№ 17607
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110164994 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу И. И. С., с която са предявени обективно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на
ищеца следните суми: 455, 86 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. No
****** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.09.2022 г. до
окончателното погасяване, 86, 26 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2022г., 30, 46 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.09.2022 г. до
окончателното погасяване, 6, 12 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.08.2022г., за които е издадена заповед за
изпълнение от 26.09.2022г. по ч.гр.д. № 48443/2022 г. по описа на Софииски раионен съд, 88
с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по
отношение на топлоснабден имот в
********************************************************, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот. Сочи, че в случая деистващи между
страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че
1
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в
45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в
срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава.
Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение
дяловото разпределение да се извършва от „Директ“ ЕООД, което дружество е изготвило
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е
посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на
съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия
заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. И. С. чрез
назначения от съда особен представител адв. К. К.., в които исковете се оспорват по
основание и по размер. Ответникът оспорва да потребител на топлинна енергия и сочи, че
не са представени доказателства за това обстоятелство. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
С определение от 20.02.2025 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„Директ“ ЕООД. Третото лице-помагач не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 48443/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 26.09.2022 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, събрани са данни, че същата
не живее на адреса, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
2
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая от събраните писмени доказателства се установява, че по силата на сключен
на 19.11.2021 г. договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 161, том II,
рег. № 4147, дело № 272 от 2021г. на нотариус Ц. З., вписана в Регистъра на НК под № 189
И. И. С. е продала на М. В. В. и Р. В. К. процесния топлоснабден имот с административен
адрес ********************************************************. Нотариусът е
констатирал, че продавачката се легитимира като собственик на имота въз основа на
представените документи, удостоверяващи правото на собственост, сред които и Заповед №
100 от ЗТСУ № РД41-176 от 21.03.1990 г. – ИК на СНС. Въз основа на издадено съдебно
удостоверение по делото е представена Заповед, с посочените в Нотариалния акт реквизити,
но от друга дата. По делото обаче се намират и други писмени документи, свидетелстващи,
че именно И. И. С. е била титуляр на правото на собственост. Видно от приложения списък
на собствениците към Протокол от Общо събрание на 08.10.2012 г. /л. 22/ под № 11 е
вписана И. И. С. като титуляр на имот. На л. 25 е представен списък на потребителите във
връзка с определяне кубатурата на имотите и под № 11 отново се сдържат имената и ЕГН на
ответната страна. Представените писмени документи носят подписа на отвеницата, който не
е оспорен. При това положение и предвид обстоятелството, че нотариалният акт
представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, ползващ се с официалната
формална и материална доказателствена сила относно извършената от нотариуса проверка
относно притежанието на собствеността на ответницата върху имота и установяване на
притежанието на тази собственост от нея, съдът достига до извод, че ответницата е била
собственик на имота поне в периода от 2012 г. до 09.11.2021 г., респективно легитимира се
3
като потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот за процесния период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., поради което и И. И. С. отговаря за заплащането на
топлинна енергия и услугата дялово разпределение за имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.
Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което
Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответната страна да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период същата е била собственик
на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Във връзка с възраженията на ответниците следва да се отбележи, че действително по
делото не са представени преки писмени доказателства, установяващи правото им на
собственост върху процесния имот. Приетите като доказателства писмени документи обаче
създават верига от косвени доказателства, че ответницата е титуляри на правото на
собственост върху процесния имот за процесния период при посочените квоти. Константна е
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, по въпроси относно косвените
доказателства. В решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС, е прието следното: Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно
доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато
за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване - при което се създава
вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване
може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено.
Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат
за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се
включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства,
непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства
може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският
процес не въздига определени видове доказателственисредства (веществени, писмени,
4
гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или
категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по
правилата на чл. 188 от ГПК от 1951 г.(отм.) и съответно - чл. 235 и чл. 12 от ГПК от 2007 г.
Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените
доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите
обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Подобно разрешение е
възприето и в решение № 31/9.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, а
именно: Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за
спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет
факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване
трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или
неистинността на съответното твърдение. Доказването се осъществява
с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни
факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на
правнорелевантни факти. Последните са такива факти от живота, от доказването на които
може да се заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата
правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства
пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде
сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти,
наистина се е осъществил. В подобен смисъл е и приетото в решение № 841/19.01.2010 г. по
гр. дело № 3530/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Преценката на такива косвени
доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на
главния доказателствен факт, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение,
предвид конкретиката на всеки отделен случай, съгласно чл. 12 и чл. 235 от ГПК – решение
№ 61 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о., ГК. Според настоящия състав
обстоятелството, че процесният имот е отчужден именно от ответницата, а същата е
участвала в общи събрания за избор на топлинен счетоводител и определяне на кубатурата
на имотите, издаването на фактури на името на И. И. С., установяват по неоспорим косвен
път, че ответната страна е била собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Протокол от
08.10.2001 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в сграда етажна
5
собственост с адрес в ********************************** , на което е взето решение за
сключване на договор с „Техем Сървисис“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение. Както беше посочено видно от приложения списък И. И. С. е присъствал на
събранието и е гласувала при вземане на решението, като положеният от него подпис не е
оспорен в настоящото производство.
По делото липсват писмени доказателства да е сключван договор за извършване на
услугата дялово разпределение с конституираното като трето лице помагач „Директ“ ООД,
същевременно обаче страните не спорят,че дяловото разпределение е извършвано, нито са
налице оспорвания относно отчетеното количество топлинна енергия. „Директ“ ЕООД е
приложило по делото протоколи за неосигурен достъп до имота за процесния период,
документи за главния отчет на уредите за дялово разпределение и индивидуални справки за
периода, поради което и съдът намира, че именно третото лице-помагач на ищеца е
извършвало дяловото разпределение.
Количеството доставена топлинна енергия се установява именно от представените от
„Директ“ ЕООД писмени документи, като съгласно относимите нормативни актове
„Топлофикация София“ ЕАД начислява задължения за топлинна енергия по прогнозни
сметки, като след извършеното изравняване и измерване на действително доставената
топлинна енергия от дружеството за дялово разпределение, се издават общите фактури за
всеки сезон.
В случая видно от приложените протоколи от „Директ“ ЕООД на извършените
посещения на адреса не е осигурен достъп, поради което топлинната енергия е начислена
служебно за декларираните от ответницата отоплителни тела. Видно от издадените
индивидуални справки за отопление и топла вода за имота са начислявани само разход
топлинна енергия за сградна инсталация. За отопляемия сезон от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г. е издадена обща фактура на 31.07.2019 г. на стойност 107, 66 лв. и срок за плащане
14.09.2019 г., същевременно в индивидуалната справка на „Директ“ ЕООД е посочено, че
разходът за топлоснабдения имот възлиза на 96, 51 лв. без ДДС /т.е. 115, 81 лв. с ДДС/, за
отопляем сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е издадена обща фактура на 31.07.2020 г. на
стойност 201, 91 лв. и срок на плащане 14.10.2020 г., същевременно в индивидуалната
справка на „Директ“ ЕООД е посочено, че разходът за топлоснабдения имот възлиза на 158,
57 лв. без ДДС /т.е. 189, 10 лв. с ДДС/, за отопляем сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е
издадена обща фактура на 31.07.2021 г. на стойност 149, 77 лв. и срок на плащане 14.09.2021
г., в индивидуалната справка на „Директ“ ЕООД е посочено, че разходът за топлоснабдения
имот възлиза на 124, 81 лв. без ДДС /т.е. 149, 77 лв. с ДДС/. Съдът намира, че по отношение
на отопляем сезон 2019/2020 г. при определяне на доставеното количество топлинна енергия
следва да се вземат предвид данните от дружеството за дялово разпределение, поради което
и достига до извода, че за този период е доставена такава на стойност 189, 10 лв. с ДДС, т.е.
цената на доставената топлинна енергия за целия процесен период от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. е 454, 68 лв.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от
6
начислените суми ответникът дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно
релевирано от възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните,
разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях
се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на давността,
като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 05.09.2022 г., а за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост не след и на 05.09.2019 г., а след и на 29.06.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г. като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това за м. април
2019 г. е станало изискуемо на 14.06.2019 г., т. е. преди 29.06.2019 г., поради което то, както
и предхождащите го такива, включени в рамките на исковия период от месец май 2018 г. до
месец април 2019 г. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира
вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, които са погасени по давност, позоваваики се на обща фактура, издадена едва на
31.07.2019 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това
деиствие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна
енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
правоотношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стоиността на деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям
или по-малък размер от стоиността на деиствително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна
дата. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в които месечните вноски
стават дължими, а следователно и момента, от които започва да тече погасителната давност
7
за тях.
От събраните по делото писмени доказателства /изравнителни сметки, приложени от
„Директ“ ЕООД/ и по реда на чл. 162 ГПК се установява, че стойността на доставената
топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2019 г. е на стойност 178, 84 лв.,
изчислена по реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване, че се дължи цена на доставена
топлинна енергия единствено за сградна инсталалация. Съдът намира, че тази сума е
погасена по давност и е недължима във връзка с изложените по-горе съображения. Ето защо
и с оглед изложените съображения за погасяване по давност на част от претендираните
вземания съдът намира, че за ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 275, 84
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м.
април 2021 г., по отношение на които периоди искът е доказан по основание и по размер, а в
останалата част до пълния предявен размер от 455, 86 лв. и за периода от м. май 2018 г. до м.
април 2019 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Задължението за заплащане на
цената за дялово разпределение следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия,
съгласно която клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец.
Ето защо към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. В
случая се претендира заплащане на стойността на услугата за периода от 01.08.2019 до
30.04.2021г. В посочения период ответникът е задължено лице – потребител на топлинна
енергия. Вземанията не се обхванати от периода на погасителна давност и доколкото не са
наведени никакви възражения по отношение на размер на цената на претендираната услуга,
поради което и искът следва да бъде уважен в пълен размер от 30, 46 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2022г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в
сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
8
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят.
Съдът намира, че мораторната лихва следва да бъде изчислена като се вземе предвид,
че за вземанията за отоплителен сезон 2018/2019 г. са погасени по давност, респективно
липсва главен дълг по отношение, на който да се изпадне в забава. Що се отнася до
останалите дължими вземания видно от издадените общи фактури за вземанията за
отоплителен сезон 2019/2020 г. потребителят изпада в забава на 15.09.2020 г., а за вземания
за отоплителен сезон 2020/2021 г. изпада в забава на 15.09.2021 г. При това положение,
определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху
главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2022г.,
попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от общо 39, 60 лв., до
която сума искът следва да бъде уважен и да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
86, 26 лв. и за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.09.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 6, 12 лв., начислена за
периода от 01.10.2019 г. до 30.08.2022г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 48443/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 45, 00 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 345 лв. - платена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозит за особен представител Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на
извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание.
Ответникът е бил представляван от особен представител, поради което не му се
дължат разноски.
9
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу И. И. С., ЕГН **********, с адрес в
************************************************* установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. И. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 275,
84 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.08.2022
г. за топлоснабден имот в ********************************************************,
аб. № ******, 39, 60 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 30.08.2022 г., 30,46 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 – 30.04.2021 г., ведно със законните
лихви върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
05.09.2022 г. до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 48443/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и за сумата над уважения размер от 275, 84 лв. до пълния
предявен размер от 455, 86 лв., , иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г. и над уважения размер от 39, 60 лв. до
пълния предявен размер от 86, 26 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за
цена на услуга за дялово разпределение в размер на 6, 12 лв. за периода от 01.10.2019 г. до
30.08.2022 г.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН **********, с адрес в
************************************************* да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45, 00 лв., представляваща
разноски в производството по ч. гр. дело № 48443/22 г. по описа на СРС, 88 състав, както и
сумата от 345, 00 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Директ“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10