№ 168
гр. Попово, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20253520100216 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от Р. М. Т., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. П., обл. Т., ул.*******, чрез адвокат Т. С. Д., вписана в Софийска адвокатска
колегия, съдебен адресат: гр. С. ул.******, против “ПРОФИЛИРАНА ГИМНАЗИЯ
"ХРИСТО БОТЕВ" - гр.П., обл.Т., с адрес: гр.П., ул. ******, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата СУМАТА в размер на 1422 лв. - главница, представляваща неизплатеното
й увеличение върху месечното възнаграждение за 6 /шест/ месеца за периода от 01.01.2023 г.
до 30.06.2023 включително, на основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 във връзка с чл. 270
от КТ, СУМАТА от 288.20 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за
периода от 17.10.2023 г. до 04.04.2025 г., СУМАТА в размер на 564 лв. - главница,
представляваща дължимо увеличение върху допълнителното трудово възнаграждение за
продължителна работа от 41 г., 8 месеца и 28 дни, дължимо за периода от м. януари 2023 г.
до м. юни 2023 г. включително, на основание чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ, СУМАТА от 114.30 лв.,
представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 17.10.2023 г. до
04.04.2025 г., СУМАТА в размер на 3641 лв. - главница, представляваща дължимо
увеличение върху обезщетението за 11 /единадесет/ брутни работни заплати, на основание
чл. 222, ал. 3 от КТ, СУМАТА от 737.92 лв., представляваща лихва за забава от 17.10.2023 г.
до 04.04.2025 г., СУМАТА в размер на 1324 лв. - главница, представляваща увеличение
върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 96 /деветдесет и
шест/ работни дни, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, СУМАТА в размер на 268.33 лв.,
представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 17.10.2023 г. до
04.04.2025 г.
Претендира се и законна лихва върху всяка една от главниците, считано от подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищцата Р. М. Т. е била в продължителни трудови
правоотношения с Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П. за период от 41 години,
по силата на трудов договор № 1 от сключен на 10.09.1997 г. На основание допълнително
споразумение № ДС **** от 06.10.2022 г. към същия трудов договор, трудовото й
възнаграждение се състояло от основна заплата в размер на 1580 лв. и допълнително
възнаграждение в размер на 632 лв. за продължителна работа и 40 лв. за клас квалификация.
Трудовото правоотношение с работодателя е било прекратено на 01.07.2023 г. със
1
заповед № **** от 06.06.2023 г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В същата заповед се съдържало и разпореждане за изплащане на обезщетения на
ищцата – 11 брутни работни заплати и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 96 работни дни.
На 10.08.2023 г., бил подписан Анекс № Д01-192 към Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищно образование, който предвиждал увеличение на
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти със задна дата – считано
от 01.01.2023 г., в размер на 15% спрямо заплащането към началото на същата година.
Съгласно твърденията в исковата молба, ищцата, макар и към датата на подписване
на анекса вече да не е била в трудово правоотношение, счита, че е имала право на
увеличението, тъй като към релевантната дата за възникване на вземането – 01.01.2023 г., е
била в трудово правоотношение с гимназията и е престирала труд. Поради това, на
17.10.2023 г. е подала заявление с искане за изплащане на увеличението на трудовото
възнаграждение, но с отговор изх. № ФСД 50-76 от 27.10.2023 г. й е отказано изплащането
на сумите.
На така подаденото заявление работодателят възразил, че към момента на
подписване на анекса ищцата не е била вече действащ служител, поради което не подлежала
на включване в обхвата на новите условия. Това тълкуване, според ищцата, е
незаконосъобразно.
Ищцата поддържа, че работодателят не е преизчислил и не й е изплатил
увеличението на възнаграждението за периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение на 30.06.2023 г., поради което дължи посочените в исковата молба суми,
мораторна лихва върху тях, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се деловодни разноски.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който не
оспорва допустимостта на исковете, но ги счита за неоснователни.
Не се оспорват твърденията на ищцата относно продължителността и характера на
трудовото й правоотношение с училището, включително обстоятелството, че към 01.07.2023
г. същото е било прекратено със Заповед № ****/06.06.2023 г. поради придобиване на право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Също така не се спори относно съдържанието на
Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор от 06.12.2022 г., с който е
договорено увеличение на индивидуалните работни заплати, считано от 01.01.2023 г.
Ответникът оспорва правото на ищцата да претендира увеличението въз основа на
този анекс, като поддържа, че наличието на действащо трудово правоотношение към датата
на подписване на анекса – 10.08.2023 г., е абсолютна предпоставка за реализиране на
уговореното увеличение. Счита, че това увеличение засяга единствено лицата, които са били
в активно трудово правоотношение към момента на постигнатото договаряне, тъй като
именно от 10.08.2023 г. възниквало основанието за изменение на трудовите възнаграждения.
В тази връзка се поддържа, че и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №
4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (ДВ, бр. 75/2023 г.), макар да предвижда
обратно действие на новите минимални основни месечни работни заплати от 01.01.2023 г.,
се прилага само спрямо лицата, които към 01.09.2023 г. – датата на влизане в сила на
наредбата, имат качеството „педагогически специалист“. Тъй като към този момент ищцата
вече не е била в трудово правоотношение, се твърди, че не е субект на действието на тази
наредба.
Изтъква се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, на
ищцата са били изплатени всички дължими възнаграждения и обезщетения, формирани при
тогава действащите условия. Поддържа се, че не съществува правна възможност трудов
договор, който е прекратен, да бъде изменян с обратна сила, поради което и предявените
искове се считат за неоснователни.
Отговорът съдържа и възражение относно твърденията в исковата молба за превратно
тълкуване на нормите от страна на работодателя. В тази връзка се сочи, че по жалба на
ищцата е образувана преписка пред Комисията за защита от дискриминация, по която с
Решение № 47/04.02.2025 г. изрично е прието, че не е допуснато нарушение на чл. 14 от
ЗЗДискр. по признаци „лично положение“ и „възраст“.
Освен това се изтъква, че е отправено запитване до Министерството на
2
образованието и науката от страна на Община Попово, като първостепенен разпоредител с
бюджетни средства, относно приложимостта на анекса. Отговорът на заместник-министъра
съдържал ясно становище, че наличието на трудово правоотношение е абсолютна
предпоставка за реализиране на увеличението и че след прекратяване на трудовото
правоотношение то не може да бъде изменяно, нито занапред, нито със задна дата.
Предвид изложените в писмения отговор възражения се моли за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание исковете се поддържат лично от ищцата и чрез нейния
процесуален представител – адв. Д. Х. от АК – В.Т.. Представени са писмени бележки, в
които след подробен анализ на събраните по делото доказателства се поддържа тезата, че
претендираните суми са изцяло дължими.
Редовно призована Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П., се представлява
от процесуален представител – адв. Ц. Х. от АК – Т., която поддържа депозирания писмен
отговор на исковата молба. Пледира за отхвърляне на исковете.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.245 във вр. с чл.128, т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3
от КТ:
Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства, се
установява, че между страните по делото е било налице валидно трудово правоотношение и
ищцата е работила на длъжност „старши учител“ в ответното училище, като със Заповед №
РД-07-590/06.06.2023г. същото е прекратено, считано от 01.07.2023г., на осн.чл.327, ал.1, т.12
КТ - придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно същата заповед е разпоредено изплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 96 работни дни, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, както
и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок
от 11 месеца.
Безспорни между страните по делото са и фактите, че трудовите възнаграждения за
периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., както и посочените в Заповед № ****/06.06.2023 г.
на директора на Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П. обезщетения по чл. 224, ал.
1 и чл. 222, ал. 3 от КТ, са начислени и изплатени на ищцата в пълен размер. Това се
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Не е спорно между страните и, че ищцата Р. М. Т. е била член на Синдиката на
българските учители към КТ „Подкрепа“ в Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П.
за периода от 10.09.1997 г. до 30.06.2023 г., както и че на 10.08.2023г. между представители
на МОН, СРСНПБ, Сдружението на директорите в средното образование в Република
България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към КТ
„Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към КНСБ, като синдикати от друга страна, е
сключен Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД №Д01-269/06.12.2022г. за системата на
предучилищното и училищното образование.
Съгласно чл.1 от Анекс № Д01-192/10.08.2023г., текстът на чл.27 от КТД за системата
на предучилищното и училищното образование № Д 01-269 от 06.12.2022г. се изменя, както
следва: „За системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:
1. Педагогически специалисти с ръководни функции: а) Директор на детска градина,
училище, център за подкрепа за личностно развитие и специализирано обслужващо звено -
2082 лева.; б) Зам. Директор – 1926 лв.
2. Педагогически специалисти: а). Учител, ресурсен учител, възпитател….. - 1709
лв.; б) Старши учител и старши възпитател - 1763 лв.“, т.е. минималната работна заплата за
заеманата от ищцата длъжност до 30.06.2023г. - „старши учител“, е определена в размер от
1763 лв., считано от 01.01.2023г.
Съгласно чл.1, ал.2 от цитирания Анекс, осигурените средства от държавния бюджет
се изразходват единствено за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски
за сметка на работодателя. Съгласно чл.1,ал.3,т.2 от Анекса, индивидуалните работни
3
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %.
От заявление с вх. № ФСД 50-168/17.10.2023 г., подадено от ищцата до директора на
ответното училище, се установява, че последната е поискала, на основание подписания
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор, да й бъде преизчислено
трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовия договор.
В отговор с изх. № ФСД 50-76/27.10.2023 г. директорът на Профилирана гимназия
„Христо Ботев“ – гр. П. е уведомил ищцата, че не съществува правна възможност по
действащата нормативна уредба да бъде извършено такова преизчисление за лица, чиито
трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на Анекса – 10.08.2023 г. В
писмото изрично е посочено, че Анексът се прилага спрямо заетите в системата на
предучилищното и училищното образование, т.е. спрямо лицата, които към 10.08.2023 г. са
се намирали в действащо трудово правоотношение. Тъй като към тази дата ищцата е била с
прекратено трудово правоотношение, се сочи, че липсва нормативно основание за издаване
на акт за изменение на трудовото й възнаграждение със задна дата.
В този смисъл са и приложените по делото от ответното училище документи,
включително писмо с изх. № 1002-15559/02.11.2023 г. от заместник-министъра на
образованието и науката, изготвено във връзка със запитване на Община Попово относно
прилагането на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
Съгласно изложеното в писмото становище, наличието на действащо трудово
правоотношение към датата на сключване на анекса е абсолютна предпоставка за
реализиране на предвиденото в него увеличение на трудовите възнаграждения.
С цел установяване на всички релевантни към предмета на спора факти и
обстоятелства, по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице Д. С. М., прието без възражения от страните, се
установява, че трудовите възнаграждения на ищцата за визираните в исковата молба месеци
януари 2023 г. в брутен размер 2 414.40 лева, февруари 2023 г., за 2 655.90 лева, март 2023 г.
на брутна сума от 2 431.51 лева, април 2023 г. за 2 323.81 лева, май 2023 година в размер на
2 637.38 лева и юни 2023 г. в размер на 2 348.41 лева са начислени, и след направени всички
нормативни удръжки, са напълно изплатени по нейна сметка.
През месец август 2023 година, допълнително на ищцата е начислено обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ за 96 работни дни полагаем платен годишен отпуск от 10 294.85 лева, и
по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 11 месеца за обща
сума от 24 772.00 лева, или всичко 35 066.85 лева. След удръжка на ДОД от 1 029.48 лева, по
дебитна карта са били преведени 34 037.37 лева- нетна сума.
От заключението на в.л. се установява още, че размерът на договорената с
работодателя месечна заплата на ищцата е 1 580 лева, е била непроменена за шестте месеца.
Същата е била отработена, начислена и изплатена, ведно с всички други допълнителни
плащания. При 15 % увеличение, тя би била 1 817.00 лева, или с 237.00 лева по-висока.
Класът за прослужено време от 40% е 632.00 лева. При 15% увеличение, сумата би била
726.80 лева, или с 94.80 лева повече. Общо заплата плюс клас според експертизата е 2
212.00 лева, а при увеличението би била 2 543.80 лева, или повече с 331.80 лева.
От 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., което е 6 месечни заплати, размерът би бил с 1
990.80 лева повече. Полученият общ размер за периода е 14 811.41 лева, а при увеличението
би бил 16 802.21 лева.
Размерът на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месец май,
месеца, предхождащ прекратяването на ТПО, при 15 % увеличение на работната заплата, би
бил 2 543.80. лева, с 331.80 лева повече. Съответно размерът на обезщетение за неползван
отпуск за 96 работни дни при 15 % увеличение би бил 11 253.68 лева, при начислени и
изплатени 10 294.85 лева, или с 958.83 лева повече.
Размерът на обезщетението при прекратяване на правоотношението, поради
придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при 15% увеличение на
работната заплата би бил 28 487.80 лева, с 3 715, 80 лева повече, при начислени и изплатени
24 772.00 лева.
Лихвата за забава, върху увеличението на трудовите възнаграждения за шест месеца ,
представляващо 1 990.80 лева, според заключението е 403.47 лева, за периода от 17.10.2023
4
година до 04 .04.2025 година..
Върху увеличените обезщетения за пенсиониране от 3 715.80 лева, лихвата забава е
изчислена в размер на 753.07 лева, за периода от 17.10.2023 година до 40 .04.2025 г., а за
неизползван платен годишен отпуск, увеличението е 958.83 лева с лихви за забава от 194.33
лева, за периода от 17.10.2023 година до 04.04.2025 година.
В настоящото производство безспорно се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата Р. М. Т. е заемала
длъжността „старши учител“ в Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П., като същото
е било прекратено, считано от 01.07.2023 г., със Заповед № ****/06.06.2023 г. на директора
на учебното заведение.
Наред с това, приетите по делото писмени доказателства, включително заключението
на вещото лице, обосновават извод, че ищцата е престирала труд в полза на ответника през
целия процесен период от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. С оглед разпоредбите на Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. към КТД, който предвижда увеличение със задна дата, считано от
01.01.2023 г., и с оглед членството на ищцата в Синдиката на българските учители – страна
по КТД, съдът приема, че същата попада в обхвата на лицата, спрямо които следва да се
приложи увеличението на трудовото възнаграждение със задна дата.
Т.е. след като ищцата е била добросъвестна страна по трудовото правоотношение,
като е предоставяла труда си в изпълнение на задълженията по трудовия договор,
категорично й се дължи заплащане на възнаграждение за положения труд. Изплащането на
трудовото възнаграждение е едно от основните задължения на работодателя по трудовото
правоотношение съгласно разпоредбите на чл. 128, т. 2 и чл. 242 КТ. То представлява
престация от страна на работодателя срещу предоставената му от работника или служителя
работна сила и е неразривно свързано с реализирането на конституционно признатото право
на труд.
Спорен в настоящия случай е въпросът дали ищцата има право да получи трудово
възнаграждение в увеличен размер за исковия период от месец януари до месец юни 2023 г.,
както и обезщетенията, изчислени на база увеличената основна заплата – по чл. 224, ал. 1
КТ и чл. 222, ал. 3 КТ. По-конкретно следва да се изясни дали Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
към КТД № Д01-269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното
образование намира приложение спрямо ищцата, при условие че трудовото й
правоотношение е било прекратено, считано от 01.07.2023 г., със Заповед № ****/06.06.2023
г., както и кой е релевантният момент, към който се определя кръгът от лица, за които се
прилага увеличението на трудовите възнаграждения.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема, че цитираният анекс е
относим и приложим в настоящия случай.
Това е така, тъй като между страните не се спори, че ищцата е била член на
Синдиката на българските учители към КТ „Подкрепа“ в Профилирана гимназия „Христо
Ботев“ – гр. П. в периода от 10.09.1997 г. до 30.06.2023 г., а посочената синдикална
организация е страна по действащия колективен трудов договор. Съгласно разпоредбата на
чл. 59 КТ, колективният трудов договор поражда действие и спрямо членовете на
синдикалната организация, която е негова страна, включително по отношение на
възнагражденията и обезщетенията.
Тези обстоятелства се потвърждават и от съдържанието на Заповед № ****/06.06.2023
г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, с която директорът на
учебното заведение е признал правото на ищцата на парично обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ в размер на 11 брутни работни заплати. Това потвърждава, че разпоредбите на
колективния трудов договор са били прилагани спрямо ищцата, включително и след
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което съдът намира, че тя попада в
кръга на лицата, спрямо които следва да се приложи и договореното със задна дата
увеличение на трудовото възнаграждение.
Правилото е, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, за в
бъдеще, но страните по договора може да уговорят друго. Под „друго“ законът има предвид
друг момент, друга дата, различна от датата на сключването/ подписването му, от която ще
влезе в сила. И обикновено тази друга дата е „задна дата“, т.е. отпреди подписването на
анекса, който е неразделна част от подписания КТД от 06.12.2022 г.
В Анекса изрично е записано, че страните по КТД се договарят за съответно
5
увеличение на заплатите на педагогическите специалисти и на непедагогическия персонал,
считано от 01.01.2023г., като именно датата 01.01.2023 г. е „другото“, което са договорили
страните по КТД.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за
2023 година (обн. ДВ., бр.66 от 01.08.2023г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари
2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към
настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и
науката (последно изм. и доп. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в сила от 01.09.2023г.), е
изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни
заплати, като за педагогически специалист на длъжността „старши учител“ е предвидена
сумата от 1763 лева. Съгласно § 3 от ЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.),
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на
§ 2, който влиза в сила от 1 януари 2023г. По този начин Наредбата, изменяща Наредба № 4,
също придава обратна сила, обратно действие на увеличението на работните заплати, освен
цитирания по-горе Анекс. Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката
на основание чл.22, ал.9 във вр. чл. 22, ал.2,т.18 от Закона за предучилищното и училищното
образование и е съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на
финансите. Изменението на КТД с Анекс № Д01- 192/10.08.2023г. също предвижда нови
размери на минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023г.
Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен
акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното действие
като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява
настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е
осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и
социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече
възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023г. и свързаното с това забавено увеличение
на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с
горепосочената Наредба, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на
законодателя да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от
01.01.2023г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към КТД
на 10.08.2023г. също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния бюджет
за съответната година, и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на
труда, тъй като КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за служителите
от установените в закона. Поради обратното действие на клаузите и разпоредбите, касаещи
увеличението на работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в
Анекса и в Наредба № 4, всички учители и непедагогически специалисти в системата на
предучилищното и училищното образование - членували в синдикати -страна по КТД, които
са с прекратени трудови правоотношения към момента на сключване на Анекса, но са били в
трудово правоотношение със съответната образователна институция към 01.01.2023г. до
датата на прекратяване на трудовото си правоотношение, независимо от причината за
прекратяването, имат право на договорения увеличен размер на възнаграждението, като
този увеличен размер се дължи за периода от 01.01.2023г. (началният момент) до датата на
прекратяване на трудовия договор на служителя (крайният момент). Именно за този период
и ищцата има право да потърси доброволно изплащане на увеличения размер на трудовото
си възнаграждение от образователната институция, в която е работил, сторено от същата със
Заявление с вх. № ФСД 50-168/17.10.2023 г., до директора на ответното училище,
Предвид изложеното относно действието на горепосочените разпоредби от Закона за
държавния бюджет, Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. и
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД, съдът приема, че договорните клаузи от
колективния трудов договор, предвиждащи увеличение на минималните основни работни
заплати в системата на училищното и предучилищното образование, следва да се прилагат и
по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са се намирали в трудово правоотношение в
тази система и са били членове на синдикални организации – страни по КТД, каквато е била
и ищцата Р. М. Т. за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г.
Ирелевантно в случая е обстоятелството, че трудовото й правоотношение е било
прекратено, считано от 01.07.2023 г., тъй като предявените искове обхващат единствено
период, през който ищцата е била активно заета в системата на образованието и е
6
осъществявала трудовата си функция.
Прекратяването на трудовото правоотношение преди датата на подписване на Анекса
(10.08.2023 г.) не представлява правопогасяващ факт, който да отнема правото й на
получаване на дължимото възнаграждение за положения труд през исковия период. Подобно
ограничително тълкуване би било в противоречие както с духа и целта на КТД, така и с
принципите на трудовото право, включително принципа на еквивалентност на престациите.
В горния смисъл съдът намира, че разпоредбите на Анекса и КТД, предвиждащи
увеличение със задна дата, намират приложение и спрямо ищцата, поради което ответникът
дължи заплащане на разликата между изплатеното и дължимото трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г.
Относно представеното с писмения отговор становище на Заместник-министъра на
образованието и науката, съдът намира, че макар същото да съдържат правен анализ, то не
представляват официално автентично тълкуване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за
нормативните актове, тъй като не е обнародвано или разгласено по начина, по който е
обнародван и тълкуваният нормативен акт.
Изразеното становище касае конкретен правен спор и отразява гледна точка на орган,
който, чрез своите второстепенни разпоредители с бюджет, включително и ответника по
настоящото дело – Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П., е пряко заинтересован от
изхода на спора. Поради това съдът не възприема цитираното становище като релевантно за
тълкуването на приложимите разпоредби по делото. То нямат задължителен характер за
съда, нито правнообвързваща сила спрямо страните, още по-малко когато са издадени в
контекста на вече възникнал индивидуален спор между конкретни субекти.
По изложените съображения, съдът приема, че ищцата Р. Т. има право да получи
предвиденото с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор увеличение
на трудовото възнаграждение за процесния период от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г.
Поради това предявените искове за заплащане на увеличението трудово
възнаграждение за претендирания период от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. в размер на 1422
лв. /6 х 237.00 лв./ и допълнителното такова за прослужено време в размер на 564.00 лв.
следва да бъдат уважени.
За яснота следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице дължимата
разлика за прослужено време възлиза на 568.80 лв., но поради липса на надлежно направено
изменение на иска в тази част, съдът е ограничен до за заявения размер.
Основателен се явява и искът с правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съгласно посочената разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
В случая се претендира доплащане на обезщетение в увеличен размер, съответстващ
на размера на трудовото възнаграждение при 15% увеличение, за 96 работни дни
неизползван платен годишен отпуск, признати с административен акт на работодателя.
С оглед представените по делото доказателства, съдът приема, че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 224, ал. 1 от КТ – налице е прекратено трудово
правоотношение, изрично признато право на ищцата да получи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, както и безспорно извършено изплащане на сумата, изчислена по
възнаграждението преди действието на Анекса.
Предвид застъпеното по-горе становище, че увеличението по Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. намира приложение и спрямо ищцата, съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 958.83 лв., съответстваща на исковата претенцията, след
изменението й.
Основателен и доказан се явява и искът предявен на основание чл. 222, ал. 3 от
Кодекса на труда.
Съгласно правилата относно разпределението на доказателствената тежест в
гражданския процес, в тежест на ищцата е да установи, че трудовото правоотношение е
било прекратено, че към момента на прекратяването е притежавала право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и да докаже точния размер на претендираното
обезщетение.
В конкретния случай Р. Т. е представила Заповед № ****/06.06.2023 г., с която
7
трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 01.07.2023 г., на основание чл. 328,
ал. 1, т. 12 КТ – придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същата
заповед признава и правото на ищцата да получи обезщетение в размер на 11 брутни
месечни работни заплати, съответстващо на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от
Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022 г.
Съдът намира, че след като са доказани всички елементи от фактическия състав на
чл. 222, ал. 3 КТ, предявеният иск следва да бъде уважен. С оглед приетото, че увеличението
по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. следва да намери приложение и спрямо ищцата,
дължимото обезщетение следва да бъде съобразено с увеличеното брутно трудово
възнаграждение.
Сумата, за която е предявен искът - 3715.00 лв. /след направено увеличение на
претенцията/, съответства на заключението на вещото лице, определено при прилагане на
15% увеличение. Поради това съдът намира, че искът е доказан както по основание, така и
по размер, и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По исковете по чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от момента на забавата
до деня на окончателното изпълнение. В настоящия случай ответното училище –
Профилирана гимназия „Христо Ботев“ – гр. П., не е изплатило в срок следните дължимите
парични задължения.
Съгласно заключението на вещото лице Д. С. М., лихвата за забава, върху
увеличението на трудовите възнаграждения за шест месеца, представляващо 1 990.80 лева, е
403.4 лева, за периода от 17.10.2023 година до 04.04.2025 година.
Тъй като вещото лице е направило изчисленията си върху сбора от двете претенции
/основно и допълнително трудово възнаграждение/ се налага преизчисляване на лихвата за
забава за всяко от тях поотделно.
Така върху сумата от 1422.00 лв., мораторната лихва за периода от 17.10.2023 година
до 04.04.2025 година е 292.25 лв., a върху сумата от 564.00 лв., лихвата за посочения период
е 114.30 лв.
Изчисленията за направени с калкулатор „Законна лихва“, находящ се на
www.calculator.bg
Върху увеличените обезщетения за пенсиониране от 3 715.80 лева, съобразно
заключението на вещото лице лихвата е 753.07 лева, за периода от 17.10.2023г. до 40.04.2025
г., а за неизползван платен годишен отпуск, увеличението е 958.83 лева и лихви за забава от
194.33 лева, за периода от 17.10.2023 година до 04 .04.2025 година.
С оглед на това, искът по чл. 86 ЗЗД върху сумата от 1422.00 лв., представляваща
неизплатено увеличение върху месечното възнаграждение за 6 /шест/ месеца за периода от
01.01.2023 г. до 30.06.2023 включително, в размер на 288.20 лв. следва да бъде изцяло
уважен.
На цялостно уважаване подлежат и исковете по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 114.30
лв. и за периода от 17.10.2023 г. до 04.04.2025 г., представляваща мораторната лихва върху
главницата от 564.00 лв. - дължимо увеличение върху допълнителното трудово
възнаграждение за продължителна работа от 41 г., 8 месеца и 28 дни, дължимо за периода от
м. януари 2023 г. до м. юни 2023 г. и за сумата от 737.92 лв. / поради липса на надлежно
направено изменение чрез увеличение на иска в тази част до сумата от 753.07 лв., изчислена
от в.л./, представляваща лихва за забава от 17.10.2023 г. до 04.04.2025 г., върху главницата от
3715.00 лв., - дължимо увеличение върху обезщетението за 11 брутни работни заплати.
Искът по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 268.33 лв., представляваща мораторната лихва за
периода от 17.10.2023 г. до 04.04.2025 г. върху главницата в размер на 958.83 лв. -
увеличение върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 96
работни дни, се явява основателен до размера от 194.33 лв. като за разликата над тази сума
до пълния претендиран размер подлежи на отхвърляне като неоснователен.
8
По разноските:
По делото и двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
Ищецът е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1100 лв., а ответната страна за сумата от 1000 лв.
Предвид изхода на делото, в полза на ищцата се дължи сумата от 1042.72 лв. за
разноски пропорционално на уважената част от исковите претенции, а на ответната страна
сумата от 50.07 лв., съобразно отхвърлената част от тях.
Така по компенсация ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 992.65 лв.
За яснота следва да се посочи, че съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, в случаите когато
искът бъде отхвърлен изцяло или частично, ответникът има право на разноски, съразмерно
на отхвърлената част. Аналогично, при намаляване на първоначално предявения иск от
страна на ищеца, което по съществото си представлява в случая частично оттегляне на иска,
за тази част ответникът се явява процесуално печеливша страна. Това е така, тъй като
ответникът не дължи удовлетворяване на намалената част и се приема, че ищецът не е
доказал основателността й или е признал липсата на правно основание да бъде поддържана.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на договореното и заплатено от
ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв., като счита, че то не съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
В настоящия случай делото е с осем обективно съединени иска с обща цена в размер
на 8433.75 лв. Всеки от исковете подлежи на индивидуален анализ по относимите към него
фактически и правни въпроси. Това обективно обуславя повишена фактическа и правна
сложност на делото, което обосновава и договорения размер на адвокатското
възнаграждение.
Освен това съгласно чл. 2, ал. 4, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. – ДВ. бр. 14 от 2025 г.), за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете. При наличие на осем обективно съединени иска, при спазване
правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, заплатеното адвокатско възнаграждение дори се явява
занижено.
Следователно, в конкретния случай, възнаграждение в размер на 1100 лв. за
процесуално представителство не може да се приеме за прекомерно.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Попово сумата от 519.78 лв., от които 319.78 лв. - държавна такса за
предявените искове и 200.00лв. – възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза.
Водим от изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ПРОФИЛИРАНА ГИМНАЗИЯ "ХРИСТО БОТЕВ" - гр.П., обл.Т., с адрес:
гр.П., ул. ******, представлявана от директора А. А., ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. Т., с ЕГН ****,
с адрес: гр. Попово, ул. **** сумата от СУМАТА в размер на 1422.00 лв. /хиляда
четиристотин двадесет и два лева/ - главница, представляваща неизплатено увеличение
върху месечното възнаграждение за 6 /шест/ месеца за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023
включително, на основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 във връзка с чл. 270 от КТ и
СУМАТА от 288.20 лв. /двеста осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/,
представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 17.10.2023 г. до
04.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
/04.04.2025г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “ПРОФИЛИРАНА ГИМНАЗИЯ "ХРИСТО БОТЕВ" - гр.П., обл.Т., с адрес:
гр.П., ул. ******, представлявана от директора А. А., ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. Т., с ЕГН ****,
с адрес: гр. Попово, ул. **** СУМАТА в размер на 564.00 лв. /петстотин шестдесет и
четири лева / - главница, представляваща дължимо увеличение върху допълнителното
9
трудово възнаграждение за продължителна работа от 41 г., 8 месеца и 28 дни, дължимо за
периода от м. януари 2023 г. до м. юни 2023 г. включително, на основание чл. 12, ал. 1 от
НСОРЗ и СУМАТА от 114.30 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за
периода от 17.10.2023 г. до 04.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, от
подаване на исковата молба /04.04.2025г./, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “ПРОФИЛИРАНА ГИМНАЗИЯ "ХРИСТО БОТЕВ" - гр.П., обл.Т., с адрес:
гр.П., ул. ******, представлявана от директора А. А., ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. Т., с ЕГН ****,
с адрес: гр. Попово, ул. ****, СУМАТА в размер на 3715.00 лв. /три хиляди седемстотин и
петнадесет лева/ - главница, представляваща дължимо увеличение върху обезщетението за
11 /единадесет/ брутни работни заплати, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и СУМАТА от
737.92 лв. /седемстотин тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща лихва за забава от 17.10.2023 г. до 04.04.2025 г., ведно със законната лихва
върху главницата, от подаване на исковата молба /04.04.2025г./, до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА “ПРОФИЛИРАНА ГИМНАЗИЯ "ХРИСТО БОТЕВ" - гр.П., обл.Т., с адрес:
гр.П., ул. ******, представлявана от директора А. А., ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. Т., с ЕГН ****,
с адрес: гр. Попово, ул. **** СУМАТА в размер на 958.83 лв. /деветстотин петдесет и осем
лева и осемдесет и три стотинки/- главница, представляваща увеличение върху
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 96 /деветдесет и шест/
работни дни, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата,
от подаване на исковата молба /04.04.2025г./, до окончателното изплащане на задължението,
и СУМАТА в размер на 194.33 лв. /сто деветдесет и четири лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 17.10.2023 г.
до 04.04.2025 г., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 268.33
лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА “ПРОФИЛИРАНА ГИМНАЗИЯ "ХРИСТО БОТЕВ" - гр.П., обл.Т., с адрес:
гр.П., ул. ******, представлявана от директора А. А., ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. Т., с ЕГН ****,
с адрес: гр. Попово, ул. ****, ап.14, СУМАТА от 992.65 лв. деветстотин деветдесет и два
лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от исковите претенции и по
компенсация.
ОСЪЖДА ПРОФИЛИРАНА ГИМНАЗИЯ "ХРИСТО БОТЕВ" - гр.П., обл.Т., с адрес:
гр.П., ул. ******, представлявана от директора А. А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд – Попово СУМАТА от 519.78 лв. /петстотин и деветнадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/, от които 319.78 лв. - държавна такса за предявените искове и 200.00лв. –
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
10