ПРОТОКОЛ
№ 78
гр. Пещера, 19.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
Сложи за разглеждане докладваното от Милуш Р. Цветанов Наказателно дело
частен характер № 20255240200027 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛЯТ М. А. К., редовно призована, се явява лично и с
ПОВЕРЕНИК адв. И. К., с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМАТА Е. Г. К., редовно призована, се явява лично и със
ЗАЩИТНИК адв. С., с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-р П. М., редовно призован, се явява лично.
Съдът докладва: Постъпило заключение с вх.№ 2505/08.05.2025 г. по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
По хода на делото:
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
ТЪЖИТЕЛКАТА М. К.– Да се даде ход на делото.
АДВ.С. – Да се даде ход на делото.
ПОДС.К. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че с оглед редовното призоваване на страните не е налице
пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
АДВ. К. – Не възразяваме относно срока за представяне на експертизата.
1
Да се изслуша вещото лице днес.
АДВ.С. – Не възразяваме относно срока за представяне на експертизата.
Да се изслуша вещото лице днес.
На основание чл. 282, ал.1 от НПК се прочете заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.
М..
Пристъпи към разпит на вещото лице д-р М..
Сне се самоличността му, както следва:
В.Л. д-р П. М. М. – роден на 11.01.1959 г., българин, български
гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без служебни и
родствени отношения със страните, ЕГН **********.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК. Обеща да даде вярно
и безпристрастно заключение.
В.Л. М. – Представил съм писмено заключение с въпроси от
определението на съда, което поддържам.
На въпросите на адв.К.:
В.Л. М. – Това, което питате касае Е. К.. Там са представени 3 бр.
снимки. Обяснено е и кога и с какво устройство са заснети и аз съм направил
описание, като, разбира се, това е описание е опосредено, това не е преглед на
живо на лице и установяване на тези факти, а това, което се вижда на
снимките. На базата на снимковия материал може да се каже, че охлузването е
прясно, т.е. дъното е сочно, не се вижда коричка, има събиране на епидермиса
в долния край на самото охлузване, което определя посоката на действалия
тангенциално твърд предмет. Това охлузване не може да се датира с точност
до час. Няма как само по медицински данни това увреждане да бъде датирано,
т.е. да се каже, че на тази дата – да, защото до 24 часа това охлузване ще се
изпълни, ще се изравни с останалата здрава кожа и ще се образува коричка с
някакъв цвят в зависимост колко е увреден епидермиса. След това тази
коричка търпи еволюция като тя ще излезе над кожата и постепенно ще
започне да се залющва и да отпада. Не съществува методика, която само на
базата на медицински данни това да бъде датирано до минута или час и т.н. В
периода, в който е станал инцидента, е възможно това увреждане да бъде
получено, т.е. не може да се изключи това да е станало по време на процесния
2
инцидент и това съм записал в заключението. Може да бъде получено не само
от нокти, а и от допирателното действие на твърд предмет с ограничена
повърхност, но материалите по делото, които съм проучвал сочат такъв тип
контакти в този период и аз не ги изключвам като получаване.
На въпросите на Съда:
В.Л. М. – В протоколната част на съдебно-медицинско удостоверение №
53/2025 г., което е издадено от д-р П. в протоколната част е записано, че по
лявата странична плоскост на шията има охлузване на кожата. Допускам, без
да мога да го твърдя с категоричност, че в заключителната част е някаква
техническа грешка, защото пише охлузване „на лицето“, шията и лявата ръка.
Едновременно с това в раздела глава протоколната част е записано, че няма
видими травматични увреждания, поради което коментирам само увреждането
на шията. Където коментирам охлузването на г-жа К. съм записал, че е
възможно да е получено няколко часа „при фотографирането му“, което е
техническа грешка. Имам предвид, че е възможно охлузването да е получено
няколко часа „преди“ фотографирането му. Възможно е да има дърпане на
косата без да има увреждане, т.е. тогава, когато няма оскубване на косата и не
могат да се видят кръвоизливи в космените фоликули на мястото на
липсващите косми. Може да има дърпане, но да няма следи.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. С. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът намира, че заключението по назначената експертиза е ясно и
изчерпателно, с оглед което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещо лице П. М..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
400,00 лева, съгласно представената от него справка – декларация, което да се
изплати от внесения от страна на тъжителя депозит. Да се издаде РКО.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което и на
основание чл. 286, ал. 1 НПК, запита страните – имат ли искания за
извършване на нови съдебни-следствени действия.
АДВ. К. – Нямаме искания.
3
АДВ.С. - Нямаме искания. Прилагам договор за правна защита и
съдействие.
ТЪЖИТЕЛКАТА М. К. – Нямам искания.
ПОДС. Е. К. – Нямам други искания.
Съдът отново покани подсъдимата да даде обяснения, в случай, че
желае.
ПОДС. Е. К. – Не желая да дам обяснения.
С оглед становищата на страните и при преценка за изясненост на делото
от фактическа страна съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. К. - Уважаеми г-н Съдия, ще Ви моля да постановите вашия
съдебен акт с който да признаете за виновна госпожа Е. К. в това, че на
02.02.2025 г. от 14,00 часа в гр.Пещера е причинила лека телесна повреда
изразяваща се в кръвонасядания, охлузване по лицето, шията и лявата ръка,
както и депресивно състояние предизвикано от поведението на
извършителката на М. А. К. от същия град. На второ място да е признаете за
виновна затова, че на 02.02.2025 г. около 14,00 часа в гр.Пещера е обидила М.
К. с изразите „мърша“ и „мърла“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и Ви
моля да наложите на същата справедливи наказания, съобразно закона. В
проведеното съдебно следствие бяха събрани множество доказателства. На
първо място от писмените доказателства, деянието на извършителката е
категорично установено. Събрани са абсолютно непротиворечиви и
несамоизключващи се свидетелски показания на преки свидетели- очевидци,
които са били свидетели на деянието на г-жа К. спрямо моята подзащитна.
При непосредствен разпит обясниха цялата ситуация пред Вас, какви точно
действия я е наричала и я обиждала. Впоследствие по какъв начин тя се е
държала след като първо влиза в дома й, започва да я обижда още в дома й.
Моята подзащитна се е намирала в банята, помолила я е да изчака, излязъла е
навън. След това на улицата, на публично място, пред множество свидетели,
без по никакъв начин да бъде предизвикана тя продължава да я напада, както
физически, така и словестно, с изразите „мърша“, „мърла“ и т.н. Всичко това
4
става достояние на свидетелите, които са разпитани по делото. Всички
свидетели, с изключение на една свидетелка, която считам, че е
заинтересована и ще моля да не кредитирате нейните свидетелски показания,
тъй като се явява приятелка на г-жа К. и е решила да дойде тук и да каже
няколко думи за нея. В последствие моята подзащитна посещава съдебен
лекар, издава си съдебно-медицинско удостоверение, отива в полицията и
подава сигнал. Съответно г-жа К. също подава сигнал, но се оказва, че няма за
какво. Ще моля да кредитирате изцяло свидетелските показания на
разпитаните полицаи. Както на тези, който са посетили инцидента, така и и на
дежурния полицай Н. Х., който категорично обясни, че когато г-жа К. е
отишла в полицията в неделничен ден, за да подаде сигнал, същият е
забелязал, че по нея няма никакви охлузвания по нея, нито е имала
наранявания, нито да й тече кръв по ръката, което е в пълно противоречие с
разпитаната по делото свидетелка, приятелка на г-жа К. с която са имали
среща - С. М.. Тя каза, че имала рана, течало й кръв по ръката, била с колата.
Пълно противоречие, защото на полицая Х. с абсолютна категоричност и на
зададен от защитата въпрос дали е видял да има кръв, да има някакви
охлузвания или наранявания той обясни следното: че ако види такова нещо
негово задължение е той да извика медицинска помощ или ако се наложи да
насочи хората да потърсят медицинска помощ, той е длъжен да подаде сигнал
и обясни какъв е реда и начина по който се завеждат сигналите в РУ- Пещера в
делничен и неделничен ден. Цялата защита на г-жа К. е на базата на косвени
доказателства, който не са и такива. На първо място тя няма съдебно-
медицинско удостоверение, няма охлузване, няма рецепта, не е представено
по делото. На второ място този сигнал в който едва ли не описва, че всичко е
станало в кръв, когато го е подала - няма такова нещо. Двамата полицаи
заявиха че изобщо не са видели такива нещо. Хайде да ги съпоставим тези
доказателства, с приетите по делото експертизи и по-специално техническата
експертиза. В техническата експертиза ние виждаме снимковия материал,
категоричното доказано противоправно поведение на г-жа К.. Виждате
снимките - как К. върви по улицата, след това влиза в дома, вижда се какво се
случва – излиза г-жа К., след нея излиза М. К.. В крайна сметка М. отива да си
мести колата, а на самите снимки се виждат и самите свидетели, които
свидетелстват по делото. М. К. което е изнесла в нейната тъжба е абсолютно
доказано. Не само посредством снимковия материал, а и посредством
5
свидетелските показания. Обърнете внимание и на звукозаписа. В самия
звукозапис какви нецензурни думи е използвала г-жа К. по отношение на
моята подзащитна. След като е нападнала М. и след като я е обидила, тя
продължава да я напада и в самата кола, при качване на автомобила. Виждате
какво казва Жена 1 във звукозаписа, цитирам от стр.24 на експертизата „От
къде на къде тя ще спира пред гаража. Тая кола. Ма к`во ма интересува, бе.
Ша кажа аз на майка ти в газъ. Е, сега. Ша видиш къде си спряла.“ – това са
думите на г-жа К.. Виждате какво казва Жена 2 по нататък „Мен ме хвана за
косата и ме одраска“ - доказателство за самото противоправно нападение.
Това го е казала М. К. след като г-жа К. я е нападнала, пребила я е и я
оскубала, ударила с вратата. На следващо място моля да обърнете внимание
на стр. 26 от експертизата, на снимковия материал на ожулването на ръката на
г-жа К.. Инцидента се е разиграл в 12,55 часа, снимките от телефона са
направени в 19,56 часа, 19,57 часа и 20,06 часа, това са 8 часа след инцидента.
Дори и да са направени тези снимки пак казвам няма нито едно категорично
доказателство за увреждането на г-жа К., само по този снимков материал няма
как да се прецени. Вещото лице д-р М. беше категоричен пред Вас, че няма
как само по снимков материал да се прецени кога е направено това охлузване.
От всичко казано до тук смятам, че деянието на г-жа К. е категорично
доказано от всички събрани по делото доказателства, както гласни, така и
писмени, включително и от разпитаните служители на РУ – Пещера. По
никакъв начин М. К. не е допринесла за увреждането на г-жа К., даже мога да
стигна до повече в пледоарията и директно да я заявя, че тя се е самонаранила
или това нараняване се е получило от друго директно действие, за да може да
търси реторсия по настоящото производство, което няма как да стане, защото
тя няма медицинско удостоверение за това увреждане. На следващо място
смятам, че всички събрани по делото доказателства са взаимносвързани, те са
последователни, обясненията на свидетелите също са последователни и те се
припокриват. Говоря за свидетелите очевидци разпитани по делото, които са
били там на място и са видели целия инцидент. От разпита на тези свидетели
се доказва и нещо друго съществено важно и на което трябва да обърнем
внимание. Не говорим само за противообществения характер на деянието, а
говорим и за противообществения характер на самия деец. Госпожа К. се
слави с недобро име в обществото в гр.Пещера. Доколкото св. Ап. разказа
пред Вас е имало и други инциденти от страна на госпожа К. спрямо други
6
нейни съседи. Също така тя каза, че е конфликтна и че тя с почти никой не се
разбира. Също така каза, че един асфалт ги дели, т.е. познава изключително
добре нрава на К., това което тя прави в самия квартал и явно всички тези
хора, нейните съседи, не искат да се занимават с нея, защото знаят, че има
много буен нрав и в един даден момент не знаят какво може да очакват. В
крайна сметка това младо момиче също не е знаело какво да очаква, а е
получило това, което не е трябвало да получава. Вместо да говори с нея с
нормален тон да й обясни да не спира пред гаража й, тя първо я е обидила,
после я е нападнала, продължила да я обижда и я започнала накрая да я удря в
изблик на гняв. Не е могла да се въздържи, не е могла да се спре. Още по-
страшното е, че явно съдейки по собственото си поведение, че е плашила
съседите си с нейния буен характер и те не са смеели да й кажат нищо тя е
продължила да действа по същия начин с младото момиче. Още по-лошо, че
го е нападнала и го е ударила, скубала я е, ритала. Ето това е нещото, което
трябва да бъде спряно. Нищо друго не може да я спре освен съда. Това е
начина по който г-жа К. да бъде възпряна и да спре да действа злоумишлено
на обществото. Това е генералната превенция с която съдът може да я
превъзпита. Отделно от това аз ще ви моля да обърнете внимание и на
свидетелството за съдимост на г-жа К.. Независимо, че тя е реабилитирана, тя
е съдена за притежание на незаконно огнестрелно оръжие, изключително
тежко деяние особено в наши дни, тъй като се касае за невероятна агресия,
такава каквото М. К. е получила от г-жа К.. Ами ако утре г-жа К. не си
научила урока и извади друга пушка, никой не може да я спре. Впрочем
защитата на г-жа К. не поиска да бъде изготвена никаква психична експертиза
по отношение на нейното психично състояние и нейното отношение към
извършеното деяние. Госпожа К. предпочита да си замълчи, защитника и каза
да не дава обяснение, което смятам, че е в тяхна вреда. Би следвало нейното
психично състояние да бъде изследвано от експерт. Такава експертиза не беше
поискана от нейната защита и не беше направена, защото ако беше поискана
ние можехме да разберем, а и съда още по-правилно щеше да разбере дали не
се касае за физиологичен афект до някаква степен или не, ако пък евентуално
моята подзащитна я е обидила по някакъв начин, но няма такива данни за
нанесена обида. Въпреки всичко щеше да се изследват нивата на стрес, нивата
на търпимост в една такава експертиза. Така, че ние може да заключим само
на базата на събраните по делото писмени доказателства, че госпожа К. има
7
едни негативни характеристични данни не само сред съседите си, а и най-
вероятно и в целия град. Отделно от това ще Ви моля да имате предвид, че
моята подзащитна след като е била тотално агресирана от г-жа К., тотално
унищожена психически дори, защото това е младо момиче, което до ден
днешен се страхува. Между другото тя е подала още 2 сигнала в полицията, че
г-жа К. минава пред техния дом, спира се пред вратата и гледа, явно за да я
респектира. Тя е направила нужното по законовия ред да си търси нейните
права. Обърнала се е към личния си лекар, който й е изписал съответните
медикаменти за нанесения й побой, впоследствие към съдебен лекар, подала
сигнал пред контролните органи и не на последно място е реализирала правата
си по законовия ред пред съда. Считам, че по един несъмнен начин деянието
на г-жа К. е доказано, настъпили са вредоносния резултат,
противообществено-опасните последици са налице, при пряк умисъл на
вината, при което ще Ви моля да я осъдите на едно справедливо наказание за
това, което е извършила.
ТЪЖИТЕЛКАТА М. К. – Придържам се към това, което каза моя
повереник.
АДВ. С. – Уважаеми г-н Съдия, на първо място искам да кажа, че
подадената пред Вас тъжба съдържа определено съдържание, което е обхвата
на предмета на делото и всички други изрази, които цитира колегата и които се
чуват на видеозаписа, представен от частния тъжител, не са предмет на
делото, не са били предмет на нашата защита. На второ място нашата защита
не може да бъде упреквана, за това, че не е събирала определени
доказателство, защото защитата в наказателния процес няма задължение да
доказва каквото и да е било. Задължение да се доказва дали подсъдимата е
извършила престъпление и какво е то има единствено и само частния
тъжител, така е разпределена наказателната тежест в наказателния процес. На
трето място аз считам, че абсолютно недопустимо се очерни фигурата на една
нормална възрастна пенсионерка, която нито е опасна за обществото, нито
има каквото и да е било лошо име в гр.Пещера и това не се извлича от нито
едно доказателство по делото, което сега ще коментирам. Интерпретацията на
свидетелските показания извършена от процесуални представител на
тъжителя беше изключително манипулативна. Аз ще моля да признаете
подсъдимата за невиновна по отношение на твърдяното престъпление обида, в
частната тъжба се посочват „мърша“ и „мърла“, друго не се посочва, както и
8
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания, охлузване по лицето,
шията. Обвиненията са недоказани. Представеният от тъжителката
видеозапис, който тя твърди, че установява фактическата обстановка не
съдържа никакви инкриминирани изрази произнесени от моята клиентка. За
сметка на това целия запис съдържа доста обидни изрази произнесени именно
от тъжителката по адрес на моята клиентка – „Егати ненормалницата!“; „Ти
по принцип си алкохолик“; „Върви се лекувай!“ – няколко пъти. Разпитаните
по делото свидетели от страна на тъжителката, а именно свидетелката Е. М. е
чула съвсем различен израз от този, който се посочва в тъжбата – „Идвай се
махай колата, мършо!“. Относно показанията на св.Х. Ап., те също не
съдържат инкриминирани изрази. Показанията на тази свидетелка
категорично не могат да се определят като обективни. Самата тя казва, че е в
конфликт с подсъдимата, единственото, което казва по отношение
характеристиката на госпожа К. – „конфликтна, с мен много пъти се е
заяждала“. Това, че някой се кара с един от съседите не го прави престъпник,
не го прави общественоопасен, още по-малко не го прави общественоопасен
за цял град, както се опита да се изтъкне от защитата. Нито един друг свидетел
по делото не е свидетелствал, че моята доверителка се е карала с целия град,
че е вадела оръжие, че е нападала някакви хора. Това, че е имало съседски
конфликт не прави автоматично един човек престъпник. Свидетелят Е. М.
също е пристрастен свидетел, той също демонстрира негативно отношение
към моята доверителка в самото съдебно заседание, а също е и съпруг на
пристрастната свидетелка Х. Ап.. Той от своя страна така е бил настървен да
дава показания срещу моята доверителка, че дори си позволява в своя разпит
да твърди, че Е. К. не спирала да скубе и удря М.. В крайна сметка колко пъти
моята доверителка е скубела и удряла тъжителката? При оправдателна
присъда моля да ни присъдите разноски. Ако сметнете, че обвиненията са
доказани или частично доказани моля да приложите по отношение на двата
текста от НК - института на реторсията. Моля по отношение на чл. 146, ал. 2
от НК да приемете, че и двете страни са си нанесли обиди. Ако обиденият е
отвърнал веднага с обида съдът може да освободи от наказание. Обидите на
тъжителката към моята клиентка са многобройни и са описани в съдебно-
техническата експертиза, съдържат се във видеофайла, който е приложен към
самата тъжба, те са произнесени по време на самия инцидент, преди неговото
приключване. Съгласно трайната практика на съдилищата, с оглед на това, че
9
обидите са разменени в един и същ конфликт, то института на реторсията е
приложим, доколкото пострадалия е отвърнал веднага на дееца. В случая е без
значение кой първи е нанесъл обидата и е бил провокатор на конфликта и кой
е отговорил на провокацията, доколкото тяхната процесуална роля зависи от
тяхната активност и дали ще подадат тъжба, а не техните конкретни действия,
които са идентични. Налице е хипотезата на чл. 130, ал. 3 от НК при която
тъжителката е отвърнала веднага на подсъдимата с лека телесна повреда и
двете наранявания от страните по делото са определени от вещото лице като
леки телесни повреди и при двете телесни повреди липсва разстройство на
здравето. В случая страните в конфликта са изравнили позициите си,
засегнатия субект на практика е взел дейно участие причинявайки еднаква по
вид телесна повреда. Двете страни са се постави в еднакво положение пред
наказателния закон. В Решение № 283/02.06.1992 г. на ВКС по н.д. № 221/1992
г. се посочва изрично, че при реторсията законодателят е съобразил по ниската
степен на обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на
моралните вреди чрез причинената взаимна телесно увреждане. Взаимната
провокация на черти от характера, които са довели до емоционално-волевата
лабилност на участничките в конфликта са причина на инцидента и
справедливия подход е именно прилагане на института на реторсия, поради
това са изпълнени всички изисквания на Тълкувателно решение № 51/1989 г.
по н.д. № 41/1989 г. на Общо събрание на НК. Самите наранявания на моята
доверителка са установени както от св. М., така и от снимковия материал,
съдебно-медицинската експертиза и от св. Х.. Интерпретацията на неговите
показания също беше изключително неправилна, св.Х. никога не е заявявал, че
доверителката ми не е имала увреждане. Той многократно казва, че не си
спомня, но много добре си спомня, че тя е вдигнала едната си ръка,
показвайки му увреждането си. Без значение е какво е било увреждането, от
значение е, че той си спомня, че тя е била при него, разказала му е инцидента и
му е показала ръката си на която е имала увреждане, но този свидетел никога
категорично не е заявявал, както колегата ми се опитва да Ви внуши, че
доверителката ми не е имала никакво увреждане. Свидетелят не си спомня
точно какво е било увреждането, но си спомня, че е показала увреждането. В
този смисъл моля да постановите Вашия съдебен акт.
АДВ.К. /Реплика/ - В смисъла, в който беше пледоарията на колегата,
само два момента ще цитирам от свидетелските показания, които са
10
категорично записани. Първият момент е следния: от показанията на св.Г. К.
„К. плачеше и беше притеснена“. Това е когато са я заварили, когато е подала
сигнала си. Вторият момент, също много важен момент при свидетелските
показания на св. М. – „ М. е достатъчно възпитано дете, дори не и посегна“,
защото той обяснява инцидента цитирам от показанията му. Ето затова
казвам, това ме навява на мисълта, че моята подзащитна не е посегнала на
госпожа К., тя просто се е оставила да бъде пребита. Не на последно място по
отношение на обидите Ви моля да имате предвид показанията на св. Е. М.,
казва „Идвай и си махай колата, мършо!“ - ето я обидата. Категорични
свидетелски показания, които са подкрепени и от писмените доказателства –
експертизите, снимковия материал и звукозаписа. Вярно е, че в звукозаписа
част от разговорите не може да се чуе, но ние имаме свидетели, които са го
чули и са допълнили.
ЗАЩИТНИК АДВ.С. - Все пак е приложен запис, който много добре
разкрива настроението на двете страни и състоянието, в което са се намирали
по време на инцидента и от този инцидент се вижда, че това момиче не е
уплашено, а напротив – тя е настървена. Това, което прави е да сипе обиди и
да не остава длъжна на каквито и да е било насрещно поведение. Да не
говорим, че всички твърдения за депресивно състояние, за тревожност, за
страх останаха абсолютно недоказани по делото и в този смисъл упрека не е
към защитата, че не е поискала психологична експертиза. Тези неща изобщо
не бяха установено по делото, това са само голи твърдения
ПОДСЪДИМАТА Е. К. /в своя защита/ - Няма да се изказвам.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
СЛАГА КРАЙ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Осигури се право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата:
ПОДСЪДИМАТА Е. К. – Да бъда оправдана, защото не съм виновна.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за постановяване на съдебния си
акт.
Съдът обяви съдебния си акт.
Съдът обяви, че на основание чл. 308, ал. 1 НПК, ще изготви мотивите
си в 15-дневен срок.
11
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,10 ч.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
12