Решение по дело №2937/2008 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7916
Дата: 24 ноември 2017 г. (в сила от 25 февруари 2019 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20081100102937
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………./24.11.2017г.

гр. С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Юлия Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.д. №2937 по описа за 2008г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.Е.Н., ЕГН ********** и адрес: ***, с която се иска да се признае за установено по отношение на ответниците Ц. И.В., от гр. С., ул. „*******, с ЕГН **********, Д.М.С., от гр. С., ул. „*******, с ЕГН**********, Л.М.А., от гр. С., ул. „*******, с ЕГН**********, П. А.Н.,***; ЕГН **********, А.П.В., с ЕГН **********,***, Г.П.Г., с ЕГН ********** ***, Г.Г. ***, с. *********, ЕГН **********, Н.Г.П.,*** и С.Н.М.,***, като наследници на М.Г.Д., на основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ вр. чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, че С.М.Н., починал на 29.03.1970г, е собственик към момента на обобществяването им в блоковете на ТКЗС на следните имоти, а именно: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 7 от кад.лист 702, за кв. 12 по неодобрения кадастрален план на град С., местността „Малинова долина“, съгласно заповед № РД-50-09-253/18.09.1985г. на Гл. архитект на град С., с площ от 4880,00 кв.м. и граници: от изток – имоти с пл. № 3, 4, 5 и 6, от запад имоти с пл. №8 и 15, от север – имоти с пл. № 16 и 17 и от юг – Околовръстен път, и 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 8 от кад.лист 702, за кв. 12 по неодобрения кадастрален план на град С., местността „Малинова долина“, съгласно заповед № РД-50-09-253/18.09.1985г. на Гл. архитект на град С., с площ от 2587,00 кв.м. и граници: от изток – имоти с пл. № 7, от запад - имоти с пл. №10 и 11, от север – имоти с пл. № 13, 14 и 15 и от юг – имот с пл. № 9.

В исковата молба се поддържа, че с протокол по чл. 11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС от 08.11.1948г нива собственост на С.М.Н. с площ от 13,00 дка, находяща се в местността „Бегликата“ е землището на село Симеоново се заменя с имоти на М.Г.Д., представляващи нива и ливада с обща площ от 13,4 дка, находящи се в местността: Баш егрек“ За замяната са съставени нот.актове № 194, том XXVI/1955г и   №56, том XXIV/1956г. Заменителят се е разпоредил с получените от него имоти по замяната чрез извършване на три сделки оформени в нот.актове № 33, том 3/1955г, № 183, том 8/1956 и № 111, т.24/59г. След като има разпореждане макар и с част от имота получен при замяната съобразно разпоредбата на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на С.Н. следва да бъдат възстановени имотите получени по замяната. Със заявление подадено от ищеца като наследник на С.Н. с вх. № С-429-2034/01.06.1992 до ПК „Овча купел“ в раздел II на същото е поискано възстановяване на имотите притежавани от наследодателя съгласно замяната. Въпреки това, част от имотите са възстановени на ответниците като наследници на М.Д.с решение № 6955/02.11.2006 на ОСЗГ Овча купел. По изложените съображения се иска да се установи в отношенията между страните, че имотите са собственост на наследодателя на ищеца С.Н..

Ответниците оспорва исковете като недопустими. Считат, че след като административното производство по възстановява на правото на собственост на имотите притежавани от М.Г.Д. и  С.М.Н. е приключило с влезли в сила решения на административния орган, е недопустимо воденото на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Отделно от това ищеца няма качеството на наследник на С.М.Н., тъй като последния се е разпоредил имотите си приживе със завещание в полза на П.С.П.. След като ищеца не е наследник на С.Н. не е активно легитимиран да предявява искове по чл. 14, ал.4 от ГПК. В случай, че исковете се приемат за допустими се иска отхвърлянето им по същество. Не оспорват сключването на договора за замяна, като и че техния праводател М.Д.се е разпоредил след замяната с един от получените имоти, а именно: НИВА с площ от 3,0 дка, описана в нот.акт № 194, том XXVI, нот.дело № 4900/1955г. За тази част, за която има разпореждане, замяната запазва действието си съгласно чл. 18з, ал.3 от ЗСПЗЗ. За останалите имоти не е налице разпоредително действие и правилно ОСЗГ е приело, че на наследниците на М.Д.следва да се възстановяват не 13,4 дка, а 10,540 дка, в местността „Баш егрек“. Направено е искане за конституиране и на останалите наследници по закона на М.Д.и С.Н..

Третите лица помагачи В.Б.С.,***, ЕГН **********, ДИНА С.М.,***, ЕГН **********, Г.Р.А.,***, ЕГН **********, С.Г.Й.,***, ЕГН **********, Е.И.В.-Й.,***, ЕГН **********, В.И.Б.,***, ЕГН **********, Г. ***, ЕГН **********, А.М.Й.,***, aп. 1, ЕГН **********, Н.М. ***, ЕГН **********, Н.Г. ***, ЕГН **********, В.Н. ***, ЕГН **********, Й.Н.Т.,***, ЕГН **********, С.С.Д.,***, ЕГН **********, Т.Г.М.,***, ЕГН **********, В.Г. ***, ЕГН ********** и П.С.П., ЕГН ********** ***, оспорват исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Съдът намира исковете за процесуално допустими. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 и чл. 14, ал. 7а от ЗЗСПЗЗ, при положително за ищеца решение по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, той може да иск поправка на решенията на ОСЗ, относно лицето в чиято полза решенията след да произведат действие.

За процесуалната легитимация на ищеца (за допустимостта на иска) е достатъчно той да твърди, че е наследник на лицето, което е било собственик на земеделските земи, преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Дали в действителност това е така е въпрос на материалноправна легитимация, т.е. на основателност на исковете

По основателността.

Предпоставка за основателността на исковете е установяване на качеството на ищеца на наследник на лицето, което е било собственик на земеделските земи, преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

С Решение №11-54-203 от 16.01.2012 година, постановено по гр. дело №2540/2005 година, 54 състав, Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Е.Н. против П.С.П. искове по чл. 42, б.”б”, вр. чл. 25, ал.1, предл. 1-во ЗН, чл.26, ал.2, предл. 5- то ЗЗД и чл. 43, ал.1, б.”б”, ЗН - за обявяване нищожността, евентуално за унищожаване на саморъчно завещание от 21.02.1966 година, с което С.Е.Н. завещава на П.С.П. цялото си движимо и недвижимо имущество и е отхвърлен иск по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на необходимото за възстановяване на запазената част на бащата на С.Е.Н.. Решението е влязло в сила и настоящия състав е длъжен да зачете формираната от него сила на пресъдено нещо, че завещанието на С.Н. е валидно, че е написано и подписано от лицето сочено като негов автор, както и че ищецът няма право на възстановяване на запазената му част. А с решение от 02.08.2010 година, постановено по гр. дело №1666/2005 година, 54 състав, Софийски районен съд, е признато за установено по иск, предявен по реда на чл.118 от ГПК във връзка с чл.97, ал.1 от ГПК от П.С.П. против С.Е.Н., че П.С.П. е носител на правото да наследи С.М.Н., починал на 29.03.1970 година по силата на саморъчно завещание от 21.02.1966 година.

Зачитайки силата на пресъдено нещо формираната по цитираните решение, се налага извода, че П.С.П. е единствен носител на правото да наследи С.М.Н., поради което ищецът недоказва активната си материалноправна легитимация по настоящите искове, поради което те следва да се отхвърлят. Извод в различна насока не следва от разпоредбата на чл. 90а от ЗН, тъй като в частта относно завещателните разпореждания, тя е обявена за противоконституционна.

Следователно исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските.

С оглед изход на спора право на разноски има само ответниците, които доказват направата на такива за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3200,00 лева.

При тези мотив, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Е.Н., ЕГН ********** и адрес: ***, за признаване за установено по отношение на ответниците Ц. И.В., от гр. С., ул. „*******, с ЕГН **********, Д.М.С., от гр. С., ул. „*******, с ЕГН**********, Л.М.А., от гр. С., ул. „*******, с ЕГН**********, П. А.Н.,***; ЕГН **********, А.П.В., с ЕГН **********,***, Г.П.Г., с ЕГН ********** ***, Г.Г. ***, с. *********, ЕГН **********, Н.Г.П.,*** и С.Н.М.,***, като наследници на М.Г.Д., всички със съдебен адрес:***, на основание чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ вр. чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, че С.М.Н., починал на 29.03.1970г, е собственик към момента на обобществяването им в блоковете на ТКЗС (08.11.1948г) на следните имоти, а именно: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 7 от кад.лист 702, за кв. 12 по неодобрения кадастрален план на град С., местността „Малинова долина“, съгласно заповед № РД-50-09-253/18.09.1985г. на Гл. архитект на град С., с площ от 4880,00 кв.м. и граници: от изток – имоти с пл. № 3, 4, 5 и 6, от запад имоти с пл. №8 и 15, от север – имоти с пл. № 16 и 17 и от юг – Околовръстен път, и 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 8 от кад.лист 702, за кв. 12 по неодобрения кадастрален план на град С., местността „Малинова долина“, съгласно заповед № РД-50-09-253/18.09.1985г. на Гл. архитект на град С., с площ от 2587,00 кв.м. и граници: от изток – имоти с пл. № 7, от запад - имоти с пл. №10 и 11, от север – имоти с пл. № 13, 14 и 15 и от юг – имот с пл. № 9.

ОСЪЖДА С.Е.Н., ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати общо на ответниците Ц. И.В.с ЕГН**********, Д.М.С. с ЕГН**********, Л.М.А. с ЕГН**********, П. А.Н. с ЕГН**********, А.П.В. с ЕГН**********, Г.П.Г. с ЕГН**********, Г.Г.Д. с ЕГН**********, Н.Г.П. с ЕГН********** и С.Н.М. с ЕГН**********, всички със съдебен адрес: *** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 3200,00 лева – разноски за производството.

Решението е постановено при участието на В.Б.С.,***, ЕГН **********, ДИНА С.М.,***, ЕГН **********, Г.Р.А.,***, ЕГН **********, С.Г.Й.,***, ЕГН **********, Е.И.В.-Й.,***, ЕГН **********, В.И.Б.,***, ЕГН **********, Г. ***, ЕГН **********, А.М.Й.,***, ЕГН **********, Н.М. ***, ЕГН **********, Н.Г. ***, ЕГН **********, В.Н. ***, ЕГН **********, Й.Н.Т.,***, ЕГН **********, С.С.Д.,***, ЕГН **********, Т.Г.М.,***, ЕГН **********, В.Г. ***, ЕГН ********** и П.С.П., ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес:***,  като трети лица помагачи на ответниците Ц. И.В.с ЕГН**********, Д.М.С. с ЕГН**********, Л.М.А. с ЕГН**********, П. А.Н. с ЕГН**********, А.П.В. с ЕГН**********, Г.П.Г. с ЕГН**********, Г.Г.Д. с ЕГН**********, Н.Г.П. с ЕГН********** и С.Н.М. с ЕГН**********.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: