Решение по дело №568/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Н. В. Н. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], бул. „България“ № 49, съдебен адрес за кореспонденция: [населено място], бул. „България“ № 1, ет. 2 - адвокат М. И. от ЛАК, подадена срещу Заповед № 8121К-13783/28.10.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1. т. 6, ал. 3, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, алт. последна, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в Министерство на вътрешните работи (МВР) на главен инспектор Н. В. Н., началник на сектор „Пътна полиция“ (ПП) в отдел „Охранителна полиция“ (ОП) при ОДМВР Ловеч, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата са наведени твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма, нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, като според жалбоподателя, не са извършени сочените в процесната заповед нарушения. В заключение се иска съдът да отмени оспорваната заповед, както и да бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адвокат И. от ЛАК, който поддържа жалбата и претендира разноски съгласно приложен списък. В допълнително представени писмени бележки от другия упълномощен от оспорващия адвокат – адв. В. С. от АК Перник се излагат подробни съображения по съществото на спора и също се претендират разноски за заплатен адвокатски хонорар.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 2058/14.07.2025 г. в АдмС Ловеч чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да отхвърли оспорването. В допълнително представени писмени бележки излага доводи по същество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и е видно от доказателствата по делото на л. 168-175, че жалбоподателят Н. В. Н. е държавен служител на длъжност началник сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч.

Със Заповед № 8121К-10957/15.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи (л. 37-41) на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР и във връзка с постъпила докладна записка с УРИ 1266р-17531/03.06.2024 г. по описа на ГДБОП (л. 43-46) относно получени данни за тежко дисциплинарно нарушение, извършено от служител в ОДМВР Ловеч, е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, като същият е и отстранен от длъжност. Определен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Н. е запознат лично със заповедта на 23.07.2024 г. срещу подпис, видно от отбелязването върху самата заповед на л. 41 от делото, като същият е посочил адрес за получаване на съобщения и данните по чл. 18а от АПК – [населено място], бул. „България“ № 49, вх. В, ет. 2, ап. 4.

Със Заповед № 8121К-12486/10.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи (л. 52-63) Заповед № 8121К-10957/15.07.2024 г. е изменена и допълнена във връзка с докладна записка № 8121р-17713/04.09.2024 г. (л. 47-51).

Същевременно, със Заповед № 8121К-12627/16.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи (л. 65-66) и във връзка с предложение с № 8121р-18060/11.09.2024 г. (л. 67-69) е удължен срокът на временното отстраняване от длъжност на служителя.

Видно от Заповед № 8121К-13732/25.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи (л. 72), Н. е възстановен на работа преди налагане на процесното дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното му правоотношение с МВР.

В хода на проведеното дисциплинарно производство са проверявани данни за извършени от служителя три отделни дисциплинарни нарушения: 1. на 02.02.2024 г. относно ползване на табели с регистрационни номера по избор – [рег. номер] и [рег. номер]; 2. на 30.05.2023 г. и 31.05.2023 г. относно ползване на табели с регистрационни номера [рег. номер] и [рег. номер]; 3. на 12.09.2023 г. и 04.10.2023 г. относно ползване на табели с регистрационен номер [рег. номер].

ДРО е събрал писмени сведения от служители от ОДМВР Ловеч: старши комисар Д. М., ВПД директор (№ 295р-16057/26.09.2024 г.), комисар М. С., ВПД зам.-директор (№ 295р-16058/26.09.2024 г. и № 295р-12973/01.08.2024 г.), Д. С., младши експерт в РУ Ловеч (№ 295р-16133/26.09.2024 г.), инспектор К. В., разузнавач в сектор ПКП (№ 295р-16065/26.09.2024 г.), инспектор П. Р., разузнавач в сектор ПИП (№ 295р-16054/26.09.2024 г.), Л. Ж., систем-оператор в сектор ПП (№ 295р- 16062/26.09.2024 г.), И. И., систем-оператор в сектор ПП (№ 295р-16060/26.09.2024 г.), Ц. П., систем-оператор в сектор ПП (№ 295р-16063/26.09.2024 г.), Н. Т. М., касиер домакин в сектор ПП (№ 295р-16061/26.09.2024 г., № 906р-7638/01.08.2024 г., № 906р-7623/01.08.2024 г. и № 295р-13050/02.08.2024 г.), Т. К., началник сектор КАПОЧР (№ 295р-12844/31.07.2024 г.), старши инспектор Д. Д., началник група в сектор ПП (№ 906р-7621/01.08.2024 г., № 906р-7643/01.08.2024 г. и № 295р- 13049/02.08.2024 г.), инспектор Н. Н., полицейски инспектор в сектор ПП (№ 906р-7622/01.08.2024 г.), Ц. Х., младши полицейски инспектор в РУ Ловеч (№ 295р-12962/01.08.2024 г. и № 295р-12994/01.08.2024 г.), както и от лицата: П. И. П. от [населено място] (УРИ № 295000-9068/07.08.2024 г.), Д. Р. П. от [населено място] (№ 359000-7712/02.08.2024 г.), Л. Е. З. от [населено място] (№ 295000-8844/01.08.2024 г.), Р. Л. П. от [населено място] (№ 295000- 8803/31.07.2024 г.), И. С. И. от [населено място], обл. Ловеч (№ 295000-10555/27.09.2024 г.) и Т. Н. К. от [населено място] извор (№ 359000-9351/27.09.2024 г.).

По искане на ДРО от ОДМВР Ловеч са предоставени данни и копия на материали, имащи отношение към предмета на проверката (писма № 295р-13262/07.08.2024 г. и № 295р-13309/07.08.2024 г.).

На основание чл. 52, ал. 1 от АПК от ДРО е извършен и оглед в служебния кабинет на Н. (удостоверен с протокол № 295р-12954/01.08.2024 г.).

Към доказателствения материал са приобщени копия на материали от проведени производства по МЗ № 8121К-4726/16.04.2024 г. и МЗ № 8121К- 8770/20.05.2024 г. (протоколи № 8121р-17606/03.09.2024 г. и № 8121 р-17609/03.09.2024 г.).

За нуждите на производството е изискана и приложена кадрова справка УРИ № 295р-16069/26.09.2024 г. (л. 168).

В хода на производството Н. не е представил писмени обяснения. Направил е искане (писмо УРИ № 295р-12385/23.07.2024 г.) да му бъдат предадени копия на всички материали от образуваното срещу него дисциплинарно производство.

От страна на ДРО е изготвена Обобщена справка № 8121р-20143/15.10.2024 г. (л. 109-125).

С протокол № 295р-16055/26.09.2024 г., сведения № 295р-16057/26.09.2024 г. и 295р-16058/26.09.2024 г. е удостоверено, че Н. нееднократно е търсен от ДРО за връчване на материали по производството (покана № 8121р-18501/18.09.2024 г. за запознаване със Заповед № 8121К-12486/10.09.2024 г. и Заповед № 8121К-12627/16.09.2024 г., за изменение и допълнение на МЗ № 8121К-10957/15.07.2024 г. и събраните до 18.09.2024 г. материали от разследването по искането му в писмо УРИ № 295р-12385/23.07.2024 г.), но не е открит на посочения от него адрес за кореспонденция, вкл. не е отговарял и на телефонните обажданията на обявения телефон за връзка, както на ДРО, така също и на ръководството на ОДМВР Ловеч (извършени по искане на ДРО).

От протокол № 295р-16059/26.09.2024 г., сведения № 295р-16065/26.09.2024 г. и № 295р-16054/26.09.2024 г. е видно, че на 25.09.2024 г., в [населено място], главен инспектор Н. е открит от ДРО пред блока, в който живее, но демонстративно е отказал да осъществи контакт с ДРО и е избягал с лекия си автомобил.

От писмо № 295р-17131/14.10.2024 г. от ОДМВР Ловеч се установява, че служителят е търсен два пъти от служители на ОДМВР Ловеч - на 07.10.2024 г. и 09.10.2024 г., по искане на ДРО (писмо № 8121р-19470/03.10.2024 г.) на посочения от него адрес за кореспонденция, за връчване на материали от производството, но отново не е бил открит.

На основание чл. 207, ал, 11, вр. ал, 8, т. 1, алт. 2 от ЗМВР са изготвени покани № 8121р-20221/16.10.2024 г. и № 8121р-20252/16.10.2024 г. за призоваване на служителя, за запознаване с Обобщена справка № 8121р-20143/15.10.2024 г. и всички материали от проведеното дисциплинарното производство и даване на допълнителни обяснения или възражения. За връчване на поканите и материалите от производството на 17.10.2024 г. главен инспектор Н. е потърсен от ДРО на посочения от него телефон за връзка - 0898 729114, вкл. и на допълнително установения от ДРО [тел. номер] (предоставен от служителя в ОДМВР Ловеч), но връзка не е осъществена, поради блокиране и отхвърляне от негова страна на входящите обаждания (протоколи № 295р-17391 /17.10.2024 г. и № 295р-17392/17.10.2024 г.).

Същия ден членове на ДРО, в присъствието на служители при ОДМВР Ловеч, посетили жилището на служителя в [населено място], бул. „България“ № 49, вх. В, ет. 2, ап. 4 (посочен в заповедта за образуване на дисциплинарното производство), за да направят допълнителен опит за връчване на покани с № 8121р-20221/16.10.2024 г. и № 8121р-20252/16.10.2024 г., както и копия на всички материали от производството, но той отново не е открит, поради което на входната врата на апартамента му е било залепено съобщение по чл. 18а от АПК (протокол № 295р-17390/17.10.2024 г.).

На 24.10.2024 г. в ОДМВР Ловеч е постъпила молба УРИ № 295р- 17770/24.10.2024 г. от главен инспектор Н., подписана от адвокат М. И. от Адвокатска колегия - Ловеч, адресирана до ОДМВР Ловеч, с която е предоставил копия на 3 бр. болнични листа, медицинска бележка от МБАЛ „Параскев Стоянов“ - [населено място] и подписано от служителя адвокатско пълномощно, с което е упълномощил адв. И. с права да представлява Н. пред ОДМВР Ловеч, както и пред МВР във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство, образувано със Заповед № 8121з- 10957/15.072024 г., издадена от министъра на вътрешните работи до окончателното му приключване, само с правата да получава материалите по това дисциплинарно производство; да прави искания за издаване на документи и да получава същите, във връзка с горепосоченото дело; да преупълномощава с правата по настоящото пълномощни и други адвокати.

Видно от обективираното в протокол № 8121р-20734/24.10.2024 г., на 24.10.2024 г., в 10:24 ч., чрез посочения в пълномощното [тел. номер], ДРО е осъществил връзка с адв. И. и той е изразил готовност да се яви същия ден, след 15 ч. в ОДМВР Ловеч, за да получи копия на материалите от производството. С писмо № 8121р-20734/24.10.2024 г., на основание чл. 13, ал. 2 от Инструкция № 81213-877/06.07.2024 г., ДРО е поискал съдействие от директора на ОДМВР Ловеч за създаване на организация за връчване на адвокат И. на копия на всички материали от проведеното срещу Н. дисциплинарно производството (предоставените в ОДМВР Ловеч с протокол № 295р-17382/17.10.2024 г.).

Видно от протокол № 295р-17827/24.10.2024 г., на 24.10.2024 г. адв. И. се е явил в ОДМВР Ловеч, но е отказал да получи копия на материали от проведеното дисциплинарно производство с мотива, че в тях се съдържа копие на обобщена справка и покани. Непосредствено след отказа е депозирал искане УРИ № 295000-11667/24.10.2024 г., адресирано до дисциплинарно наказващия орган, да му бъдат предоставени всички материали от производството по депозирано от Н. искане № 295р-12385/23.07.2024 г., като е посочил, че няма пълномощия да му бъдат връчени покани и обобщена справка по ДПО, тъй като същите обвързват с конкретни срокове гл. инспектор Н., а адв. И. нямал право да получава такива документи.

ДРО е изготвил Становище до дисциплинарно наказващия орган (ДНО) с № 8121р-20849/25.10.2024 г. (л. 73-80) с предложение за налагане на гл. инспектор Н. Н. на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Описана е установената от ДРО фактическа обстановка.

В становището е направен извод, че извършените от Н. деяния са дисциплинарни нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. последна от ЗМВР във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, пр. 2 алт. последна от ЗМВР, обуславящи налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, за което е направено предложение.

Образуваното дисциплинарно производство е приключило с издаването на оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 8121К-13783/28.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи (л. 8-16 и л. 27-36), с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1. т. 6, ал. 3, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, алт. последна, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на главен инспектор Н. В. Н., началник на сектор ПП в отдел ОП при ОДМВР Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.

В оспорената заповед ДНО приел, че в хода на дисциплинарното производство не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на дисциплинарното нарушение по т. 3 от МЗ № 8121К-12486/10.09.2024 г., касаещо ползването на табели с регистрационен номер [рег. номер].

ДНО приел за установено, че в изпълнение на чл. 24, ал. 9 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. със Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч (л. 468-470) е определен редът за издаване на табели с регистрационен номер по чл. 24, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата в сектор ПП при ОДМВР Ловеч (за ползване на табели с регистрационен номер с четири еднакви цифри в поредния номер и комбинация от цифри по желание или за ползване на табели с регистрационен номер с надпис по желание). Контролът по изпълнение на заповедта бил възложен на началника на група МПСВАНД, на началника на сектор ПП и на началника на отдел ОП в ОДМВР Ловеч.

Съгласно указания ред, при получаване на партида регистрационни табели домакинът на сектора изготвял списък с номерата, за които се заплаща такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси (с определената в Наредбата комбинация от цифри или номер по избор). Този списък се утвърждавал от началника на сектор ПП, регистрирал се в деловодството на сектора, след което се поставял на табло в сектор ПП за осигуряване достъп на гражданите, заявяващи административни услуги да бъдат информирани с наличните свободни номера.

По устно разпореждане на главен инспектор Н. домакинът на сектора изготвял и друг списък, в който вписвал номера с комбинация от цифри - с три еднакви цифри, низходяща или възходяща градация от цифри, както и такива с две последователни нули, за които имало повишен интерес от гражданите, но не попадали в комбинация от цифри или номер по избор, определена в Наредбата. Този списък, след утвърждаване от Н., също се поставял на таблото за осигуряване достъп на гражданите, заявяващи административни услуги да бъдат информирани с наличните свободни номера, които могат да заявят, като избор пожелание.

На 22.01.2024 г., в сектор ПП при ОДМВР Ловеч били заприходени регистрационни номера [рег. номер] и [рег. номер]. Същите били вписани от домакина М. в списъци № 906р-862/23.01.2024 г. (за [рег. номер]) и № 906р-863/23.01.2024 г. (за [рег. номер]) и били утвърдени от главен инспектор Н. за предоставяне на възможност на граждани да бъдат информирани със свободните налични номера, които могат да заявят като избор по желание.

Според изложеното в обжалваната заповед, на 02.02.2024 г. Д. П. отишъл с Т. К. в сектор ПП при ОДМВР Ловеч, за да му съдейства за регистрация на лек автомобил Ауди А7. К. пожелал да закупи регистрационен номер по избор. По указание на Ц. П. (служителка от гишето за регистрация) двамата прегледали списъците на таблото и избрали номер [рег. номер]. П. твърдял, че номерът бил задраскан с една черта от единия край, не през цялото [жк], че е свободен, тъй като другите номера били задраскани изцяло. Върнали се на гишето при П. и го заявили като номер по избор. Служителката извършила проверка в АИС КАТ - Регистрации и установила, че номерът бил свободен. Предоставила им бланка на заявление за попълване, в която той бил вписан като избор по желание, след което ги упътила да отидат със заявлението при главен инспектор Н. за резолюция. П. се качил със заявлението на третия етаж и го предал в деловодството на служителката П. Д.. Същата се обадила на домакина М. и го попитала дали е постъпвало заявление за въпросния номер. След като получила отрицателен отговор, в 10:40 ч., го регистрирала в ЦАИСДО с № 906000-1885/02.02.2024 г. П. слязъл на първия етаж при К., за да изчакат главен инспектор Н. да вземе отношение (чрез полагане на резолюция върху заявлението). След като разбрал за постъпилото заявление главен инспектор Н. уведомил по телефона комисар И., че гражданин е изразил желание да закупи номер [рег. номер] и последният пристигнал в сградата на сектор ПП. В същото време главен инспектор Н. се обадил и на домакина М. (няколко минути след разговора с Д.) и го попитал дали не знае, че номер [рег. номер] е бил обещан от комисар Г. И. за колегата от РУ Ловеч И. П.. М. му отговорил, че не е запознат със случая и разговорът приключил. След около 15 минути М. бил извикан в кабинета на главен инспектор Н. при комисар И., който започнал да му се кара и с висок тон го попитал „на какъв се правя и с какво право раздавам номера“. М. му отговорил, че единственото което е направил е провеждането на разговор с колежката (П. Д.) по телефона и отговорът му, че за този номер при него не е имало заявление. Обяснил, че едва сега е разбрал, че номерът ([рег. номер]) е бил обещан и запазен. В този момент в кабинета влязъл и инспектор Н., който също бил извикан от Н.. Н. видял, че комисар И. бил видимо много ядосан и се карал на М.. И. го попитал и него дали е задраскал номера от списъка, както му предал преди това по телефона и дали в днешния ден е казал на гражданин, че номерът е свободен за да пуска заявление за него. Н. му отговорил, че своевременно е изпълнил разпореденото по телефона от И. (да задраска номера от списъка) и не е казвал на никой да пуска заявление за този номер ([рег. номер]). И. продължил да се кара и на двамата служители. След като Н. и М. му обяснили, че не са предлагали на никой този номер, предложили да извикат П. и той лично да го попита. П. П. в кабинета на Н. и той им обяснил, че със собственика на автомобила К. видели, че номер [рег. номер] е в списъка на таблото, забелязали, че бил задраскан с една черта, но не напълно (не цялото квадратче) и затова възприели, че е бил свободен.

Сочи се още, че комисар И. го уведомил, че този номер не е бил свободен и П. поискал да получи „обикновен“ номер. В този момент главен инспектор Н. се намесил в разговора, извадил от бюрото си списък и предложил на П. номер [рег. номер]. П. попитал собственика на автомобила Т. К. и той се съгласил с предложения номер. Н. му подал ново заявление, което П. собственоръчно попълнил, като в него вписал данните на автомобила и новопредложения регистрационен номер [рег. номер]. След като заявлението било подписано от К., Н. положил върху него резолюции и се разпоредил на деловодителката да прехвърли регистрационния номер от старото заявление УРИ 906000- 1885/02.02.2024 г. (подадено за номер [рег. номер]) върху новото заявление (за номер [рег. номер]). Сочи се също, че след размяната на номерата главен инспектор Н. лично унищожил в кабинета си старото заявление, което било подадено за номер [рег. номер].

Според ДНО, така приетата за установена фактическа обстановка се потвърждавала от сведенията на Н. и М. и се подкрепяла от приобщената към производство разпечатка от ЦАИСДО, от която било видно, че в 11:48:38 ч. е направена промяна от систем-оператор П. Д. на регистрираното в 10:40 ч. заявление с № 906000-1885/02.02.2024 г.

Допълнително ДНО приел за изяснено, че номер [рег. номер] е бил предварително задраскан от главен инспектор Н. още при представяне за утвърждаване списък № 906р-863/23.01.2024 г. с наличните в сектора табели с регистрационни номера (за които се дължи такса по чл. 26, т. 4 от Тарифа № 4), въпреки, че към този момент не е имало подадено заявление за избор на този номер.

Според ДНО, със знанието на главен инспектор Н., номер [рег. номер] е бил предварително „запазен“ за инспектор И. П., служител в РУ Ловеч, чрез предварително задраскване на номера от списъка за номера по избор, който се предоставя на гражданите при регистриране на ПС в сектор ПП при ОДМВР Ловеч. Това било извършено от инспектор Н. Н. по разпореждане на комисар И.. След като за случая бил подаден сигнал № 489700-2141/12.03.2024 г. до министъра на вътрешните работи, с копия до Окръжен прокурор - Ловеч и Нова телевизия, инспектор П. се отказал от закупуването на този номер и главен инспектор Н. го предоставил на друго лице. Това се потвърждавало от факта, че на 18.03.2024 г., служителят е приел заявление № 906000-4543/18.03.2024 г. от Ц. К. И. за закупуване на номер [рег. номер] за монтиране на автобус М. Т..

Съгласно обжалваната заповед, при приемане на заявлението (и поставянето на резолюция върху него „Да“ от 18.03.2024 г.) главен инспектор Н., в качеството на началник на сектор ПП при ОДМВР Ловеч, е нарушил т. I.1. от Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч - приел го е, без приложен документ за придобиване на собствеността на ПС. Видно от договора за покупко-продажба, към този момент (18.03.2024 г.) автобусът не е бил собственост на И., а е придобит на 20.03.2024 г. - два дни след подаването на заявлението.

Предвид изложеното, ДНО приел за безспорно установено, че на 02.02.2024 г., в сектор ПП при ОДМВР Ловеч, в служебния си кабинет, главен инспектор Н. Н., в качеството си на началник на сектор ПП, е извършил следните неправомерните действия: лично е участвал в склоняването на П. и К. да оттеглят предварително подадено заявление за избор на номер [рег. номер]; лично е унищожил регистрираното заявление УРИ 906000-1885/02.02.2024 г. за заявения от К. номер [рег. номер] и е разпоредил да се впише регистрационния номер УРИ 906000-1885/02.02.2024 г. на друга бланка на заявление, в което е посочен номер [рег. номер]; безкритично е приел неправомерните действия на комисар И. (даване на указания и разпореждания на служители от ръководения от него сектор, без да има властнически правомощия върху тях, да задраскат номер [рег. номер] за да бъде запазен за служител от РУ - Ловеч), на които е бил пряк участник и свидетел; на 23.01.2024 г., след като е получил от М. за утвърждаване списък № 906р-863/23.01.2024 г. за номера по избор, е задраскал № [рег. номер], с което предварително го е запазил, без да е имало към този момент подадено за него заявление. На 02.02.2024 г. е разпоредил този номер да бъде зачислен за работа, след като убедил К. да подаде второ заявление изрично за него.

Според заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, неправомерното поведение на Н. е било насочено към осигуряване на облага за И. П., изразяваща се в запазване и получаване на номер по избор с предимство пред другите граждани, при нарушаване на разписания ред за зачисляване и даване на този номер. Постигната е определената цел от главен инспектор Н. - Т. К., който е бил в правото си да получи номер [рег. номер] (пръв е подал заявление № 906000- 1885/02.02.2024 г., в 10:40 ч.) е бил лишен от възможността да го получи за сметка на И. П., който към този момент не е подал заявление за него. Впоследствие, на 18.03.2024 г., Н. е обещал да предостави запазения номер [рег. номер] на Ц. Ц. в нарушение на т. I.1. от Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч, с цел прикриване на неправомерното си поведение от 02.02.2024 г. Затова е приел заявление от Ц. без към него да са приложени Ддокументи за придобиване на собствеността на ПС. При оказаното въздействие върху К. и П. да не получат предварително заявения номер [рег. номер], възползвайки се от служебното си положение и заеманата длъжност, служителят е нарушил реда за предоставяне на номер по избор [рег. номер]. Постигната е облага, изразяваща се в избягване на подаване на жалби от Т. К., при което неправомерно му осигурил предимството да получи извън определения ред предварително запазен от Н. номер [рег. номер], както и продължаване на запазването на номер [рег. номер] - предварително обещан на П..

ДНО приел, че с описаните действия главен инспектор Н. е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. последна от ЗМВР „...използване на служебното положение за ....облага на трети лица“, във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, пр. 2, алт. последна от ЗМВР „неизпълнение на ... на заповедите и разпорежданията на ... преките ръководители“ (Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч).

По отношение на второто нарушение, според изложеното в обжалваната заповед, през м. май 2023 г. главен инспектор Н. извикал в кабинета си инспектор Н. Н. и му споделил, че П. И. П. от [населено място], [улица], вх. В, ап. 7 (управител на ЕТ „И. “ И. П. - П. П.), е закупил две ремаркета за камион и Н. искал да му даде „хубави“ регистрационни номера. За целта имал намерение да му каже да си пусне заявления за тези номера, които искал да възложи (резолира) на Н., с цел да не се разбирало много от служителите в регистрацията. Н. категорично отказал и предупредил Н..

На 30.05.2023 г. П. П. подал заявление УРИ 906000-8785/30.05.2023 г. и заявление УРИ 906000-8786/30.05.2023 г. в сектор ПП при ОДМВР Ловеч за предоставяне за ползване на табели за ремаркета с регистрационни номера по избор, съответно за номера [рег. номер] и [рег. номер]. И. Н. бил уведомен от Ц. П. (служителка от сектора), че при нея на гише-регистрация се явил мъж с две копия на заявления за предоставяне на табели за ремаркета с описаните два номера по избор. Поискала от подателя П. оригиналите на двете заявления и видяла, че те били регистрирани и върху тях имало положена резолюция от главен инспектор Н. „Н. от 30.05.2023 г.“. Минута след това главен инспектор Н. се обадил по телефона на инспектор Н. и му разпоредил да зачисли за работа номера [рег. номер] и [рег. номер], като му заявил, че при него били заявленията, но чакал резолюция от зам.-директора на ОДМВР Ловеч.

От съдържанието на двете заявления било видно, че същите са подадени от П. П. и в тях е изрично е посочено основанието (задължението) по чл. 24, ал. 4 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за заплащане на такса по чл. 26, ал. 1, т. 4 от Тарифа № 4 на МВР за таксите, които се събират в МВР по Закона да държавните такси. В конкретния случай било установено, че такава такса не е заплатена с довода, че в Тарифа № 4 не е предвидена възможност за заплащане на номер по избор, за регистрационни табели за ремаркета, а само за автомобили.

При тези обстоятелства ДНО счел, че описаните два номера е следвало да бъдат предоставени (зачислени за работа) по последователен ред, генериран от системата за планиране на ценни образци, като в тази насока били и изводите на комисия от отдел ПП при ГДНП - МВР, отразени в Доклад № 3286р-13413/13.03.2024 г. от извършена проверка в сектор ПП при ОДМВР Ловеч (приобщен към настоящото производство).

Установено било, че към 30.05.2024 г. двата номера [рег. номер] и [рег. номер] не са били зачислени за работа по последователен ред, генериран от системата за планиране на ценни образци, а са били извадени по лично разпореждане на главен инспектор Н. - след подаването на заявленията от П. П.. Според писмени сведения от Н. М., при спазване на последователността на генериране на номера от системата, същите е следвало да бъдат зачислени след два-три месеца.

ДНО приел за установено още, че на 31.05.2023 г. П. П. закупил от магазин „Здравкомерс“, намиращ се в [населено място], хладилник „Crown“, закарал го със собствения си лек автомобил П. П., с ДКН № [рег. номер] в административната сграда на сектор ПП и го предал на главен инспектор Н.. При закупуването, транспортирането и пренасянето на хладилника до служебния кабинет на Н. участвал и Ц. Х., младши полицейски инспектор в сектор ОП при РУ Ловеч, като разтоварването и внасянето му в сградата на сектор ПП (от П. и младши инспектор Х.) е било възприето от инспектор Н., който ги видял пред административната сграда на сектор ПП. Т. Х. споделил пред инспектор Н., че П. П. е закупил хладилник на главен инспектор Н. „в знак на благодарност за дадените му номера за двете ремаркета“.

ДНО счел, че неправомерното поведение на главен инспектор Н. по предоставяне на номера [рег. номер] и [рег. номер], без да се спази поредността, генерирана от системата за планиране на ценни образци, е в нарушение на т. III от Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч.

С оглед гореизложеното органът приел за безспорно установено, че на 30.05.2023 г. и 31.05.2023 г., в административната сграда на сектор ПП при ОДМВР Ловеч, главен инспектор Н. Н. се е възползвал от служебното си положение на началник на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР Ловеч, и в нарушение на т. III.2. от Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч е предоставил на П. П. (чрез лично положена от него резолюция върху заявленията) регистрационни табели за ремаркета с номера [рег. номер] и [рег. номер] (не е спазена последователността на реда, генериран от системата за планиране на ценни образци).

Според процесната заповед, с поведението си главен инспектор Н. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, алт. последна от ЗМВР „неизпълнение на ... на заповедите и разпорежданията на ...преките ръководители“ (т. III.2. от Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч), съставомерно по чл. 203, ал. I, т. 7, пр. 2 от ЗМВР „...използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица“.

В заключение в обжалваната заповед е направен извод, че главен инспектор Н. Н., в качеството на началник сектор ПП в отдел ОП при ОДМВР Ловеч: с поведението си на 02.02.2024 г, в сектор ПП при ОДМВР Ловеч е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. последна от ЗМВР „...използване, на служебното положение за ...облага на трети лица“, във връзка с чл. 194, ал. 1, т, 1, пр. 2,. алт. последна от ЗМВР „неизпълнение на ... на заповедите и разпорежданията на ... преките ръководители“ (Заповед №295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч), за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“; с действията си на 30.05.2023 г. и 31.05.2023 г., в административната страда на сектор ПП при ОДМВР Ловеч, е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, алт. последна от ЗМВР „неизпълнение на ... на заповедите и разпорежданията на ... преките ръководители“ (т. III.2. от Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т, 7, пр. 2 от ЗМВР „...използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица“, за което е: предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

В обжалваната заповед се сочи още, че при определяне вида и размера на наказанието ДНО е взел предвид: тежестта на нарушението - нарушението е тежко, защото съществено се засягат обществените отношения, свързани с реда за издаване на табели с регистрационен номер в ОДМВР Ловеч, съгласно чл. 24, ал, 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. (за ползване на табели с регистрационен номер с четири еднакви цифри в поредния номер и комбинация от цифри по желание или за ползване на табели с регистрационен номер с надпис по желание). С поведението си в гражданите е формирано усещане, че срещу предоставяне на определени стоки или услуги на служители от сектор ПП при ОДМВР Ловеч могат да получават предимство при получаване на определени номера по избор; настъпилите последици - от неправомерното поведение на Н. са настъпили сериозни вредни последици, свързани с нарушаване на организацията и реда при издаването на табели с регистрационен номер в ОДМВР Ловеч, за които се заплаща такса по Тарифа № 4. С действията си като ръководен служител, съзнателно незачитащ определения в ОДМВР Ловеч ред за ползване на регистрационни табели с избор на номер по желание, И. е дал лош пример на подчинените му служители от ОДМВР Ловеч и на гражданите и е създал предпоставки за умишлени действия от тяхна страна при последващо предоставяне на номера по избор по желание. Компрометирана е цялата процедура по Заповед № 295з- 283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч, застрашено е доверието, което добросъвестни служители ла министерството градят със своя ежедневен труд в полза на обществото и осигуряване на правовия ред; обстоятелствата, при които е извършено нарушението - при ясна и пълна правна регламентация на организацията и реда в ОДМВР Ловеч при издаване на табели с регистрационен номер, съгласно чл. 24, ал, 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. (за ползване на табели с регистрационен номер с четири еднакви цифри в поредния номер и комбинация от цифри по желание или за ползване на табели с регистрационен номер с надпис пожелание); формата на вината - деянието е извършено при форма на вина пряк „евентуален умисъл“ - главен инспектор Н. е съзнавал неговия противоправен характер. Знаел е, че номер [рег. номер] е бил предварително запазен за негов познат, без за това да е подадено необходимото заявление от него, но въпреки това е въздействал върху гражданин да си промени първоначалното желание и да вземе друг предложен му номер за регистрация на ПС. Разполагал е с информация, че не е спазена последователността на реда, генериран от системата за планиране на ценни образци при получаването на номера [рег. номер] и [рег. номер], но въпреки това ги е предоставил на определено лице, за което е получена облага. Като ръководен служител на МВР е допускал и е предвиждал вероятното настъпване на този резултат, но въпреки това се е съгласил с последиците и не е спазил правилата за ползване на номер по избор по желание; цялостното поведение на служителя през време на службата му - Кадрова справка № 295р-16069/26.09.2024 г., от която е видно, че главен инспектор Н. е назначен в МВР на 01.07.1998 г. През време на работата си в МВР е награждаван 4 пъти с „Писмена похвала“ - през 2001 г., 3 пъти през 2005 г. и по 1 път през 2007 г. и 2019 г. Няма наложени и незаличени по чл. 213, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания. Независимо от поведението му по време на службата му в МВР и превес на наградите, въпреки липсата на наложени наказания, деянията на служителя ДНО приел, че са тежки дисциплинарни нарушения и не дават основание за налагане на по-лека санкция, тъй като наказващият орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да наложи предвиденото в ЗМВР наказание.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя срещу подпис на 13.11.2024 г., според отбелязаното в нея (л. 36), а жалбата е депозирана директно в съда на 25.11.2024 г. и е заведена с вх. № 3580/25.11.2024 г. (л. 2).

Видно от кадрова справка УРИ 295р-16069/26.09.2024 г. (л. 168), гл. инспектор Н. работи в системата на МВР от 1998 г., като последователно е заемал различни по вид и степен длъжности, като на длъжността „началник сектор „Пътна полиция“ е назначен от 01.06.2011 г. По време на службата си е награждаван няколко пъти с „Писмена похвала“, като към датата на издаване на кадровата справка, Н. няма незаличени и наложени дисциплинарни наказания.

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт, както и Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч, ведно с доказателства за запознаване със същата от оспорващия Н. (л. 618-222); справка от АИС КАТ относно регистрацията на притежаваното от лицето И. П. МПС (л. 595-616); материали във връзка с изготвено предложение за промяна на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси (л. 715-719).

По искане на страните по делото са разпитани свидетели.

Според изложеното от св. С. В. – бивш директор на ОДМВР Ловеч, лице, което помагало на Дирекцията по оперативна линия изявило желание за номер на ремарке. По Наредба № I-45 нямало специален ред за тези регистрационни табели, а за табелите за леките автомобили имало такъв. Направили запитване до ГДНП - София как да процедират в този случай, тъй като гражданинът изявил желание да вземе такъв номер и да го заплати. Отговорът бил, че не може да му се вземат пари и няма ред, че трябва задължително всеки последователен номер да се изчака, за да се стигне до този номер, т.е. няма забрана да му се предостави. За да остане следа в преписката по този номер, свидетелят твърди, че накарал заместник-директорът да постави резолюция, за да се знае кой е разпоредил да бъде даден номера на този гражданин. Свидетелят пояснява, че е бил директор на ОДМВР Ловеч до 14.02.2024 г. Като директор получавал множество сигнали, че има нередности в Сектор КАТ точно около тези хубави номера. Едно от противодействията му било създаване на заповед, в която да уреди реда как да бъдат давани тези номера, като същата заповед да бъде съобразена с Наредба № I-45 и ЗДвП. Идеята била да предотвратят ходенето на граждани по кабинетите на началниците и служители на КАТ да получават почерпки или пари за такива номера. Една от мерките била да се създаде списък на тези номера, който да стои във фоайето и този списък да бъде насочен срещу камерата, за да може да се вижда. По този повод извикал заместник-директорът да набележи оперативни мероприятия как да бъдат хванати някои от лицата, които се опитват да злоупотребяват. Имали визия за някои определи лица, които извършвали такива неща. По време на оперативната комбинация бил уведомен и началника на С. Н. Н.. Според св. В., служителите са длъжни да изпълняват резолюциите на директора и зам.-директора, още повече предвид субординацията в системата на МВР, но всеки началник имал ресор. Сочи, че в случая след като Н. имал преписка с поставена резолюция е бил длъжен да изпълни резолюцията, тъй като е по-надолу в йерархията от заместник-директор и директор. Не разполагал с иницииращ документ във връзка с тези оперативно-издирвателни мероприятия, които възложил на бившия заместник-директор, тъй като възложил задачата устно.

От показанията на св. Г. И. се установява, че когато разбрал за закупения хладилник на Н. се ядосал, тъй като е можело да бъде закупен служебен такъв предвид специфичните потребности на Н. от определени мебели и оборудване, вследствие на заболяването, което Н. имал. Сочи, че не е чувал от колеги по-специални коментари за този хладилник. Свидетелят твърди, че тъй като Н. бил ограничен с физически усилия и нямал възможност, затова е помолил негов приятел от детинство, който имал подходящ транспорт, да вземе хладилника от магазина и да му го закара в КАТ, като на място е имало техен колега, който не е бил на смяна и помогнал на неговия приятел да качат хладилника до втория етаж, тъй като бил обемист предмет. Свидетелят излага също, че инициирали писмено уведомление до ГДНП - София да променят Наредба № I-45 относно регистрационните табели на ремаркетата и тези номера да бъдат като за автомобилите, когато са атрактивни номера да бъдат заплащани. Твърди, че в случая на неговата резолюция човекът искал да си заплати регистрационния номер, но нямало по какъв ред да му съберат парите, затова И. поставил резолюция на неговото искане, тъй като в оперативен аспект работили с този човек. Според св. И., Н. бил длъжен да изпълни каквото му е указано с тази резолюция. По отношение на номер [рег. номер] свидетелят твърди, че имали информация с директора, че в КАТ Ловеч има нерегламентирано раздаване на регистрационни номера. Искали да проверят тези сигнали, понеже имали по-особено отношение с ДВС, тъй като били им подавали сигнали, които не искали да проверяват и решили сами да си проверят сигналите и когато имат конкретна информация, да я подадат пред министерството. В. възложил на св. И. да направи оперативна комбинация и включил Н., като неговата задача била да следи всеки ден на таблото кои номера как се задраскват и как се регистрират, и като установи несъответствие да му докладва. Установили, че номер [рег. номер] е подозрително задраскан. Св. И. твърди, че разговорът, който Н. е имал с П. в кабинета на жалбоподателя във връзка с номер [рег. номер] бил иницииран по искане на И. и основно той водил този разговор, а Н. Н. е бил присъстващ.

Според изложеното от св. П. П. – управител на транспортна фирма в [населено място] – ЕТ „И. “, с Н. се познавали от деца и били в приятелски отношения, като знаел, че Н. претърпял операция на сърцето и около половин година отсъствал от работа. Излага, че Н. го помолил да вземе хладилник и да го закара в КАТ, тъй като имал здравословни проблеми, като предварително предложил да му даде пари за закупуването на хладилника, но П. отказал, тъй като искал първо да види колко ще струва. След закупуването на хладилника, получил сумата от съпругата на Н.. Свидетелят сочи също, че гаранционната карта за хладилника била на негово име, тъй като той закупил уреда на място в магазина. Колега на Н. му помогнал да качат хладилника. Твърди, че постоянно регистрирал в КАТ ремаркета и питал за по-лесни номера, тъй като лесно се помнели, а всеки ден му се налагало да диктува номерата. Н. му отговорил, че може след като попитал началниците си.

От изложеното от св. Е. З. - полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч се установява, че познава св. П. П. от около година-две покрай Ц. Х., който е бивш служител на „Пътна полиция“ и са в близки отношения с Х.. Твърди, че през м. юли 2024 г. се събрали заедно с Ц. Х., П. П. и жена му да гледат футболен мач в заведение в [населено място] и да вечерят. По това време свидетелят не бил в „Пътна полиция“, но знаел, че има проверки срещу служители и П. П. коментирал, че са притеснени, тъй като Н. Н. бил видял как свалят хладилник в Сектор „Пътна полиция“ и се притеснявали. П. П. коментирал, че е взел хладилника и с Ц. Х. са го закарали до КАТ Ловеч с някакъв техен транспорт, за да го оставят на Н..

Според св. Н. Н. - полицейски инспектор в група „Регистрация и отчет на превозни средства, административно-наказателна дейност“ към Сектор „Пътна полиция“ – Ловеч, редът за издаване на регистрационни табели с четири еднакви цифри или по желание на клиента е описан в заповед на директора на ОДМВР. Сочи, че на 02.02.2024 г. му се обадил Н. Н. да се качи в неговия кабинет. Там били заместник-директорът Г. И., касиер-домакинът Н. М. и началникът. И. се карал на М. във връзка с подадено заявление за рег. № 8388, тъй като било подадено заявление, а пък този номер бил обещан за колега от РУ Ловеч - И. П.. Св. Н. сочи също, че в средата на месец януари му се обадил Г. И. и му казал, че И. П. си е закупил автомобил от София и да задраска на изложеното на информационното табло, което се намира на първи етаж пред стаята за гише „регистрация“, № 8388, тъй като този номер щял да бъде за П.. С химикалка свидетелят задраскал регистрационния номер, както му било разпоредено от заместник-директора. През средата на месец май 2023 г. към св. Н. било насочено заявление за рег. № 2121 за ремарке с резолюция на началника на сектора и резолюция на заместник-директора. На 30.05.2023 г. при него дошла колежката Ц. П. от гише „Регистрация“ и му заявила, че на гишето има лице от мъжки пол, при което има копие от заявление за разрешаване за ползване на регистрационни табели №№ 2122 [рег. номер] ремаркета. След известно време му се обадил Н., че тези заявления са при него, но чака резолюция от заместник-директора и на по-късен етап ще бъдат придвижени. Тези заявления така и не дошли официално при св. Н.. Качил ги в системата и тези номера били предоставени за ползване на ремаркета на П. П.. Твърди, че специален ред за издаване на такива номера за ремаркета не е имало. Такива табели започнали да се предоставят от м. май 2023 г. със заявление до началника на Сектор „Пътна полиция“, с негова резолюция. Свидетелят сочи също, че не знае кога е идвал И. П. за регистрация на автомобил. По отношение на заявленията за регистрационни табели на ремаркета св. Н. излага още, че резолюцията на И. била „Разрешавам“, а тази на Н. се изразявала в изписване на дата, подпис и името. Твърди, че през м. юни 2023 г. видял как П. и Х. докарали и качили хладилник до стаята на Н..

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, безпристрастни, непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, като съобрази, че свидетелите са предупредени за отговорността по чл. 290 от НК и няма данни по делото за тяхната заинтересованост от изхода му.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта на закона.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства (л. 168-175) се установява, че гл. инспектор Н. В. Н. е държавен служител в сектор „Пътна полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч на длъжност началник на сектор ПП, която длъжност е ръководна, видно от приложената по делото длъжностна характеристика (л. 171). В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съобразно чл. 204, т. 1 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР. В настоящия случай, заповедта е издадена от министъра на вътрешните работи. Видно от Указ № 222 от 27.08.2024 г. за назначаване на служебно правителство, издаден от Президента на Р България и обнародван в ДВ бр. 73 от 27.08.2024 г., издателят на оспорваната заповед А. И. е назначен за министър на вътрешните работи.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата материалноправна компетентност и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя.

Обжалваната заповед е съставена в предвидената от закона писмена форма, подписана от издателя си и при спазване на формалните изисквания относно съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания (доколко последните са съответни, следва да се прецени при изследване на материалната законосъобразност на акта, а доколко същите са изчерпателни, следва да се прецени по-долу в настоящия съдебен акт).

Съдът намира, че заповедта е издадена в преклузивния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, предвид постъпването на материалите от проверката при дисциплинарно наказващия орган на 28.10.2024 г. (л. 109) и издаване на обжалваната заповед на същата дата. Наред с това, в случая не е изминал и срок по-голям от две години от датата на извършване на твърдените нарушения, съответно – 02.02.2024 г. и 30.05.2023 г. и 31.05.2023 г., и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 28.10.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.

Съгласно чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е направено по такъв начин от наказващия орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като ще е възпрепятствано да организира същата, поради поставянето му в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административния акт.

Съдът счита, че оспорената заповед само формално отговаря изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и въпреки многословната ѝ обстоятелствена част неясно остава как и въз основа на кои факти от обективната действителност са установени част от обстоятелствата, обусловили крайния извод на ДНО за наличие на извършено дисциплинарно нарушение от страна на Н.. Така например не става ясно как органът е установил, че номер [рег. номер] е бил предварително задраскан от инспектор Н. още при представяне на списък № 906р-863/23.01.2024 г. за утвърждаване, както се сочи в процесната заповед (л. 10-гръб, последен абзац и л. 12, последно тире). От многословното и хаотично описание на извършените от Н. нарушения в крайна сметка не става ясно кой точно номер е зачеркнал оспорващия - [рег. номер] или [рег. номер], или и двата и кои конкретни негови действия измежду изброените на стр. 9 от обжалваната заповед (л. 12 от делото) осъществяват фактическия състав на приетото за извършено нарушение, изразяващо се в „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители (Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч)“. Не става ясно също за какво нарушение е ангажирана дисциплинарната отговорност на Н. – за това, че е запазил номер [рег. номер], че този номер е бил задраскан с негово знание и кое от тези действия именно е било извършено с користна цел – получаване на облага и как точно с тези действия е нарушена Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч.

При фактическото описание на нарушението ДНО е изложил предимно не толкова факти, колкото изводи по отношение на поведението на наказания служител.

Съдът констатира, че в случая дисциплинарното производство е проведено в нарушение на специалните административнопроизводствени правила. Видно от представената адм. преписка, след получаване на Становище № 8121р-20849/25.10.2024 г., изготвено от ДРО и непосредствено преди налагане на процесното дисциплинарно наказание, ДНО не е поканил Н. за изслушване или даване на писмени обяснения във връзка с констатациите, съдържащи се в обобщената справка, каквото е императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.

Обстоятелството, че Н. не е бил намерен от ДРО за връчване на другите материали от дисциплинарното производство, в т.ч. и обобщената справка, не освобождава ДНО от задължението да покани служителя за изслушване, респ. за даване на писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание.

За пълнота на изложението, макар че не се отразява на изхода на делото, съдът намира за необходимо да посочи, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с посоченото в жалбата, че на Н. не са били предоставени материалите от проведеното дисциплинарно производство. Както правилно е приел, ДНО в обжалваната заповед, въпреки положените усилия от ДРО да му предостави същите, ведно с обобщената справка, чрез действията си при посещенията от служителите на МВР и чрез действията на упълномощения от него адвокат, Н. е възпрепятствал връчването на тези материали. В тази връзка, съдът кредитира описаното в протокол № 295р-16055/26.09.2024 г., сведения № 295р-16057/26.09.2024 г. и 295р-16058/26.09.2024 г., протокол № 295р-16059/26.09.2024 г., сведения № 295р-16065/26.09.2024 г. и № 295р-16054/26.09.2024 г., писмо № 295р-17131/14.10.2024 г. от ОДМВР Ловеч, покани № 8121р-20221/16.10.2024 г. и № 8121р-20252/16.10.2024 г. за призоваване на служителя, за запознаване с Обобщена справка № 8121р-20143/15.10.2024 г. и всички материали от проведеното дисциплинарното производство и даване на допълнителни обяснения или възражения, протоколи № 295р-17391/17.10.2024 г. и № 295р-17392/17.10.2024 г., протокол № 295р-17390/17.10.2024 г., протокол № 8121р-20734/24.10.2024 г., протокол № 295р-17827/24.10.2024 г. По аргумент от чл. 206, ал. 5, т. 1 от ЗМВР, именно задължение на Н. е било да уведоми ДРО в случай, че е налице необходимост да отсъства от посочения от него адрес (дори и по здравословни причини).

Отделно от горното, съобразно разпоредбата на чл. 35 от АПК, административният орган следва преди издаване на акта да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. ДНО не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, т. к. освен да събере, също следва да оцени всички доказателства по преписката, включително свързаните с обясненията и възраженията на разследвания служител, което е довело до издаване на акт при неизяснени фактически обстоятелства. Не са отстранени противоречията в хода на дисциплинарното производство, а са възприети данните, предоставени само от една част от лицата, които са дали сведения. Необосновано ДНО е приел за необективни и нелогични сведенията, дадени от С. В., Г. И., И. П., П. П. и на Н. (дадени в друго дисциплинарно производство – л. 466 и л. 476), но е възприел сведенията на Н. Н., Н. М., Ц. П. и Л. З., като сведенията от последния дори се свеждат до възпроизвеждане на разговори, които е чул относно Н. (л. 285 и л. 440-441).

Изложената в заповедта фактическа обстановка и направените от ДНО изводи не съответстват нито на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, нито на доказателствата, които се събраха в хода на съдебното следствие. По никакъв начин не се доказа посоченото в оспорената заповед, че в качеството на началник сектор ПП в отдел ОП при ОДМВР Ловеч Н. с поведението си на 02.02.2024 г. в сектор ПП при ОДМВР Ловеч е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. последна от ЗМВР „...използване, на служебното положение за ...облага на трети лица“, във връзка с чл. 194, ал. 1, т, 1, пр. 2,. алт. последна от ЗМВР „неизпълнение на ... на заповедите и разпорежданията на ... преките ръководители“ (Заповед №295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч).

В хода на дисциплинарното производство от Д. Р. П. са били снети сведения от 02.08.2024 г. (л. 295) и от 28.05.2024 г. (л. 445-447), от които се установява, че И. му е казал, че номер [рег. номер] не е свободен и началникът на КАТ му е предложил друг номер – [рег. номер], който той и К. са избрали и автомобилът е бил регистриран с този номер. В сведението, снето от Т. Н. К. (л. 437) същият е заявил, че след като е избрал номер [рег. номер] е попълнил заявление, извикали са приятеля му Д. П. на втория етаж при началника и след като той се е върнал му е казал, че този номер е зает и им предлагат номер [рег. номер], на което той се е съгласил, подписал е ново заявление и е регистрирал автомобила с номер [рег. номер].

От сведението от И. Г. П. (л. 439) се установява, че нито е имал желание да регистрира автомобила, който е закупил с номер [рег. номер], нито някой му е предлагал този номер, нито той е търсил за съдействие Г. И. или други служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч.

В сведенията от Ц. Л. П. се сочи, че Т. К. и Д. П. са отишли за регистрация на лек автомобил, поискали са рег. номер [рег. номер], тя е проверила в системата, че номерът е свободен и те са попълнили заявление за този номер. В сведенията на Н. Т. М. – домакин в сектор „Пътна полиция“ Н. П. Н. и Л. Е. З. се съдържат данни, че Г. И. е разпоредил на Н. Н. да задраска от списъка с номера, изложен във фоайето на КАТ рег. номер [рег. номер], тъй като го е обещал на И. П. и след като този номер е бил даден на друго лице, И. е отишъл в КАТ и видимо ядосан се е разпоредил номерът да бъде върнат и на клиента да се даде друг номер.

Както в даденото сведение в хода на дисциплинарното производство, така и в съдебно заседание при разпита му като свидетел В. категорично заявява, че той, като директор на ОДМВР Ловеч по това време е възложил на заместника си Г. И. да предприеме действия по установяване дали в КАТ се предлагат регистрационни номера не по установения ред и да направи съответното разследване за това. Именно в изпълнение на това И. е предприел действия за установяване кои служители имат отношение към задраскването на номера от списъка и дали някои от тях са замесени в корупционни действия. По този повод И. се е обадил на полицейски инспектор Н. да задраска от списъка рег. номер [рег. номер]. Н. изпълнил това разпореждане, но не задраскал плътно с черен маркер номера на таблото, както са останалите заети номера, а само с една линия с химикал.

След като в края на месец януари 2024 г. свидетелят Н. Н. е докладвал на Г. И., че на таблото един от номерата [рег. номер] е задраскан само с химикал с една линия, а не плътно с маркер, както останалите заети вече номера, И. се е разпоредил да се следи какво ще се случи с този номер.

От горното се установява, че действията на оспорващия Н. са били в изпълнение на възложената му задача от свидетеля И. – по това време заместник-директор на ОДМВР Ловеч.

В този контекст следва да се отбележи, че от показанията на Н. в с.з. се установява, че именно той бил задраскал номера, но поради това, че Н. бил го поискал от него като това се било случило в средата на месец януари 2024 г.

Предвид изложеното, ДНО е издал оспорената заповед при наличието на противоречиви доказателства и при неизяснена в пълна степен фактическа обстановка. Съобразени и възприети са били само една част от събраните писмени доказателства и снетите сведения, което съдът намира за тенденциозно и необективно. Не са съобразени изложените факти от С. В., И. П. и Г. И., както и сведенията на Н. (дадени в друго дисциплинарно производство – л. 466 и л. 476). ДНО е посочил в заповедта, че намира същите за необективни и нелогични. В същото време е съобразил изложени предположения и субективни възприятия от лица, които нито са присъствали на случилото се на 02.02.2024 г. в сектор „Пътна полиция“, нито имат отношение към случилото се. Такива лица са Л. Е. З., който бил чул нещо от Н. Н. и Н. М. и го преразказва и Р. Л. П., която е сестра на Ц. Л. П. и излага факти, които самата Ц. П. не посочва.

Следва да се отбележи, че само от факта, че В., И. и Н. не са били уведомили ДВС за оперативните действия, които са предприели относно разкриването на нерегламентирано предоставяне на регистрационни номера в сектор ПП, не може да се направи еднопосочен и безпротиворечив извод, че това е само тяхна защитна теза. Инкорпорираното в т. 6 от Заповед № 8121з-944/08.12.2014 г., изменена със Заповед № 8121з-399/10.03.2023 г. на министъра на вътрешните работи (л. 384-388) задължение за уведомяване на Дирекция „Вътрешна сигурност“ е при наличие на данни за корупционно поведение, каквото към онзи момент няма данни да е било установено от Н., респ. директора и зам.-директора на ОДМВР Ловеч.

От представените с писмо с вх. № 703/27.02.2025 г. в АдмС Ловеч по делото писмени доказателства (л. 595-617) се установява, че служителят на ОДМВР Ловеч, за когото се твърди, че бил запазен номер [рег. номер] закупил автомобил на 26.01.2024 г. и регистрирал автомобила си още на 30.01.2024 г. (няколко дни преди 02.02.2024 г.), като получил случайно разпределен номер - [рег. номер], което съдът намира за безспорно доказано.

Предвид изложеното се налага извод, че неправилно ДНО е приел, че Н. е извършил описаното в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 7, пр. 2, алт. последна от ЗМВР „.. използване на служебното положение за...облага на трети лица“, доколкото такава облага очевидно нито е реализирана, нито към 02.02.2024 г. (сочената дата на извършване на нарушението по т. 1 от заповедта) е била обективно възможна за реализиране, доколкото към тази дата П. не е имал потребност от получаване на номер [рег. номер] при извършена от него регистрация на МПС още през м. януари 2024 г.

Деянието, за което Н. е санкциониран дисциплинарно, следва да е насочено към извличане на определена облага - материална или нематериална за служителя или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение. От субективна страна, реализацията на фактическия състав изисква наличието на умисъл, т. е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания резултат. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 5883 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2018 г., Решение № 497 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2017 г., 5-членен с-в, Решение № 13924 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2018 г., 5-членен с-в, Решение № 15625 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2019 г. и др. Нарушенията, които законодателят е разписал в чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР са свързани с действия на служителя, които не са в изпълнение на професионалните му функции и отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване или за облага на трети лица. Цитираните разпоредби могат да бъдат приложени, когато служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за провокиране на правонарушения и създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване или за облага на трети лица.

Поради това, интерпретацията на ДНО за наличие на користна цел у Н. да запази номер [рег. номер] за И. П. не намира опора в доказателствата.

Отделно, нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР в частта „използване на служебното положение за облага на трети лица“ притежава белезите на наказателноправния състав по чл. 283 от НК. За осъществяването му е необходимо използването на служебното положение за съответната цел при реализацията на една извънслужебна дейност – вж. т. 6 и мотивите към нея от Постановление № 2 от 09.06.1980 г. по н. д. № 2/1980 г., Пленум на ВС. По хипотеза този състав е неотносим към казуса – действията на Н. са извършени при изпълнение на служебните му правомощия. Така и Решение № 2713 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2024 г., II о.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях.

В случая, на Н. Н. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

Съставът на първото визирано в процесната заповед нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание на Н., изисква служителят да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение, за да извлече определена облага за себе си или трето лице, чрез поставянето на себе си или на другиго в по-благоприятно положение. Съдът категорично счита, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства не може да се направи обоснованият извод за извършено дисциплинарно нарушение по посочения по-горе законов текст от страна на оспорващия. Напротив, установи се, че поведението на Н. е било в изпълнение на разпореждания на директора на ОДМВР Ловеч – С. В. и зам.-директора Г. И.. В този смисъл бяха и показанията на тези двама свидетели в с.з. Тоест, не е налице възползване преднамерено и неправомерно от служебно положение от страна на Н., а изпълнение на разпореждания от страна на служители на ръководни длъжности, стоящи по-високо в йерархията на структурата на МВР, в която е работил Н..

На следващо място, както е прието и в процесната заповед, а видно и от събраните по делото доказателства, по устно разпореждане на Н. Н. – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч е бил съставян списък с регистрационни номера, извън тези, за които се дължи такса в размер 300,00 лева и 1 500,00 лева, като този списък е бил именуван „Налични автомобилни табели с регистрационни номера, представляващи интерес“. Тези номера не са се образували по начина, описан в Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч и за тях не се е събирала такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, както за номерата от другите два списъка. Регистрационен номер [рег. номер] е бил включен именно в този списък, поради което не е попадал в приложението на посочената заповед. При това положение, няма как оспорващият да е извършил дисциплинарното нарушение „неизпълнение на ... на заповедите и разпорежданията на ... преките ръководители“ (Заповед №295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч), както е посочено в оспорената заповед.

Не е налице и третият елемент от фактическия състав на нарушението, че запазването на регистрационния номер е извършено с цел извличане на облага за себе си или за другиго. Установи се, че към дата 02.02.2024 г. П. вече е имал даден регистрационен номер, което изключва тезата на ДНО, че регистрационен номер [рег. номер] е бил пазен за него. Ако това беше така, би следвало при регистрацията на лекия автомобил от И. П. на същия да е предоставен регистрационен номер [рег. номер], което не се е случило.

По отношение на второто визирано нарушение в процесната заповед, Н. е наказан за това, че на 30.05.2023 г. и 31.05.2023 г., в административната сграда на сектор ПП при ОДМВР Ловеч се е възползвал от служебното си положение на началник на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР Ловеч и в нарушение на т. III.2. от Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч е предоставил на П. П. (чрез лично положена от него резолюция върху заявленията) регистрационни табели за ремаркета с номера [рег. номер] и [рег. номер] (не е спазена последователността на реда, генериран от системата за планиране на ценни образци), като е използвал служебното си положение за лична облага или облага на трети лица.

От приложените по делото Заявление с рег. № УРИ 906000-8785/30.05.2023 г. и Заявление с рег. № УРИ 906000-8786/30.05.2023 г. (л. 191-192) се установява, че върху всяко от тях са положени две резолюции с дата 30.05.2023 г. - едната от тях със съдържание „Разрешавам“ е положена от комисар Г. И., което той потвърди и в съдебно заседание по време на разпита си, проведено на 09.06.2025 г., а другата е положена от Н., с която разпределя заявлението на Н. за изпълнение.

Видно от така представените доказателства, и двете резолюции и по двете заявления са поставени на 30.05.2023 г. Резолюция или друго действие по заявленията, извършено на 31.05.2023 г. не е констатирано. Резолюцията, с която всъщност се разрешава на П. П. да получи регистрационни табели за ремаркета с № [рег. номер] и [рег. номер] не е положена от Н., а от заместник-директора на ОДМВР Ловеч - Г. И., което той потвърждава и в дадените от него свидетелски показания. Н., изпълнявайки резолюцията на вишестоящ ръководител, със своя резолюция е разпределил двете заявления на свой подчинен служител - Н.. Това кореспондира и с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, съгласно която резолюцията е писмен израз на отдадено от ръководен служител разпореждане и е задължителна за изпълнение от нейните адресати (л. 538).

В този смисъл, твърдяното в процесната заповед, че Н. със своя резолюция, лично бил предоставил двете табели, не намира опора в доказателствата по делото. Напротив, писмените доказателства са категорични, че не той, а заместник-директорът е разрешил това предоставяне на табели, като мотивите за това бяха обяснени и в съдебно заседание, както от Г. И., така и от свидетеля С. В.. Техните свидетелски показания са логически обвързани, последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото. В този смисъл, не е налице неизпълнение на т. III.2 от Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч от страна на оспорващия.

По отношение на сочената лична облага - получаване на хладилник и/или безплатна услуга поради извършеното нарушение, съдът намира за недоказана по безспорен начин. От една страна, сведенията на Н., З. и Х., на които се позовава ДНО не почиват на обективни възприятия на тези лица относно предоставяне на хладилника от П. на Н. във връзка именно с регистрацията на горните ремаркета, а от друга – именно поради приятелските отношения между Н. и П., които не се и отричат от тях, е житейски логично, при наличие на здравословен проблем у Н., П. да му помогне за транспортирането на въпросния хладилник, като това не следва непременно да е свързано с получаването на гореописаните регистрационни номера. Още повече, че както вече се спомена, разрешението за тяхното получаване е било дадено не от Н., а от висшестоящ спрямо него служител – зам.-директорът И..

По изложените съображения съдът намира, че не са налице доказани по несъмнен и категоричен начин извършени от оспорващия дисциплинарни нарушения. Издадената заповед, с която е ангажирана дисциплинарната отговорност на Н., почива на предположения и е издадена при неизяснена в пълнота фактическа обстановка.

Настоящият съдебен състав счита, че при издаването на заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, наказващият орган не е спазил и правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което негово задължение е императивно и влече необоснованост, както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и за вида и размера на наложеното наказание. Видно от съдържанието на оспорената заповед, органът формално е приложил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на тази заповед. Съгласно цитираната разпоредба, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В процесната заповед не са обсъдени тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата, при които са извършени и формата на вината за всяко от двете вменени на Н. нарушения, съответно от м.02.2024 г. и от м. май 2023 г. Направено е общо описание (стр. 17 от обжалваната заповед, л. 16 от делото), от което не става ясно за кое от двете нарушения се отнася изложеното или и за двете.

Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, при извършване на две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, какъвто безспорно е настоящият случай, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, ДНО не е изпълнил посочената разпоредба и не е определил отделно наказание за всяко едно от двете едновременно установени нарушения, и едва тогава да приложи т. 1 или т. 2 от чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. В случая, с оспорената заповед е наложено едно наказание –„уволнение“. По този начин са нарушени правилата за индивидуализация на наказанията. В този смисъл е и Решение № 6034 от 07.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2023 г., II о.

В заповедта липса каквото и да е обсъждане на разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР по повод на вмененото на Н. нарушение, описано в т. 2 от процесната заповед, като изложеното от ДНО би могло да се отнесе по-скоро към нарушението по т. 1 (от м.02.2024 г.).

Този начин на индивидуализиране на наказанието представлява съществено нарушение на закона. При определяне на наказанието за всяко едно нарушение, дисциплинарно наказващият орган следва точно да го посочи като размер, в рамките визирани от закона, но и да го индивидуализира, като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарнонаказателната отговорност обстоятелства. В конкретната хипотеза липсва индивидуализиране на предвиденото от закона дисциплинарно наказание за всяко от конкретно посочените от ДНО дисциплинарни нарушения, а ДНО направо е наложил едно наказание за двете, посочени в заповедта нарушения. Няма пречка органът, ако прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения, да определи наказанието по реда на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание за всяко нарушение поотделно. Като не е изпълнил това изискване, ответникът при издаване на заповедта е допуснал нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт в неговата цялост.

Отделно от горното, липсата на конкретика и бланкетния анализ на горните обстоятелства се потвърждава и от факта, че при обсъждане на настъпилите от нарушението вредни последици (втори абзац от стр. 17 на процесната заповед, л. 16 от делото), ДНО е посочил, че „И. е дал лош пример на подчинените му служители в ОДМВР Ловеч…“. Доколкото субект на наложеното дисциплинарно наказание с процесната заповед е гл. инспектор Н. Н., а не И. (най-вероятно Г. И. – бившият зам.-директор на ОДМВР Ловеч), то изложеното е неотносимо при преценката на настъпилите вредни последици от поведението на Н..

В тази връзка съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

Оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона, който изисква дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя и при спазване на разписаните специални правила. Налагането на дисциплинарно наказание за недоказано извършено от конкретното лице дисциплинарно нарушение не може да постигне нито индивидуалната, нито генералната превенция на дисциплинарното наказание. Предвид това е налице и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваната заповед е валиден административен акт, но е издаден в нарушение на специалните изисквания за форма, административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което е незаконосъобразен и същият следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено направеното искане от страна на процесуалните представители на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, но не в пълния заявен размер съобразно представените от двамата адвокати списъци на л. 722 и л. 726 от делото. Видно от приложения платежен документ от 25.11.2024 г., от страна на оспорващия е внесена дължимата държавна такса от 10,00 лв., поради което същата следва да му бъде възстановена от ответника. По отношение на разноските за адвокатски възнаграждения, съдът съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която регламентира изрично заплащане на възнаграждение за един адвокат. Видно от наличните по делото договори за правна защита и съдействие, сключени с адв. И. от ЛАК и с адв. С. от АК Перник, жалбоподателят е заплатил съответно сумите от 1 500,00 лв. и от 1 100,00 лв., или общо 2 600,00 лв. И двата хонорара са заявени своевременно, съответно с молба с вх. № 2053/11.07.2025 г. в АдмС Ловеч от адв. С. и в о.с.з. от 14.07.2025 г. от адв. И.. Доколкото обаче според чл. 143, ал. 1 АПК, жалбоподателят има право на разноски само за един адвокат, то съдът намира, че в полза на Н. следва да бъде присъдена сумата от 1 300,00 лв., представляваща половината от общо заплатените два хонорара, в който смисъл е и съдебната практика.

Предвид изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Министерство на вътрешните работи в качеството на юридическо лице, в чиято структура е издателят на обжалвания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдено да заплати на оспорващия Н. сумата от 1 310,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. В. Н. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], бул. „България“ № 49, съдебен адрес за кореспонденция: [населено място], бул. „България“ № 1, ет. 2 - адвокат М. И. от ЛАК, Заповед № 8121К-13783/28.10.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1. т. 6, ал. 3, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, алт. последна, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в Министерство на вътрешните работи на главен инспектор Н. В. Н., началник на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, адрес: [населено място], [улица], да заплати на Н. В. Н. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], бул. „България“ № 49, сумата от 1 310,00 (хиляда триста и десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.