Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 19.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав в открито съдебно заседание
на 12.04.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА Н.
при секретаря Вероника
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Н. гражданско дело №5520 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от “Т.П.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** – ***,
чрез юркс.Ц.М. против В.А.Н., ЕГН: **********,
адрес: ***, в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу
ответницата, както с разпореждане, постановено по ч.гр. д. № 2235/2020г. по описа на Районен съд - гр.Плевен
е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена му при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало настоящото исково производство. Вземането се
обосновава със следното : като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на чл.153 ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно чл.150 ал.1от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от
2007г. са публикувани във вестник ***от дата 13¬14.12.2007г. и във вестник „***”
бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от
ОУ от 2007г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази
сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се , че
ответницата дължи следните суми : Сума за отопление с ИРУ , начислена за
периода от 01.11.2018г до 30.04.2020г. в размер на 2627,45лв.; сума за
отопление без ИРУ , начислена за периода от 01.11.2018г до 30.04.2020г. в
размер на 0,00 лв.; сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
начислена за същия период от време, в размер на 237,77лв.; сума за битово
горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в
размер на 0,00 лв.; суми за услуга дялово разпределение в общ размер от
57,73лв. начислени за периодите, подробно закрепени в приложението; корекции -
0,00лв. Заявява се, че в имота има монтирани отоплителните тела, както следва:
0 бр.водомери; 4 бр. уреда. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на В.А.Н., ЕГН: **********,
адрес: ***, че дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия на
имота, в общ размер на главница - 2818,59 лв. за периода 01.11.2018 г. -
30.04.2020г. И 93,01 лв. - лихва за периода 03.01.2019г. до 01.04.2020г„ ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело 2235/2020 г. по описа на Районен
съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. на основание чл.78 от ГПК
и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответната страна. Същата е предупредена за възможността за
постановяване на пеприсъствено съдебно решение срещу нея.
В о.с.з. ищцовото дружество се
представлява от юркс.М., който поддържа иска и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В о.с.з. ответницата, редовна
призована, не се явява и не се представлява. Не е ангажирала искания по
доказателствата и становище по делото.
Съдът, след като взе предвди представените
доказателства по делото и становището на ищцовото дружество, намира иска за
изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се
постанови неприсъствено решение.
Приложено е ч.гр.д. № 2235/2020год. по
описа на ПлРС, от което се установява, че срещу ответницата е издадена заповед
за изпълнение за процесната сума – в настоящото производство ищецът е предявил
по-малка по размер претенция по отношение претендираната лихва за забава.
Заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Предявеният иск на основание чл.422 от ГПК е
допустим.
Налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата в процеса, визирани в
чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед представените с
исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.
Искът се явява основателен и доказан,
следва да се уважи изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК, без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките,
визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ищцовата страна направените по делото разноски в настоящето производство
в общ размер 153,50лв. – за внесена държавна такса и минимален размер на
юрисконсултско възнаграждение 100лв.
С оглед намаления размер на вземането
на ищеца в исковото производство /сравнено със заповедното/, направените
разноски в производството по реда на чл.410 от ГПК следва да бъдат редуцирани,
като в полза на ищеца следва да се присъдят такива в по-малък размер, а именно
за държавна такса – 58,23лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50лв., в
минимален размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че В.А.Н., ЕГН **********, адрес:
***, ДЪЛЖИ на “***” АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва : 2818,59лв. за периода 01.11.2018
г. - 30.04.2020г. и 93,01лв. - лихва за периода 03.01.2019г. до 01.04.2020год.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 09.06.2020год. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №2235/2020год.
по описа на Районен съд - гр. Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.А.Н.,
ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:***, разноски по делото, както следва : общо 153,50лв. за исковото
производство, а за заповедното производство по ч.гр.д. №2235/2020год. – 58,23лв. за държавна такса и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: