Р Е Ш Е Н И Е
№
01.11.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
отчет на уредите
за дялово разпределение, тъй като такива няма монтирани в жилището на ответника.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1172/17.03.2016г.,
по ч.гр.д.№ 1765/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
Н При
секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 3988/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. *** против А.Н.П.,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
1765/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр***. Твърди се, че
същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода
01.11.2010-30.01.2016г., и не е погасил задълженията си. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово
разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Общите условия за ползването
на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к
„Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани
фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи
сумата от общо 277,85лв., от които сумата от 244,32лв.- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от
33,53лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-07.03.2016г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Моли съдът да конституира, като
трето лице- помагач, на страната на ищеца, ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. С
определение № 3107/09.08.2016г, същото е конституирано като трето лице- помагач
в процеса, на страната на ищеца.
Ответникът
А.Н.П., в срока на чл.133 от ГПК, чрез адв. М. А., изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че на ищеца, е предоставено за
безвъзмездно ползване помещение от сградата-ЕС, без задължение на живущите
да бъдат абонати. Посочва се, че
ответника няма в жилището си нито тръби, нито щранг- лири. Твърди се,че
представеният с ИМ договор от дата
25.10.2010г., е прекратен, считано от дата 25.10.2015г, и след тази
дата, ищецът няма право да начислява суми. Заедно с това се оспорва твърдението
на ищеца, че изчислението на дължимите суми е въз основа на реален е се
спори между страните по делото, че отв. Н., е собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр. *** По делото се
установява също и факта на публично
оповестяване на общите условия, чрез
публикуването им във в-к ”Посоки”.
По делото се установява, че между
страните, е бил подписан договор при
Общи условия на договорите за продажба на ТЕ за битови нужди от дата
25.10.2010год., за топлоснабден имот, находящ се посоченият адрес. Видно от
съдържанието на договора, същият е сключен за една година, но в случай, че
никоя от страните не изрази писмено желание за
неговото прекратяване, 10 дни преди изтичането на срока, договора се
счита продължен за една година, като действието не може да бъде удължавано повече
от 5 години. Съдът констатира, че по първо по делото с.з., от страна на ищеца,
са представени писмени доказателства, в незаверени копия, поради което, същите
не следва да бъдат обсъждани, при постановяване на настоящето решение.
По делото, от страна на третото
лице- помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София, са представени изисканите от
съда писмени доказателства, касаещи отчитането на ТЕ, до имота на ответника, с
уточнението, че същия извършва услугата дялово разпределение от м. 11.2014г.
По делото, като свидетел е
разпитан ***, който посочва, че е съсед на ответницата Н.. Свидетелят посочва,
че в отделните апартаменти няма преминаващи тръби, които да отопляват. Посочва,
че в стълбището на блока има разпределителна кутия, от която излизат изолирани
тръби, за всеки отделен апартамент. Св. *** посочва, че в дома на отв. Н. няма
монтирани радиатори, като за нейното жилище крана е пломбиран, тъй като не
ползва ТЕ.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 31276,
за процесният период е използвал доставяната от ищеца ТЕ, като в съответствие с
това, са издавани данъчни фактури. ВЛ е установило, че главницата се състои от
суми- за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение, която за
процесния период е в общ размер на 244,32лв. ВЛ е установило, че по данни на
топлинния счетоводител, в жилището на ответника няма радиатори, не се ползва
топла вода. Сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, отговаря на обема
207,23 куб.м. ВЛ е изчислило и лихвата за забава, за периода 02.04.2013-07.03.2016г, която е в
размер на 33,53лв. ВЛ е дало вариант и при зачитане от съда за изтеклата
погасителна давност.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното: Съобразно нормата на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат
цена за ТЕ, при условията и реда, определени по
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Чл.142, ал.2 от ЗЕ, предвижда, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съобразно нормата на чл.145,
ал.3 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Съобразно
чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума.
От събраните по делото
доказателства и въз основа на цитираната норма на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, съдът
приема, че отв. Н. има качеството на потребител на ТЕ, за процесният период и
съответно на това, дължи и плащане на ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
независимо от начина на нейното техническо изграждане- вертикална или както е в
случая- хоризонтална.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че
отв. Н. дължи плащане на ТЕ, за процесният период, поради което следва
да бъде разгледано по същество направеното възражение за изтекла
погасителна давност. Съдът намира, че в
случая е приложима кратката тригодишна погасителна давност, по смисъла на чл.111, б.в от ЗЗД/ ТР№3/2012г/. В случая
меродавна е датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- или
16.03.2016г, поради което към 16.03.2013г, задължението на ответника се явява
погасено по давност.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че искът с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът А.Н.,***, сумата от
232,97лв-главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 16.03.2013-31.01.2016 и сумата от 28,15лв -лихва за забава, за периода
07.05.2013-07.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-16.03.2016г., е основателен и
следва да бъде уважен, като за разликата до пълният предявен размер на иска, до
сумата от общо 277.85лв., искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
С оглед изхода на делото, следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно
на уважената част от иска, - или сумата от 493,39лв. в исковото производство и
сумата от 192,66лв- в заповедното производство.
Следва в полза на ответника също
да бъдат присъдени разноски, като бъде съобразено направеното от ищеца
възражение за прекомерност по чл.75,
ал.5 от ГПК. Съобразно цитираната норма, съдът може, при искане на насрещната страна, да присъди но- нисък
размер на разноските, в частта им относно заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат, ако същото е прекомерно с оглед на действителната фактическа и
правна сложност на делото. Настоящето производство не се отличава нито с
правна, нито с фактическа сложност, поради което размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде намален до размера по Наредба №1- чл.7, ал.2, т.1- или до сумата от
300лв. След съответно изчисление, на бза отхвърлената част от иска, в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 18,06лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че А.Н.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
законния си представител ***, сумата от
общо 261,12лв., от които сумата от 232,97лв-главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 16.03.2013-31.01.2016 и
сумата от 28,15лв -лихва за забава, за периода 07.05.2013-07.03.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-16.03.2016г.,
до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за
изпълнение №1172/17.03.2016г., по ч. гр.д.№ 1765/2016г. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до
пълният предявен размер от 244,32лв.- главница, за периода
01.02.2013-31.01.2016г. и от 33,53лв-
лихва за забава, за периода 02.04.2013г. -07.03.2016г, ОТХВЪРЛЯ иска
НЕОСНОВАТЕЛЕН, като погасен ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Н.П. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ул. ”Източна индустриална зона”, ЕИК
*********, сумата от 493,39лв., съставляващи направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Н.П.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК 114005624представлявано от ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 192,66лв.- разноски
по ч.гр.д.№1765/2016г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.5 от ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен,
ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Н.П.
с ЕГН **********,***, сумата от 18,06лв- направени по
делото разноски.
Решението се постановява с участието на трето лице-
помагач.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: