват много хора.Необходимо
е да бъдат предприети от държавата юридически действия,например предприети
мерки по чл.63 от 33 с акт,който да е промулгиран по
съответния ред.
Наличието на извънредно
положение- особено положение в страната,въвеждано за определен период по силата
на изключителни обстоятелства и допускащо използването на особени мерки за
поддържане на реда.За неговото наличие винаги е необходим юридически
акт-Решение на Народното събрание ,което да е обнародвано в държавен
вестник.Освен това извънредното положение следва да е свързано със смъртни
случаи.
Диференциацията относно
приложимият вид отговорност се прави чрез използване критерия степен на
обществена опасност от засягане на обществените отношения,свързани с
общественото здраве, защитаващи населението от заразни болести.Нарушените мерки
са преднамерените действия,грижа за осъществяването,постигане на нещо,които
установяват някакъв ред при изпълнение на някаква дейност или начин на
поведение.
Конкретното престъпление
би могло да се извърши от момента на въвеждане на мерките за борба с епидемията
или пандемията или на извънредното положение по съответния ред до обявяване на
прекратяването им.
Съдът приема,че не е
налице маловажен случай,тъй като подсъдимия посещавайки както офиса на фирмата
си,така и сградата на Община К. е имал
непосредствен контакт с други хора,като по този начин той е създал
непосредствена опасност от заразяване.Мотивите за напускане на адреса на
карантиниране,са без значение,защото според съда,К.К.
е осъзнавал,че нарушава съответните наложени на него ограничения.
Според съда от
субективна страна е налице пряк умисъл,като форма на вината по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
Твърдението на
подсъдимия,че не разбирал
обвинението,съдът приема като „линия на защита“ и не го кредитира.
Според съда степента на
обществена опасност на извършените две
деяния е висока и тя определя инкриминирания характер на същите.
С оглед изложеното,съдът
,приема,че в предвид събраните доказателства,подсъдимият К. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.355 ал.2 пр.2 и 3 във вр.ал.1 във вр.чл.26 ал.1 от НК.
При определяне на
вида,размера и начина на изтърпяване на наказанията,съдът съобразява степента
на обществена опасност на деянието,на извършителя,както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена
опасност на деянието,според съда е висока,с оглед масовостта му,както в
съдебния район,така и в страната.
Степента на обществена
опасност на извършителя,съдът не приема за висока.
Фактът,че подсъдимият
има активна житейска,обществена и политическа позиция в обществото,създава
отговорности за същия като пример на поведение на останалите членове на
обществото.
Смекчаващи вината
обстоятелства са чистото съдебно минало и добрите характеристични данни,а
отегчаващо вината обстоятелство е продължавания характер на престъплението.
С оглед изложеното,съдът
счита,че наказанията следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината
обстоятелства.Следва да се наложи наказание лишаване от свобода,към минимума,посочен
в закона-три месеца,тъй като такъв в конкретния законов текст в НК няма
определен.
Така определеното
наказание,според съда следва да бъде отложено със изпитателен срок,като се
приложи института на условното осъждане.Изпитателния срок следва да бъде към
минимума,а именно три години.Според съда са налице обективните и субективни
критерии за приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият е с чисто
съдебно минало.
Наказанието лишаване от
свобода е в размер на три месеца,т.е. под три години.
Според настоящия състав
за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът счита,че наред с
наказанието лишаване от свобода,с приложение на института на условното осъждане,следва
да се наложи и второто кумулативно предвидено наказание в законовия текст,а
именно Глоба.Размерът на глобата следва да бъде определен отново при превес на
смекчаващи вината обстоятелства към минимума посочен в текста,а именно ГЛОБА в
размер на 10 000лв.(десет хиляди лева)
С оглед изложеното,съдът
признава подсъдимият за виновен по първоначално предявеното му обвинение и на
основание чл.355 ал.2 пр.2 и 3 във вр.ал.1 във вр.чл.26 ал.1 във вр.чл.54 от НК
му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА,което наказание
,на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,както и
наказание ГЛОБА в размер на 10 000 лева(десет хиляди лева).
С присъдата,съдът осъжда
подсъдимия К. да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт,по сметка на Районен съд-Балчик,в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист,в размер на 5 лева(пет лева).
Така
определени,наказанията според съда най-пълно е ефективно ще постигнат целите на
наказанието,визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Водим от
гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: