№ 39
гр. Велико Търново, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.А
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТ.А
в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244000600229 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по Глава ХХІ от НПК.
С присъда №22/21.06.2024г. ОС-Плевен по НОХД№943/2023г. по описа
на същия съд е постановил: Признава подсъдимия Н. Л. Д., за виновен в това,
че: През периода 11.04.2023г. - 04.05.2023г. в гр. Плевен, при условията на
продължавано престъпление, без надлежно разрешително съгласно чл.73 ал.1
и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) и чл.1 и следващите от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП държал с цел
разпространение и разпространил високо рисково наркотично вещество по
смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП във вр. с приложение №1 - Списък
1 - Наркотичен метамфетамин, както следва:- на 11.04.2023г. в гр. Плевен без
надлежно разрешително с цел разпространение, държал високо рисково
наркотично вещество наркотичен метамфетамин 1,361 грама, на стойност
34,025 лева; - на 04.05.2023г. в гр. Плевен, разпространил, като предал на В. И.
В. от гр. Плевен, високо рисково наркотично вещество метамфетамин 0,673
грама на стойност 16,83 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1, алт.1,
предл.4 и алт.2, във вр. чл.26 ал.1 от НК във вр. чл.54 от НК го осъжда на 3
години "лишаване от свобода" и глоба в размер на 5 000 лева. На основание
1
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС наказанието на подсъдимия Н. Л. Д. да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Съдът се е произнесъл и по
чл.354а, ал.6 от НК и е отнел в полза на държавата предмета на
престъплението метамфетамин, както и по отношение на веществените
доказателства и разноските по делото.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия Н. Л. Д.,
като обжалва същата чрез защитника си адв. В. М. с твърдения за
неправилност, тъй като е необоснована, постановена при допуснати от съда и
на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, при допуснати нарушения на материалния закон и наложеното
наказание е явно несправедливо.
В съдебно заседание представителят на АП-Велико Търново изразява
становище, че присъдата на Н. Л. Д. е законосъобразна и правилна. Почива на
достатъчно ясни и категорични доказателства, които обосновават вината на
подсъдимия Н. Д. за престъплението, по което той е обвинен. По конкретното
дело има достатъчно годно доказателство, за да обоснове обвинението и да
мотивира съда в осъдителната присъда. Налице са три свидетелски показания
на В., Д. и Т., които ясно и категорично описват начина, по който подсъдимият
Д. се е снабдявал с наркотичните вещества. Има конкретно и ясно описание на
начина, по който придобитите вече вещества от с. Буковлък са били пренасяни
до мястото, където са се съхранявали в жилищни блок, където живее
подсъдимият. Има свидетелски показания описващи точно как са били
пренасяни дотам. Що се касае до определянето на количество, вид и цена на
наркотичното вещество, за което конкретно той е обвинен, назначената от
Окръжния съд експертиза - допълнителна в съдебно заседание, ясно и по
законосъобразен начин определя както вид, така и количество на
наркотичното вещество. Това количество е било иззето по друго наказателно
производство срещу свидетелката В., но съхранено в Дирекция „Митници“ и
изследвано в настоящото наказателно производство, дава достатъчно ясна и
категорична оценка, както за количество, така и за вид наркотично вещество,
за което е и осъден подсъдимият Д..
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия Н. Л.
Д., адв. В. М. моли да се приеме, че присъдата е неправилна и същата да бъде
отменена и се постанови оправдателна такава. Присъдата е неправилна и
необоснована, постановена е при допуснати съществени процесуални
нарушения на правилата. Необоснована е и са допуснати нарушения на
материалния закон.
В съдебно заседание подсъдимия Н. Л. Д. поддържа искането на
адвоката си. Твърди, че е осъден заради името му. С един от полицаите, който
е водещ на групата има лични дрязги. Всичко е на лична основа. Иска
справедливо решение. Преди четири дена е загубил зет си и сега малкият
останал само с него.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
2
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата на подсъдимия Н. Л. Д. е подадена чрез защитника адв. В. М. в
предвидения от закона срок/присъдата е от 21.06.2024г а жалбата е входирана
на 01.07.2024г./ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се
приеме, че е процесуално допустима.
По основателността жалбата.
За да постанови присъдата си ОС-Плевен е приел следната
фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:
Подсъдимият Н. Л. Д. е роден на 08.06.1978г. в гр. Плевен, живее в гр.
Плевен, българин, български гражданин, със средно образование, работи,
разведен, осъждан за престъпления от общ характер, с ЕГН:**********. През
2023 г. подсъдимият Д. обитавал жилище (апартамент под наем), находящ се
гр. Плевен, ********. Занимавал се с разпространение на наркотични
вещества-метамфетамин, който си набавял от неустановен адрес в с. Буковлък,
обл. Плевен. Разпространявал наркотичните вещества сред свои познати и
приятели, които му се обаждали чрез мобилните приложения „Месинджър“
или „Телеграм“. Уговаряли си срещи, на които ставало предаването на
наркотика.
Подсъдимият Н. Д. поддържал по-близки приятелски отношения със
свидетеля Д. Б. И. – наркозависим/доколкото сочи редовна употреба на наркотични
вещества- бел.ВТАС/, когото снабдявал с наркотични вещества. Д. И. живеел на
квартира също в *********, но обитавал жилище находящо се на ********.
Подсъдимият използвал свидетеля Д. И. като чрез него пренасял наркотичното
вещество, което разпространявал. По този начин той предотвратявал
възможността да бъде задържан с наркотика от полицията.
На 11.04.2023г. около 18:30 часа подсъдимият позвънил на личния
мобилен телефон на свидетеля И. и поискал да се срещнат в ж.к. „Сторгозия“
до блок №19. След като се видели, Н. Д. съобщил на свидетеля И., че трябва
да му помогне да пренесат партида синтетични наркотици „пико“ до ******,
където живеели и двамата на квартира. Д. И. се съгласил, като по указание на
подсъдимия, пакетчето с наркотика сложил в устата си и така го пренасял с
цел, при евентуална полицейска проверка да го унищожи, като го глътне или
скъса със зъби. Подсъдимият Д. вървял на стотина метра пред свидетеля И. и
по телефона му съобщавал дали наблизо има полицейски служители. След
като стигнали до ******, двама влезли във вход „В“, където свидетеля И.
предал пликчето с наркотичното вещество на подсъдимия Д.. Разделили се, но
след около 15 минути отново се срещнали пред жилищната сграда, като
заедно заобиколили от задната й страна и подсъдимия показал на Д. И. в
тревните площи пакетираното пликче с наркотично вещество, което той преди
това бил изхвърлил там, за да не го носи в себе си. Накарал И. да го вземе и
заедно се насочили към задната част на избените помещения на вход „З“. Там
3
подсъдимият посочил прозорче, което е частично зазидано с тухли и
разпоредил на свидетеля И. да остави там пакетчето с наркотика в малък отвор
между тухлите/сн.9, 10 и 11 от фотоалбума към протокола за оглед-бел.ВТАС/. Д. И.
изпълнил указанието, след което двамата се разделили.
По същото време, по повод постъпила оперативна информация във
Второ РУ-Плевен, се провеждала специализирана полицейска операция по
линия наркотици в ж.к. „Сторгозия“ в гр. Плевен. В района на жилищен
****** полицейските служители изградили секретни постове за наблюдение,
защото имали информация, че подсъдимия ползва, съхранява и
разпространява високорискови наркотични вещества в помещения на
жилищната сграда в която живее. Свидетелите П. К. и И. Е. - служители на
Второ РУ-Плевен, се намирали в избените помещения на вход „З“ на ******,
тъй като предварително получили информация, че там в общите части на
избените помещения подсъдимия Д. укривал наркотиците. Около 20:00 часа
двамата полицейски служители чули слаб шум от движения идващ от
обособено помещение - ниша, на която имало частично зазидан с тухли
прозорец, който имал видимост към задната страна на ******. Около 20:30
часа, в коридора към избените помещения, влязъл подсъдимият, който бил
задържан на място от тях. Незабавно се извършило претърсване в общите
части на избените помещения на вход „З“, където на прозореца - частично
зазидан в нишата, между тухлите се намерил един брой син полиетиленов
свитък с конусовидна форма и характерните „стопилки“ в двата си края. На
място е установено, че в полиетиленовия свитък има 1 (един) брой
самозалепващо се прозрачно полиетиленово пликче, в което имало налично
бяло кристалообразно вещество.
Съгласно заключението на назначената физико-химична експертиза,
иззетото бяло кристалообразно вещество от избените помещения на вход „З“
от *********, е метамфетамин с тегло от 1,361 грама и е на стойност 34,025
лева съгласно Приложение №2 от Постановление на МС №23 от 29.01.1998г.
за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Подсъдимият Н. Д. през 2022г. се запознал със свидетеля В. И. В. от гр.
Плевен, с която поддържал близки приятелски отношения. Свидетелят В.
узнала, че подсъдимият продава наркотични вещества и го потърсила за да си
закупи от него такива. През месец април 2022г. се състояла първата среща
между тях, когато той й предоставил половин грам метамфетамин, който тя
закупила за сумата от 50,00 лева. Тяхното приятелство се задълбочило и
свидетеля В. имала пълно доверие на подсъдимия. Придружавала го когато
той отивал с транспорт до с. Буковлък, където от неустановен адрес се
снабдявал с наркотичните вещества.
Подсъдимият искал от свидетеля В. да държи в себе си наркотичните
вещества, които закупувал и по този начин се предпазвал при евентуално
извършване на полицейска проверка, от уличаване в престъпление. За тази
4
дейност свидетеля В. получавала по един грам метамфетамин без да го
заплаща.
На 04.05.2023г. подсъдимия Д. се срещнал със свидетеля В. В. в ж.к.
„Сторгозия“ в гр. Плевен. С автомобил - управляван от свидетеля И. И. Н.,
двамата отишли до с. Буковлък, където от неустановен адрес обвиняемият се
снабдил с метамфетамин. След като се върнал в автомобила, той го дал за
съхранение на свидетеля В. В.. При пристигането си в гр. Плевен
подсъдимият предоставил част от наркотичното вещество на водача на
моторното превозно средство свидетеля И. Н. безплатно. Подсъдимият Д. и
свидетеля В. слезли от автомобила и отишли в жилището, което обитавал
подсъдимият. В апартамента същият предал на свидетеля В. един грам
метамфетамин от количеството взето от с. Буковлък. На излизане от
жилищната сграда свидетеля В. В. била задържана от полицейски служители
от Второ РУ-Плевен, на които предала намиращото се в нея количество
наркотично вещество. Предаденото високо рисково наркотично вещество
метамфетамин е с тегло 0,673 грама на стойност 16,83 лева.
Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното следствие
физико-химическа експертиза №Н-149/13.05.2024г., представеното за
изследване вещество, представляващо остатък от наркотично вещество,
останало след извършена физико-химична експертиза по протокол №Н-
159/09.05.2023 г. на БНТЛ ОДМВР-Плевен, извършена по ДП №2725/2023 г.
по описа на РП-Плевен (АНД № 1043/2023 г. на РС-Плевен), прието в
специализиран склад на ЦМУ на 20.11.2023 г. с протокол №97550,
представлява наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 0,584 грама,
като Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал .2 ЗКНВП метамфетаминът е
включен в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Горната фактическа обстановка се приема въз основана на анализа
на доказателствения материал, както следва:
Правилно ОС-Плевен е посочил, че всички разпитани по делото
свидетели с категоричност и еднопосочност твърдят, че подсъдимият е лице,
което се занимава с държане и разпространение на наркотици. В тази насока
са показанията на свидетеля И., свидетеля В., свидетеля Т., свидетеля Е. и
свидетеля Х..
Правилно ОС-Плевен е посочил, че относно деянието от 11.04.2023 г.
основната доказателствена информация се добива от показанията на
свидетеля Д. И. дадени пред ОС-Плевен, както и тези четени на основание чл.
281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, дадени в хода на ДП пред съдия по ЧНД № 823/2023
г. по описа на РС-Плевен. Свидетелят потвърждава своите показания дадени в
хода на досъдебното производство, като неточностите и неяснотите се дължат
на изминалия период от време между двата разпита. Този свидетел подробно
5
описва как е извикан на 11.04.2023г. от подсъдимия да пренася процесния
наркотик, как го е пренасял в устата си, за да може бързо да се освободи от
него при полицейска проверка. Освен това описва как е предал наркотика на
подсъдимия, последния е отишъл в апартамента на лицето по прякор Дъмбо.
След това подсъдимия отново е извикал св.Д. И. да вземе наркотика вече увит
в син найлон, изхвърлен зад блока. Описва как подсъдимия му е казал да
сложи пакетчето между тухлите, с които е зазидан прозореца на мазата, който
се намирал на височината на земята.
В подкрепа на показанията на свидетеля И. относно механизма на
пренасяне на наркотичните вещества са и показанията на свидетеля В., която
също посочва, че подсъдимия я е използвал да пренася наркотика, получен от
с.Буковлък. Като причина посочва, че подсъдимия се е страхувал да не бъде
хванат, защото е осъждан. Това поведение напълно кореспондира с описаното
от св.И.. В подкрепа на показанията на свидетеля И., са и протокола за
претърсване и изземване и фотоалбума към него, като напълно
кореспондиращи едно спрямо друго къде е намерено наркотичното вещество и
как е изглеждало същото.
Освен това описаното кореспондира и с показанията на св.Т.,
депозирани в съдебно заседание и прочетени от досъдебното производство. В
тях се описва превозването на подсъдимия до с.Буковлък, за снабдяване с
наркотици, плащането на свидетеля от подсъдимия да закара лицата Ш. и К.
до гр.Ловеч, за да се снабдят с наркотици. Този свидетел посочва и че си
спомня, че понякога с подсъдимия е била св.В., при ходенето до с.Буковлък.
Това подкрепя показанията на св.И., тъй като макар и косвено сочи за това как
подсъдимия се е снабдявал с наркотици и как е създавал организация за това.
В резюме може да се посочи, че показанията на св.И. напълно
кореспондират с показанията на св.Е. и протокола за оглед и фотоалбума към
него относно това кога, къде е намерено процесното пакетче и какво
представлява. Към това като се добави и установеното от св.Т., В. и Х.
относно начина на снабдяване на подсъдимия с наркотици се налага извода за
достоверност на показанията на св. И..
На следващо място към делото са приложени протоколи от приложени
ВДС. Видно е от том ВДС л.36-38, че във времето от 18,30 до 19,51 часа на
11.04.2023г. подсъдимия и св.Д. И. са комуникирали по телефона. Номерата на
телефоните съвпадат с тези посочени от св.Д. И. в разпита пред съдия, както
на подсъдимия така и на свидетеля. При прочита на отразените в протокола от
ВДС разговори се установява комуникация между двамата, напълно
кореспондираща на показанията на свидетеля. Подсъдимия се обажда на св.И.
и му казва да отиде при светлинните реклами, така описва случилото се и
св.И. в разпита. От протокола на ВДС е видно как подсъдимия напътства св.И.
къде да мине и какво да направи, окуражава го и т.н. Въобще отразеното
напълно подкрепя показанията на св.И. и им придава достоверност.
Съгласно заключението на назначената на досъдебното производство
6
физико-химична експертиза, иззетото бяло кристалообразно вещество от
избените помещения на вход „З“ от *********, е метамфетамин с тегло от
1,361 грама и е на стойност 34,025 лева съгласно Постановление на МС №23
от 29.01.1998г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството.
Относно второто инкриминирано деяние от 04.05.2023г. подробните
показания на свидетеля В., които пряко доказват деянието, се подкрепят от
изнесената информация от свидетеля И. Н. относно пътуването до с. Буковлък
и обратно. Този свидетел описва пътуването до и обратно до с.Буковлък.
Посочва как е получил част от наркотика от подсъдимия при връщането в
гр.Плевен. Вярно е, че в с.з. твърди, че подсъдимия е бил сам тогава. Това
противоречие с показанията на св.В., която твърди, че е била с двамата в
автомобила е обяснимо, предвид изминалия период от време. Освен това св.В.
описва подробно как са отишли, че ги е возил И., спрели са зад автогарата,
подсъдимия е поискал пакетчето от нея, и е отсипал част от него на И./св.И.
Н./, без последния да плаща. Даже св.В. посочва, че И. е бързал, защото е бил
на работа и бил зает.
Относно обстоятелството, че именно подсъдимия е разпространил
наркотичното вещество на свидетеля В. в тази насока са нейните показания, в
частност показанията на свидетеля Николов и косвено всички други
депозирани показания в насоката за извършваната от подсъдимия престъпна
дейност по разпространение на наркотични вещества. Фактът, че свидетеля В.
е имала в себе си наркотици е установен с Решение № 237/15.05.2023 г.
постановено по АНД № 1043/2023 г. по описа на РС-Плевен. От нейните
показания пред съда става ясно, че предмета на деянието по АНД № 1043/2023
г. по описа на РС-Плевен е същия който е получила от подсъдимия.
От заключение на назначената и изготвена в хода на съдебното
следствие физико-химична експертиза, става ясно, че кристалообразното
вещество с количество 0,584 гр. (нетно тегло) е метамфетамин. Съгласно
Приложение № 1 към чл. 3, ал .2 ЗКНВП метамфетаминът е включен в Списък
I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични. Правилно ОС-Плевен е посочил,
че представената в хода на досъдебното производство заверено копие на
физико-химична експертиза №Н-159/09.05.2023 г., назначена и изготвена по
бързо производство №221/2023г. на Второ РУ-Плевен/по която е представено за
изследване вещество с нетно тегло 0,673 гр., предадено доброволно от свидетеля В. при
задържането й на 04.05.2023 г./ не следва да бъде ценена и използвана при
изграждане на фактическите констатации по настоящото наказателно
производство, доколкото се касае именно за две различни съдебни
производства. По тази причина е назначена физико-химична експертиза с
№Н-149/13.05.2024 г., находяща се на л. 115-117 от НОХД №943/2023 г. по
описа на ОС-Плевен. От изпратената справка от ЦМУ към Агенция
7
„Митници“, Министерство на финансите с рег. №32-810947 от 09.04.2024 г. се
разбира, че като веществено доказателство по делото правилно е приет
остатъкът от наркотичното вещество, останало след извършената физико-
химическа експертиза по протокол №Н-159/09.05.2023 г. на БНТЛ ОД-МВР-
Плевен, извършена по ДП№2725/2023 г. по описа на РП- Плевен (АНД №
1043/2023 г. на РС-Плевен). Назначената в хода на съдебното следствие
експертиза посочва като нетно тегло 0,584 гр. от наркотично вещество
метамфетамин, предадени доброволно от свидетеля В. на 04.05.2023 г.
Въпреки това, ОС-Плевен правилно приема за установено, че на 04.05.2023 г.
подсъдимия е разпространил на свидетеля В. високорисково наркотично
вещество метамфетамин 0,673гр. на стойност 16,83 лв., тъй като теглото в
размер на 0,584 гр. се явява остатък от посочените 0,673 гр. Последното
количество освен това, в аспекта на чл.413 от НПК, е установено с решението
по АНД № 1043/2023 г. на РС-Плевен, с което св.В. е призната за виновна.
Съгласно Постановление на МС№23 от 29.01.1998г. за определяне на цените
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството цената на 1 грам
метамфетамин е 25лв. Това означава, че 0,673гр. метамфетамин е с цена
16,83лв./ 0,673х25=16,825/.
По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
техническа експертиза на предоставения за обследване мобилен телефон
марка „Самсунг“, иззет с протокол за личен обиск на лице (подсъдимия Д.) на
11.04.2023 г., като видно от разпечатаната на хартиен носител кореспонденция
в социалните мрежи и мобилните приложения за гласова и текстова
комуникация подсъдимия е контактувал с различни лица чрез конспиративни
изрази и думи, което кореспондира с показанията на св.В. за това, че не са
говорили директно. Например тя посочва, че ако иска един или половин грам,
казва на подсъдимия да се видят за половин или един час.
Правилно, предвид всичко изложено по-горе, ОС-Плевен посочва, че
обясненията дадени от подсъдимия се явяват защитна версия и не
кореспондират с останалия доказателствен материал. Подсъдимия се опитва
да прехвърли отговорността на св.В., че заедно си купували заедно ходили, но
в тази насока следва да се има предвид, че тя категорично посочва, че не е
виждала дори лицата, от които той се снабдява с наркотици. Освен това в
началото на отношенията им тя го е търсила да й осигури наркотик и
постепенно според показанията й редовно той й го е осигурявал. Това се
посочва, за да стане ясно, че процесния случай от 04.05.2023г. е просто един
от многото подобни. В тази връзка правилно ОС-Плевен посочва, че
показанията на свидетеля В. са в унисон със събрания доказателствен
материал/показанията на св.Х., Д. И., Т. и И. И. Н./ и опровергават тезата на
подсъдимия Д.. Дори да се приеме, че заедно са си купували в някои случаи
заедно са употребявали наркотици, това не променя факта, че на 04.05.2023 г.
подсъдимия е разпространил на свидетеля В. процесното наркотично
вещество предмет на настоящото обвинение и то срещу заплащане/срещу
100лв/, за което наркотично вещество има влязъл в сила съдебен акт на РС-
8
Плевен по АНД №1043/2023 г. Той е получил наркотика от други лица от
с.Буковлък и след това го е разпространил на св.И. И. и на св.В.. За
разпространението на св.И. И. няма обвинение, но това е факт, който подкрепя
показанията на св.В. за конкретното деяние и е в унисон с останалите
свидетелски показания, че подсъдимия по принцип е разпространявал
наркотици.
При така възприетата и установена фактическа обстановка правилно
ОС-Плевен приема, че подсъдимият Н. Л. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 354а,
ал. 1, алт. 1, пр. 4 и алт. 2 вр., чл. 26, ал. 1 от НК, като през периода 11.04.2023г
- 04.05.2023г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, без
надлежно разрешително съгласно чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и следващите
от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1
от ЗКНВП държал с цел разпространение и разпространил високо рисково
наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП във вр. с
приложение №1 - Списък 1 - Наркотичен метамфетамин, както следва: на
11.04.2023г. в гр. Плевен без надлежно разрешително с цел разпространение,
държал високо рисково наркотично вещество наркотичен метамфетамин 1,361
грама, на стойност 34,025 лева; на 04.05.2023г. в гр. Плевен, разпространил,
като предал на В. И. В. от гр. Плевен, високо рисково наркотично вещество
метамфетамин 0,673 грама на стойност 16,83 лева.
От обективна страна с действията си подсъдимият е реализирал всички
признаци от състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, алт. 1, пр. 4 и алт. 2
вр., чл. 26, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на държането на наркотични
вещества с цел разпространение се осъществява чрез упражняване на
фактическа власт върху предмета на престъплението, като държането може да
се осъществява лично, чрез други лица, на място, което е собственост на дееца
или не, като е достатъчно дееца да съзнава, че лично или чрез другиго
упражнява фактическа власт върху наркотичните вещества, тоест същият
разполага с възможност да се разпорежда с тях. В допълнение следва да
съзнава и специалната цел, с която ги държи, а именно с цел разпространение,
като целта може да се изведе от начина на съхранение, количеството
наркотични вещества и други обстоятелства в зависимост от всеки конкретен
случай. В настоящия случай се установява, че на 11.04.2023 г. подсъдимия Д.,
чрез свидетеля И. е държал с цел разпространение метамфетамин, като
свидетеля И. е пренасял същото в устата си, по препоръка на подсъдимия, до
място посочено от последния. В подкрепа на този извод са както показанията
на свидетеля И., така и тези на свидетеля Е., както и протокол за извършено
претърсване и изземване от 11.04.2023 г. и протокола от ВДС, по приложените
СРС/обсъдени по-горе/.
Правилно ОС-Плевен е посочил, че са несъстоятелни възраженията на
защитата, че няма нито едно пряко доказателство, свързващо подсъдимия с
9
упражняването на фактическа власт върху процесното наркотично вещество.
Пряко доказателство са показанията на свидетеля И., които се подкрепят от
другите посочени косвени доказателства събрани чрез разпитите на другите
свидетели/И. И., Х., Т./. В тази насока са показанията и на свидетеля В., която
заявява, че знае за този конспиративен метод за пренос на наркотични
вещества. Освен това св.В. посочва, че е била свидетел на това как
подсъдимия доставя наркотик на св.Д. И.. Правилно в тази връзка ОС-Плевен
е посочил, че не е необходимо за доказване на съответната престъпна дейност
да са налични само преки доказателства, дори обвинението и присъдата могат
да почиват и само на косвени доказателства стига направените въз основа на
същите изводи да бъдат единствено възможните/и да се изключват
оправдателните версии/.
На следващо място правилно ОС-Плевен е посочил, че е безпредметно
назначаването на ДНК или дактилоскопна експертиза, каквото искане е
направено от защитата, доколкото именно начина на пренасяне на наркотиците
не предполага дактилоскопни или ДНК следи от подсъдимия върху предмета
на престъплението. Подсъдимият се установява, че е бил изключително
предпазлив и винаги е пренасял, както и в двата процесни случая, наркотика
чрез други лица. Освен това поисканата експертиза след година и по
отношение на опаковка, която е пипана от различни лица е безсмислено,
защото най-логичния резултат би бил липса на следи от подсъдимия или липса
на годни дактилоскопни следи. Освен това евентуално назначаване на
подобни експертизи може с голяма категоричност да потвърди обвинителната
теза/ако се установят следи от подсъдимия/, но липсата на следи няма да е
оправдателно доказателство, което опровергава събраните по делото
обвинителни.
Правилно също така ОС-Плевен е посочил, че наличието на специалната
цел „за разпространение“ се доказва от събраните свидетелски показания,
установяващи конспиративния механизъм за пренос на наркотичните
вещества, използването на скривалища за същите в чужди за подсъдимия
помещения и места, както и от приобщените справки от мобилните оператори
за трафичните данни на телефона, ползван от подсъдимия, и не на последно
място от извършената съдебно-техническа експертиза на комуникацията на
подсъдимия с други лица. Твърдението, че на свидетеля И., свидетеля В. и
свидетеля Х. не следва да се дава вяра поради тяхна наркозависимост не
намира опора сред доказателствата по делото. На първо място и тримата
свидетели потвърждават употребата на наркотици, но това по никакъв начин
не означава, че същите са наркозависими до такава степен, че да не могат да
свидетелстват. Поради отсъствието на причини, които да налагат извършване
на експертиза съобразно чл. 144, ал. 2, т. 5 НПК е отхвърлено искането за
назначаване на такава. Липсват каквито и да било субективни и/или обективни
причини за извършването на такова експертно изследване.
На следващо място правилно ОС-Плевен посочва, че възражението, че
10
лицата са свидетелствали под давлението и диктовката на полицейски
служители не може да бъде споделено. Разпита на двамата основни свидетели
В. и Д. И. е проведен на досъдебното производство пред съдия, а освен това
пред състава на съда те дават почти същите показания в присъствието на
подсъдимия. Той е имал възможност да зададе въпроси и да участва активно в
разпита.
Относно разпита на свидетеля Х., приобщен по реда също на чл. 281
НПК, то същият е запитан в с.з. дали подписите под протоколите за разпит от
досъдебното производство са негови, при което той потвърждава. Въпреки
известното различие в показанията на този свидетел пред съда и тези на
досъдебното производство, в съда той обяснява, че срещу 20 или 50лв е
получавал метамфетамин от подсъдимия.
Предвид горното правилно ОС-Плевен е посочил, че е несъстоятелна
тезата, че свидетелите не са годни източници на доказателствена информация
поради наркозависимост и влияние на полицейските органи, доколкото
доказателства в тази насока липсват. Дори напротив, посочените свидетели са
с еднопосочни, безпротиворечиви и последователни изложения при разпитите
както на досъдебното производство, така и на съдебното. Налице са
минимални и несъществени противоречията, които са логични предвид
изминалия период от време.
Относно изпълнителното деяние на разпространението при второто
инкриминирано деяние от 04.05.2023г. следва да се отбележи, че същото се
осъществява чрез предаване на фактическата власт върху предмета на
престъплението от страна на извършителя на трето лице като няма значение
дали това предаване ще се осъществи възмездно или не. За съставомерността
на деянието е необходимо единствено наличие на съзнание у дееца на
специалната цел за преминаване на предмета на престъплението от
фактическата власт на извършителя в тази на трето лице. На 04.05.2023 г.
предметът на престъплението метамфетамин е бил във фактическата власт на
подсъдимия с преследваната от него цел да го разпространи, като го предал на
свидетеля В., за което съответно получил заплащане от нейна страна. На
процесната дата подсъдимия и свидетеля В. са употребявали наркотици, но
това не изменя фактът, че подсъдимия е осъществил съответния съставомерен
резултат предавайки метамфетамина на свидетеля В. срещу заплащане. В
показанията си пред съдия на досъдебното производство св.В. посочва, че
предварително е дала сумата от 100лв за 1 грам наркотик и 40лв за път до
с.Буковлък, от където подсъдимия го е взел.
Правилно ОС-Плевен приема, че престъплението е извършено от
подсъдимия Д. при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26 ал.1 от НК, тъй като са извършени две деяния, които осъществяват по
отделно един и същ състав на престъпление. Извършени са през
непродължителни периоди от време/по-малко от месец/, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
11
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Правилно също така ОС-Плевен е посочил, че от субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършените деяния, знаел че
държи чрез свидетеля И. конкретно по вид и количество наркотично вещество,
чието разпространяване целял, както и че разпространява наркотично
вещество предавайки същото във фактическа власт на свидетеля В. срещу
заплащане. Подсъдимият Д. е съзнавал още, че за тези действия няма
съответно разрешение и е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици на деянията и е целял именно тяхното настъпване, изразяващи се в
поставяне в опасност на обществените отношения, свързани с народното
здраве.
Конкретно по оплакванията в жалбата, които се свеждат до
следното:
Първото оплакване се свежда до това, че първоинстанционният съд, в
нарушение на чл.104, чл.105,ал.2, 109 ,чл.131 от НПК е допуснал и приел
доказателствени средства, които не са събрани или изготвени по реда със
средствата предвидени в НПК в наказателно производство.
Първоинстанционният съд е основал фактическите си изводи на приложено в
досъдебното производство копие от физико-химическа експертиза № Н-
159/09.05.2023 г. назначена и изготвена по Бързо производство № 221/2023
г. по описа на Второ РУ МВР- Плевен. Тази експертиза не е назначена нито
възложена от съда в настоящото наказателно производство, а предмет на
изследването й е веществено доказателство 0,673 гр. метамфетамин, което не
е надлежно събрано по реда на НПК, нито е изследвано в досъдебната фаза на
наказателното производство проведено срещу подсъдимия Н. Л.. Бързото
производство № 221/2022г. на Второ РУ МВР- Плевен не е било обединено с
ДП № 2722/2023г. по описа на ОП- Плевен, образувано срещу Н. Л., поради
което той не е могъл да упражни надлежно правото си на защита.
Копието от Физико- химическа експертиза с обект на изследване - 0.673
гр. метамфетамин, в продажба на който е обвинен подс. Н. Д., не е годно
доказателствено средство в настоящото наказателно производство, тъй като
обектът на изследване - предмет на престъплението е веществено
доказателство в друго наказателно производство, образувано и приключено
срещу друго лице, в което подс. Н. Д. не участвал в процесуално качество и не
е имал възможност да упражни правото си на защита. Съдът твърди, че това
вещество е останало след като е било изследвано, при което всичко това е
видно, че той започва да търси веществено доказателство, което в това
обвинение, няма. За деянието от 4 май 2023 г. в производството срещу Н. Д. не
е иззето никакво веществено доказателство, т.е. няма годно присъединени по
реда и със средствата на НПК предмет на престъплението по това обвинение.
Става дума за това, че е продал на въпросната свидетелка В. В. такова
количество амфетамин. Това може лесно да се види от поредица от шест
12
писма, при които съдът в нарушение на изискването да търси обективната
истина, да се чуди как да подкрепи обвинителната теза.
С писмо № 1743 от 12.03.2024 г. в хода на съдебното следствие пред
съда, ОС Плевен иска справка от Районния съд дали предмета на
престъплението по делото срещу В. В. е бил запазен. С писмо № 3507 от
21.03.2024 г. РС Плевен уведомява Окръжния съд, че предмета на
престъплението по въпросното АНД №1043/2023 г., е унищожено и е
изпратено на Централно митническо управление и се намира там. Започват да
се пишат писма до Агенция митници и Централно митническо управление. С
уведомително писмо от 01.04.2024 г. със системата за сигурно електронно
връчване е изпратено от Централно митническо управление, Агенцията
уведомява Окръжния съд, че такова вещество не е предадено. След това обаче
следва писмо от 29.04.2024 г. до ОС - Плевен, с №33-810943 Централно
митническо управление уведомява ОС-Плевен във връзка с неговото писмо по
НОХД № 943/24 г., по което е постановена присъдата, предмет на въззивната
жалба, че вещественото доказателство по АНД №1043/2023 г. на Районен съд
Плевен е прието на склад на 20.11.2023г, докато видно от решението на РС -
Плевен, с което разполагате в делото, че съдът е отнел на 15.05.2023 г. 0,584
грама метамфетамин, предмет на обвинението срещу В. В. останало след
извършване на експертизата, което Районният съд казва, че се намира в
Централно митническо управление и Централно митническо управление
праща някакво вещество, което е собственост на Държавата, защото е отнето с
влязлото в сила решение на Районния съд и го изпраща на Окръжния съд и
Окръжният съд назначава експертиза. С определението от 23.04.24 г. съдът
приема това нещо изпратено от Централно митническо управление и започва
да го изследва, а каква доказателствена сила има тези експертиза, защото тя е
негоден доказателствен способ, тя не изследва предмет на престъплението,
добит в рамките на производството срещу подсъдимия. Съгласно
разпоредбите на НПК доказателствата се събират непосредствено в
съответното наказателно производство. Няма никакви доказателства, защото
по това обвинение от 04.05.2023 г. липсва годен предмет на престъплението, а
използваната експертиза от съда в нарушение на закона, е негоден
процесуален способ на доказване.
Горното оплакване може да се обособи в следните основни моменти:1. В
производството пред ОС-Плевен се ползва експертиза, назначена по друго
дело; 2. Веществото иззето във връзка с деянието от 04.05.2023 г. не е иззето
по реда на НПК и не е доказано, че това е веществото иззето от В. В..
По т.1 следва да се отбележи, че ОС-Плевен е посочил, че е доказано, че
свидетеля В. е имала в себе си наркотици с Решение № 237/15.05.2023 г.,
постановено по АНД №1043/2023 г. по описа на РС-Плевен. Само следва да се
добави, че съгласно чл.413 ал.1 от НПК влезлите в сила присъди, решения,
определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения,
юридически лица, длъжностни лица и граждани. Това означава, че
13
констатацията в решението относно предмета на престъплението, че
представлява наркотик е несъмнена. Освен това правилно ОС-Плевен е
посочил, че назначената и изготвена в хода на съдебното следствие физико-
химична експертиза дава заключение, че кристалообразното вещество с
количество 0,584 гр. (нетно тегло) е метамфетамин. ОС-Плевен изрично е
посочил, че представената в хода на досъдебното производство заверено копие
на физико-химична експертиза №Н-159/09.05.2023г., назначена и изготвена по
бързо производство №221/2023 г. на Второ РУ-Плевен, не следва да бъде
ценена и използвана при изграждане на фактическите констатации по
настоящото наказателно производство. По тази причина е назначена физико-
химична експертиза с №Н-149/13.05.2024 г., находяща се на л. 115-117 от
НОХД №943/2023 г. по описа на ОС-Плевен. В тази връзка следва да бъде
посочена изпратената справка от ЦМУ към Агенция „Митници“,
Министерство на финансите с рег. № 32-810947 от 09.04.2024 г., от чието
съдържание се разбира, че като веществено доказателство по делото следва да
бъде приет остатъкът от наркотичното вещество, останало след извършената
физико-химическа експертиза по протокол №Н-159/09.05.2023 г. на БНТЛ
ОДМВР-Плевен, извършена по ДП№2725/2023 г. по описа на РП- Плевен
(АНД № 1043/2023 г. на РС-Плевен). Макар назначената в хода на съдебното
следствие експертиза посочва като нетно тегло 0,584 гр. от съответното
наркотично вещество метамфетамин, предаден доброволно от свидетеля В. на
04.05.2023 г. съдът приема за установено, че на 04.05.2023 г. подсъдимия е
разпространил на свидетеля В. високо рисково наркотично вещество
метамфетамин 0,673гр. на стойност 16,83 лв., тъй като теглото в размер на
0,584 гр. се явява остатък от посочените 0,673 гр.
При горните съображения е очевидно, че ОС-Плевен не е ползвал
експертиза по друго дело.
Относно втората част от оплакването, че веществото иззето във връзка с
деянието от 04.05.2023 г. не е иззето по реда на НПК и не е доказано, че това е
веществото иззето от В. В.. Този извод на защитата на подсъдимия не може да
се сподели. На първо място в ДП № 2725/2023 г. по описа на РП- Плевен (АНД
№ 1043/2023 г. на РС-Плевен-приложено по настоящото дело) се намира
протокол за доброволно предаване от 04.05.2023г. с който В. В. предава плик с
жълтеникаво кристалообразно вещество. Този протокол за доброволно
предаване е писмено доказателство, а не писмено доказателствено средство за
извършване на съответните действия, реда за извършването им и за събраните
доказателства по смисъла на чл. 131 от НПК. И това е така, тъй като
коментираният протокол за доброволно предаване е съставен преди
образуването на досъдебното производство, т. е. извън процеса, което не
налага съобразяване с правилата по НПК - чл. 128 и чл. 129 от НПК.
Приложеният по делото протокол за доброволно предаване по правната си
природа представлява документ, установяващ начина на приобщаване на
описаните в него вещи към материалите по делото. Тези веществени
доказателства от своя страна са самостоятелен носител на информация, която
14
информация достига до участниците в процеса чрез тяхното прилагане към
делото /чл. 110, ал. 2 от НПК/. В същата насока може да се посочи Решение №
228 от 9.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 355/2014 г., I н. о., НК, в което се
посочва, че: „…. доброволното предаване на веществени доказателства не е
посочено изрично сред способите за събиране на доказателства в чл. 136, ал. 1
от НПК, то по време може да предхожда образуването на производството,
какъвто е и настоящият случай …. Протоколът за доброволно предаване, за
разлика от изброените в чл.127, ал. 1 от НПК писмени доказателствени
средства, не възпроизвежда доказателства, а служи единствено за тяхното
приобщаване към доказателствената съвкупност. В този смисъл той има
характера не на писмено доказателствено средство, а единствено на документ,
удостоверяващ факта на предаване на веществени доказателства.“
Видно е от писмо от ЦМУ към Агенция „Митници“, Министерство на
финансите с рег. № 32-810947 от 09.04.2024 г., че изпратеното и прието от
съда с определение от 23.04.2024г. веществено доказателство по делото е
остатъкът от наркотичното вещество, останало след извършване на физико-
химическа експертиза по протокол № Н-159/09.05.2023 г. на БНТЛ ОДМВР –
Плевен, извършена по ДП № 2725/2023 г. по описа на РП – Плевен /АНД №
1043/2023 г. на РС - Плевен/. То е било прието в специализирания склад на
ЦМУ на 20.11.2023 г. с протокол № 97550.
Предвид горното несъмнено е доказано, че доброволно предаденото
вещество от св.В. на 04.05.2023г. е наркотично вещество, предмет на АНД
№1043/2023 г. на РС – Плевен. То е същото, което е предмет на експертното
заключение по НОХД№943/23г. по описа на ОС-Плевен. От последното става
ясно, че веществото е метамфетамин.
Предвид горното оплакването е неоснователно.
Второто оплакване се свежда до това, че в нарушение чл.118,ал.2 от
НПК, първоинстанционният съд е основал фактическите си изводи на
недопустими свидетелски показания, дадени от полицейските служители И.
Н. и П. К.. Посочените полицейски служители са инициатори и фактически
извършили неправомерни действия по разследване на подсъдимия Н. Л. Д..
Същите са провели разузнавателни беседи, които нямат никаква
доказателствена стойност. Първоинстанционният съд в нарушение
императивната разпоредба на чл.118,ал.2 от НПК не е изключил от
доказателствения материал по делото, показанията на посочените полицейски
служители, тъй като представляват недопустими доказателствени средства.
На второ място, съдът в нарушение на чл. 118 ал.2 от НПК е основал
фактически изводи на недопустими свидетелски показания, дадени от
полицейските служители П. К. и И. Е.. Тези свидетели нямат лични
възприятия, става дума за второто обвинение, за обвинението от 11.04.2023 г.,
когато се твърди, че подсъдимият в гр. Плевен, в обвинителния акт на
неизвестно място, на неизвестен адрес държал метамфетамин 1,361 грама.
Тези свидетели полицейски служители нямат никакви лични впечатления. Те
15
вършат претърсване, както казват на коридора, на асансьорната шахта в
продължение на час и половина личен обиск, при което се пита - техните
действия какви са, не са ли действия по разследването, могат ли да бъдат
годни свидетели и още повече заинтересовани, защото от това зависи
кариерното им израстване.
На следващо място, от обясненията на подсъдимия и от данните по
делото е видно следното: Свидетелят И. Е. казва - „Извърши се проверка на
помещението и между тухлите намерихме цилиндрично пакетче, като при
отваряне му имаше второ пакетче вътре. На въпроса - кой намери вещество,
свидетелят отговаря - Нямам спомен. Ние бяхме пет-шест човека. През това
време той стои паднал на земята с белезниците и не е видно и не може да се
разбере дали и наистина това нещо е намерено или в последствие подхвърлено
от самите полицаи или от когото и да било други. В обясненията си
подсъдимия казва така - Те тършуваха сума ти време и накрая ме повдигнаха
и ми показаха нещо на един стол и казах това е твое, аз отрекох. Опитаха се да
ме накарат да подпиша протокол за доброволно предаване, обаче отказах.
Двамата полицейски служители подробно разказват какви беседи провели с
него, със свидетелят, който също е бил арестуван, съблечен, гол и разпитван,
но тези полицейски сведения нямат никаква доказателствена стойност, но в
този смисъл съдебната практика както и заключенията на Европейския съд по
преюдициално запитване, вкл. и на български съдилища е категорична, че
възпроизвеждане на информация съобщена пред полицейски служители при
проведена беседа не може да послужи на съда за изграждане на фактическите
му изводи, тъй като с това се нарушава правота на справедлив процес.
Следователно незаконно е осъждане на подсъдим въз основа на преразказани
пред полицейски служители и направени пред тях признания. Тези показания
са неверен доказателствен източник каквото позиция заема ВКС и Съда на
Европа в Люксембург. Необоснована и неправилна се явява оценъчната на
Окръжен съд - Плевен и последвалите изводи, че свидетелските показания на
тези полицейски служители и протокола за претърсване и изземване по косвен
път изяснява механизма и авторството на престъплението. Полицейските
служители нищо не са видели, нямат никакви преки възприятия, това нещо
той ли го държи там. Има едни показания на един свидетел, който казва, че
той го е пуснал там и се пита кой точно държи това нещо, кой упражнява
фактическата власт и не беше ли самият свидетел, който е зависим от
полицаите, защото е потребител и всеки момент може да му служат
белезниците и да стане затворник. Съдът в мотивите си казва - незабавно било
извършено претърсване и изземване. Той в 08:20 часа е арестуван, а от
протокола за претърсване и изземване се вижда, че претърсването е започнало
в 22:10 часа и е свършило в 23:15 часа. Съдебната практика в този случай е
категорична - Решение № 33/24.01.2023 г. на ВКС по НД № 776/22 г.; Решение
№ 78/06.08.2020 г. по НД№ 28/20 г. на ВКС, II н.о.; Решение № 88/19.05.2021 г.
по НД № 312/20 г. на ВКС, III н.о.
Във връзка с това възражение следва да се отбележи, че действително
16
св.Костиков посочва, че „Д. бе отведен в районното и там се проведе беседа с
него. Той отрече намереното в избеното помещение да е негово. Като
отидохме в районното, Д. каза, че наркотичното вещество е закупено за негово
ползване и на други двама негови приятели, на които не пожела да даде
имената. Това не пожела да го изложи писмено.“ Така изложени показанията
на св.Костиков поставят въпроса дали е извършил действително
разузнавателна беседа по смисъла на Закона за Министерството на
вътрешните работи във връзка с чл.118 от НПК. Отговора на този въпрос е
усложнен от факта, че въпреки наличието на легално понятие
„разузнавателна беседа“, не е налице легално определение, нито формално
оформяне на подобен вид оперативно-издирвателна дейност.
"Разузнавателната беседа" е един от способите за извършване на оперативно-
издирвателна дейност/чл. 10 вр. чл. 8 от ЗМВР/. "Разузнавателната беседа"
представлява по своята същност предварително снети обяснения от лица, за
които е имало данни за съпричастност към извършено престъпление. Тя има
своята правна регламентация в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
съгласно която разузнавателната беседа е един от способите за извършване на
оперативно-издирвателната дейност. Липсата на дефиниция на
"разузнавателна беседа" обуславя необходимостта от тълкуване волята на
законодателя, чрез мотивите за изменение на закона. С изменение на чл. 118,
ал. 2 от НПК се обезпечава правото за защита, като се препятства
възможността да бъдат разпитвани полицаите, пред които заподозрения, преди
привличането му като обвиняемо лице е направил самопризнание.
Горните съображения налагат преценка на два момента – първо как се
установява дали съответния свидетел е извършил разузнавателна беседа и
налице ли е реализирана такава. Очевидно при липса на формални изисквания
за оформяне на извършената разузнавателна беседа/от кого, спрямо кого, кога,
къде и т.н./ следва да се изходи от показанията на съответния свидетел, за това
дали е извършил разузнавателна беседа или не. Това поставя още въпроса за
момента на преценката по чл.118 ал.2 от НПК относно допустимостта на
свидетелските показания. Получава се парадокса, че извършилия
разузнавателна беседа следва да бъде допуснат и разпитан в качеството на
свидетел и тогава да се прецени дали е допустим свидетел. На следващо място
при липса на легално определение стои въпроса как се преценява, че е
извършена разузнавателна беседа и може ли да се ползва директно
изявлението на свидетеля/което е преценка/, че е извършил такава беседа. На
следващо място е въпросът съдът ли решава дали съответният служител е
извършил разузнавателна беседа или съответния свидетел. На следващо място
има ли разузнавателна беседа ако бъдещият обвиняем и подсъдим не е казал
нищо при опита за провеждане на разузнавателна беседа и получаване на
самопризнание. Това са все въпроси, които възникват поради неточната
законодателна техника, с която законодателят включва формално изискване за
допустимост на свидетелски показания, при пълна липса на законова
регламентация на това формално изискване. При това положение следва да се
17
изходи от мотивите за изменение на закона и че с предложения законопроект
се цели транспониране Директива 2012/13 ЕС и на Европейския парламент и
на Съвета от 22 май 2012 година, относно правото на информация на
заподозрени или обвиняеми лица относно техните права в наказателното
производство и обвинението срещу тях в наказателното производство. С това
изменение на чл. 118, ал. 2 от НПК се обезпечава правото на защита, като се
препятства възможността да бъдат разпитвани полицаите, пред които
заподозрения, преди привличането му като обвиняемо лице е направил
самопризнание. Промяната е свързана и с изпълнението на осъдително
решение на ЕСПЧ по делото "Димитър Митев срещу България - жалба №
34779/09 от 08.06.2018 г. за недопустима доказателствена стойност на
показанията на свидетели полицейски служители, провеждали
оперативна беседа със задържано лице.
В случая е видно, че св.Костиков твърди, че провел разузнавателна
беседа при която подсъдимия е отрекъл намереното в избеното помещение да
е негово. Като отишли в районното, Д. казал, че наркотичното вещество е
закупено за негово ползване и на други двама негови приятели. При това
положение, тъй като има някакво частично извънсъдебно признание в
рамките на разузнавателна беседа следва да се приеме, че е недопустимо
показанията на св.Костиков да се ползват по делото. Същите следва да бъдат
изключени изцяло от доказателствената съвкупност.
Веднага следва да се отбележи, че горният извод не влияе по никакъв
начин на крайния извод защото нужните доказателства са събрани от
показанията на св.Е., за който няма данни да е извършвал разузнавателна
беседа. Той само пресъздава фактите около намирането на наркотика на
11.04.2023г. и няма никакви твърдения относно извънсъдебни самопризнания
на подсъдимия. Освен това нужните доказателства се установяват от
протокола за оглед и приложения фотоалбум относно деянието от 11.04.2023г.
Относно твърдението, че св.Е. и Костиков са извършили действия по
разследването следва да се посочи, че те не са извършили действия по
разследването по реда н НПК, а по реда на ЗМВР.
На фона на горното оплакването не може да бъде прието за
основателно, в аспекта че е налице съществено процесуално нарушение.
Третото оплакване се свежда до това, че съдът в нарушение на чл.15
от НПК е ограничил процесуалните права на подсъдимия, като е оставил
без уважение доказателствените искания на защитата за изследване на
веществените доказателства за наличие на дактилоскопни и биологични
следи, както и за назначаване на дактилоскопна и ДНК експертиза, с оглед
възраженията на защитата относно авторството на деянията.
Това възражение беше коментирано по-горе, но следва да се посочи
още, че в с.з. на 21.06.2024г. ОС-Плевен правилно е посочил, че с оглед
изтеклия период от време от изземване на наркотичните вещества - 11.04.2023
18
година до настоящия момент 21.06.2024 година, обстоятелството, че същите
са предавани за съхранение на различни лица и вещи лица за изготвяне на
експертизи, както и предвид механизма на извършване на престъплението,
описан в обвинителния акт и съобщаван от свидетелите, не се налага
извършване на ДНК и дактилоскопна експертиза на опаковките, в които се е
намирало наркотичното вещество. Към тези съображения следва да се посочи,
че дори да не се установи следа от подсъдимия върху опаковката на наркотика
това не е съществено доказателство, че не я е пипал. Същият се установява, че
е изключително комбинативен и предпазлив, което се установява от
показанията на свидетелите и едва ли е оставил каквито и да са следи.
Възражението е неоснователно.
Четвъртото оплакване се свежда до това, че съдът е оставил без
отговор искането на защитата да изиска служебно справка за съдимост на част
от свидетелите, с оглед възражението, че при даване на показанията си на
досъдебното производство, те са били зависими от разследващите, тъй като в
същото време срещу тях е имало неприключени наказателни производства. По
този начин е лишил подсъдимия и защитата от възможността да докажат
възраженията си и е отказал да изпълни задължените си да изследва
достоверността на свидетелските показания.
Изискванията на процесуалния кодекс преди разпита на свидетеля са
посочени в чл.139 от НПК и съответно чл.280 от НПК. Няма причина да се
приеме, че тези изисквания са нарушени. Освен това няма съмнение, че св.В. е
призната за виновна по АНД №1043/2023 г. на РС – Плевен. На следващо
място не става ясно от възражението, какво точно се има предвид с израза „те
са били зависими от разследващите, тъй като в същото време срещу тях е
имало неприключени наказателни производства“. На подобни общи
твърдения няма как да се отговори.
Петото оплакване се свежда до твърдението, че в нарушение
императивната разпоредба на чл.303 НПК, присъдата почива на
предположения, като обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Допуснатите от решаващия съд съществени нарушения на процесуалните
правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените
източници са довели до необоснованост на фактическите и правни изводи на
съда. По делото не е доказано по несъмнен начин, както изисква разпоредбата
на чл.303 от НПК, при условията и със средствата предвидени в НПК, че
именно подсъдимият Н. Д. извършил деянията, за които е предаден на съд.
Налице е пълна липса на годни и безспорни доказателства относно
обвинението по чл. 354а, ал.1, алт.1, пр.4 и алт.2, вр с чл.26, ал. от НК, за което
подсъдимият е признат за виновен и осъден. Необосновано съдът е дал вяра на
показанията на свидетели, чиято достоверност е съмнителна. Това е така,
защото при депозиране показанията си на досъдебното производство
свидетелите Д. И., В. В. и Н. Т. са били напълно зависима от разследващите
органи, поради което са дали показания обслужващи обвинителната теза.
19
Не може да се приеме извода на защитата на подсъдимия, че по делото
не е доказано по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 от
НПК, при условията и със средствата предвидени в НПК, че именно
подсъдимият Н. Д. извършил деянията, за които е предаден на съд. Относно
деянието от 11.04.2023г. са налице категорични показания на св.Д. И. в с.з. от
11.03.2024г., в които описва как е пренесъл въпросния наркотик. Същият му е
показан от подсъдимия къде се намира, взел го е сложил си го е в устата,
подсъдимия се е движил на разстояние от него, казал му е кога да му го даде и
т.н. Не без значение е и това, че св.И. сочи, че е извършвал подобна дейност от
две-три години за подсъдимия, като му е заплащано с метамфетамин.
Показанията на този свидетел, дадени на досъдебното производство пред
съдия, са четени по съответния ред и доизясняват подробности от деянието,
тъй като са депозирани на следващия ден и логично са по-подробни. Св.И. ги
потвърждава в с.з. пред първоинстанционния съд. В тези показания св.И.
описва и пакетчето което е пъхнал в мазата през тухлите като е
представлявало свитък от син найлон, колкото кутрето му. Точно такова са
открили полицаите видно от сн.11 от фотоалбума към протокола за оглед.
Също така в показанията си св.И. посочва и защо е носил наркотика в устата
си – за да може при полицейска акция да го глътне или разкъса със зъби и да
го изплюе, тъй като се втечнява. Въобще от тези показания става ясно колко
предпазлив е бил подсъдимия при пренасянето на наркотика, за да може да се
измъкне при евентуална поява на полиция. Освен това от показанията
несъмнено става ясно кой е държал и разполагал с наркотика по смисъла на
закона. Твърденията за някаква зависимост на св.И. от полицията не могат да
се приемат в смисъл да дава неверни показания. Последните са толкова
подробни и кореспондиращи с протокола за оглед/място и време на деянието,
предмета на престъплението/ и поведението на подсъдимия при другия случай
от 04.05.2023г, че няма как да се приеме, че св.И. си измисля. Освен това в
разпита пред съдия кв.В. казва „Понякога е давал найлонови топчета с пико, за
да ги носи Д. вместо него. Д. му беше един вид „дясната ръка“... На следващо
място разпространението на наркотик от подсъдимия, след снабдяване от
с.Буковлък се доказва като постоянна дейност и от показанията на св.И. И., Т.
и Х., освен от тези на Д. И. и В.. Вярно е, че на двама от посочените
свидетели/Т. и Х./ показанията са за други случаи, но те подкрепят косвено
показанията на св.Д. И. и В.. Освен това показанията на св.И. И. дори
разкриват разпространение на получения от подсъдимия на 04.05.2023г.
метамфетамин от с.Буковлък и на него. Този свидетел посочва, че е получил от
наркотика, след като са пристигнали в гр.Плевен. В същия смисъл са и
показанията на св.В., която казва, че подсъдимия е поискал свитъка с
наркотика от нея, отсипал е на И./св.И./ и от останалия е получила и тя в
последствие. Това поведение на подсъдимия напълно съответства на
депозираните показания от св.Д. И.. Показанията на последни, както се посочи
по-горе кореспондират и с резултатите от СРС от датата 11.04.2023г.
Предвид горното деянието от 11.04.2023г. е доказано по несъмнен
20
начин, въпреки определено голямата предпазливост на подсъдимия да не бъде
заловен. Установява се и целта за разпространението на наркотика. На първо
място от показанията на св.И. и В. става ясно, че те и двамата по принцип са се
снабдявали с наркотик от подсъдимия. На следващо място конкретния
наркотик, предмет на деянието от 11.04.2023г. дори по време на пренасянето е
разпространен частично, като е дадена част от него на св.И.. Действително
обвинение в този смисъл няма, но този факт доказва целта за разпространение.
Начина на пренасяне, чрез св.И., а не непосредствена употреба на цялото
количество наркотик също сочи за целта за разпространение. Подсъдимия
посочва на свидетеля къде е наркотика, казва му къде да го занесе, взема го и
отива при друг техен познат по прякор „Дъмбо“, след това го изхвърля през
терасата и отново св.И. е извикан, за да го вземе и пъхне между тухлите към
мазата. Не следващо място скриването в мазата показва подготовка за
следващо разпространение на останалия наркотик, а не за лична употреба.
При това положение несъмнено е доказана и целта за разпространение на
наркотичното вещество, предмет на деянието от 11.04.2023г.
Относно деянието на 04.05.2023г. Това деяние също е доказано по
несъмнен начин. На първо място е налице както се посочи по-горе влязло в
сила съдебно решение за притежанието на процесния наркотик от св.В..
Придобиването на този наркотик от св.В. е несъмнено установено и от
нейните показания става ясно от кого и как се е сдобила с него. В съдебно
заседание св.В. посочва, че от както са се запознали през 2022г. през 4-5 дена
са ходили до с.Буковлък и от там от неизвестно за нея лице подсъдимия е
получавал наркотика. През 2023г. това е ставало по-рядко. Както пред съда,
така и в прочетените показания по реда на чл.281 от НПК св.В. несъмнено
посочва, че иззетия от нея наркотик й е даден от подсъдимия. Освен това
същата посочва, че е била свидетел и на даване на наркотик от подсъдимия на
св.Д. И., което кореспондира с другия случай от 11.04.2023г. И този
свидетел/В./ също посочва, че подсъдимия и е давал да носи наркотика, тъй
като бил осъждан и се страхувал да не бъде хванат. Очевидно подсъдимия е
действал по аналогичен начин и с двамата свидетели – И. и В.. Предвид
изложеното и второто деяние е несъмнено доказано и освен това ОС-Плевен е
назначил експертиза, като от същата се установява, че процесното вещество е
метамфетамин. В този втори случай е налице директно разпространение
несъмнено доказано от преките показания на В..
Относно показанията на св. Н. Т.. Същият дава подробни показания за
това как е возил подсъдимия до с.Буковлък, возил е хора от с.Буковлък до
гр.Ловеч, за да се снабдяват с наркотици. Возил е и св.В. заедно с подсъдимия.
Въобще показанията кореспондират напълно с двата процесни случая и
твърдението на св.И. и В., за това как подсъдимия се е снабдявал с наркотици.
На фона на горното оплакването е напълно неоснователно.
Шестото оплакване се свежда до това, че е необоснован изводът на
решаващият съд, че подсъдимият Н. Л. е държал иззет от общите части -
21
коридора към избените помещения на ******* плик с 1.361 гр. метамфетамин,
както и че на 04.05.2023г е продал на свидетеля В. В. иззет от нея 0.673 гр.
метамфетамин.
По делото липсват каквито и да било доказателства които да свързват
подсъдимия с този предмет на престъплението. Липсват безспорни
доказателства кой, кога е поставил и държал, и с каква цел 1, 361 гр.
метамфетамин, в общо избено помещение до което имат достъп не само
всички живущи в този вход, но и неограничен кръг външни лица. Практиката на
ВКС по въпроса за изпълнителното деяние под формата на „държане" е непротиворечива и категорична. В
Решение № (182/ 31.08.2015г. на ВКС по н.д. 272/ 2015г.,
Отговор на това оплакване беше даден в отговора на предходните
оплаквания, но само следва да се резюмира, че от показанията на св.И. повече
от очевидно се установява, че подсъдимия е държал наркотика. Подсъдимия е
извикал свидетеля да го пренесе, казал му е как да го пренесе, говорили са си
по телефона през това време, за да могат да реагират при поява на полиция,
казал му е къде да го остави, пак го е извикал за да го вземе/след изхвърлянето
до блока/ и да го постави в дупката между тухлите, с които е зазидан
прозореца към избените помещения на блока. Въобще позоваването на
защитата на факта, че всъщност наркотика не е намерен у подсъдимия не
може да опровергае извода, че същият е държал наркотика по смисъла на
закона. Това, че не го е държал физически през цялото време не означава, че не
го е държал, защото през цялото време той е казвал какво да се прави с
наркотика и той се е разпореждал. Освен това описанието, което дава св.Д. И.
на пакетчето наркотик/син найлон, колкото малкия пръст/, мястото на
поставяне лично от него/между тухлите на зазидания прозорец/ напълно
съвпадат с установеното при протокола за оглед/сн.9,10 и 11 от
фотоалбума/.Оплакването е неоснователно.
Седмото оплакване се свежда до твърдението, че относно обвинението
за продаден от Н. Д. на свидетеля В. В. метамфетамин, 0.673 гр. - в
досъдебното производство № ДП 2722/ 2022г., по описа на Окръжна
прокуратура, образувано и приключило срещу подс. Н. Д. няма надлежно
иззето и приложено по делото, по реда на чл. 159 - 164 НПК, веществено
доказателство - 0.673 гр. метамфетамин. Липсват изобщо преки, нито
убедителни косвени доказателства, че именно подсъдимият е продал на В.
Вътова въпросното вещество.
Горното възражение беше подробно разгледано по-горе при петото
оплакване и само следва да се добави, че съдът е приел въпросния наркотик
като веществено доказателство и това е станало по съответния ред и във
връзка с приложения по АНД №1043/2023 г. на РС – Плевен протокол за
доброволно предаване. По-горе във връзка с първото оплакване беше обсъден
характера и същността на протокола за доброволно предаване и не е нужно да
се повтаря. На следващо място показанията на св.В. са напълно категорични
относно това от кого е взела наркотика/въпросът беше обсъден по-горе/.
22
Осмото оплакване се свежда до това, че в нарушение на материалния
закон, деянията, за които е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Н. Л. Д.,
неправилно са квалифицирани от решаващия съд, като престъпление по чл.
354а, ал.1, алт.1, пр.4 и алт.2, вр с чл.26,ал. от НК.Това оплакване е твърде
общо за да може да се даде конкретен отговор. Следва да се посочи, че
квалификацията е правилно определена и тъй като са налице две деяния при
условията на чл.26 от НК е налице и продължавано престъпление.
Деветото оплакване се свежда до това, че неоснователно Окръжният
съд е отхвърлил искането на защитата на подсъдимия да бъде изискана
справка за съдимост по отношение на свидетелката В. В. и да бъде приложено
цялото производство и да се установи защо той се е позовал на нейните
показания макар и не в тяхната цялост като избирателно е посочил тези
дадени пред съдия на досъдебното производство, които обслужват
обвинителната теза. Но е отказал и си е затворил очите да види, че към
момента, когато В. В. е разпитана пред съдия, в същото време тя е била
обвиняема по въпросното досъдебно производство, което никога не е било
обединявано с това на Н. Л. е и давала такива показания, каквито са искали от
нея, защото тя сама казва - „Казаха, че ще арестуват и мога да отида в
затвора“. Съдът е пропуснал да извърши това нещо, защото негово
задължение е да провери достоверността на свидетелските показания, защото
един свидетел, който е в ръцете на разследващите органи заплашен от това
дали неговото деяние, защото въпросният метамфетамин, м. май е иззет от
нея, а не е иззет от Н.. В този случай съдът съвсем необосновано и голословно
е отказал да уважи доказателственото искане на защитата.
Във връзка с това възражение беше изискано и приложено АНД
№1043/2023 г. на Районен съд Плевен към настоящото дело. Твърденията,
обаче за някаква манипулация на показанията на св.В. са голословни и по
делото няма доказателства за неправомерно въздействие върху свидетеля. Все
пак начина на снабдяването на св.В. с наркотично вещество много наподобява
подхода на подсъдимия към св.И., от гледна точка на получаването от
с.Буковлък, пренасянето от свидетелите, заплащането на предоставяните им
дози с услугата да пренасят наркотика. Освен това подробно бяха
коментирани по-горе показанията на св.И. И., Х. и Т., които установяват една
постоянна дейност на подсъдимия да получава наркотик от с.Буковлък и да го
разпространява. При това положение има пет свидетеля с показания в една и
съща насока и да се приеме, че и петимата са манипалирани от полицаите е
недопустимо. Отделно от това няма нито едно доказателство за някаква
причина полицаите да са искали да обвинят подсъдимия в разпространение на
наркотици, без това да е вярно. Само подсъдимия твърди, че един полицай
един вид го напсувал, но доказателства в тази насока няма, а и не се
установява причина за някакво такова негативно отношение към подсъдимия.
В този смисъл няма основание да се приеме оплакването за основателно.
Десетото оплакване се свежда до това, че съдът необосновано е
пренебрегнал показанията на свидетелката В. В., дадени в хода на съдебното
23
следствие пред него в присъствие вече на самия подсъдим и на защитата,
които съществено се различават в дадените на досъдебното производство,
когато тя е имала качеството на обвиняем по друго дело. От показанията й
дадени на 11 март 2024 г. е видно, че тя не е купувала дрога метамфетамин от
Н. когато и да било. Те са били приятели, любовници. Тя през цялото време
обяснява и пред съдията, че двамата отиват в Буковлък, не става дума за
конкретната дата, тя му дава пари и той купува дрога за двамата, при което те
си я поделят и всеки си взема неговото. В разпита на досъдебното
производство В. казва - „Давах му пари да играе, защото той и хазарт е
склонен. Давах му 140 лв. специално за това което е намерено в него“.
Двамата си купуват дрога или той купува за нея и няма никаква сделка, на
която да има свидетели, да е хваната на място със СРС, които именно за тази
цел са предназначени. В този смисъл мотивите на съда са непълни и той не е
изпълнил задължението си да обсъди всички доказателствени материали.
Съдът като е обсъждал показанията на свидетеля И. и на свид. В. В. и на
останалите свидетели, е приел тези дадени на досъдебното производство, като
се е мотивирал с това, че свидетелите многократно заявили, че не си спомнят.
Никой от тях не е казал, че не си спомня. Те си променят наказанията, защото
едно е да даваш показания, когато него го няма и ти трябва да твърдиш
неистини, а друго е в съда пред защитата, пред него трудно е да се говорят
неистини. В този смисъл има и решение на Съда на Европейския съюз в
Люксембург по преюдициални запитвания - Решение по дело С-347/21 г. и
Решение С-688/18 г. Съдът дава следното заключение: „За да се гарантира
спазване на правота на справедлив съдебен процес и на правото на защита
приповтарянето на разпити на свидетел, които той е дал, трябва да се извърши
при условия, които дават възможност на обвиняемия да оспори показанията
на свидетеля и да го разпита отново“. Такава възможност подсъдимият не е
имал нито при разпит пред съдия на свидетелката В. В., нито на останалия
свидетел И..
Във връзка с това възражение следва да се отбележи, че св.В. в разпита
си пред съда в с.з. на 11.03.2024г. посочва:“ Не познавам човека, от когото се
снабдявахме. В началото на селото се намира къщата. Аз никога не съм ходила
вътре. Обикновено чаках в таксито. Не съм виждала самия човек. Ходих с Н.
до там. Това е най-общо. Обикновено ходихме с такси. Аз чаках в колата, а Н.
отива за 5-10 минути до човека и се връщахме обратно. Вземали сме
метамфетамин при това ходене….. Аз пренасях наркотика. Той го вземаше и
ми го даваше веднага като се качи в колата. През цялото време аз го носих.
Той се притесняваше да го носи, тъй като е осъждан…. Делото, по което бях
обвиняема, е за това, че точно същия ден бяхме ходили до с.Буковлък. Взехме
си количество метамфетамин с Н.. Отидохме у тях. Консумирахме малко.
Стояхме, за да се видим и после си тръгнах с моята част.“ При така
цитираните показания повече от ясно се установява, че подсъдимия е
осигурявал по принцип, но и в случая също процесния наркотик на св.В.. В
същия смисъл са и показанията на досъдебното производство и няма причина
24
да се приеме, че при разпита в присъствието на подсъдимия в с.з. има
съществена разлика, водеща до друг извод. Подсъдимият е осигурявал
наркотика както на св.И., така и на св.В.. Твърдението, че св. В. си е купувала
сама дрогата са голословни и не отговарят нито на показанията от
досъдебното, нито от съдебното производство. Същата несъмнено посочва, че
подсъдимия е вземал наркотика от лице от с.Буковлък, което тя нито е
виждала, нито познава. Това означава, че подсъдимия е този който й осигурява
наркотика и съответно реализира деянието разпространение.
Единадесетото оплакване се свежда до това, че в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 303 от НПК присъдата почива изцяло на
предположения, като обвинението не е доказано по несъмнен начин. Съдът в
мотиви си на много места говори за принципен план. Полицаите не видели
нищо обаче техните показания доказвали нещо. Дрогата не била иззета от Н.
по обвинението за продажба, че той разпространявал това на В. В., обаче
съдът направил експертиза на нещо което било изпратено от Централно
митническо управление и това вече установявало нещата. В наказателното
производство няма принципен план, има конкретен план базиран на
конкретните доказателства, с което съдът въобще не се е съобразил.
Действително ОС-Плевен на няколко места говори за принципен план.
Това е така, обаче защото двата случая, за които е повдигнато обвинението не
са изолирани, а напротив от показанията на В., И., Х., Т. и И. И. става ясно, че
подсъдимия системно е разпространявал наркотици. Това е причината ОС-
Плевен да употреби критикуваното понятие. Това, обаче не опровергава или
опорочава доказването на обвинението, а напротив показва, че двете деяния са
част многото извършени, за които няма конкретни данни и няма как да бъде
внесено обвинение.Оплакването е неоснователно.
Дванадесетото оплакване се свежда до това, че по делото не е доказан
по несъмнен начин както изисква разпоредбата на чл. 303 при условията и със
средствата на НПК, че именно подсъдимият е извършил деянията, за които е
предаден на съд. Налице е пълна липса на годни и безспорни доказателства
относно обвинението по чл. 354а ал.1 от НК, за което е признат за виновен и е
осъден. Необосновано съдът е дал вяра на показанията на свидетели, чиято
достоверност е съмнително и чиято той не е пожелал да провери. При
депозиране на показанията на ДП на свидетелите Д. И., В. В. и Н. Т. са били
напълно зависими от разследващите органи, поради което са дали показания
обслужващи обвинителната теза. В. В., защото по същото време е била
обвиняема. Д. И., защото е познат потребител на метамфетамин и самият той е
бил обискиран и е дал показания, че той е оставил в нишата въпросната дрога,
за която Н. Л. е обвинен, но той има право да твърди каквото иска в своя
защита, защото законът му дава възможност да не дава обяснения, с които се
уличава в престъпление. Тези негови показания нямат никаква
доказателствена стойност и тяхната достоверност не може да бъде проверена.
Горното оплакване всъщност беше обсъдено във връзка с всички
25
предходни. Следва отново да се посочи, че твърдението, че свидетелите Д. И.,
В. В. и Н. Т. са били напълно зависими от разследващите органи, поради което
са дали показания обслужващи обвинителната теза е несъстоятелно. Не се
посочва причина поради която се прави извод, че обвинението по някаква
друга причина, различна от желанието да се разкрие обективната истина, цели
да обвини подсъдимия без той да е виновен. Но отново следва да се посочи, че
показанията на св. Д. И. и В. В. кореспондират както с показанията на Н. Т., на
изготвената експертиза относно вида на веществото, на протокола за оглед, но
те кореспондират и помежду си и с тези на св.Х. и И. И.. Това кореспондиране
се отнася до мястото, начина на снабдяване на подсъдимия с наркотика,
използването на свидетелите за пренасянето, предоставянето им на дози като
възнаграждение за услугата.
Тринадесетото оплакване се свежда до това, че наложеното наказание
е явно несправедливо. Наказание от три години лишаване от свобода при
„строг“ режим и пет хиляди лева глоба е прекомерно тежко и не съответства
на характера и степента на обществена опасност на деянието, и дееца. В
мотивите си при определяне на наказанието съдът се е спрял на предходните
осъждания като решил, че той е много обществено опасен, макар че те били
много отдалечени. Подсъдимият не е осъждан за такова престъпление -
разпространение, защото предходните му осъждания са от 2011 г. и от 2017 г.
за това че той като потребител е хванат с дрога. За разлика от повечето
европейски страни, на всички полицейски служители, законодатели е ясно, че
хората зависими от метамфетамини и стимуланти и от опиати от рода на
хероина, са болни хора, като алкохолиците. Те не могат сами да се откажат от
приемането на това вещество, защото абстиненцията, която изпитват е
ужасяваща. Съпроводена е с мускулни спазми, силни болки, повръщане,
гадене така че без да се лекуват непрекъснато се снабдяват с дрога и бъдат
хващани от полицията. Нашите затвори са пълни именно с такива хора, които
са потребители и са обект на такива наказателни дела. В случая съдът не е
отчел това обстоятелство и е решил, че той е голям престъпник, защото
употребявал метамфетамин и е бил осъждан.
Относно вида и размера на наказанието ПОС е изложил следните
съображения, които се приемат от настоящия състав:
Правилно ОС-Плевен е посочил, че за престъплението по чл. 354а, ал.1,
алт.1, пр.4 и алт.2 от НК, законодателят е предвидил наказание "лишаване от
свобода" от две до осем години и кумулативно наказание "глоба" от пет
хиляди до двадесет хиляди лева.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът правилно приема
предходното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК,
както и цялостното му обременено съдебно минало. Към тези съображения на
ОС-Плевен следва да се добави, че справката за съдимост на подсъдимия е с
13 пункта. Съответно присъдите по п.2,3,4, и 5 са за деяние по чл.354а ал.1
или ал.2 от НК, а останалите са за тежки престъпления, включително по
26
чл.199 от НК и чл.142 от НК, чл.196. Освен това осъждането по т.8 е за деяние
по чл.321 вр. чл.354а от НК. Справката за съдимост разкрива една постоянна
престъпна дейност от 1997 година до настоящото деяние. Съдебното минало
на подсъдимия е особено отегчаващо вината обстоятелство не само от гледна
точка на броя и характера, но и на тежестта на престъпленията, с оглед
предвидената от законодателя отговорност.
На следващо място правилно ОС-Плевен се е позовал на лоши
характеристични данни, видно от приложената характеристична справка.
Правилно е отчетен и начина на държането на наркотичните вещества- чрез
други лица и в помещения и на места, които не са собственост на дееца.
Смекчаващи отговорността обстоятелства освен, наличието на трудова
ангажираност правилно не са констатирани, като дори и към това
обстоятелство следва да се подходи внимателно при оценката на тежестта му,
доколкото и начина за добиване на законни доходи не е препятствал
решението на подсъдимия да се занимава с престъпна дейност.
Правилно ОС-Плевен е посочил, че и при двете деяния се касае за малко
количество наркотични вещества метамфетамин и това обстоятелство следва
да се отчете. В конкретните случаи минималното количество на този предмет
сочи, че обекта на престъплението е накърнен в много по-ниска степен. В този
смисъл наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, при
първоначален „строг“ режим се явява законосъобразно и справедливо, наред с
определяне на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в минималния
предвиден размер, а именно 5 000 лв. Съобразяват се наличните по делото
данни за финансовото и имотно състояние на подсъдимия/работещ като
гробар, като няма данни да притежава имущество/.
Към горните мотиви на ОС-Плевен само следва да се посочи, че към
лошите характеристични данни следва да се прибави и установеното, че
подсъдимия с години е осигурявал наркотици на двамата свидетели. Освен
това съображенията, че бил зависим биха имали съществено значение ако
ставаше въпрос за държане за собствени нужди. В случая подсъдимия е
държал с цел и разпространявал наркотици, а не си е доставял само за себе си.
Предвид това няма никакво основание за коригиране на размера на
наказанието лишаване от свобода и глоба, които са почти към минимума.
Предвид гореизложеното атакувания съдебен акт следва да бъде
потвърден на основание чл.338 от НПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.338 от НПК присъда
№22/21.06.2024г. на ОС-Плевен, постановена по НОХД№943/2023г. по описа
на същия съд.
27
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28