№ 33085
гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110115009 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на Б. Г. С. срещу „А. Ф.“ АД, която отговаря на
изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е частично
основателно – само по въпроса „Колко, на кои дати и в какви размери са правени вноски от
ищеца за погасяване на задълженията по договора?“, защото само неговият отговор е от
значение за изясняване на делото от фактическа страна с оглед релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Другите поставени задачи не следва да бъдат
допускани, защото касаят безспорни или неотносими обстоятелства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.10.2025 г. от 09:35 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по следната задача: „Колко, на кои дати
и в какви размери са правени вноски от ищеца за погасяване на задълженията по
договора?“, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по другите поставени
задачи.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В. Д.
П., със специалност: счетоводство, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ незабавно.
1
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит
експертизата ще бъде извършена при възнаграждение, платимо от бюджета на съда, след
което сумата ще бъде събрана от него принудително по реда на чл. 77 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави своевременно достъп до счетоводството си и предостави
всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответника, за което
следва своевременно да предприеме действия, така че непредоставянето навреме на
необходимата информация от ответника да не става причина за неизготвяне на експертизата
и за отлагане на делото.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението най-малко 1 седмица
преди датата на откритото заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от Б. Г. С. срещу „А. Ф.“ АД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД – за прогласяване за нищожен поради противоречие на закона на Договор за
кредит „Бяла карта“ № .........../28.09.2018 г., както и евентуални искове за прогласяване за
нищожни на клаузи от него, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за
прогласяване за нищожна поради накърняване на добрите нрави на клаузата на чл. 4, ал. 1,
т. 2 от договора относно размера на възнаградителната лихва; иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване за нищожна поради
противоречие на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на клаузата на
чл. 20 от договора, предвиждаща задължение за неустойка при непредоставяне на
обезпечение; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване за нищожни
поради противоречие на закона на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора,
предвиждащи задължения за разходи за събиране, както и кумулативно съединен с всеки от
тях осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 3 000 лв. –
платена сума от ищеца без основание въз основа на нищожния Договор за кредит „Бяла
карта“ № .........../28.09.2018 г., евентуално – въз основа на нищожните клаузи в него, ведно
със законната лихва за периода от 14.03.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с „А. Ф.“ ООД, чийто правоприемник е ответното
дружество, Договор за кредит „Бяла карта“ № .........../28.09.2018 г., по силата на който му е
предоставен револвиращ кредит за сумата от 500 лв. под формата на разрешен кредитен
лимит, усвоим чрез международна платежна карта „Бяла карта“, при уговорени фиксиран
ГЛП в размер на 43.20 % и ГПР в размер на 45.90 %. В клаузата на чл. 8 от договора било
уговорено, че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора усвоения кредит
ведно с начислената възнаградителна лихва, законна лихва за забава, неустойка за
неизпълнение на задълженията по договора и разходите за събиране по чл. 21, ал. 4 и чл. 21,
ал. 5 от договора. По силата на чл. 15 от договора кредитополучателят се задължил да
предостави обезпечение – поръчител, който да отговаря на конкретно изброени кумулативни
условия, а съгласно чл. 20 от договора, ако кредитополучателят не предостави
обезпечението в уговорения срок, дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница, включена в текущото задължение за настоящия месец. Твърди, че
общата усвоена чрез предоставената му платежна карта сума е в размер на 564.24 лв., както
и че в периода от 05.11.2018 г. до 06.03.2025 г. ежемесечно е внасял суми за погасяване на
кредита, като до този момент извършените плащания са в общ размер от 5 785 лв. Релевира
2
възражение за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие със закона. На
първо място, възразява, че той е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото от
съдържанието на договора не става ясно кои разходи са включени и по какъв начин се
формира ГПР, което го поставяне в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере
икономическите последици от сключването на договора, а това представлява заблуждаваща
търговска практика. Оспорва размера на ГПР при твърдения, че неустойката по чл. 20 не е
включена в него, а подлежи на включване, защото води до скрито оскъпяване на кредита.
Изтъква, че действителният размер на ГПР надвишава максимално допустимия съгласно чл.
19, ал. 4 ЗПК. Оспорва договора като сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
защото не съдържа уговорка за условията за прилагане на ГЛП, нито каква част от
погасителната вноска представлява главница, и каква – лихва, такси и пр. Счита, че
нищожността на съществени елементи от императивното съдържание на договора за кредит,
каквито са лихвеният процент и ГПР по кредита, влече нищожност на целия договор. При
условията на евентуалност моли да бъдат прогласени за нищожни отделни клаузи в
договора. Възразява, че клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 2, уреждаща размера на възнаградителната
лихва, е нищожна, защото накърнява добрите нрави поради уговарянето на възнаградителна
лихва в морално неоправдан размер. Релевира възражение за нищожност на клаузата на чл.
20, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, във връзка с което изтъква,
че всъщност се касае за неустойка за забава, която противоречи на разпоредбите на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК. При условията на евентуалност сочи, че неустоечната клауза накърнява
добрите нрави поради нарушаване на принципа на добросъвестността /с нея се прехвърля
рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, с което
се цели неоснователно обогатяване на кредитора/ и излизане на неустойката извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита за нищожни и
клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5, предвиждащи задължения за плащане на разходи за действия
по събиране на задължения в размер на 2.50 лв. за всеки ден, респ. за плащане на еднократна
такса в размер на 120 лв., която включва разходите на кредитора по осъществяване и
администриране на извънсъдебно събиране на задълженията на кредитополучателя.
Изтъква, че единствената предпоставка за начисляване на уговорените в тях такси е забавата
на длъжника, поради което те противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Намира, че тези клаузи
противоречат и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като от съдържанието им не става ясно какви са
извършваните в полза на кредитополучателя дейности по събиране на задълженията по
договора. Оспорва цитираните клаузи и като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП поради това, че таксите са необосновано високи. Излага, че всички платени от него
суми по договора за кредит освен усвоената главница са платени без основание, с оглед на
което подлежат на връщане от кредитора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването между страните на Договор
за кредит „Бяла карта“ № .........../28.09.2018 г. с твърдяното в исковата молба съдържание,
както и че общият размер на извършените от ищеца плащания по договора е 5 785 лв.
Оспорва договорът да е нищожен. Поддържа, че в него са ясно описани допусканията при
изчисление на ГПР. Излага, че е спазено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като при
изчисляване на ГПР е взет предвид размерът на фиксирания ГЛП. Сочи, че условията за
прилагане на лихвения процент са посочени в договора, въпреки че при уговорен фиксиран
лихвен процент упоменаването им не е задължително. Счита лихвеният процент в договора
за съобразен с изискванията на ЗПК, като възразява, че не е предвидено в закона
ограничение по отношение допустимия размер на възнаградителната лихва. Твърди, че
размерът й надвишава пренебрежимо малко трикратния размер на законната лихва. Излага,
че задължението за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение зависи
изцяло от действията на потребителя, поради което същата се явява неизвестен за кредитора
3
разход, респ. не следва да се включва в общия размер на разходите по договора. Счита за
неприложима нормата на чл. 33 ЗПК, тъй като неустойката е свързана с неизпълнение на
друго договорно задължение на кредитополучателя. Акцентира, че процесната неустойка е
уговорена в съответствие с присъщите функции. Посочва, че непредоставянето на
обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее да събере сумата
по предоставения кредит. Излага, че разходът по чл. 21, ал. 4 от договора се дължи, само в
случай че потребителят не заплати в посочения срок за плащане текущото си задължение, а
разходът по чл. 21, ал. 5 – само в случай че е обявена предсрочна изискуемост на
задължението на кредитополучателя. Намира начисляването на тези разходи за изцяло
обосновано, доколкото ответното дружество разполага със специално изграден човешки и
технически ресурс, който се занимава със събиране на вземания по извънсъдебен ред и
допълнителни действия по събиране на просрочени вземания. Изтъква, че разходите по чл.
21, ал. 4 и ал. 5 не биха били дължими, ако потребителят изпълнява коректно и навременно
задълженията си по договора за кредит. Оспорва твърденията за неравноправност на
клаузите от договора, доколкото още при сключването му потребителите се запознават с
неговите условия посредством предоставяне на СЕФ. Релевира възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност за вземането на връщане на платени преди 14.04.2020 г.
суми по договора. Моли за отхвърляне на исковете в цялост, а евентуално моли съдът да
прогласи нищожност само на отделни клаузи от договора за кредит, защото възникналото
заемно правоотношение между страните може да продължи своето действие и без тях.
Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване нищожност на договора
за кредит, а при евентуалност – на клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 20, чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от
него, е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за
кредит „Бяла карта“ № .........../28.09.2018 г. и неговото съдържание; усвояване от ищеца чрез
предоставената му кредитна карта на сумата в размер на 564.24 лв.; твърдяните пороци на
договора и на оспорените клаузи от него.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че клаузите относно ГПР,
както и клаузите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора за кредит са индивидуално
уговорени, за което не сочи доказателства.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: извършена от него в полза на ответника престация на
определено благо – парична сума в общ размер на 3 000 лв., платена над усвоената главница
по договора за кредит; получаване на сумата от ответника; настъпването на обстоятелства,
водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземането, като за
последното не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването
между страните на Договор за кредит „Бяла карта“ № .........../28.09.2018 г. при посочените в
исковата молба параметри, включително че оспорените клаузи са част от неговото
съдържание; усвояване от ищеца на сума по договора в общ размер 564.24 лв.; че общият
размер на извършените от ищеца плащания по договора е 5 785 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
4
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5