№ 162
гр. Пазарджик , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201659 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Раковски, обл. Пловдив, представлявано от управителя
Й. И. Д. против Електронен фиш серия Г, № 0002977 на ОД МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от
КЗ и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на ЕФ. Претендира и
присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което излага
1
съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 15.03.2019г., в 16:00 часа, в обл.Пазарджишка, на АМ „Тракия”, км 73, в
посока за гр.Пловдив, било заснето МПС – полуремерке „СТАС С 34 3 А 5“ с ДК
№ ***, собственост на дружеството жалбоподател, което било заснето с АТСС –
Twin*CAM с № SD2D0027, като било установено нарушение на Кодекса за
застраховането.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ
са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон.
Основното от тях се свежда до това, че в обстоятелствената част на ЕФ липсва,
каквото и да е описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е
било извършено. От съдържанието на ЕФ не става ясно и не може да се разбере
какво нарушение е извършено от дружеството жалбоподател, доколкото се сочи
само, че е установено нарушение на Кодекса на застраховането. Липсата на
словесно описание на нарушението ограничава правото на защита на
санкционираното лице, тъй като е лишено от възможността да разбера какво
нарушение се твърди, че е извършило и от възможността правилно да организира
защитата си. Дадената цифрова квалификация на нарушението – чл.483 ал.1, т.1
от КЗ не санира допуснатото процесуално нарушение, доколкото в ЕФ, освен
цифрова, следва да се съдържа и словесна правна квалификация, т. е. да са
описани всички необходими обективни, респ. субективни елементи на вменения
състав на административното нарушение. Когато обаче това не е сторено, то
2
наказаното лице е лишено от възможност адекватно да упражнява правото си на
защита, като оспорва, респ. оборва обективната и/или субективна съставомерност
на деянието.
Отделно от това, санкционната норма на чл.638 ал.4 от КЗ допуска на
собственика на МПС да се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1,
но … само когато с автоматизирано техническо средство или система
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В обстоятелствената част на фиша обаче
никъде не е посочено, нито дори загатнато дали такова управление е било
установено, макар че е било безусловно необходимо с оглед правото на защита.
Това е "минимално необходимото съдържание" на описателната част на този вид
санкционен документ, тъй като той следва да се издава на основание чл. 647, ал.
3 от КЗ, която норма предвижда "когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата". Освен, че в ЕФ липсват
твърдения за това, че МПС е било управлявано/в движение, но липсва и
позоваване на нормативното основание за издаването му - цитираният чл. 647, ал.
3 от КЗ.
Следващото процесуално нарушение се изразява в това, че п
установяване на нарушението не са спазени формални правила за използване на
АТСС. Не е несъмнено, че заснемането е станало с АТСС и то с посоченото в ЕФ,
т.к. по преписката липсва достоверен протокол за използване на АТСС, попълнен
от служителя на Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик - оператор на системата.
Този протокол се издава на основание чл.10 от Наредбата 8121з-532/2015 г.
Протоколът следва да е от датата на нарушението, чиито час следва да попада в
периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в
работен режим по зададените параметри. В същия протокол следва да е отразен и
патрулния автомобил, в който е било поставено АТСС с посочен регистрационен
номер и разположение.
3
Вярно е, че по делото е представен протокол за използване на АТСС /л. 23/,
който отразява горните факти, но не може да не направи впечатление, че същият
този протокол е регистриран в с-р „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик на 12.01.2021г.,
т.е. почти една година и десет месеца след твърдяното използване на АТСС и
установяване на нарушението – 15.03.2019 година.
За настоящия съдебен състав е очевидно, че представения протокол за
използване на АТСС е съставен в последствие, не когато АТСС се твърди да е
било използвано. Вероятно е съставен след като жалбата против ЕФ е постъпила
директно в съда, а след това с разпореждането от 11.11.2020г. за насрочването на
делото съдът е изискал от наказващия орган да окомплектова и изпрати
относимата административнонаказателна преписка. Видно от съпроводителното
писмо на началника на сектор „ПП при ОДМВР-Пазарджик, тя е изпратена на
13.01.2021г., като всяка вероятност въпросните протокол е бил съставен на
предния ден, когато е и регистриран като съществуващ в системата на сектора.
Несъставянето на протокола към момента на използване на АТСС лишава същия
от удостоверителните му функции, които има по отношение на фактите за
ползване на системата от определен служител, на определено място и в
определено време, което е поредното основание за отмяна на ЕФ.
На следващо място, от съдържанието на обжалвания ЕФ не може да се
изясни ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е
санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша
първо е посочено кой е собственикът на процесното МПС – дружеството „Ф.“
ЕООД. След това веднага е посочено кой е законният представител на това
дружество – управителят Й. И. Д.. Накрая, т.е. диспозитивно-санкционната част
на ЕФ започва с обръщението „Уважаема/и госпожо/господине”, след което
текстът продължава: „За извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр.
с чл.638 ал.4 от КЗ Ви се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”.
От така записаното излиза, че санкцията е наложена на физическото лице –
господин Й. Д., а не на представляваното от него юридическо лице, т.к. както
вече се посочи обръщението е адресирано към него: „Уважаема/и
госпожо/господине”, а след това обръщение липсва посочване на
обстоятелството, че на представляваното от г-н Й. И. Д. юридическо лице се
налага имуществената санкция. При това положение ЕФ е незаконосъобразен и
защото излиза, че с него е наложена имуществена санкция на ФЛ, което е
4
недопустимо, т.к. такава санкция би могло да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
Всичко това е достатъчно ЕФ да се отмени.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за ОДМВР-Пазарджик,
искането за присъждане на разноски в полза на дирекцията не може да бъде
уважено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – преди последното по
делото о. с. з., от страна на пълномощник на жалбоподателя, като последният има
право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, както и списък на разноските се установява, че е било договорено и
изплатено от жалбоподателя в брой при подписването на договора адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото преди
проведеното с.з. следва да се каже, че същото е неоснователно. Съобразно
разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производство, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
т.к. имуществената санкция е 2000 лева. В последната цитирана норма е
посочено, че при интерес от 1000 до 5000 лв., както е в настоящия казус,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7 % за
горницата над 1000 лева. Тази горница е също 1000 лева, а 7% от нея се равняват
на 70 лева. Иначе казано минималното дължимо адвокатско възнаграждение в
настоящото производство е точно 370 лева, а това което е било платено е съвсем
малко по-високо /с 30 лева/ от минималното, което не налага да бъде намалявано
поради прекомерност. С оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се
5
присъдят разноски в за адвокатското възнаграждение от 400 лева, които ОД на
МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0002977 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Раковски, обл. Пловдив, представлявано от управителя Й.
И. Д., на основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за
нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Й.
И. Д. – представляващ „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Раковски, обл. Пловдив, разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева -
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6