РЕШЕНИЕ
№ 19167
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110111156 по описа за 2025 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание по чл.
439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от П. И. К. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД три иска с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК за признаването за
установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите, както следва: 1/ по
изпълнителен лист, издаден на 16.02.2009 г. от СРС, 44 с- в по ч. гр. д. № 39984 от
2009 г., а именно: главница в размер на 3000 лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 28.11.2008 г. до изплащане на вземането, 608,07 лв. просрочена
лихва за периода от 31.01.2008 г. до 28.11.2008 г. и 222,16 лв. разноски по делото; 2/ по
изпълнителен лист, издаден на 10.02.2011г. от СРС, 39 с- в по ч. гр. д. № 43311 от
2011 г., а именно: главница в размер на 1466,87 лв. (левовата равностойност на 750
евро), ведно със законната лихва от 03.09.2010 г. до изплащане на вземането; 279,33 лв.
разноски по делото и 3/ по изпълнителен лист, издаден на 19.08.2015 г. от СРС, 66 с-
в по ч. гр. д. № 48426 от 2015 г., а именно: главница в размер на 18255,23 лв., ведно
със законна лихва от 13.05.2015 г. до изплащане на вземането; 825,25 лв. наказателна
лихва за периода от 25.11.2013 г. до 12.08.2015 г.; 44,19 лв. комисионна; 142,24 лв.
такса; 96,00 лв. разноски и 1110,53 лв. разноски по делото.
Твърди се в исковата молба, че в периода 2006-2008 г. П. И. К. заедно с бившия
си съпруг К - ипотекарен длъжник, са изтеглили няколко кредита за започването на
съвместен бизнес. От 2011 години ищцата живеела в Англия, като през миналата
година подала заявление до БНБ за кредитни задължения. Тя установила множество
натрупани задължения и едва тогава узнала за издадените изпълнителни листове, както
и че бившият й съпруг не е изплатил задълженията, които са се били уговорили той да
погаси. Установила, че за процесните задължения има образувани две изпълнителни
дела - изпълнително дело № и изпълнително дело № (присъединено към
1
изпълнително дело № по описа на ЧСИ СТвърди се, че в периода от 19.08.2015 г. до
19.08.2020 г. няма предприети никакви изпълнителни действия спрямо длъжника П. К.,
поради което и възможността на кредитора приндително да събира своите вземания се
е погасила по давност на 18.08.2020 г. съгласно чл. 110 от ЗЗД, което моли да бъде
установено от съда.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Сочи, че с договор за цесия от 11.12.2020 г. между „ЕОС Матрикс ЕООД“ и
„С.Г. Груп“ ЕАД (с правоприемник „Първа инвестиционна банка“ АД), „ЕОС
Матрикс“ ЕООД придобива вземанията по ИЛ по ЧГД 39984/2009 г. по описа на СРС,
44 състав и ИЛ по ЧГД 48426/2015 г. по описа на СРС, 66 състав. Излага, че
прехвърлянето на вземанията не се оспорвало от ищцата по делото, поради което
счита, че същата е надлежно уведомена. Твърди обаче, че процесното вземане по ИЛ
по ЧГД 43311/2011 г. по описа на СРС, 39 състав, не е придобито от „ЕОС Матрикс"
ЕООД и същият не е конституиран по делото като взискател по този изпълнителен
лист. В тази връзка, счита, че искът по отношение на посочения изпълнителен лист е
предявен срещу ненадлежна страна.
На следващо място излага, че в хода на образуваното изпълнително дело № на
ЧСИ С е събрана сума в общ размер на 12 762,48 лева към 2019 г. (преди извършената
цесия), като сумата от 11 512,03 лв. е използвана за погасяване на задълженията по ИЛ
по ЧГД 48426/2015 г„ като е редуцирана част от дълга по реда на чл. 76 от ЗЗД. Сочи,
че видно от Приложение № 1 към договора за цесия от 11.12.2020 г. на „ЕОС Матрикс“
ЕООД е прехвърлена по-малка главница от посочената в изпълнителния лист по ЧГД
48426/2015 г., а именно сумата от 11 988,83 лв. Такава сочи да е сумата на главницата
и съгласно уведомлението от ЧСИ, представено с исковата молба от ищеца.
На следващо място, намира, че задълженията, която са придобити от ответника и
не са погасени в хода на изпълнителното производство, не са погасени по давност.
Сочи, че поради неизпълнение на поетите задължения по договори за кредит са
инициирани заповедни производства и е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
39984/2009 г. по опис на СРС и изпълнителен лист по ЧГД № 48426/2015 г. по описа на
СРС, въз основа на които е образувано изпълнително производство под номер на дело
№ . по описа на ЧСИ С по което още с образуването и в хода на изпълнителното
производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.
Сочи, че с оглед Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно
дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК)
на Върховния касационен съд, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до
приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК,
ВКС. В този смисъл, намира, че изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ С е било
образувано към момента на действието на Постановление на Пленума на Върховния
съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., поради което давността е
започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., когато е намерило приложение
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Твърди се, че след 26.06.2015 г. са предприети множество действия, прекъсващи
давността за вземанията - както от предходния взискател по изпълнителното дело -
„Първа инвестиционна банка" АД /ПИБ/, така и от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както
следва:
Молба от 31.05.2016 г. - молба от ПИБ за публична продан на недвижим имот на
длъжницата;
На 31.03.2017 г. - наложен запор върху банкови сметки на длъжницата в
„Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД;
2
Молба от 06.03.2019 г. - молба от ПИБ за нова публична продан на недвижим
имот на длъжницата;
Молба от 29.05.2019 г. - молба от ПИБ за нова публична продан на недвижим
имот на длъжницата;
Молба от 26.07.2019 г. - молба от ПИБ за нова публична продан на недвижим
имот на длъжницата;
Постановление за възлгане на недвижим имот, влязло в сила на 15.11.2019 г.;
Постъпила сума в размер на 12 762,48 лв. на 17.12.2019 г. от извършената
публична продан;
Молба от 29.07.2019 г. - молба от ПИБ за опис на движими вещи;
Молба от 01.03.2022 г. за конституиране по делото от „ЕОС Матрикс" ЕООД с
искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжницата;
Молба от 22.03.2023 г. - молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжницата, като на 07.12.2023 г. е наложен запор в
ПИБ и ОББ;
Молба от 22.03.2024 г. - молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжницата;
Молба от 05.04.2024 г. - молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжницата.
Сочи, че с поискването и/или извършването на всяко от посочените изпълнителни
действия давността е била прекъсвана, като е започвал да тече нов срок на погасителна
давност. Отделно намира, че за правилно изчисляване на установения давностен срок
следва да се има предвид и Законът за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., според който
давностните срокове са спрени до 20 май 2020 г. (§ 13 от Преходни и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. в ДВ на
12 май 2020 г.). Поради тези и останалите изложени аргументи моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти
(с оглед на наведените в исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както
и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който
законът свързва погасяване на вземането по давност.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С приетия доклад по делото, обективиран в определение от 01.07.2025 г. и приет
за окончателен без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени
фактите, че: 1/ ответникът е кредитор по процесните вземания, за които са издадени
изпълнителни листи по ИЛ по ЧГД 39984/2009 г. по описа на СРС, 44 състав и ИЛ по
ЧГД 48426/2015 г. по описа на СРС, 66 състав; 2/ че ищецът е длъжник по образувано
3
изпълнително дело № по описа на ЧСИ С; 3/ че процесните вземания по
изпълнителни листи по ИЛ по ЧГД 39984/2009 г. по описа на СРС, 44 състав и ИЛ по
ЧГД 48426/2015 г. по описа на СРС, 66 състав са прехвърлени на ответника с договор
за цесия от 11.12.2020 г. между „ЕОС Матрикс ЕООД“ и „С.Г. Груп“ ЕАД (с
правоприемник „Първа инвестиционна банка“ АД).
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за
доказани.
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорни по
делото се явяват обстоятелствата дали вземанията са погасени по давност, както и
дали за вземанията по изпълнителен лист от 10.02.2011 г. по ЧГД № 43311/2011 г. по
описа на СРС, 39 състав са прехвърлени на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
съответно – дали ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря по иск за
посочените вземания.
По иска по чл. 439 ГПК относно изпълнителен лист, издаден на 10.02.2011г.
от СРС, 39 с- в по ч. гр. д. № 43311 от 2011 г.:
Видно от приложеното към настоящото дело изпълнителното дело няма
доказателства вземанията по изпълнителен лист от 10.02.2011 г. по ЧГД № 43311/2011
г. по описа на СРС, 39 състав да са прехвърлени на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
От справката, изготвена от съдебния изпълнител с вх. № 238789/08.07.2025 г. се
установява, че изп. дело № г. по описа на ЧСИ С е образувано по молба на „Първа
инвестиционна банка“ АД въз основа на Изпълнителен лист от 16.02.2009 г., издаден
от Софийски районен съд по гр.д. № 39984/2008 г., 44 с-в и Изпълнителен лист от
19.08.2015г., издаден от Софийски районен съд по гр.д. № 48426/2015г., 66 с-в, като
вземанията по посочените изпълнителни листи са цедирани на настоящия взискател по
делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 19.12.2019 г.
От друга страна, изпълнителен лист от 10.02.2011 г. по ЧГД № 43311/2011 г. по описа
на СРС, 39 състав е издаден в полза на „Дайнърс клуб България“ АД, като въз основа
на него е образувано изпълнително дело №, което е присъединено за събиране към
изп. дело № 518/2009 г. по описа на ЧСИ С, но вземанията по изпълнителния лист не
са прехвърляни. Когато длъжникът се позовава на давност, както е в настоящия
случай, предмет на предявения по реда на чл.439 ГПК иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото
на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на
давността /така напр. Решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. дело № 694/2019 г. по
описа на III г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Доколкото с исковете по
чл. 439 ГПК ищцата оспорва процесните вземания, което обосновава с твърденията за
изтекла погасителна давност за вземанията, т.е. претендира, че е погасено правото на
кредитора взискател да се удовлетвори от вземанията си чрез принудително
изпълнение върху имуществото на длъжника, следва, че предмет на делото не е
несъществуване на предявеното вземане. Същевременно, в случаите на материално
правоприемство поради прехвърлянето му чрез договор за цесия, при предявен иск по
чл. 439 ГПК, въпросът дали ответникът по иска е кредитор или не на длъжника, е
въпрос по същество на спора и следва задължително да се разгледа от съда (в този
смисъл вж. Определение 504/18.10.2016 г. по ч.т.д. 1819/2016 г., ВКС, 2 т.о.) Ако се
установи, че договорът за цесия не е произвел правно действие по отношение на
длъжника, това е достатъчно основание предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен поради липса на пасивна материална легитимация за ответника по иска
(ответникът не е кредитор на длъжника и поради тази причина не може да отговаря по
предявения иск). Ето защо, в частта, касаеща вземанията по изпълнителен лист от
10.02.2011 г. по ЧГД № 43311/2011 г. по описа на СРС, 39 състав, издаден в полза на
4
„Дайнърс клуб България“ АД, искът е неоснователен поради липса на пасивна
материална легитимация на ответника.
По исковете по чл. 439 ГПК относно вземанията по изпълнителен лист,
издаден на 16.02.2009 г. от СРС, 44 с- в по ч. гр. д. № 39984 от 2009 г. и по
изпълнителен лист, издаден на 19.08.2015 г. от СРС, 66 с-в по ч. гр. д. № 48426 от
2015 г.:
Видно от отразеното в процесните изпълнителни листи по ЧГД 39984/2009 г. по
описа на СРС, 44 състав и ИЛ по ЧГД 48426/2015 г. по описа на СРС, 66 състав,
същите са издадени въз основа на Заповед за изпълнение въз основа на документ по
реда на чл. 417 ГПК. Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск
има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е
предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността
не се счита прекъсната със заявлението - в този смисъл е приетото в т. 14 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В
случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е
предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се
налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била
прекъсната с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По делото не се доказва оспорените вземания по всеки от двата изпълнителни
листа да е установено със съдебно решение. В изпълнителния лист от 16.02.2009 г. и от
19.08.2015 г. е отразено, че е налице заповед за изпълнение, която подлежи на
изпълнение. Не се доказа в производството датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, въз основа на която са издадени двата изпълнителни листа, поради което
съдът приема, че същите са влезли в сила след изтичане на срока за възражение,
считано от връчването на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител.
Видно от представените по делото доказателства, поканата за доброволно изпълнение,
заедно с приложената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 39984/2008 г., СРС, са връчени
на длъжника на 30.09.2009 г. в кантората на ЧСИ, видно от приложен по делото
протокол, поради което се налага извод, че считано от 15.10.2009 г. заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 39984/2008 г., СРС е влязла в сила. Покана за доброволно
изпълнение по присъединеното изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист
от 19.08.2015 г., заедно със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 48426/2015 г.,
СРС, 66 с-в, са връчени по адрес на длъжника на 28.03.2016 г. (при удостоверен отказ
за получаване) и съответно заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 48426/2015 г.,
СРС, 66 с-в е влязла в сила, считано от 12.04.2016 г.
Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за
оспорените вземаня, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство
длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън
тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу
заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските,
жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК,
както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното
производство, уредено в глава XXXVII от ГПК. Касае се за специални процесуални
норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към
страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.
Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на
ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и
осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът
изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо
5
мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява
вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на
горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но
това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените
възможности за защита в заповедното производство.
В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд -
напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на III ГО,
ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на III ГО, ГК;
Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на II ТО, ТК и
Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.
Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната
редакция към момента на издаването на процесните заповеди за изпълнение/, който не
може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да
оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може
да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се
посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от
съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за
възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по
реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в случая на заповедното производство - факти, настъпили
след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. В
този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане на двуседмичния
срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на заповедното
производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание на предявен
впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията.
Следователно, за основателността на претенцията в настоящото производство следва
да се установи дали след влизане в сила на заповедите за изпълнение (с изтичане на
двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е изтекъл изискуемият
давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото
спиране или прекъсване.
Както се посочи по-горе, заповедта за изпълнение по ЧГД 39984/2008 г., СРС е
влязла в законна сила на 15.10.2009 г., а по ЧГД 48426/2015 г. - на 12.04.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с
влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в
сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага с
оглед променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради
факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в
сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение № 3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г.
на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Следва да се даде отговор на въпроса дали в случая е приложима кратката
тригодишна погасителна давност с оглед вида на вземането, или се прилага
петгодишната погасителна давност, независимо, че вземането е установено със
заповед за изпълнение, а не със съдебно решение. По така поставения въпрос съдът
намира следното:
6
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание
и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД се налага с оглед променената правна рамка след влизане в сила на
разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството,
по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение №
3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г. на IVг.о. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 и сл. ГПК.
В процесния случай вземанията по двата изпълнителни листа са установени с
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както
следва: изпълнителен лист от 16.02.2009 г. – въз основа на заповед за изпълнение от
16.02.2009 г., издадена по ч. гр. дело 39984/2008 г. по описа на СРС, а изпълнителен
лист от 19.08.2015 г. е издаден въз основа на заповед за изпълнение от 19.08.2015 г.,
издадена по ч. гр. дело № 48426/2015 г. по описа на СРС. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 от ГПК проверката дали вземането
съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 от ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 от ГПК преклузивен двуседмичен срок /приложим в процесния случай/,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл. 424 от ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства. В този смисъл са разясненията, дадени с определение № 480 от
19.07.2013 г. по ч. гр. дело № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., постановено по реда на
чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Извън иска по чл. 424 от ГПК длъжникът не може да се
ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Ето защо,
на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността за вземания, установени със заповед за
изпълнение, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е 5 години, тъй като заповедите за изпълнение, издадени
по реда на ГПК от 01.03.2008 г., се ползват със стабилитет и влизат в сила по арг. от
чл. 424 от ГПК, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК
/в този смисъл - определение № 315 от 15.05.2020 г. по т. дело № 2143/2019 г. на II т. о.
на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о./.
Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска
от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване на искове - чл. 252 от ГПК (отм.), чл. 254 от
ГПК (отм.), чл. 255 от ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение на парично задължение се получава крайният ефект именно
на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. В този
смисъл е константната практика на съдилищата - така напр. решение № 261588 от
10.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9988/2020 г.; решение № 261568 от 10.05.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 5505/2021 г.; решение № 261440 от 28.04.2022 г. на СГС по в. гр. д.
7
№ 9262/2020 г. и др.
С оглед приетото от съда по отношение на момента на влизане в сила на всяка от
заповедите за изпълнение, въз основа на които са издадени двата изпълнителни листа
– а именно, считано от 16.02.2009 г. за изпълнителния лист от посочената дата,
издаден по ч. гр. дело № 39984/2008 г., СРС и считано от 19.08.2015 г. за изпълнителен
лист от посочената дата, издаден по ч. гр. дело № 48426/2015 г., то изтеклият до
посочената дата давностен срок не може да бъде релевиран от ищеца като основание
за недължимост в настоящото производство, като следва да се извърши преценка дали
считано от 16.02.2009 г. и от 19.08.2015 г. са изминали пет години, без да са настъпили
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнително действие. В случая „Първа инвестиционна банка“ АД като кредитор по
изпълнителния лист от 16.02.2009 г., издаден по ч. гр. дело № 39984/2008 г., СРС, е
депозирал молба при ЧСИ на 15.04.2009 г. за образуване на изпълнително
производство, като е поискана изпълнителна мярка – запор на трудово възнаграждение
на длъжника, въз основа на което е образувано изпълнително дело №20098440400518
по описа на ЧСИ Стоян Якимов.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, като с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК се посочва кои изпълнителни действия прекъсват
теченето на давностния срок – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването
на публична продан и т. н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. С оглед
възприетото в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Следователно за периода от образуване на изпълнително дело № 518/2009 г. по описа
на ЧСИ Стоян Якимов на 15.04.2009 г. до 26.06.2015 г. давност за вземанията по
изпълнителен лист от 15.04.2009 г. не е текла.
Спорен между страните е въпросът дали поискването на изпълнително действие
от взискателя води до прекъсване на погасителната давност, или до това може да
доведе единствено успешното му извършване. Според задължителното тълкуване,
дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС,
искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва
давността, доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от
бездействие на кредитора. Според приетото от ОСГТК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Посоченото тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД е допълнено и изяснено с т. 3 от Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024 г.
по тълк. дело № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че за прекъсване на давността
водещо значение има искането на кредитора-взискател, като дори когато исканото
изпълнителното действие не е проведено, давността се прекъсва, ако
8
непредприемането на действието се отдава на причини, независещи от кредитора и се
поддържа, че активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може сам да извърши исканото изпълнително действие, а съдебният
изпълнител е задължен да действа, поради което образуването на изпълнително дело е
правно-административен почин на съдебния изпълнител и негово задължение, чието
изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от
действията на кредитора. В мотивите на тълкувателното решение е изяснено, че води
до прекъсване на давността само молба, в която е посочен начинът на изпълнение,
включително и когато първоначалната й нередовност е поправена, поради което
върнатата поради неотстраняване на нередовностите молба на взискателя не прекъсва
давността. Посочено е също, че молбата за проучване на имуществото на длъжника не
прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на
запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и
ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
Към момента на образуване на първото изпълнително дело не е било изрично
отменено тълкуванието на закона, дадено в Постановление на Пленума на Върховния
съд № 3/1980 г., според което давност не тече в хода на започнало изпълнително
производство. Макар и това тълкувание да е преодоляно с приетото в т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС) за
изпълнителното производство, постановено на 26.06.2015 г., в случая тълкуванието на
ВКС не може да има обратно действие. Това е така, доколкото съгласно чл. 5, ал. 3 от
Конституцията Република България е правова държава, а един от основните принципи
на правовата държава е защита на легитимните правни очаквания на гражданите.
Доколкото през 1980 г. е било възприето задължително за съдилищата тълкуване на
закона, че давност не тече, докато трае изпълнителния процес за вземането, то
гражданите са имали очакване това да е така и са съобразявали поведението си с
изразеното от Върховния съд. Поради това и следва да се приеме, че за периода от
образуване на изпълнителното дело и през цялото време на неговата висящност
до 26.06.2015 г. /датата на постановяване на ТР/ давност не е текла по време на
изпълнителния процес. В този смисъл е и приетото разрешение с Тълкувателно
решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС.
Видно от данните по делото, след 26.06.2015 г. по образуваното изпълнително
дело № 518/2009 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с район на действие СГС, са
предприети и поискани различни изпълнителни действия. На 21.02.2016 г. с молба за
присъединяване на изпълнително дело (л. 145, том първи по изп. дело г. по описа на
ЧСИ С е поискано присъединяване на изпълнителен лист от 19.08.2015 г. по ч.гр.д.
48426/2015 г., СРС и събиране на вземанията по посочения изпълнителен лист в
посоченото изпълнително дело, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на
съдебния изпълнител да определя начина на изпълнение, а също така са поискани
следните изпълнителни действия: налагане на възбрана, а след това опис и оценка на
недвижим имот – търговски обект – магазин за промишлени стоки със застроена площ
35 кв.м., находящ се в гр. София, район Надежда, зад „Авгара-Връбница“, в
изпълнение на което на 09.03.2016 г. съдебният изпълнител издава съобщение за
насрочен опис и оценка на недвижим имот; на 06.04.2016 г. е извършен опис и оценка
на посочения недвижим имот, обективиран в Протокол за опис и оценка на недвижим
имот от 06.04.2016 г. (л. 208-211, том първи по изп. дело . по описа на ЧСИ ).
Следващите предприети изпълнителни действия са искане от 21.03.2016 г. за вписване
на възбрана върху собствения на ЕТ „Библиос – Таня Дилова“ дял от недвижим имот
9
магазин за промишлени стоки с площ 35 кв.м. (л.200, том първи по изп. дело г. по
описа на ЧСИ Св), в изпълнение на което на 02.03.2016 г. съдебният изпълнител е
изпратил искане за вписване на възбрана до Агенция по вписванията – Служба по
вписванията – гр. София. На 19.05.2016 г. е извършена първа публична продан на
имота, която е обявена за нестанала, на 31.05.2016 г. е поискана нова публична продан
от взискателя, като на 21.07.2016 г. е извършена втора публична продан, която е
обявена за нестанала, на 21.11.2017 г. е поискано извършване на нова публична
продан, която е проведена на 26.02.2019 г. и отново е обявена за нестанала, при което
на 06.03.2019 г. взискателя иска извършване на нова публична продан, която е
извършена на 16.05.2019 г. и отново е обявена за нестанала, съответно на 29.05.2019 г.
е поискано извършване на нова публична продан, която е проведена на 18.07.2019 г. и
отново е обявена за нестанала; на 26.07.2019 г. взискателят е поискал извършване на
нова продан на недвижимия имот, осъществена на 20.09.2019 г., при която имотът е
продаден, въз основа на което на 25.09.2019 г. съдебният изпълнител е издал
Постановление за възлагане на недвижимия имот, обект на продажбата.
На 18.11.2016 г. с молба вх. № 055852/18.11.2016 г. взискателят е поискал
налагане на възбрана върху 8 бр. недвижими поземлени имоти. Съдебният изпълнител
е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“
АД със запорно съобщение изх. №017632/27.03.2017 г., получено на 03.04.2017 г. и до
„Юробанк България“ АД – със запорно съобщение изх. № 017625/27.03.2017 г.,
получено на 31.03.2017 г., до „Сибанк“ ЕАД със запорно съобщение с изх. №
017622/27.03.2017 г., получено на 31.03.2017 г. и до „Уникредит Булбанк“ АД – със
запорно съобщение, получено на 31.03.2017 г. На 29.07.2019 г. е поискано от
взискателя извършване на опис, оценка и изнасяне на публична продан на движимите
вещи, собственост на длъжника. С молба от 07.08.2020 г., подадена от „С.Г. Груп“ ЕАД
е поискано конституиране на посоченото лице като взискател по делото на мястото на
„Първа инвестиционна банка“ АД, поискано е извършване на справка за банков
сметки и трудови договори, както и за движими и недвижими имоти и е поискано при
откриване на такива да бъде наложен запор. На 01.03.2022 г. е подадена нова молба от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане за конституиране като нов взискател по делото на
мястото на „С.Г. Груп“ ЕАД поради извършена цесия и със същата молба е поискано
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк“ АД, въз основа
на което искане с Разпореждане от 25.03.2022 г. съдебният изпълнител е конституирал
ЕОС Матрикс“ ЕООД като нов взискател по делото и е постановил налагане на запор
по банкови сметки в „Юробанк“ АД на длъжника (няма данни за изпратено запорно
съобщение по делото), но на 15.03.2023 г. новия взискател „ЕОС Матрикс: ЕООД е
подал ново искане за налагане на запор върху банковите сметки, въз основа на което
съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Първа инвестиционна
банка“ АД – с изх.№ 56618/07.12.2023 г. и до „Обединена българска банка“ АД – с изх.
№ 56619/07.12.2023 г., получени на 08.12.2023 г. от третите задължени лица по запора.
С молби от взискателя от 21.03.2024 г. и от 03.04.2024 г. е поискано налагане на запор
по банкови сметки на длъжника.
От всяка от горепосочените дати, на които са поискани или предприети
изпълнителни действия срещу длъжника, давността следва да се счита за прекъсната,
като е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок.
В периода от всяко от поисканите или извършените изпълнителни действия, така
също и от последното извършено изпълнително действие на 03.04.2024 г. до
образуване на настоящото дело на 31.10.2024 г. е изтекъл период, по-кратък от 5
години, поради което оспорените вземания не са погасени поради изтекла погасителна
давност. Следва да се отбележи, че независимо, че е предявен отрицателен
10
установителен иск за недължимост на сумата, то по време на висящността на исковото
производство давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/. Длъжникът може да се позове на
давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен.
Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната
давност, ако искът бъде отхвърлен - в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. дело № 720/2022 г. на IVг.о. на ВКС. Ето
защо съдът съобразява налице ли е изтекъл срок на погасителна давност до образуване
на настоящото исково дело, като стигна до извод, че в случая вземането не е погасено
поради изтекъл давностен срок.
Предявените отрицателни установителни искове за сумите по изпълнителен лист
от 16.02.2009 г. по ч. гр. дело № 39984/2009 г., СРС, 44 с-в и по изпълнителен лист от
19.08.2015 г. по ч. гр. дело 48426/2015 г, СРС, 66 с-в, са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква единствено
за ответника, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на последния следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер от 200 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. К., ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* искове по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми поради
погасяването им по давност, а именно: по изпълнителен лист, издаден на 16.02.2009 г.
от СРС, 44 с-в по ч. гр. д. № 39984 от 2009 г., а именно: главница в размер на 3000 лв.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.11.2008 г. до изплащане на
вземането, 608,07 лв. просрочена лихва за периода от 31.01.2008 г. до 28.11.2008 г. и
222,16 лв. разноски по делото и по изпълнителен лист, издаден на 19.08.2015 г. от СРС,
66 с-в по ч. гр. д. № 48426 от 2015 г., а именно: главница в размер на 18255,23 лв.,
ведно със законна лихва от 13.05.2015 г. до изплащане на вземането; 825,25 лв.
наказателна лихва за периода от 25.11.2013 г. до 12.08.2015 г.; 44,19 лв. комисионна;
142,24 лв. такса; 96,00 лв. разноски и 1110,53 лв. разноски по делото, като
неоснователни и недоказани, както и по изпълнителен лист, издаден на 10.02.2011г. от
СРС, 39 с- в по ч. гр. д. № 43311 от 2011 г., а именно: главница в размер на 1466,87 лв.
(левовата равностойност на 750 евро), ведно със законната лихва от 03.09.2010 г. до
изплащане на вземането; 279,33 лв. разноски по делото, като предявен срещу ответник,
който не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П. И. К., ЕГН ********** да заплати на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 200,00 лева разноски по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11