РЕШЕНИЕ
№ 1880
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. А. Д.
при участието на секретаря С. М. М.
като разгледа докладваното от М. А. Д. Административно наказателно дело
№ 20221110202817 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „И.В.У. М.“ ......... срещу наказателно
постановление /НП/ № ............... г., издадено от председателя на Съвета за
електронни медии /СЕМ/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 12, ал. 1 от Закона за
радиото и телевизията /ЗРТ/ на основание чл. 126, ал. 1, вр. чл. 127, ал. 2 и чл.
129, ал. 1 ЗРТ.
С жалбата се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон., както и за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Моли се за
отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който
пледира за отмяна на НП. Твърди, че изискването на чл. 12, ал. 1 ЗРТ е в
нарушение на чл. 1 от регламент № 1 за определяне езиковия режим на ЕИО.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Павлов, който моли за
потвърждаване на НП. Излага подробни аргументи.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 08.10.2021 г. В административната сграда на СЕМ – гр. София, ул.
„Ш. п. № ......, била извършен преглед на програма „H.O...” от предоставени от
доставчика на медийни услуги „Х. Н.“ ......... /сега „............/, ЕИК
..............,контролни записи на програмата за периода от 00:00 часа на
19.07.2021 г. до 24:00 часа на 25.07.2021 г.я получени в СЕМ с вх. № НД-02-
19-00-71/29.09.2021 г. Върху записите бил осъществен мониторинг
посредством предоставен от доставчика линк за достъп до тях, а именно:
.........................., изпратен по електронен път. Видеофайловете не съдърйжат
тайм-код, съответстващ на часа на излъчване. В наименованието на файловете
е поместена информацията за година, месец, дата и начален час на записа.
При извършване на наблюдението на програма „Home One TV”. В хода на
мониторинга било установено, че на 19.07.2021 г. по телевизионна програма
„Home One TV” е разпространеноаудио-визуално съдържание с общо
времетраене 55 минути и 3 секунди без превод на български език. Излъченото
предаване започва и завършва без шапка, а с общи кадри и въвеждащи думи
на водещия на английски език: „WatsApp everybody...”. От излъченото
визуално съдържание било видно, че в предаването детайло се представя, с
архитектурни детайли , удобства, устройство и обзавеждане един дом. От
изписаните в долния ляв ъгъл надписи ставя ясно, че къщата не е в България
и се продава. До края на предаването липса превод на български език. Според
обема на изпратените от доставчика записи, предаването заема 6 файла: file-
20210719_16-24-16.ts /7мин и 16 секунди/, file-20210719_16-34-19.ts /9 мин и
55 секунди/, file-20210719_16-44-17.ts /9 мин и 56 секунди/, file-
20210719_16-54-17.ts /9 мин и 58 секунди/, file-20210719_17-04-18.ts /9 мин и
55 секунди/ и file-20210719_17-14-17.ts /8 мин и 3 секунди/.
На 14.12.2021 г. св. Ц. Д. С. съставил на „............. срещу обратна
разписка, приложена по делото.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с
което на „............. за нарушение на чл. 12, ал. 1 ЗРТ на основание чл. 126, ал. 1
ЗРТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Видно от заповед № ................. г. на председателя на СЕМ св. С. е
оправомощена да съставя актове за установяване на административни
нарушения на доставчици на медийни услуги и предприятия, осъществяващи
дейност на територията на РБ.
Видно от решение № ............ г. Съветът за електронни медии /СЕМ/ е
избрал за председател Б. С. Ж..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията
2
на свидетеля С.а. Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като са
еднопосочни с останалите доказателствени материали по делото.
Събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда
фактическа обстановка, поради което е ненужно по-подробното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
поради което намери, че не е налице основание за отмяна на наказателното
постановление на формално основание.
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, като в подкрепа на това са приобщените по делото
писмени доказателства - заповед № .............г. на председателя на СЕМ и
решение № ....................г. на СЕМ.
В описанието на фактическата обстановка в АУАН е посочена дата на
извършване на нарушението 19.07.2021 г., а след това при дадената правна
квалификация на деянието е посочена датата 20.07.2021 г. От
доказателствената съвкупност по делото е видно, че датата на извършване на
нарушението е 19.07.2021 г., като тази датата е посочена и в НП. В този
случай съдът прие като фактическа неточност посочването на датата
20.07.2021 г. в АУАН, която фактическа неточност не е довела до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото съставеният
АУАН съдържа посочване на всички релевантни към съставомерността на
нарушението обстоятелства, включително коректната дата на извършването
му - 29.03.2022 г.
Освен това, дори горните аргументи да не бъдат споделени,
допуснатата техническа неточност относно датата на нарушението е
коригирана от наказващия орган при издаване на наказателното
постановление по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН с изрично посочване на
коректната дата на извършването му - 19.07.2021 г.Остраняването на
допуснатата неточност в акта от АНО в случая е допустимо. Това е така,
3
доколкото промяната в датата на извършване на процесното нарушение, което
е формално, на просто извършване, в конкретната хипотеза не води до
промяна във фактическите обстоятелства по извършването му. В тази връзка
следва да се посочи, че преценката дали посочените в чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл.
57, ал. 1 ЗАНН реквизити са съществени, респективно дали
липсата/погрешното им посочване представлява абсолютно основание за
отмяна на НП, следва да се извършва конкретно във всеки случай, като
критерият е дали липсата/погрешното посочване на някой от тях
действително ограничават възможността на нарушителя да разбере за какво е
ангажирана отговорността му. Доколкото в настоящата хипотеза не се
установява несъответствие между фактите, описани в АУАН, и тези в НП,
този съдебен състав прие, че приложението на чл. 53, ал. 2 ЗАНН е
допустимо, респективно констатираната в АУАН техническа неточност
относно датата не следва да бъде квалифицирана като съществена, тъй като не
се е отразила върху правото на защита на наказаното лице до степен да не е в
състояние да разбере за какво поведение, представляващо административно
нарушение, е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В аналогична насока е приетото в Решение № ............ г. на АдмС -
София по адм. д. № .............2 г., Решение № ............ г. на АдмС - София по
адм. д. № .............. г., Решение № .............. г. на АдмС - София по адм. д. №
............ г., Решение № .............. г. на АдмС - София по адм. д. № ............... г.
Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП не
откри пропуски в задължителното съдържание по чл. 42 от ЗАНН. Спазени са
изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта и на чл. 43, ал. 4
от ЗАНН за неговото предявяване, тъй като акта е съставен в отсъствие на
представител на дружеството, което е канено, но не се е явил управителя или
упълномощено лице, като акта е връчен на служител на дружеството, който
впрочем е получил и процесното НП.
Съдържанието на АУАН и НП съответства на изискванията на чл. 42,
ал. 1, т. 4 ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и досежно описанието
на нарушението и обстоятелствата по извършването му, като всички
релевантни за обективната му съставомерност признаци са посочени
надлежно. Предвид това съдът прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на
защита на санкционираното лице и да съставляват формални основания за
отмяна на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗРТ, програмите се излъчват
на официалния език, съгласно Конституцията на Република България, а в
алинея 2 на същия член е посочено, че програмите или отделни предавания
4
могат да бъдат и на друг език, когато: се разпространяват с образователна
цел; са предназначени за български граждани, за които българският език не е
майчин; са предназначени за слушатели или зрители от чужбина; се предават
чуждестранни радио - и телевизионни програми. Следователно основното
правило е по алинея 1, а изключенията са посочени в алинея 2, като в
настоящия казус обаче не е налице нито едно от тези изключения.
Според § 1, т. 3 от ДР на ЗРТ програма е "система от всички елементи,
които създава и разпространява операторът, и която е носител на определено
съдържание, разпределено в часова схема", а не отделно предаване, филм или
друго аудио-визуално произведение. В случая не се касае за излъчване от
страна на чужд доставчик или за препредаване на чужда програма, а за
разпространяване от местен доставчик на предаване в нарушение на
изискванията на националното законодателство, с оглед свободата на
разпространение на медийно съдържание в рамките на Европейския съюз,
регулирана и от Директива 2010/13/ЕС, която дава право за извършване на
разпространение на програми на територията на една държава-членка от
страна на базиран в друга държава – членка доставчик на аудиовизуални
медийни услуги.
По делото категорично се доказа, че дружеството-жалбоподател е
излъчило в телевизионната си програма аудио-визуално съдържание с
продължителност от 55 минути на английски език, без превод чрез дублаж
или субтитри, поради което от обективна страна е налице нарушение по чл.
12, ал. 1 от ЗРТ, тъй като деянието не попада в нито едно от изключенията на
чл. 12, ал. 2 от ЗР доколкото процесното предаване не е с профил
образователна насоченост, не е предаване, предназначено за български
граждани, за които българският език не е майчин, защото достига до точно
определена аудитория, съгласно лицензията, в която е записан точен
териториален обхват на програмата, не може да се приеме и че предаването
или програмата са предназначени за слушатели или зрители от чужбина по
същата причина, което автоматично изключва приложение на изключенията
в чл. 12, ал. 2, т. 2 и 3 ЗРТ, като относно т. 4 следва да се съобрази, че
нейното съдържание е относимо към чуждестранни предавания и програми на
чуждестранни доставчици, като се има предвид цялостно излъчване на
същите, а в случая става въпрос за част от чужда програма, поради което и
това изключение не би могло да бъде приложено.
В настоящия случай отговорността на „................. е ангажирана в
качеството на доставчик на медийни услуги по смисъла на т. 23, б. а) аа от ДР
на ЗРТ чрез телевизионна програма „Home One TV”.
Не е нарушена разпоредбата на чл. 22 от Хартата на основните права на
ЕС, тъй като именно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗРТ е насочена към
5
съхраняване на езиковото многообразие. Разпоредбата на чл. 1 от Регламент 1
за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност
касае езиците за комуникация с институциите на ЕС.
След като не се касае за нарушение извършено от физическо лице, то е
безпредметно да се обсъжда субективната страна на нарушението и дали
същото е било извършено виновно, тъй като отговорността на юридическите
лица е обективна и безвиновна. Достатъчно е само да има извършено
нарушение от обективна страна, за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Към
субективната страна спадат също така мотивите и причините за извършване
на нарушението, които също са ирелевантни в случая.
Член 126, ал. 1 от ЗРТ е обща разпоредба за налагане на
административно наказание включително и за нарушение н чл. 12, л. 1 ЗРТ.
Поради това съдът намира, че правилно на дружеството-жалбоподател е
наложено наказание по този текст. Материалният закон по определяне
размера на имуществената санкция е приложен правилно като е съобразено
цялостното поведение на нарушителя. Наложената имуществена санкция е в
минимален размер, а именно 3000 лева, поради което съдът не може да я
намалява. Предвид на това са неоснователни възраженията за несъразмерност
на наложеното наказание.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за
прилагането чл. 28 от ЗАНН като отчете характера и вида обществени
отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то
се явява типично, обичайно. Доколкото последното не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този
вид, случаят не може да бъде определен като маловажен и нарушителят да
бъде освободен от налагане на наказание. Касае се за формално нарушение на
просто извършване, за което е без значение настъпил ли е вредоносен
резултат – в случая неразбиране на излъчената програма от зрителите. Това
би следвало да е целта на разпоредбата, но не е елемент от съставомерността
на деянието. Изложеното обуславя извода на съда, че нарушението, предмет
на обжалваното НП разкрива типичната степен на обществена опасност, взета
предвид от законодателя при определяне състава на нарушението по чл. 12,
ал. 1 от ЗРТ и не представлява маловажен случай, поради което НП следва да
бъде потвърдено изцяло. /В този смисъл Решение № ......... от ...........г.,
постановено по К. № ............ г. по описа на АССГ, IX касационен състав;
Решение № .............. г., постановено по К. № .............. г. по описа на АССГ, XI
касационен състав; Решение № ..............г., постановено по К. № .............. г. по
описа на АССГ, V касационен състав и др./.
6
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
В случая никоя от страните не е претендирала разноски по делото,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .....................г.,
издадено от председателя на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с което на
„.................. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за
нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗРТ на основание чл. 126, ал. 1, вр. чл. 127, ал. 2
и чл. 129, ал. 1 ЗРТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7