Определение по дело №1489/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2431
Дата: 13 декември 2018 г.
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20182100101489
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

           

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2431

 

гр. Бургас, 13.12.2018г.

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                          СЪДИЯ: ДИЛЯНА ЙОРДАНОВА

 

като разгледа  гр. дело № 1489 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството по делото е образувано по искова молба от Х.И.Х., с постоянен адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу ответника Е.И.С., с постоянен адрес ***0 и при условията на евентуалност срещу ответника Д.А.М., с постоянен адрес ***, за приемане за установено, че ищецът не дължи сумите по изпълнително дело №20158010400288 на ЧСИ Трифон Димитров с район на действие БОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2011г. по т.д.№274/2011г. на СГС, издаден въз основа на арбитражно решение от 05.01.2011г. по арб. дело№51/2010г. на Арбитражен съд за търговски спорове при Сдружение АСТГ-гр. Бургас, както следва: 218 000 лева главница по договор за паричен заем, сключен между физически лица, 22 961,64 лева мораторна лихва за периода 28.09.2009г.-27.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата начиная 28.09.2010г. до окончателното плащане, направените разноски по арбитражното дело в размер на 5009,42 лева арбитражна такса и 5262 лева адвокатско възнаграждение, както и сумата от 502,46 лева съдебни разноски  по т.д.№274/2011г. на СГС .

В исковата молба ищецът излага твърдения, че спрямо него след проведено арбитражно производство, на осн. чл. 406, ал.1, т.1 вр. чл. 51 от ЗМТА, е издаден изпълнителен лист от СГС и е осъден да заплати процесните суми на Ангел Димитров М., който е починал на 21.11.2014г. Посочва, че след това е било образувано изпълнително производство въз основа на молба от 23.02.2011г. от същия като взискател по изп. дело № 20118010400064 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, като последното валидно предприето действие по принудително изпълнение по това дело датира от 05.07.2011г., когато е насрочена публична продан на собствени на ищеца движими вещи. Навежда доводи, че считано от тази дата за вземанията-предмет на принудително изпълнение е започнала да тече нова 5-годишна давност, като се позовава на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Изнася данни, че по това изпълнително дело взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което изпълнителното производство е прекратено по право на 05.07.2013г. на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Счита, че всички извършени впоследствие изпълнителни действия от съдебния изпълнител по това изпълнително дело след настъпилата перемпция в двугодишния срок не пораждат правен ефект.  Поддържа, че впоследствие Ангел М. въз основа на същия изпълнителен титул е подал нова молба за образуване на изпълнителното дело, в която  не е посочил способ за принудително изпълнение и с нея не е прекъсната започналата да тече 5-годишна давност, считано от 05.07.2011г. Ищецът излага, че до смъртта си на 21.11.2015г. първоначалният взискател не е поискал извършването на действия по принудително изпълнение от естество да прекъснат изпълнителната давност  по второто изп. дело № 20158010400288 по описа на ЧСИ Трифон Димитров. Посочва, че преди да почине, с договор за цесия от 03.11.2015г. Ангел М. е прехвърлил процесните вземания на втория евентуален ответник Д.М., като цесионерът е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело с молба от 03.11.2016г., както и да се извърши опис на движимите вещи на длъжника и е конституиран като такъв с постановление на ЧСИ от 07.11.2016г. Ищецът обосновава пасивната процесуална легитимация на първия предпочитан  ответник с твърдения за сключен договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 09.07.2018г., по силата на който е придобил всички вземания по изпълнителното дело от взискателя Д.А.М.. Основава предявените искове на изтекла погасителна давност  в периода от последното предприето изпълнително действие  насрочена публична продан на движими вещи по първото изпълнително дело от 05.07.2011г.-до датата на подаване на молба за конституиране на евентуалния ответник като взискател по второто изпълнително дело 03.11.2016г. Ангажира доказателства.

          В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника Е.С., който оспорва предявения иск. Възразява, че молбата за образуване на изпълнително дело, макар и нередовна, прекъсва давностния срок съгласно чл. 117, ал.2 от ЗЗД, щом в нея е отправено искане за  предприемане на изпълнително действие. Счита, че ако съдебният изпълнител предприеме изпълнително действие при нередовна молба взискателят разполага възможност да поправи порока в молбата и след изтичане на петгодишния срок  на давността и да валидира извършеното изпълнително действие, придавайки му прекъсващ давността ефект, като в случая нередовностите са отстранени в хода на изпълнителното производство с  последващите молби за конституиране на взискател, както и  за описи на движими и на недвижими вещи. Претендира разноски.

По делото в преклузивния срок е депозиран писмен отговор от ответника Д.М.. Възразява, че последното изпълнително действие е настъпило на 06.07.2011г. с извършеното плащане от Пенка Христова. Навежда доводи, че взискателят не е бездействал и на 25.11.2011г., след като е изчерпал всички възможни способи за принудително събиране по изпълнителното дело, предвид липсата на доходи и имущество на длъжника, е предявил иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, като е искал да бъде обявен за относително недействителен спрямо него договорът за покупко-продажба, с който Х.Х. и Пенка Христова са продали на дъщеря си Соня Христова имот с идентификатор 51500.501.342.1.3 по КККР на гр. Несебър. Позовава се на действия, довели до спиране и прекъсване на давността по отношение на процесното вземане. Моли за отхвърляне на предявения иск. Моли производството по делото да бъде спряно до произнасяне на тълкувателно дело №1/2017г. на ВКС и ВАС по въпроса изпратената покана за доброволно изпълнение прекъсва ли давността. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

          Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, който е допустим.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената с предявения отрицателен установителен иск защита – наличието на правен спор между страните относно съществуването на вземането, основан на нови обстоятелства, необхванати от силата на присъдено нещо на арбитражното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист.  В тежест на ответниците е да установят основанията за съществуването на вземането. След като ищецът твърди, че процесните вземания са погасени по давност, в тежест на ответниците е да установят наличието на предпоставки, обуславящи нейното спиране или прекъсване. По делото липсват обстоятелства, ненуждаещи се от доказване.

Приложените към исковата молба и отговора на ответника Д.М. писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати. Искането на ответника М. за спиране на производството по делото до произнасяне на тълкувателно решение по тълк дело №1/2017г. на ВКС и ВАС е неоснователно и следва да се остави без уважение. По този въпрос е налице тълк. решение №8/2013г. на ВКС, като съгласно т.1 от него при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, но не и във въззивната и в първата инстанция.

 

          Предвид гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

  

О П Р Е Д Е Л И :

 

          

ДОПУСКА приложените писмени доказателства от ищеца с исковата молба и от ответника Д.М. с отговора му на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането за спиране на производството до произнасяне на тълк дело №1/2017г. на ВКС и ВАС.

СЪОБЩАВА  на страните проекта си за доклад на делото.

            НАПЪТВА страните към постигане на спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.

             НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на  01.02.2019г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват  страните.

          Препис от определението  да се връчи на страните, на ищцата - ведно с препис от отговорите.

          Определението е окончателно.

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: