№ 2573
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100111844 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. П. И., с която се иска
осъждането на Агенция за публичните предприятия и контрол да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени имуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на
правото на ЕС.
Ищецът твърди, че притежавал 2 808 акции в дружеството „Българска роза –
Пловдив” АД – в ликвидация, представляващи 1.33 % от капитала му. Сочи, че Агенция за
публичните предприятия и контрол /АППК/ – универсален правоприемник на Агенция за
следприватизационен контрол и Агенция за приватизация, насочила принудително
изпълнение към дружеството във връзка с вземания на ответника към „Българска роза 21”
АД за неизпълнение на сключен на 30.06.1998 г. договор за приватизационна продажба на 58
271 поименни безналични акции, съставляващи 55 % от регистрирания към датата на
подписване на договора капитал на дружеството „Българска роза Пловдив” АД. На
08.01.2007 г. АППК вписала законна ипотека върху собствени на „Българска роза Пловдив”
АД имоти в гр. Китен, а на 15.01.2007 г. – върху такива, находящи се в гр. Пловдив и в с.
Зелениково, за обезпечение на дълга на „Българска роза 21” АД. Излага се, че в хода на
принудителното изпълнение ответникът събрал от „Българска роза Пловдив” АД въз основа
на издадени изпълнителни листове срещу „Българска роза 21” АД сума в размер на над 403
000 лв.
Ищецът поддържа, че в резултат на тези действия на ответника дружеството, чийто
акционер е ищецът, останало без активи, престанало да носи печалба на акционерите и по
отношение на него било открито производство по ликвидация. На 10.10.2023 г. А. И. продал
притежаваните от него акции в „Българска роза – Пловдив” АД на цена 0.021367 лв. за
акция. Твърди се, че ищецът претърпял имуществени вреди /намаляване на имуществото му
с оглед продажбата на акциите си в дружеството на цена близка до нулевата и при намалена
инвестиционна стойност/ в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответника. В
исковата молба се поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране на
извъндоговорната отговорност на държавата в лицето на ответника за нарушаване на норми
1
на правото на ЕС, предоставящи права на частноправни субекти. Излагат се съображения, че
съществувалата в националното право /§ 8 от ПР към ЗИДЗПСК/ възможност да бъде
вписана от държавата законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за
дълг на негов акционер /купувач по приватизационен договор/ съставлява ограничение на
свободното движение на капитали – чл. 63 ДФЕС, и на свободното право на установяване –
чл. 49 ДФЕС. В тази връзка била открита наказателна процедура на ЕК под № 2012/4002 за
нарушаване на първичното право на ЕС. Излага се, че с посочената уредба дружеството
било възпрепятствано да осъществява дейността си, били нарушени правата на акционерите,
сред които бил ищецът, да управляват и да се разпореждат с имуществото на дружеството и
били накърнени икономическите им интереси да реализират печалба. Ищецът се позовава и
на нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ и чл. 17, § 1 ХОПЕС. Ищецът твърди, че с
оглед нарушението на правото на ЕС от ответника е търпял имуществени вреди –
пропуснати ползи. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 84
479.50 щатски долара или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
подаване на исковата молба /156 434.89 лв./, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от продажбата на притежаваните от ищеца акции в „Българска роза
Пловдив“ АД на по-ниска цена вследствие противоправните действия на ответника,
евентуално искът да бъде уважен до размер на 14 202.07 лв., представляваща пропуснати от
ищеца ползи /от печалби и плодове/ вследствие невъзможността да се ползва съобразно броя
на притежаваните от него акции от изнесеното на публична продан от ответника имущество
на дружеството, в което е бил акционер, и да реализира капиталова печалба. Претендира
законна лихва от дата на подаване на исковата молба /20.10.2023 г./ до окончателното
плащане. Претендира разноски. Сочи банкова сметка BG*********
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът АППК подава писмен отговор,
в който излага становище за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените
искове поради липса на правен интерес и наличие на влязло в сила решение по предходно
производство между същите страни и със същия предмет, а по същество оспорва исковете по
основание и размер. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства, че в резултат от
действията на ответника е бил поставен в невъзможност да упражнява правата си в
качеството си на акционер в „Българска роза Пловдив“ АД. Към момента на разпореждане
на ищеца с притежаваните от него акции производството по ликвидация не било
приключило, поради което не били налице данни за лишаване на ищеца от правото му на
ликвидационен дял. Сочи, че не била извършвана публична продан на имотите, върху които
на 08.01.2007 г. била вписана в Служба по вписванията – гр. Царево законна ипотека, като
последната не била и подновена. Оспорва се твърдението действията на ответника да са
довели до откриване на производство по ликвидация на дружеството и до обезценяване на
притежаваните от ищеца акции. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на държавата за вреди от нарушаването на правото на ЕС по чл. 2в, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ. Разпоредбата на § 8 от ПР към ЗИДЗПСК била действащо право към момента на
вписването на процесните ипотеки, а последното било извършено при наличието на
съответните законови предпоставки. Оспорват се изчисленията на ищеца, на базата на които
формира претенциите си. Прави се възражение за съпричиняване по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Навеждат се твърдения, че ищецът се е разпоредил с акциите си с намерението по-късно да
предяви настоящата искова молба. Прави се възражение за погасяване по давност на правото
на иск. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски..
Прокуратурата на Република България в открито съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на исковете:
2
С определение № 45 от 09.08.2021 г. по а. д. № 6/2021 г. на петчленен състав на ВКС
и ВАС е прието, че когато претенцията се основава на извършените от Агенцията действия
по вписване на законна ипотека в нейна полза, във връзка с вземания, произтичащи от
неизпълнение на договорни задължения поети от приватизиращото дружество. Независимо,
че Агенцията за публичните предприятия и контрол е администрация към Министерския
съвет, действията й по приватизационния договор, изразяващи се в подаване на молби до
Служба по вписванията-гр. Царево за вписване на законна ипотека върху недвижимото
имущество на „Българска роза-Пловдив“, не могат да бъдат характеризирани като
административна дейност. Налице са граждански отношения между равнопоставени правни
субекти. Посочените разрешения касаят предходен спор между същите страни, поради което
са приложими в настоящия случай, респ. производството е подсъдно на СГС.
Съобразно твърденията в исковата молба липсва идентитет между настоящото и
предходното съдебно производство по гр. д. № 10103/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-17
състав, а и предходното производство е прекратено с влязло в сила определение от
28.10.2022 г. и по същото не е формирана сила на пресъдено нещо. Производството по гр. д.
№ 10103/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав е прекратено с доводи, че след като
акционерното дружество продължава да съществува, правото на обезщетение за нанесени на
неговото имущество вреди принадлежи на това дружество, а не на отделния акционер. В
определение № 929 от 02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1628/2023 г. на III г. о. на ВКС, с което не е
допуснато до касационно обжалване определението на САС, с което се потвърждава
прекратителното определение е посочено, че: „Различна би била хипотезата, ако ищецът
беше продал акциите си на по-ниска цена в резултат от незаконосъобразните действия на
агенцията. Тогава имуществената вреда би била пряко нанесена на неговото имущество и
той щеше да е надлежна страна в процеса“. С оглед тези мотиви ищецът в настоящото
производството е мотивирал наличието на правен интерес от предявяването на претенцията
във връзка с претърпени в лично качество имуществени вреди от дейност на ответника в
нарушение на правото на ЕС, изразяваща се в удовлетворяване чрез принудително
изпълнение от имуществото на дружество, в което А. И. е акционер. Доколкото ищецът
твърди претърпени в лично качество имуществени вреди – продажбата на притежаваните от
ищеца акции в „Българска роза Пловдив“ АД на по-ниска цена, евентуално вреди от
невъзможността да се ползва имущество на дружеството, в което е бил акционер, то същият
е легитимиран да предяви настоящия иск.
Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за
вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Предвид обстоятелството, че с исковете се
претендира обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС при вписана законна
ипотека върху имущество на приватизирано дружество, то Агенция за публичните
предприятия и контрол /АППК/ – универсален правоприемник на Агенция за
следприватизационен контрол и Агенция за приватизация е процесуално легитимирано да
участва в производството в качеството на процесуален субституент на Държавата.
Спазена е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ и производството се е разгледало с
участието на прокурор.
Относно правната квалификация:
За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът
следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Ищецът е
длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства, а в
3
петитума - да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание.
Правна квалификация на предмета на делото ищецът не е длъжен да сочи и дори да го е
направил, това не обвързва съда, който е длъжен сам да определи вярната правна
квалификация.
Относно евентуалния иск твърденията на ищеца в исковата молба са, че вредата,
произтича от липсващия му доход от акциите за времето, през което е отчуждено/липсващо
имущество на дружеството – л. 27. С оглед проекто-доклада по делото и дадената
квалификация, спрямо която не са постъпили възражения, ищецът с молба с вх. № от
10.10.2024 г. е посочил, че сумата 14 202.07 лв. се претендира като
„загубената/пропуснатата от ищеца инвестиционна стойност /от липсата на печалби и
плодове/ вследствие на невъзможността да се ползва съобразно броят на притежаваните
от него акции, изнесеното на публична продан от ответника имущество на дружеството,
в което е бил акционер, и да реализира печалби и плодове само за него“.
От твърденията в исковата молба, уточнителните молби на ищеца, становището по
проекто-доклада е видно, че евентуалният иск е предявен във връзка с твърдения за вреди
поради нарушения на правото на ЕС, довели до изнасяне на публична продан на имущество
на дружеството, чийто акционер е ищецът, поради което правната квалификация и по двата
иска е чл. 2в ЗОДОВ вр. с чл. 4, § 3 ДЕС.
По същество:
Oсновните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от
нарушение на правото на Европейския съюз са: нарушената правна норма на общностното
право да предоставя права на увредените частноправни субекти, нарушението да е
достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между това
нарушение и претърпяната вреда.
С определението от 23.08.2024 г. и протоколно определение от 19.12.2024 г. са
отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК:
- че на 30.06.1998 г. между ответника и „Българска роза 21” АД е сключен договор за
приватизационна продажба на 58 271 поименни безналични акции, съставляващи 55 % от
регистрирания към датата на подписване на договора капитал на дружеството, като цената
на една акция е в размер на левовата равностойност на 60,064 щ. долара;
- че ищецът е притежавал 2 808 акции в „Българска роза Пловдив” АД,
представляващи 1.33 % от капитала му;
- че „Българска роза Пловдив” АД е било собственик на имоти, находящи се в гр.
Пловдив, в с. Зелениково, общ. Брезово, обл. Пловдив и в гр. Китен, общ. Царево, обл.
Бургас, описани в приложения № 7 и № 8 към исковата молба л. 44 – л. 46/;
- че върху горепосочените имоти на 08.01.2007 г. и на 15.01.2007 г. са вписани
законни ипотеки по искане на ответника за вземане срещу „Българска роза 21“ АД, като
сумите по тези ипотеки са в размер на 4 479 439 щатски долара, ведно със законната лихва;
- че за удовлетворяването на вземането на АППК срещу „Българска роза 21“ АД са
образувани посочените в приложение № 16 към исковата молба /л. 79/ изпълнителни
производства, като са изнесени и продадени на публична продан индивидуализираните в
приложението имоти на стойност 403 916.67 лв. с ДДС;
- че А. И. е продал на 10.10.2023 г. притежаваните от него 2808 акции от капитала на
„Българска роза Пловдив” АД на единична цена от 0.021367 лв. за акция;
- че производството по гр. д. № 10103/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав е
прекратено с влязло сила определение, както и, че с решение № 97/14.02.2012 г. по т.д. №
770/2011 г. на ОС-Пловдив, е постановено прекратяването на „Българска роза Пловдив” АД
4
на основание чл. 252, ал. 1, т. 6 във вр. с т. 4 ТЗ, като понастоящем дружеството е в
ликвидация.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 155, предл. 1 ГПК обстоятелството за
водената от ЕК срещу Република България наказателна процедура под № 2012/4002 за
нарушаване на първичното право на ЕС, в хода на която е установено, че с приемането и
прилагането на § 8 от ПР към ЗИДЗПСК Република България не спазва правилата, дадени на
инвеститорите от ЕС по силата на чл. 49 и чл. 63 ДФЕС.
Съдът намира, че ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказване
фактическия състав на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ.
На първо място, по делото се установява от удостоверение от ИП КАРОЛ АД на л. 53,
че ищецът е продал на 10.10.2023 г. 2808 бр. поименни безналични акции от капитала на
Българска роза Пловдив АД на единична цена от 0.021367 лв. на акция. Въпреки указаната
доказателствена тежест ищецът не е представил доказателства за датата и цената, на която е
придобил акциите от капитала на Българска роза Пловдив АД, вкл. не е дал съгласие за
разкриване на тази информация от инвестиционния посредник. Действително с уточнителна
молба с вх. № от 30.11.2023 г. ищецът е посочил на кои дати е осъществявал сделки с акции
на дружеството – на 05.10.2009 г. сделка купува; на 02.12.2009 г. сделка продава; на
14.12.2009 г. сделка продава; на 11.05.2010 г. сделка продава; на 18.05.2010 г. сделка продава;
на 07.06.2010 г. сделка продава; на 22.07.2010 сделка продава; на 03.12.2010 г. сделка
продава; на 21.12.2010 г. сделка продава;на 21.12.2019 г. сделка купува. Липсват обаче
доказателства за това, като не се установява стойност и брой на купуваните и продавани
акции. Ответникът твърди /а ищецът не оспорва/, че 2134 бр. акции са закупени на
12.03.2019 г. около 76 % от акциите на ищеца.
След като към датата на налагане на законните ипотеки ищецът не е бил акционер в
Българска роза Пловдив АД, то по делото не се установява твърдяните вреди да са в
причинно-следствена връзка с твърдяното увреждащо действие. Предвидената в ЗОДОВ
отговорност на държавата и общините за вреди е безвиновна и за чуждо противоправно
поведение, подчиняваща се на установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45
и сл. ЗЗД. Ето защо, при предявен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за обезщетяване на
вреди, причинени от съществено нарушение на правото на Европейския съюз, съответно
приложение следва да намери даденото в т. 2 на ППВС № 7 от 1959 г. и в т. 1 на ППВС №
4/1968 г. разрешение, а именно, че отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение
на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да бъде доказана от ищеца във
всеки конкретен случай. В този смисъл е и даденото в т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г.
разрешение, съгл. което държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането /чл. 4 ЗОДОВ/. Ищецът следва по пътя на пълно главно доказване
да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с
резултата, респ. в цялата поредица от явления причината – деянието, да предшества
следствието – вредата, и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието
- решение № 228/19.01.2016 г. по гр. дело № 6774/2014 г. на III г. о. на ВКС . Причинно-
следствената връзка между противоправното деяние и вредата от него като елемент на
фактическия състав на деликта е налице, когато деянието е необходимо и закономерно
условие за настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с последното - решение
№ 196 от 10.11.2017 г. по т. д. № 396/2017 г. на II т. о. на ВКС. Деянието е необходимо
условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на
деликвента, тя не би настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният резултат не
настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на
деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да се
ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие – решение №
5
101/23.09.2015 г., гр. д. № 5531/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Не се установява по делото именно поради действията на ответника акционерното
дружество, чийто акционер е ищецът да е останало без активи, да е престанало да носи
печалба на акционерите и именно поради това по отношение на него да е открито
производство по ликвидация. Напротив, при твърдения, че ищецът е станал акционер в
Българска роза Пловдив АД след вписване на законните ипотеките./ т. е. след датата на
твърдяното увреждащо действие/, то при всички положение същият е знаел или поне е
можел да се запознае с тези обстоятелства и да вземе мотивирано решение дали да стане
акционер в дружеството, т. е. причинно-следствената връзка с поведението на ответника е
прекъсната.
Липсата на една от материалноправните предпоставки за ангажиране на
извъндоговорната отговорност на държавите членки за вреди, настъпили вследствие
нарушения на правото на ЕС, обуславя неоснователност на предявения главен и евентуален
иск /вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на който настъпва с отхвърлянето на
главния иск./.
На следващо място, следва да се посочи, че по делото ищецът не е установил и част
от останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
процесуален субституент на държавата.
Не се установява размерът на претенциите за имуществени вреди. Доколкото не се
доказва за каква сума са закупени акциите в АД и не се установява разликата между
стойността им при закупуване и тази при продажба, то няма как да се приеме, че размерът на
твърдяната вреда е доказан. Не става ясно и защо ищецът се стреми да установи в
производството промяната на стойността на акциите в Българска роза Пловдив АД и сходни
предприятие за периода от датата на приватизацията на първото дружество до настоящия
момент, при положение че нито твърди, нито доказва да е бил акционер в дружеството към
30.06.1998 г. или към 2007 г. Още повече, към отговора на исковата молба са представени
доказателства относно стойността на акциите в Българска роза Пловдив АД към датите на
посочените от ищеца придобивни сделки, които са в драстично по-нисък размер от
претендираната разлика за 1 бр. акция в исковата молба.
По съществото си ищецът претендира пропуснати ползи – продажбата на
притежаваните от ищеца акции в „Българска роза Пловдив“ АД на по-ниска цена вследствие
противоправните действия на ответника, евентуално пропуснати от ищеца ползи /от печалби
и плодове/ вследствие невъзможността да се ползва съобразно броя на притежаваните от
него акции от изнесеното на публична продан от ответника имущество на дружеството, в
което е бил акционер, и да реализира капиталова печалба. Не се касае до претенции за
търпени загуби, доколкото ищецът не твърди да е направил разходи, да е търпял
имуществени загуби. Пропуснатата полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат
на непозволено увреждане, се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено
имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на
имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта,
съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която увреденият е можел да получи
от изпълнението на договор, осуетен от противоправно поведение на деликвента, така и
всяка друга имуществена облага, която със сигурност пострадалия би реализирал ако
вредоносното действие не би настъпило.
Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност,
както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от
неизпълнение на договорно задължение – Тълкувателно решение 3/13.01.2023 г. по тълк. д.
№ 3/2021 г. на ОСГК на ВКС.
С доклада по делото е указано на ищеца, че следва да докаже сигурност за
увеличаване на имуществото си, като съдът намира, че от представените доказателства по
6
делото, такава не се установява. За пълнота, следва да се посочи, че с оглед изложените по-
горе съображения подобна сигурност не би могла да се установи и с доказателствените
искания, които са оставени без уважение, тъй като същите не биха могли да доведат до
изясняване на релевантните за спора обстоятелства.
Искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят. Доколкото е
настъпило вътрешнопроцесуалното условие, съдът следва да се произнесе и по евентуалния
иск, който е неоснователен поради изложените по-горе обстоятелства за неустановяване на
причинно-следствена връзка между поведението на ответника и търпените вреди, размера
на същите и наличието на сигурност за увеличаване имуществото на ищеца. Относно
евентуалните искове следва да се посочи и, че не се установява кои от имотите, посочени в
приложение № 16 – л. 79, са продадени след първия твърдян момент, в който ищецът е
придобил акции в дружеството, респ. към момента на всяка продажба колко броя акции е
притежавал същият от дружеството.
Предвид непровeденото пълно и главно доказване на всички елементи от
фактическия състав на претенцията от страна на ищеца, то предявените искове следва да се
отхвърлят изцяло.
Само за пълнота на изложението, предвид посочените по-горе обстоятелства за
недоказаност на претенциите, следва да се посочи, че дори да бяха установени вреди, то
същите щяха да са погасени по давност. Още преди приемане на разпоредбата на чл. 2в от
ЗОДОВ не е имало пречка ищецът да заведе исковете си по общия ред с оглед чл. 4, § 3 ДЕС.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който са се породили
вредоносните последици от увреждането – най-късно от последната продажба на
имуществото на Българска роза Пловдив АД и трайното намаление на стойността на
акциите на дружеството. От представените писмени доказателства се установява, че
стойността на акциите на дружеството още през 2009 г. е намаляла до стойности около 1 лв.,
а няма данни имущество на дружеството да отчуждавано поради наложените законни
ипотеки след 2013-2014 г., т. е. при всички положения е изтекла погасителната давност за
претендираните вземания. Горното единствено за пълнота, тъй като ищецът не е бил
акционер в дружеството към датата на нарушението на правото на ЕС /а е придобил акции
значителен период след това/, както и не се установява по делото, че именно поради
наложените законни ипотеки се е стигнало до намаляване стойността на акциите.
По отговорността за разноски:
Съобразно изхода на делото право на разноски има ответника. Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв.и 5
лв. за такса за съдебно удостоверение. Сумата от 205 лв. ще се възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, район
Красно село, ул. *********, искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ срещу Агенция за
публичните предприятия и контрол, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Врабча“ № 23, за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 84 479.50 щатски долара /с левова равностойност към датата на подаване
на исковата молба - 156 434.89 лв./, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от продажбата на притежаваните от ищеца акции в „Българска роза
Пловдив“ АД на по-ниска цена вследствие противоправните действия на ответника в
нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателното
изплащане, както и евентуалната претенция за сумата в размер на 14 202.07 лв.,
7
представляваща обезщетение за пропуснати от ищеца ползи вследствие невъзможността да
се ползва съобразно броя на притежаваните от него акции от изнесеното на публична продан
от ответника имущество на дружеството „Българска роза Пловдив“ АД, в което е бил
акционер, вследствие противоправните действия на ответника в нарушение на правото на
ЕС, ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане,
ОСЪЖДА А. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, район Красно село, ул.
*********, да заплати на Агенция за публичните предприятия и контрол, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Врабча“ № 23, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 205 лв. – разноски по производството.
Делото е разгледано при участието на прокурор, на основание чл. 10, ал. 1
ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8