№ 83 / 10.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.Монтана, 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–.гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и. двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и. с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1711 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и. сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от П.Л.П. xxx,,Х. Т.” № xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 08 издадено на 30.09.2019г. от Началник отдел ,. и. к. –. З. Б.” –. гр.София, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 17 ал.1 т.1 от ЗРА. Като административна мярка със същото наказателно постановление били отнети в полза на държавата хрилни мрежи –. 4 броя, гумена лодка –. 1 брой, пейка за гумена лодка –. 2 броя и. гребла за гумена лодка –. 2 броя.
В жалбата си наказаното лице, оспорва законосъобразността на наказателното постановление като счита, че изложените в него фактически твърдения, свързани със съпричастността му към извършеното административно нарушение, са необосновани и. не отговарят на обективната действителност. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят П.П., редовно призован, се явява лично и. чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и. се моли същата да бъде уважена, релевирайки оплаквания за недоказаността на вмененото нарушение.
Административно –. наказващият орган отдел ,. и. к. –. З. Б.” –. гр.София, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и. моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира и. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и. писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и. от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и. следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна настоящата съдебна инстанция приема за безспорно установено следното:
На 11.04.2019г. в 21:30 при рутинна проверка от служители ИАРА В.С. и. А.Г., в района на с.Горно Церовене, Област Монтана при баластриевата дига, жалбоподателят П.П. бил наблюдаван да извършва стопански риболов, като с друго, неустановено по делото лице, навлязъл във водите на язовира с гумена лодка и. разположил два броя хрилни мрежи (залагайки ги във водите на язовира и. вадейки ги) в обект, различен от Черно море и. река Дунав. Тъй като по време на извършваното наблюдение от страна на С. и. Г. се появила друго МПС, жалбоподателят, под страх да не бъде разкрит и. заловен, се върнал с лодката си до брега. Междувременно двамата свидетели предприели обход с автомобила си и. пристигнали на мястото където последно забелязали, че акостира жалбоподателя и. придружаващото го неустановено лице. Там намерили умело замаскирали зелена гумена лодка, два боря хрилни мрежи, 2 броя пейки и. гребла за лодката, които впоследствие били иззети. В този момент се появил жалбоподателя, който управлявал лек автомобил Ситроен черен на цвят. До него се намирал свидетеля П. Т.. При вида на двамата служители на ИАРА, жалбоподателят предприел маневра на заден ход, поправил си път през гората, заобиколил свидетелите С. и. Г. и. се опитал да осуети извършената от тях проверка. Последните последвали П.П. и. започнали да го преследват. След като бил изключил светлините на управлявания от него автомобил, жалбоподателят се блъснал в едно дърво, излязъл от автомобила и. избягал. На другия ден се явил в полицейския участък в с. Георги Дамяново, Област Монтана, където му бил съставен АУАН, с който били иззети и. хрилни мрежи –. 4 броя –. 2 броя по 100м./2.00/50мм, 1 брой по 50м/2.00/45мм и. 1 брой 50м/2.00/90мм, гумена лодка –. 1 брой, пейка за гумена лодка –. 2 броя и. гребла за гумена лодка –. 2 броя. Въз основа на съставения акт било издадено и. обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и. подкрепяща се от показанията на разпитаните свидетели и. приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Както АУАН, така и. обжалваното НП са издадени от компетентните органи и. в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и. ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и. дадената правна квалификация в акта и. наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и. чл.57, ал.1 т.5 и. т.6 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и. събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение, жалбоподателят безспорно е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 17, ал.1 т.1 от ЗРА.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели В.С. и. А.Г. е, че и. двамата са били непосредствени очевидци при извършване на противоправното деяние и. участници в последващите действия по залавянето на неговите извършители. В своите показания в съдебно заседание от 16.01.2020г. свидетелят В.С. детайлно описва цялостното поведение на двамата нарушители, единият от които разпознат като жалбоподателя, а другия като свидетеля П. Т.. Именно тези две лица са били и. онези, които след като свидетелите С. и. Г. са отишли на мястото, където впоследствие са се върнали с лодката, са се опитали и. да избегнат извършване на проверката. Свидетелят С. е категоричен, че е разпознал двете лица още когато са били в лодката. Показанията му се потвърждават частично и. от тези на свидетеля А.Г., независимо че последният не е могъл да ги различи когато са били в лодката. Това обстоятелство обаче не поставя под съмнение твърденията на свидетеля С., че е установил самоличността на двете лица още в лодката. Същият признава, че ги познава и. отпреди и. имал срещи по служба с тях. Показанията на свидетеля А.Г., дадени непосредствено в съдебно заседание на 05.03.2020г. не оборват тези на свидетеля С.. Самият свидетел признава, че е било тъмната част на денонощието и. трудно е могъл да забележи по –. добре двете лица в лодката. Същият обаче е категоричен, с което потвърждава и. показанията на свидетеля С., че впоследствие е възприел жалбоподателя П.П. и. возещия се до него свидетел П. Т., когато са се опитали да избегнат извършената проверка. Свидетелят Г., също като свидетеля С. признава, че познава и. двете лица и. не може да отговори защо същите, след като очевидно също са ги забелязали, са се опитали да избягат. От своя страна в съдебно заседание бяха депозирани показания на свидетелите Х.П. и. П. Т..
Първият свидетел не е бил очевидец на случилото се, а единствено такъв по съставянето на акта. Същият възпроизвежда преразказаното му от жалбоподателя във връзка с възникналия инцидент. По отношение на показанията на свидетеля П. Т. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани доколкото потвърждават останалите гласни доказателствени средства, свързани с присъствието на П.П. на мястото, където е бил преследван от свидетелите С. и. Г.. В останалата им част, относно липсата на съпричастност към извършеното нарушение, същите остават изцяло изолирани и. неподкрепени от останалия доказателствен материал по делото. Съдът кредитира показанията на всички свидетели и. частично тези на свидетеля Т. като еднопосочни, логични и. непротиворечиви. Същите се подкрепят и. от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът не споделя възражението на защитата, че показанията на свидетеля А.Г. не следва да бъдат кредитирани за сметка на тези, дадени от П. Т.. Напълно нелогично и. житейски неприемливо е твърдението, че жалбоподателят, заедно с доведения от него свидетел, са се намирали на местопроизшествието с цел да обходят собствените си имоти и. да ги пазят от евентуални посегателства. С категоричност изложената пред съда версия на защитата има единствено и. само защитен характер и. не намира опора в останалия доказателствен материал по делото.
Не се споделя и. оплакването, че действията на жалбоподателя са били продиктувани от неправомерно поведение на свидетелите С. и. Г.. Кредитираните им от съда показания навеждат на противоположния извод, че деецът се е опитал да осуети залавянето му на местопроизшествието и. опитвайки се да злоупотреби с правата си е сигнализирал правоохранителните органи срещу действията на двамата служители.
При така възприетата фактическа обстановка и. съвкупен анализ на доказателствения материал съдът намира, че по делото са налице достатъчно на брой преки и. косвени доказателства, уличаващи П.Л.П. в извършване на административно нарушение по чл. 17, ал.1 т.1 от ЗРА.
От обективна страна изпълнителното деяние на жалбоподателя е било извършено чрез действие, безспорно възприето от свидетели –. очевидци. Същото има формален характер и. за неговото настъпване не се изисква конкретен съставомерен резултат.
В случая действително административно наказаното лице и. извършвало ,,стопански риболов” по смисъла на & 1 т.28 от Допълнителните разпоредби на ЗРА. Същият е бил реализиран извън посочените за това места и. със съоръжения и. по размер, намиращи съответните ограничения в закона (в този смисъл са и. Решение № 482/ 25.09.2018г. по КАНД № 403/2018г., Решение № 444/17.09.2018г. по КАНД № 362/2018г. и. Решение № 157/12.03.2018г. по КАНД № 133/2018г. всички по описа на Административен съд –. гр.Монтана).
От субективна страна нарушението е било извършено от жалбоподателя виновно, тъй като същият е бил запознат, че през времето на извършването му, не е имал право да залага и. вади във водата на язовира хрилни мрежи.
Освен това лицето е санкционирано и. за предходни нарушения по ЗРА, което обуславя и. неговото съзнаване за нормативната уредба, регламентираща улова на риба.
По отношение на вида и. размера на наказанието съдът намира, че административно наказващият орган правилно е наложил наказание по чл. 56, ал.1 от ЗРА към предвидения в закона минимум от 2 000 лева и. е отнел в полза на държавата, вещите, послужили за извършването на административното нарушение. В конкретния случай е била съобразена високата обществена опасност както на деянието, така и. на дееца предвид предходните му санкционирания по ЗРА.
Също така като последица от правилното санкциониране на жалбоподателя правилно са били отнети и. вещите, послужили за извършването на административното нарушение.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
Поради изложените съображения санкциониращият административен акт е законосъобразен и. следва да бъде потвърден.
При този изход на делото и. на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на административна наказващия орган направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 100.00 лева за упълномощен юрисконсулт.
Воден от горното и. на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И.:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 08 издадено на 30. 09.2019г. от Началник отдел ,. и. к. –. З. Б.” –. гр. София, с което на П.Л.П. xxx,,Х. Т.” № xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл.17 ал.1 т.1 от ЗРА и. отнетите в полза на държавата, на основание чл.90, ал.1 от ЗРА, хрилни мрежи - 4 броя - 2 броя по 100м./2.00/50мм, 1 брой по 50м/2.00/45мм и. 1 брой 50м/2.00/90мм, гумена лодка –. 1 брой, пейка за гумена лодка –. 2 броя и. гребла за гумена лодка –. 2 броя.
ОСЪЖДА П.Л.П. xxx,,Х. Т.” № xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Главна дирекция ,. и. к.” при Изпълнителна Агенция по рибарство и. аквакултури (ИАРА) със седалище –. гр.Бургас сумата в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –. гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: