№ 1078
гр. Варна, 13.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
СъдебниРосен Б. Русев
заседатели:Наталия Ив. Х.ва
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
и прокурора Д. Р. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Михайлова Наказателно
дело от общ характер № 20243100201594 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМ:
И. А. А. – редовно призован, явява се лично и с адв.М.Р., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
Г. Б. Д. – уведомена чрез адв.Св.С., явява се лично.
С. Б. Д. – уведомена чрез адв.Св.С., явява се лично.
Б. В. Д. – уведомен чрез адв.Св.С., не се явява.
Частните обвинители се представляват от адв. Св.С., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Х. В. У. – редовно призован, явява се лично.
Т. П. Т. - редовно призован, явява се лично.
В. Д. – редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Да се даде хода на делото.
1
АДВ.Р.: Да се даде хода на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът ДОКЛАДВА постъпила на 23.09.2025 г. повторна тройна
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от
доц.д-р В. Д., доц.д-р инж.Х. У. и инж.Т. Т..
На основание чл.282 от НПК съдът пристъпва към прочитане
заключението и изслушване на вещите лица по така изготвената
експертиза:
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ.Х. В. У. – със снета по делото самоличност.
В.Л.ИНЖ.Т. П. Т. – със снета по делото самоличност.
В.Л.ДОЦ.Д-Р В. В.ОВ Д. - със снета по делото самоличност.
Вещите лица са ПРЕДУПРЕДЕНИ за отговорността по чл.291 от
НК. Същите обещават да дадат заключение по съвест и разбиране.
В.Л.ИНЖ.Т. П. Т. – Поддържам заключението, което е изготвено и
представено на съда.
В.Л.ДОЦ.Д-Р В. В.ОВ Д. - Поддържам заключението, което е
изготвено.
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ.Х. В. У. – Поддържам заключението, което сме
изготвили.
Толкова научен потенциал вложихме в експертизата, като използвахме
всички възможни методи, но трябва да се има предвид, че онова, което е
обективирано, е от момента на удара – първият контакт с пешеходката до
2
крайната фаза на произшествието. Проблемите в случая остават като
необективирани – имам предвид движението на пешеходката преди удара. Тук
има различни възможности и затова сме ги дали в множество варианти. В
практиката се срещат различни варианти и ние се сблъскахме точно с това.
Затова ние, като експертен колектив, преценихме да зададем на съда тези
варианти и наистина да оставим на Вас да прецените кое да бъде определящо
за изхода на делото.
В.Л.ДОЦ.Д-Р Д. – Приемам някои от вариантите от медицинска гледна
точка, които не мога да изключа, а именно приемам възможността да се движи
равномерно пешеходката и едно залитане към момента на удара с тази скорост
не мога да изключа, но не мога да приема равномерна скорост на движение на
пешеходката от където е тръгнала, до мястото на инцидента. Специално по
техническата част не коментирам, не е моя работа.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам въпроси към вещите лица. Считам, че
експертизата е обоснована. Приложена е и компютърна симулация, предвид
което нямам въпроси. Мисля, че всичко е ясно.
АДВ. С. – Нямам въпроси към вещите лица, да се приеме заключението.
ВЪПРОС НА АДВ. Р. - Поддържате ли констатацията, че при
равномерен ход на пешеходката от 8,2 км/ч от началото на пресичането до
момента на удара и при движение на автомобила с 62 км/ч, тя попада в
опасната зона?
В.Л.ДОЦ.Д-Р У. – Да, ако се приеме този вариант, който е разработен в
червен цвят в табличната форма. Там се вижда, че при този ход на движение
спрямо скорост към момента на удара, пешеходката попада в опасната зона.
ВЪПРОС НА АДВ.Р. - При същия темп на движение на пешеходката и
при движение на автомобила с 50 км/ч отново ли тя ще попадне в опасната
зона?
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ. У. – Тук трябва да се направи разграничаването -
различни са въпросите „Попада ли в опасната зона?“ и „предотвратяването на
инцидента“. Съгласно таблицата на стр.27 от експертизата, в случая
3
пешеходката попада в опасната зона. Въпросът е дали остава към мястото на
удара или продължава движението си. Това е тук въпросът - дали ще
продължи движението си, за да напусне коридора на движение на автомобила.
Когато водачът възприеме опасността, и то своевременно към момента на
навлизане, със съответната скорост на движение от 50 км/ч, той реагира на
опасността с ефективно задействане на спирачната система. Когато скоростта
е по-малка, спирачната система блокира и забавя движението си до мястото
на удара. Пешеходката ако остане към мястото на удара, ще настъпи удар, но
ако продължи движението си, ще напусне коридора.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ. У. – При движение с 50 км/ч на автомобила и
равномерна скорост от 8,2 км/ч на пешеходката би могло да се избегне
настъпването на удара, ако тя продължи да се движи и напусне коридора на
движението. Разликата е в този аспект, че имаме различен технически анализ
в двата случая.
ВЪПРОС НА АДВ.Р. – В крайна сметка нали съпоставяме времена на
движение?
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ. У. – Тук съпоставяме разстояние. В случая, когато
автомобилът се е намирал на 34,1 метра от мястото на удара, опасна зона 34,6
метра – тя е по-голяма при 50 км/ч, т.е. имаме попадане в опасната зона. Това
е от гледна точка на въпроса „Попада ли в опасната зона?“ - да, попада. Но
„Има ли възможност да предотврати?“ е друг въпрос. Има такава възможност,
ако пешеходката продължи движението си със същата скорост. Това беше
анализирано и в една друга компютърна симулация, която не е включена, като
умишлено решихме да премахнем тази част от изследването, защото става
въпрос за хипотези.
В.Л.ДОЦ.Д-Р Д. – От медицинска гледна точка, човек от женски пол, а
и мъжки също, при такава концентрация на алкохол няма как да се движи с
равномерна скорост от 8,2 км/ч.
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ. У. – Ние говорим за средна скорост от 8,2 км/ч.
В.Л.ДОЦ.Д-Р Д. – Ако приемем средна скорост, това значи, че в някои
моменти трябва да се движи и по-бързо от 8,2 км/ч, което е съвсем
фантастично. Така че за мен този вариант 2, който беше разгледан в 4 и 7
4
задача, отговаря на медицинските критерии. Бих искал да допълня към
въпроса, че ако се приеме, че тази скорост в момента на удара е 8,2 км/ч, то
това значи, че пешеходката не е спирала.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ. У. – На стр.30 от експертизата, вариант 2 на
възникване на ПТП сме посочили, че е налице голямо време на закъснение на
възприемане от 2.7 секунди за водача. Там е посочено, че при скорост и 50
км/ч, и при 62 км/ч е имал техническа възможност да предотврати
произшествието и това е прието при тази неравномерна скорост на
пешеходката. Водачът е имал достатъчна възможност, за да я възприеме и да
предприеме действия не за ефективно спиране, а за намаляване на скоростта,
за да пропусне пешеходката да премине, дори без пълно спиране.
Пешеходката е преминала трите метра, т.е. първата пътна лента с по-малка
скорост и е ускорила към момента на удара.
В.Л.ДОЦ.Д-Р Д. – Съгласен съм с този вариант.
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ. У. – Не можем да намерим обективна причина за
това голямо закъснение и в случая точно това от техническа гледна точка,
имайки предвид нашия опит – на техническата част от експертизата, не е
познато това действие водачът да възприеме един пешеходец и да не
предприеме действия. Това означава, че имаме отклоняване на вниманието, и
то без да наблюдава пътя и движението.
В.Л.ИНЖ. Т. – Няма причина, освен отклоняване на вниманието, т.к. е
физически здрав, няма алкохол. Просто явно не наблюдава пътната
обстановка.
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ. У. – Ние търсехме обяснение на движението на
пешеходката, аз лично търсех много възможности за научно обяснение как
може да се обясни това поведение и да се обясни реално каква е средната
скорост и наистина няма в техническата литература данни. Действително от
медицинска гледна точка доктора може да каже, т.к. има повече познания за
физическото състояние и психическото на човека. Има и феномени, например
направи ми впечатление случаят „Дебора“, която е управлявала автомобил с
далеч по-висока концентрация и тя е напуснала автомобила и е започнала да
се движи с движения, които са контролируеми, въпреки голямата
концентрация, което е…
5
В.Л.ДОЦ.Д-Р Д. – Това се вижда по телевизията и от камерите, едва ли
на живо е точно така. Репортажите не бяха точно от излизането й от колата,
защо тогава никой не я е снимал. Аз Ви гарантирам, че тези хора при ставане
от колата казват за тях, че не могат да се държат на крака си.
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ. У. – Приели сме, че пешеходката се е движела
напречно спрямо надлъжната линия на пътното платно, защото няма
обективни находки и не бихме могли обективно да определим точното
направление на пешеходката. То се обяснява с травмите към момента на
удара. Т.к. няма обективност и в едната, и в другата посока, приемаме най-
краткия път в полза на водача.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:
В.Л.ДОЦ.Д-Р ИНЖ. У. – Искам да уточня, че това, което е приложено
към експертизата на чужд език, е научна разработка в т.нар. световна база
данни на други колеги. Аз също имам такива разработки и съм приложил част
от тях в експертизата. Това е част от Уеб оф сайнс база. Това е световна база в
научна сфера, в която се публикуват такива статии и те са дълбоко
рецензирани от научни колективи на професори и доценти, хабилитирани
лица и говорим за публикуване на характеристика на движение на пешеходеца
във фазата на удара при различни скорости и се вижда именно това, че при по-
високата скорост първоначалния контакт с крайната фаза на контакт, когато
главата пада върху стъклото, се разминават с известно разстояние, както е
нашият случай тук в конкретния анализ. Именно това искахме да покажем, че
го има и сме го използвали този същия метод и в нашата експертиза - т.нар.
метод на крайните елементи. Това се решава със специализиран софтуер и се
анализира началото на контакт и движението на тялото до фазата на втория
контакт в стъклото.
Това приложение ще бъде полезно, за да се види, че това може да има
реално техническо обяснение за началния и крайния контакт.
За възнагражденията ни за изготвяне на експертизата сме представили
декларации със становищата ни от предходния път.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица и не
възразяват заключението да бъде приобщено към доказателствата по
делото.
6
Съдът намира, че заключението на вещите лица по изготвената
повторна тройна комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза, изготвена от доц.д-р В. Д., доц.д-р инж.Х. У. и инж.Т. Т. следва да
се приобщи към доказателствата по делото, както и на вещите лица да бъде
изплатено възнаграждение, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото повторна тройна
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от
доц.д-р В. Д., доц.д-р инж.Х. У. и инж.Т. Т..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения на вещите лица, както следва:
На доц.д-р В. Д. възнаграждение в размер на 150 лв. за изслушване в с.з.
и 500 лв. за изготвяне, съобразно СД/изд.р.к.о. 650 лв./
На доц.д-р инж.Х. У. възнаграждение в размер на 150 лв. за изслушване
в с.з. и 2111.20 лв. за изготвяне, съобразно СД/изд.р.к.о. 2261.20 лв./
На инж.Т. Т. възнаграждение в размер на 150 лв. за изслушване в с.з. и
1600 лв. за изготвяне, съобразно СД/изд.р.к.о. 1750 лв./
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да
се приключи съдебното следствие.
АДВ. С.: Нямаме други искания, да се приключи съдебното следствие.
АДВ. Р.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по
доказателствата.
Моля да бъдат приобщени тези писмени доказателства, които сме
представили при предходното разглеждане на делото с цел характеристични
данни по отношение на моят подзащитен.
На основание чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК се прочитат показанията на
7
свидетелите Б. В. Д., В. Ц. В., Х. Г. Г., С. С. Б., както и заключението по СХЕ
№ 1209/25.10.2019г., изготвена от вещото лице Миглена Николова, за които е
постигнато съгласие със страните по реда на чл. 371 т.1 от НПК, а съдът с
определение в р.з. е одобрил това съгласие, както и че при постановяване на
присъдата ще се ползват от съдържанието на съответните експертни
заключения.
На основание чл. 283 от НПК се прочитат протоколите и писмените
документи, съдържащи се към делото, както и се приобщават като
доказателства представените от защитата трудов договор от 10.04.2021 г. на
английски и в превод на български език, препоръка от шеф-шоколатиер Е. Б.,
препоръка от Кулинарна Академия HRC София, препоръка от Институт по
кулинарни изкуства към Висше училище по мениджмънт, имейл
кореспонденция между подсъдимия А. и негови ученици – 11 листа,
удостоверение за раждане серия НДЖР № 110673 от 15.12.2011 г. на К. И.ов
А., диагноза от Отделение по медицинска онкология относно Ваня И.ова на
английски и български език, амбулаторен лист № 10/10.01.2020 г. за Ваня
Колева И.ова, становище от Служба по образователна психология от
12.08.2019 г. за К. А. на английски и български език; семестриален доклад от
2019 г. за речева и езикова терапия за лицето К. А. на български и английски
език и доклад за участието на педагог-психолог от 12.08.2019 г. на български и
английски език; резюмиран доклад от служба за оценка на разстройства от
аутистичния спектър от 26.10.2017 г., находящи се на л.209-265 от
НОХД№86/2022 г. по описа на ВОС.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства
по делото.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните и тъй като счита делото за
изяснено от фактическа и правна страна, на основание чл.291 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
8
ПРОКУРОРЪТ - Поддържам обвинението срещу подс. И. А. за
извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б."Б", вр.ал. 1, б."В", вр.чл.342,
ал.1 от НК. Считам, че в хода на съдебното следствие чрез събраните
непосредствено доказателства и тези от ДП може да се приеме за установена
следната фактическа обстановка, а именно, че на 24.10.2019г. пострадалата З.
А. е гостувала в дома на сестра си, който е в гр.***. Жилищният блок, в който
гостувала, се намира на кръстовището между * и бул."**" и се състои от три
жилищни входа, като вход № 1 е най-близкият до бул.“Трети март“.
Безспорно е установено, че на това събиране З. А. е употребила алкохол
и то явно в значително количество, т.к. видно от СХЕ на кръвта, а така също и
тази на гръбначната течност, анализирана след извършване на аутопсията, е
установено, че съдържанието на алкохол в кръвта е 2,7 промила, а в
гръбначната течност - 4,4 промила. Това съдържание на етилов алкохол в
кръвта и в гръбначната течност отговаря на тежка степен на алкохолно
повлияване на А.. Считам, че такова количество алкохол, имайки предвид
факта, че тя е жена и като се съобрази нейната структура и телосложение,
същата не е била в състояние да бяга и да се движи равномерно, както стана
ясно и от заключението на съдебния медик, като в днес приетата експертиза,
във втория вариант е прието от експертите, че хода е неравномерен и
скоростта от 8,2 км/ч е била достигната в момента на удара с автомобила на
подсъдимия. Около 23,00 часа А. е решила да се прибере в дома си, който се
намирал срещу жилищния блок на сестра й, в къща на ул. „**“ № 4, зад
автосалон на фирма „Т. ЕМ". След като излязла от входа на блока, З. А. имала
две възможности от къде да мине. Първата възможност била да премине през
пешеходна пътека за пресичане на бул."Янош Хуняди", на кръстовището с
бул."Трети март". Тази пешеходна пътека била най-близо до пострадалата.
След това А. трябвало да продължи в посока КАТ, покрай автосалона на
фирма „Т. ЕМ".
Втората възможност била да пресече бул."Янош Хуняди" покрай
парапет, който бил поставен на острова между двете платна на този булевард с
цел да се ограничи неправомерното преминаване на пешеходци на
необозначените за това места. Началото на парапета започвал от пешеходната
пътека на кръстовището на бул."Янош Хуняди" и бул."Трети март", а края му
9
към момента на инцидента бил наравно с края на сградата на автосалона на
фирма „Т. ЕМ", срещу улица „**", като по-късно парапетът бил удължен още
надолу в посока КАТ. По този начин поради дължината на парапета, пътят на
З. А. бил еднакво дълъг при движение по тротоарите от двете страни парапета
на бул."Янош Хуняди". А. решила да съкрати това разстояние наполовина,
като единствения начин това можело да стане, като не преминава през
пешеходната пътека за пресичане на бул.Янош Хуняди, а да заобиколи
парапета в долния му край, точно срещу улица „**", където живеела. В
изпълнение на решението си З. А. тръгнала от входа, от който излязла, надолу
в посока КАТ, започнала да се движи по пешеходната пътека на ул."Петър
Алипиев", но не продължила надолу по тротоара, за да се изравни с края на
парапета и тогава да пресече двете пътни ленти.
Приемам, че това наистина е така, т.к. когато вече се намирала по
средата на пешеходната пътека на ул."Петър Алипиев", пострадалата била
видяна от свид. С. Б., която в този момент се намирала на терасата на своя
апартамент, също намиращ се в ж.к.****. Преди инцидента свид.Б. е видяла
по пешеходната пътека да върви жена със светла коса. Уличното осветление
било достатъчно силно и свидетелката е успяла да види след ПТП и детайли
като бяла на цвят обувка на пътното платно и светлата коса на пострадалата
жена.
Единственият начин да съкрати разстоянието за З. А. е бил да пресече
пътното платно на бул."Янош Хуняди", за движещи се в посока бул."Трети
март" автомобили, отклонявайки се от средата на пешеходната пътека на
ул."П.Алипиев", и насочвайки се по диагонал към края на парапета на
разделителния остров. За да съкрати разстоянието и да пресече диагонално, З.
А. вероятно е била мотивирана от липсата на интензивно движение на
автомобили в този час по бул."Янош Хуняди". А. започнала да пресича
пътното платно по диагонал, в посока края на парапета на разделителния
остров, движейки се с нормален ход, предвид на повлияването си от
употребения преди това алкохол.
От събраните по делото доказателства и от заключенията на
многобройните експертизи и последната, приета в днешно с.з. е видно, че
автомобила, управляван от подс.А. – „Тойота Ярис" с рег.№ СВ 7835 ВВ, в
момента на пресичането е бил на едно значително разстояние, като според
10
експертизата и варианта, който се приема, е на 74 метра. От мястото, от което
А. е тръгнала да пресича бул."Янош Хуняди", до средата на пешеходната
пътека на ул."П.Алипиев", до мястото на удара, тя е била непрекъснато
осветена от уличните лампи, които се намират в този участък от булеварда, и
достатъчно силно осветяват пътното платно. Една улична лампа се намирала
на тролейбусната спирка „ТИС Север" и една улична лампа осветява пътното
платно точно над мястото на удара. Тя е била ясно видима през цялото време
на своето движение по бул."Янош Хуняди" и това е безспорно и се приема от
заключението на експертите. Тя е била видима по време на цялото си
движение – от стъпването на платното, до удара с автомобила на подс. И. А..
Както се отбелязва и във всички експертни заключения, тя е попадала и в
зоната и на късите светлини на автомобила на подсъдимия, отделно от
осветеността на уличното осветление.
Считам, че подс.А. не е възприел пострадалата А., защото не е
предприел никаква маневра за спиране, което е странно и за самите вещи лица.
Считам, че същият е бил неконцентриран и не е следял пътната обстановка.
Считам, че за това значение има и факта, че подсъдимият е управлявал МПС-
то след употреба на наркотични вещества, което е безспорно доказано. Видно
от СХЕ в кръвта на А. са открити амфетамини и метамфетамини. Следва да се
отбележи, че законът криминализира употребата, а не повлияването. В това
отношение подс.А. напълно покрива предпоставката на закона за управление
на МПС след употреба на наркотични вещества.
От изключително голямо знание и една от причините за настъпването на
ПТП има и превишената скорост, с която подс.А. е управлявал МПС – т.е. при
задължителна максимална скорост в населено място 50 км/ч, той се е движел
със скорост, приета от последната експертиза от 62 км/ч, която е изчислена от
експертите, но видно от заключението на повторната тройна комплексна
експертиза при управление на МПС с предвидената в закона и при следене на
обстановката, ПТП е можело да бъде избегнато.
Считам, че не може да се говори за случайно деяние, т.е. за опасна зона
и случайно деяние. Това е така, защото за да се позове някой на опасната зона,
трябва да нямаш нарушение, да има безмерно безупречно поведение и
въпреки това, някакво външно събитие да премени хода на нормално
предвидимите събития. В случая, подсъдимият има нарушения - употреба на
11
наркотични вещества, превишена скорост, неследене на пътната обстановка,
т.е. той сам се е поставил в положение да не може да реагира на внезапно
възникнала опасност на пътя. При сблъсъка на пострадалата с автомобила на
подсъдимия, след като той не е възприел своевременно и не е могъл да
предотврати удара, същата е получила травми, несъвместими с живота, които
са изключително тежки и пострадалата е починала.
Считам, че доказателствата, събрани по делото, безспорно установяват
престъпление, което е възведено в обвинението на подсъдимия, с оглед на
което Ви моля да го признаете за виновен по така възведеното обвинение и да
му наложите наказание, каквото е поискано от прокуратурата и при
предходното разглеждане, т.к. присъдата не е била отменена по протест на
прокурора. Предложено е наказание 3 години Лишаване от свобода с пет
години изпитателен срок, като е отчетено изключителния процент на
съпричиняване от страна на пострадалата, т.е. тя не е пресякла платното на
установеното за това място, била е в тежко алкохолно опиянение, което й е
пречело да контролира движението си и нормалния си ход. Съобразили сме
добрите характеристични данни на подсъдимия, за което той е представил
писмени доказателства и са приобщени по делото и същият не е осъждан.
Ето защо Ви моля да постановите съдебен акт в този смисъл, като
наложите и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок, равен на
наказанието.
АДВ.С. – Поддържам така възведеното обвинение от представителя на
ОП-Варна, като няма да преповтарям фактическата обстановка. Още в хода на
ДП и на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав се доказаха и
установиха всички факти и обстоятелства, които са отразени в обв.акт и водят
до виновно поведение от страна на подсъдимия. Основните моменти ги
подчерта представителя на прокуратурата. Налице е превишена скорост в
градски условия, в тъмната част на денонощието и след употреба на
наркотични вещества. Основният момент тук е, че подсъдимият, след като е
имал достатъчна видимост на участъка от пътя, който е бил добре осветен от
неговите фарове, които са били изрядни, според вещите лица той е имал
техническата възможност да възприеме пострадалата и да реагира. Дори едно
от вещите лица заяви, че даже не е било необходимо да спре, а просто да
12
намали скоростта, което да доведе до това, да се размине с пострадалата. В
тези варианти той е могъл и е би следвало да активира спирачната система, но
такива следи не са установени по пътното платно, което говори, че той най-
вероятно след като е бил под въздействието и след употреба на наркотични
вещества, вниманието му по някакъв начин не е било концентрирано върху
пътния участък и това е основната причина, която е довела до реализиране на
удара, от който е починала моята доверителка.
По отношение на вида и размера на наказанието - ние сме изразили
такова становище и пред предходен съдебен състав, като желанието на моите
доверители е да не се налага наказание, което да се отлага при условията на
чл.66 от НК. Това е така, защото първо имаме превишена скорост в градски
условия и употреба на наркотични вещества и считаме, че ефективно
изтърпяване на наказанието, при преценка на съда за размера, би
удовлетворило моите доверители. По отношение на вида и размера на
Лишаването от право да управлява МПС – предоставяме на съда да прецени
адекватния размер.
Ч. ОБВ.Г. Д. – Присъединявам се към становището на адвоката.
Искаме справедливост.
Ч. ОБВ. С. Д. – Присъединявам се към становището на адвоката ни.
АДВ. Р. - Настоящото наказателно производство за втори път е обект на
разглеждане от първоинстанционния съд. Аз лично считам, че в хода на
проведеното съдебно следствие и от събраните и проверени доказателства
могат да бъдат направени и да се достигне до следните фактологични изводи,
на база анализа на защитата, който предлага на Вашето внимание, а именно:
Считаме, че установената по делото фактическа обстановка е различна
от тази, описана в обвинителния акт. Молим да приемете, че на 24.10.2019 г.
около 11 часа вечерта, в тъмната част на денонощието И. А., като водач на л.а.
„Тойота Ярис“ се движел по бул.“Янош Хуняди“ посока от бул.“Цар
Освободител“ към бул.“Трети март“. Наближавал кръстовището с ул.“Петър
Алипиев“ - пресечка с този булевард, намираща се на една незначителна
дистанция от голямото кръстовище с друг булевард на гр.Варна, където И. А. е
13
имал намерение да направи обратен завой. Пътният участък бил булевард с
две платна за движение с по две ленти в посока – дясната с широчина 3,70
метра, а лявата 3,50 метра - и двете предназначени за движение в една посока,
а срещуположните ленти за движение по булеварда били ограничени от тези,
по които той се движел, със средна разделителна площ със широчина от 0,8
метра, на която бил разположен парапет, с цел ограничаване и препятстване
на каквато и да е възможност на пешеходци на това място да извършват
неправомерно пресичане на уличното платно. В този пътен участък нямало и
пешеходна пътека. Уличното осветление работело, но не осветявало добре
пътния участък и осветеността към платното за движение била слаба. Затова и
следва да се приеме, че се е определяла от осветеността на платното от
фаровете на л.а. В този смисъл са не само обясненията на А., но и
заключенията на вещите лица по повторната АТЕ, изслушана и приета в
днешно с.з., като имам предвид констатациите на вещите лица на стр. 3 от
тяхното заключение. Автомобилът на А. се движел в най-дясната част на
лявата лента за движение със скорост от 62 км/ч на къси светлини.
Предстояло му извършване на обратен завой, като съгласно констатациите на
вещите лица опасната му зона за спиране при тази скорост на движение, била
47 метра. В тази връзка се позоваваме на цитираната вече експертиза на стр.
26 от техните изводи. Величината на опасната зона за спиране на автомобила
при 50 км/ч, определена от вещите лица в отговор на въпрос №5 е била 34.6-
35 метра, позовавайки се на отговора на въпрос №5 в заключителната част на
експертизата. По същото време пешеходката З. А., която преди това била на
гости при своята сестра в жилищен блок, намиращ се в непосредствена
близост до булеварда, водена от желанието си да се прибере в своя апартамент,
който е от другата страна на булеварда, започнала и се движела по десния
тротоар на бул.“Янош Хуняди“, срещуположна на посоката на движение на
автомобила на А.. Тя пресякла ул.“Петър Алипиев“ и продължила
движението си по тротоара на бул.Ян Хуняди, отново движейки се
противоположно на посоката на движение на автомобила на А.. Изминавайки
известно разстояние по тротоара, тя решила да пресече платното за движение
към ул.“**“, независимо че на това място нямало нито пешеходна пътека, нито
било разрешено за пресичане за пешеходци, още повече на мястото, на което
тя имала намерение да пресече, се намирали и ограничителни парапети в
средната разделителна на двете платна за движение площ. Започнала да
14
пресича по платното на бул.“Янош Хуняди“ в непосредствена близост до
приближаващия се автомобил на А., бягайки, водена от желанието си да
премине през платното преди автомобила и без да се съобрази с неговата
посока, скорост на движение и отстояние. Излишно е да отбелязвам, че всеки
един пешеходец има съвсем реална възможност да възприеме движение на
един автомобил по платното за движение, т.к. той е бил с включени фарове. Тя
започнала да пресича по платното за движение, перпендикулярно и бягайки с
темп на движение, определен и изчислен от вещите лица на 8,2 км/ч. Тази
скорост на движение на пешеходката е определена от САТЕ при съобразяване
на инициалния удар в зоната на десния фар на автомобила, местоположението
и ъгъла на побитостите по предния капак на автомобила и предното
панорамно стъкло и при използване на теоремата за изменение на
количеството на движение, при съобразяване на т. нар. напречна компонента.
Казано по друг начин – съобразявайки мястото на първоначалното
съприкосновение на автомобила в зоната на страничната част на пешеходеца
в долните крайници, зоната на десния фар, разположението на побитостите на
предния капак, които са под определен ъгъл, съпоставяйки ги с мястото на
инициалното съприкосновение на главата на пешеходеца с предното
панорамно стъкло, при прилагане на съответната използвана формула,
посочена на стр.19-20 от заключението, и разбира се, при съобразяване на
местоположението на пешеходеца, където е бил установен след приключване
на инцидента, където е било намерено и вдигнато от водача, се установява, че
изчислително тази скорост е именно 8,2 км/ч. В тази връзка са и обясненията
на подс. И. А.. Те са и единствените гласни доказателства в тази насока, но
които намират подкрепа и в констатациите и изводите на вещите лица в
комплексната експертиза, и които не са опровергани от други доказателствени
източници и затова те няма как да не бъдат кредитирани като надежден и
достоверен източник на информация, още повече след като са и експертно
проверени.
Тази скорост от 8,2 км/ч съответства на темп на движение на пешеходеца
между бавно и бързо бягане, като следва да се съобрази и обстоятелството, че
тази скорост съответства и на ударите по двете подбедрици на тялото на З. А.,
като двата крака на практика са били неопорни, което сочи именно на такъв
темп на движение при разкрач на двата крайника, т.к. и медицинските
находки са свързани с това, че е ударена лявата подбедрица от външната част,
15
а дясната от вътрешната част, което добре отговаря и кореспондира като
медицински находки именно на такова поведение и движение на пешеходката
по платното за движение. От началото на пресичане до мястото на удара,
съобразно обясненията на И. А., тя не е променяла темпа си на движение и
той е бил непрестанно такъв, а именно бягане. За това сочи и положението на
тялото спрямо автомобила в момента на удара, което е било ляво странично за
пешеходеца. Констатациите от аутопсионната експертиза, сочещи на
кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата слепоочна област на
главата, разкъсване на ляв бял дроб, хемопневмоторакс в ляво, счупване в
ляво от 2 до 12 ребра и от 3 до 7 леви ребра по предна мишнечна линия,
контузия на ляв бъбрек, лява пубисна кост, кръвонасядане в лявата хълбочна
област, отстоящо на 28 см от петата по външната повърхност на лявата
подбедрица и на 23 см от ръба на петата по вътрешната повърхност на дясната
подбедрица добре илюстрират и кореспондират с извода, до който достига
защитата, а именно, че пешеходката е била ориентирана напречно на посоката
на движение на автомобила, на практика под ъгъл от 90 градуса, като в
противен случай тя не би получила именно тези увреждания на тялото на тези
анатомични области, които са описани в тази аутопсионна експертиза. Затова
и следва да се приеме, че пешеходецът към момента на пресичането и в
момента на удара е бил ориентиран с лявата част на тялото си към предната
част на автомобила перпендикулярно. Тези изводи и констатации са
потвърдени и от последната повторна комплексна експертиза. Т.к. ударът е
бил под центъра на тежестта на пешеходеца е последвала ротация на тялото,
обратно на часовниковата стрелка, падане върху предния капак, плъзгане по
него и удар на главата на пешеходеца в предното панорамно стъкло в долната
му част, където то е счупено. В тази връзка са констатациите на вещите лица
относно механизма на настъпване на ПТП и тези на стр.7-10. Последствие
тялото е било носено и отхвърлено от автомобила, където е паднало на
платното за движение и се е установило, като приблизителното разстояние от
мястото на удара до мястото, където е било намерено тялото на пострадалата
А., в режим на удар, полет, падане, плъзгане то е изминало около 27 метра,
именно отново според САТМЕ, която е анализирала и показанията на
свидетелката С. Б..
Къде е мястото на удара – според отговора на въпрос 5 от САТЕ мястото
на удара е на 7,4 метра след мерната линия на ориентира, посочено в огледния
16
протокол и на 0,8 метра в ляво от разделителната линия, която отграничава
дясната от лявата лента за движение на А.. Относно пътя, изминат от
пешеходеца от началото на пресичането до мястото на удара – при положение,
че автомобилът се е движел в лява пътна лента за движение, в най-дясната й
част, по-близо до разделителната линия, обяснимо и закономерно, предвид
предстоящото желание за извършване на маневра на кръстовището с другия
булевард, то според вещите лица пътя на пешеходеца до мястото на удара е
не по-голям от 4,5 метра, като се съобразява широчината на изминатата дясна
лента за движение от 3,7 метра и 0,8 метра, което е разстоянието до първата
побитост в автомобила в предната част в зоната на фара. Този път
пешеходката при непрестанния си темп от 8,2 км/ч според вещите лица е
изминат за време от 1,9 секунди. Според експертизата отстоянието на
автомобила от мястото на удара в момента на започване на пресичането е било
около 34 метра и в тази връзка са констатациите на вещите лица на стр. 24 от
таблицата.
Още в момента, в който пешеходката започва своето пресичане по
платното за движение, водачът А. възприел нейното поведение и
обстоятелството, че тя започва да пресича, като е реагирал със спиране. Тук,
обаче, в момента на започването на пресичането, автомобилът му се е
намирал на разстояние от 34 метра, което е по-малко от величината на
опасната зона за спиране, с която се е движел с 62 км/ч, а така и при 50 км/ч.
Водачът не могъл да избегне сблъсъка с пешеходката и такъв последвал.
Изводите на вещите лица са категорични, че ударът е бил непредотвратим,
т.к. е реализиран в опасната зона, както при движението с 62 км/ч, така и при
50 км/ч. Без да влизам в спор с вещите лица, ирелевантно е обстоятелството
какво и дали би било същото поведението на пострадалата, ако водачът се бе
движил при 50 км/ч, а тя продължаваше да се движи с 8,2 км/ч, защото от тук
нататък тези изводи започват да граничат със сферата на едни теоретични
хипотези, които са ирелевантни при решаване на един наказателно-правен
казус. Въпросът е дали инцидента би настъпил при 50 км/ч, като се съпостави
величината на опасната зона и при 62 км/ч, като виждаме, че инцидента е
реализиран и при 50 км/ч. В резултат на удара А. паднала на предния капак на
автомобила, последвало съприкосновение на гората част на тялото и главата й
с долната част на панорамното стъкло на автомобила, носене на тялото й
последствие то паднало на платното за движение.
17
С оглед пълнота на анализа на доказателствата, трябва да се обсъди дали
и доколко е възможен втория вариант, който разработват вещите лица, за
чиито радетел е вещото лице д-р Д., който продължава и при днешното
разглеждане на делото, и при защитата си на експертното заключение да
твърди, че З. А. не може да се движи постоянно с такъв темп на движение от
8,2 км/ч. Както при предходно с.з., така и днес не чухме нищо научно и
експертно в неговите изводи, освен личното му субективно мнение в тази
насока.
Независимо от тежката степен на алкохолно повлияване на пешеходката
З. А. от 2,7 промила в кръвта, аз лично не считам, че би могло да се изключи
такава възможност и тя не само, че не би могла да се изключи тя да не може
да се движи с 8,2 км/ч, но тази възможност е категорично опровергана по
простата причина, че имаме множество еднопосочни гласни доказателства,
които няма как да не бъдат анализирани в тази посока. Според нейните
роднини – Г. и С. Д.и, макар че е била употребила алкохол, тя не била
повлияна и не залитала, не се нуждаела от чужда помощ и нищо в поведението
й не показвало, че има координационни затруднения или говорни смущения.
Никой не доловил такива от тях, при положение, че те са били заедно в
продължение на часове и вечерта, и през деня. Явно въпреки алкохолното си
повлияване, тя е имала висок толеранс на поносимост към алкохола, което не
изключва възможност тя да има един завиден контрол върху поведението си и
действията си и да може да се движи и да бяга на една незначителна
дистанция. Следва да припомня и представената от вещите лица комплексна
експертиза, която не беше приета в предходно с.з., но тя е част от материалите
по делото, където е представена една извадка от ръководство за АТЕ,
изготвено от проф.Карапетков, където именно на база многобройни анализи и
изследвания са дадени изчисления за това какъв е темпа на движение на
пешеходци - мъже при алкохолно повлияване. Там именно на база такива
литературни данни и източници, които са били подложени на съпоставителен
анализ е прието, че пешеходците с алкохолно повлияване не само могат да
вървят бавно, но и бързо – нещо повече – могат и да бягат, като това се отчита
и влияе на скоростта й на движение, която може да бъде еднаква с тази на
пешеходци, които не са повлияни алкохолно. Вещите лица от настоящата
експертиза, съобразявайки се с тези литературни източници и тези
статистически данни, позовавайки се на справочни данни сочат, че З. А. е
18
бягала. Отчитайки нейното алкохолно повлияване, те редуцират възможната
скорост на движение, съобразяват нейното алкохолно повлияване и считат, че
скоростта, с която тя се е движела и я изчисляват на 8,2 км/ч. Допълнителен
аргумент в тази посока е отместването на тялото напречното на автомобила от
началния контакт до удара с предното стъкло и отхвърлянето й наляво.
Медицинските находки по тялото също сочат на такъв темп на движение, а
обстоятелството, че А. сочи, че и тялото е било напред, кореспондира с тази
база данни, която току ко изложих пред Вас. Не може да не бъде отбелязано и
обстоятелството, че ако З. А. е била видяна от свид. С. Б. да пресича по
платното за движение, то и свид. С. Б. не сочи, че е залитала, лъкатушела или
имала каквито и да е координационни смущения в походката и движението.
Колко станаха доказателствените източници, които недвусмислено подсказват,
че това, което говори и поддържа пред Вас вещото лице Д. не е вярно, и то
защото не кореспондира с доказателствените източници по настоящото дело.
Не е необходимо човек да бъде специалист и да знае една житейска максима –
едно и също поето количество алкохол при различни индивиди се отразява по
различен начин на тяхното поведение, действие, координация, възприятие,
говор и т.н. При това положение да отречем от напред, че е изключено тя
освен да седи на място, да се движи бавно?! Видяхме едно развитие в
неговата теза в днешно заседание, в което той се съгласява, че тя се била
движела с 8,2 км/ч, но то било в кратък времеви период. Същото вещо лице
обаче не даде никаква аргументация на тезата си защо да не може да се движи
и в предходен момент с този темп на движение. Той каза, че така мисли и след
като той е експерта, а ние сме лаиците, трябва да вярваме. Ами не! Тук имаме
преекспонинаране на нещата. Никой в тази зала не твърди, че едно лице с 2,7
промила би могло да бяга продължително време. Естествено, че не. Но къде е
казано, че това лице не може да бяга в продължение на 4,5 метра. Това е
разстоянието, изминато от пешеходеца от момента на пресичане до мястото на
удара. Нямаше обосновка защо това лице не може да бяга. Чухме съждения на
Д., които са намерили отражение в този вариант 2, в които той казва, че тя
трябва да е спирала, да е тръгвала и т.н., затова аз считам, че този вариант
няма как да бъде коментиран, още по-малко кредитиран, заради това, че
всички доказателства изключват такова поведение и такъв темп и начин на
движение на пешеходеца, защото задължението ни е да стъпваме на
доказателствени източници, а не на личното ни убеждение и виждане за това
19
какво се случва.
На мен ми направи впечатление несъгласието на вещото лице У. с
изводите на вещото лице Д., като се опита без да влиза в полемизиране и
коментар на достоверността на изводите на Д., направи паралел с казуса на
„Дебора“. Малко ли бяха репортажите, които категорично и достоверно
показваха, че едно лице с 3,4 алкохол в кръвта си на база дрегер и стойност
при кръвен анализ, установена последствие от 2,5 промила, гранична на тази
на З. А., е карала по АМ автомобил с висока скорост в продължение на
десетки километри, т.к. не е могло да бъде преустановено движението,
включително е имала активни волеви действия, които нямат нищо общо с
коментарите на вещото лице Д. в днешно с.з. Убеден съм, че и във Вашата
практика сте срещали не един случай, когато са били спирани водачи с
алкохолно повлияване и над 3 и 4 промила, които са спирани за рутинна
проверка, а не по повод неадекватното им поведение на пътя.
Затова и именно обективният анализ, в заключение по този въпрос, ми
дава основание да смятам, че З. А. от началото на пресичане до мястото на
удара се е движела именно с тази скорост на движение, която и вещите влиза
от САТЕ са посочили изчислително и са определили по прилагане на формула.
Не е вярно, че поведението на пешеходците, повлияни от алкохол, може
да бъде обект на изследване само и единствено на вещите лица съдебни
медици. Те казват по принцип как влияе алкохола, но когато имаме в
литературни автотехнически източници категорични доказателства за това, че
именно автоексперти са се занимавали с този въпрос и има данни за
изчисление на скорост на пешеходци, които са повлияни, да казваме, че
автоекспертите не са компетентни в тази сфера е немислимо като постулат и
постановка. Защото автоекспертите се занимават не само с анализ на
източниците за това каква е величината на опасната зона на автомобили и
ъгъл, механизми на изчисляване на мястото на удара и ротации на автомобили
от трайно местоположение, но и на другите участници в движението, каквито
са пешеходците.
А. след удара незабавно слязъл от автомобила си и отишъл при
пешеходката, след като се уверил, че тя има жизнени показатели, взел я на
ръце, поставил я в автомобила си на задната седалка, и т.к. не познавал добре
гр. Варна, помолил таксиметров шофьор да му показва пътя до най-близката
20
болница. По този начин, движейки се зад таксиметровия автомобил, след
няколко минути те пристигнали в болницата в кв. „Владислав Варненчик“,
където именно благодарение на категоричното и непреклонно желание и
настояване на А. била преодоляна съпротивата на медицинските лица, които
не желаели да я приемат в това лечебно заведение и тя била приета там.
Оказана й била първоначална медицинска помощ, а в последствие със
специализиран транспорт била отведена до болницата „Св. Анна“, където
въпреки оказаната й навременна и адекватна медицинска помощ, за жалост
същата по-късно е починала от тежестта на травмите си.
Във връзка с фактите следва да бъде коментирано има или не наличие на
данни за това, че към момента на настъпване на инцидента при И. А. е имало
наличие на наркотични вещества, под чието въздействие е бил той. Вещото
лице Б. е констатирало при анализ на кръвната проба на водача А. следи от
амфетамин и метамфетамин на границата на допустимото в кръвта на водача.
След като това са следи явно не можем да говорим, че установяването им е
резултат на скорошен прием. Съгласно обясненията на подсъдимия, които не
са опровергани от никакви други доказателства по делото, той не е приемал
наркотични субстанции 24 часа преди настъпване на инцидента. Счита,
анализирайки своя ежедневен график, че при събиране със студенти преди
малко повече от 24 часа преди инцидента, бил пушил наргиле, без да знае
съставката и явно това е момента, когато е било възможно да е приел тези
субстанции, без да знае това обстоятелство. Съпоставяйки резултатите от СХЕ
и обясненията на А., а също и заключението на вещото лице Б., според която
той по всяка вероятност не е бил под въздействие на наркотични вещества, т.к.
се касае за следи в кръвта му, т.е. потвърждават се изводите на вещото лице Б.
в тази посока, а анализирайки обясненията и на А., съобразявайки времевия
период, когато е активното действие и въздействие на наркотика върху
сетивата, възприятията и реакциите, а именно 6 часа, тя стига до извод, че той
не е бил под въздействие на такива вещества към момента на настъпване на
инцидента. Това е така, т.к. именно наркотичното въздействие върху сетивата
на организма преминава за 6 часа, а безспорно е, че това въздействие отдавна
е било преминало далеч преди да започне да шофира автомобила. Именно
това има предвид законодателя, а не това, което поддържа пред Вас
прокуратурата - употребата на наркотични вещества, че следва да бъде
приравнено на въздействие на наркотични вещества. В законовите норми има
21
някакъв житейски разум, който винаги трябва да бъде изследван и анализиран
и независимо, че някой път законодателя си служи с доста непрецизни
редакции на нормите, при които квалифицира състави от престъпления на
НК, следва да се има предвид, че не може някой да носи отговорност за
квалифициран състав на транспортно престъпление, когато не е под
въздействие на алкохол или не е под въздействие на наркотични вещества, а е
бил употребил преди това, преди време, а въздействието е отминало. Няма
да припомням на съдебния състав коментарите на вещото лице Б., че следи от
употреба на наркотични субстанции могат да бъдат намерени и в човешки
косъм 6 месеца след употребата на наркотици. Това означава ли, че ако бъде
хванат някой да управлява автомобил пет месеца по-късно и се установи
прием на марихуана, той да бъде съден по-тежко наказуемо от всеки друг
водач. Моето разбиране за начина, по който трябва да се правоприлага в този
смисъл е, че не би могло да бъдат приравнени приема от въздействието на
наркотични вещества и това е така, защото квалифицирания състав на
транспортното престъпление по чл.343, ал.3 от НК като причина, че пияния
водач или водач под въздействието на наркотично вещество съответно - не
може да не се навлезе и в теоретичната част на този въпрос. Това е така,
защото именно психо-физическото състояние на водача след прием на алкохол
и наркотично вещество е повлияно и той изпада в състояние на непригодност
правилно и безопасно да управлява МПС. Именно затова и тези деяния са с по
принцип определена от закона по-висока степен на обществена отговорност от
обичайните такива. В този смисъл е и становището на ВКС по законопроект
ЗИП на НК №945-01-88/12.12.2019 г., където становището, подписано от
тогавашния председател на ВКС и сегашен председател Захарова, върховните
съдии са имали възможност да отбележат по повод желание да бъде изменена
разпоредбата на чл.343 Б и чл.343, ал.3 от НК относно забраната за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества /цитат/.
Върховните съдии са отбелязали, че поради липса на ясна подзаконова уредба
и критерии за определяне на това въздействие, било по количествен или
качествен критерии, често се стига до реализиране на наказателна
отговорност и в случая, когато предходен прием на такива вещества отдавна
няма ефект върху способностите на водача да управлява безопасно МПС и по
този начин според тях се стига до обективна отговорност по чл.343 Б, ал.3 от
НК. Има се предвид конкретния законопроект, но темата е същата.
22
Затова и аз лично считам, че с оглед събраните доказателства по делото,
които сочат, че ако е приел такова вещество на това студентско събиране и
това е повече от 24 часа преди инцидента, с оглед констатациите на СХЕ и
СПЕ, следва да се приеме, че към датата на инцидента и на настъпване на
ПТП водачът не е бил под въздействие на наркотични вещества и в случая
желанието на прокуратурата да ангажира неговата отговорност по
квалифицирания състав на транспортните престъпления по чл.343 от НК е
неуместна и неправилна. В заключение относно анализа на доказателствата и
фактите считам, че не следва да се кредитират САТЕ, изготвени на етап в ДП
и възражения за това са налични в самото дело.
Относно правната квалификация - след като пътния инцидент според
вещите лица от комплексната експертиза би настъпил и с 50 км/ч, то
допуснатото нарушение от водача по смисъла на чл.21 от ЗДвП считаме, че не
е в причинна връзка с пътния инцидент. Няма да коментирам нарушението по
чл.116 от ЗДвП, т.к. в тази част постановеното от предходен състав на ВОС с
присъда не е било обжалвано от ч.обвинител и не е имало искане за осъждане
в частта, в която И. А. е бил оправдан, така че тази разпоредба на практика
към настоящия момент тя не почива в обвинението, защото по нея има влязъл
в сила съдебен акт.
Считам, че в конкретния случай и Ви моля да приемете, че са налице
категорични доказателства, които считам, че сочат на случайно деяние и
водачът А. не е бил длъжен да очаква, че пешеходец внезапно и напълно
необмислено ще започне да пресича по платното за движение в
непосредствена близост до приближаващия автомобил, не на пешеходна
пътека, не на място, на което е разрешено за пресичане и при наличие на
парапет, който категорично е поставен с цел осуетяване на такива решения на
пешеходци и при все, че на мястото на инцидента има кръстовище, където е
имало регламентирана възможност да бъде извършено такова пресичане,
което З. А. е предприела не на предвиденото в закона място.
За пълнота на изложението ще развия алтернативно становище, ако не
приемете тези изводи на защитата в този им вид, които ми дават основание да
поискаме от Вас еднозначно да бъде оправдан И. А. по възведеното срещу
него обвинение. Ще развия алтернативната си теза, че ако приемете, че има
допуснато нарушение от страна на водача А., което е основание да бъде
23
ангажирана неговата отговорност, то внимателно следва да се прецизира
правната квалификация на деянието, като с оглед вече изразената от мен
позиция преди малко, аз считам, че няма основание деянието да се
квалифицира като извършено след употреба на наркотични вещества по вече
изложените съображения.
В случая следва да носи отговорност по основния текст на чл.343, ал.1,
б.В от НК, а т.к. е оказал помощ на жив човек, насочена към съхраняване на
неговото здраве и живот, съгласно принципните постановки на ППВС
№1/1983 г., то деянието следва да се квалифицира по чл.343А от НК, където
наказателната отговорност е до 4 години Лишаване от свобода, без долен праг
към момента на редакцията към момента на извършване на деянието.
Считам, че в тази хипотеза при индивидуализация на наказанието
следва да бъде отчетено изключителната степен на съпричиняване на
резултата от страна на пострадалата, която е пресичала нощно време,
алкохолно повлияна, в нарушение на изискванията на чл.113 и чл.114 по един
демонстративен начин. Ще моля да съобразите данните за личността на А.,
излагали сме ги многократно, налице са писмени доказателства и ще Ви моля
да отчетете в действителност реалното състояние и положение, в което той е
поставен, като единствена глава на семейството и родител, на който е
възложено да полага грижи и да осигурява материалната издръжка не само на
своята съпруга, която също има здравословни проблеми и се надяваме да
бъдат преодоляни окончателно, но и за детето, което е в сферата на
аутистичния спектър и се налага да бъде подпомагано във всяко едно
отношение. В тази връзка моля да имате предвид и дългия период от време,
изминал от инцидента, който съобразно практиката на ЕКЗПЧ и на
касационната инстанция, а именно 6 години, следва да бъде прието за едно
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а данните
характеристичните за И. А. - неговото социално положение, трудова
ангажираност и безупречната му обществена репутация – той е ценен като
професионалист не само в страната, а и в чужбина ми дава основание да
считам, че в конкретния случай се касае за хипотеза на чл.55 от НК, където
имаме и многобройни, и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като именно по този начин следва да бъде индивидуализирано
и основното, и кумулативното наказание, ако приемете, че са налице
основания за налагането му в конкретния случай, предвид предлаганата от
24
мен правна квалификация, като в случая едно наказание към абсолютния
минимум на санкцията, включително и в хипотезата на заместване на чл.55,
ал.1, т.1 от НК би дало възможност за постигане целите на наказанието.
Моля за изводи в този смисъл и произнасяне.
ПРОКУРОРЪТ/реплика/ – Досежно развитата теория за чл.343А от НК
– считам, че в настоящия случай не е налице такова оказване на помощ, още
повече, че това дори малко граничи с напускане на местопроизшествието,
защото въпреки тежките травми на постр.А., подсъдимият я премества от
мястото, където се намира в собствения си автомобил и я откарва не в
болнично заведение, за да й окажат адекватна помощ, а в ДКЦ във ВладиС.о,
което не е болнично заведени, а е само със спешен кабинет и специалистите
там при наличието на такива тежки травми е трябвало те да се обадят на
полицията, че е настъпило такова ПТП и да се повика линейка, за да бъде
откарана пострадалата в УМБАЛ „Св.Марина“. Считам, че не са налице
основания за намаляване на отговорността по чл.343А от НК. Може би дори
намесата на подсъдимия да е оказала и лошо влияние върху самото състояние
на пострадалата, т.к. не е било известно точно как се е намирала и в какво
състояние и доколко тази забава е увредила състоянието й с оказването на
адекватната помощ от болницата.
ПОДС.А./право на лична защита/ – Поддържам всичко казано от
защитника ми.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на
подсъдимия:
ПОДС.И. А. А. – Искрено много съжалявам за това нещо, което се е
случило преди толкова време.
АДВ. С. – Със съгласието на моите доверители искам да уведомя съда,
че няма да присъствам на обявяване на присъдата.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъдата, която
25
Председателят на състава обяви публично и разясни на страните, че мотивите
ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал.2 от НПК, както и срока и реда за
обжалването й пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
14.15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
26