РЕШЕНИЕ
№ 16205
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110147657 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Т. М. срещу „***.
Твърди се, че в периода от 26.06.2024 г. до 29.06.2024 г. в сайтове, администрирани от
ответното дружество, а именно в ****, бил публикуван материал със заглавие:
„Скандал! Бита ли? К. М. бръмчала в ***с тарифа, у нас въртяла двама любовника.“ ,
първоначално публикуван на 25.06.2024 г. в сайта ***. В този материал се съдържали
обидни и унизителни за ищцата квалификации, както следва: „никаквица“; „застаряла
бръмчалка“; „доволно презряла и натежала от възраст, килограми, деца, бракове и
пластични операции „бизнес дама““; „оправна хитруша“ (в изречението „По-
интересното е, че оправната хитруша бързо - бързо омаяла с женски чар и силикон
собственика на хазартната фирма „***“ *** и той щедро финансирал лъскавия
живот.“); „срамната курвенска история“ (използвано в самия материал като
квалификация на разказаното). Ищцата поддържа, че в резултат на публикуването на
материала, съдържащ описаните изрази, за нея били настъпили неимуществени вреди,
изразяващи се в унизителни, неприятни и болезнени емоционални усещания,
включително чувство, че е станала обект на подигравки и насмешливо отношение,
предвид неограничения кръг субекти, до който публикациите са достигнали,
притеснение и страх от начина, по който публикациите могат да рефлектират върху
личния живот и върху децата . Според изложеното в исковата молба, ответното
дружество носело отговорност за така причинените вреди, тъй като било
администратор на сайтовете, в които процесният материал бил публикуван, като
позоваването на публикация от трети за спора сайт не го освобождавало от
1
отговорност. Отправено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 15000,00 лева, представляваща обезщетение за описаните неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 29.06.2024 г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор, като в законово установения срок е постъпила молба от дружеството, с която
е отправено искане за предоставяне на възможност за извънсъдебно уреждане на
спора между страните. Възражения по същество на спора, съответно – по
основателността на предявения иск, не са направени.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане на *** да заплати на К. Т. М. сумата от 15000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унизителни, неприятни и
болезнени емоционални усещания, притеснение и страх, причинени в резултат на
материал със заглавие „Скандал! Бита ли? К. М. бръмчала в **с тарифа, у нас
въртяла двама любовника.“, публикуван в периода от 26.06.2024 г. до 29.06.2024 г. в
администрираните от ответника сайтове ****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.06.2024 г. до окончателното изплащане.
За основателността на така предявения иск ищецът следва да докаже следните
материалноправни предпоставки: осъществяването на процесното противоправно
деяние; наличието на твърдените неимуществени вреди; причиняването на твърдените
неимуществени вреди от лице, на което ответникът е възложил работа; причинно-
следствената връзка между претърпените от ищеца вреди и противоправното деяние,
осъществено при или по повод на възложена от ответника работа.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 04.04.2025 г.
открито съдебно заседание, е отделено като безспорно между страните
обстоятелството, че в периода от 26.06.2024 г. до 29.06.2024 г. в администрираните от
*** сайтове ***, *** е публикуван материал със заглавие „Скандал! Бита ли? К. М.
бръмчала в **с тарифа, у нас въртяла двама любовника.“, съдържащ изразите
„никаквица“; „застаряла бръмчалка“; „доволно презряла и натежала от възраст,
килограми, деца, бракове и пластични операции „бизнес дама““; „оправна хитруша“;
„срамната курвенска история“.
Същевременно обстоятелствата относно публикуването на процесната статия в
периода от 26.06.2024 г. до 29.06.2024 г. в сайтове ***, както и конкретното
съдържание се установяват и от представените и приети по делото разпечатки от
посочените уеб сайтове. В последните е отразено, че материалът е прочетен 4025 пъти
в ***, 483 пъти в ***, 189 пъти в ***, 903 пъти в ***, 2303 пъти в **, 959 пъти в ***.
Не е спорно между страните а и се изяснява и от представената по делото
разпечаткa от гр. д. № 26295/2023 г. на СРС, ГО, 32-ри състав, обстоятелството, че
ответното дружество е собственик на сайта***.
Съгласно приетото като писмено доказателство по делото референтно писмо за
2
К. М., ищцата притежава високо оценени професионални качесва, посредством
завършването от нея на програма за трансформиращо лидерство ***.
Свидетелят***, колега на ищцата, с която се познавали от 2021 г., сочи, че в
резултат на процесната публикация и изнесената там информация ищцата се
почувствала засрамена, започнала да страни от колегите си, да работи от вкъщи, като и
преустановила посещенията си на служебни мероприятия. Сочи също така, че К. М.
изпивала притеснения как ще се отразят на дъщеря , която вече можела да чете, тези
думи обидни и позорящи думи за майка , ако ги прочете. Свидетелят заявява, че след
публикацията ищцата посещавала психолог.
Свидетелят *** споделя, че познавал ищцата от 2011 г., тъй като тя била
съученичка на неговата съпруга, а към момента на разпита те били в близки
приятелски отношения. Посочва, че след публикуването на процесната статия ищцата
станала много тревожна за мнението на децата относно изразените за нея в статията
обидни квалификации и започнала да посещава психолог. Разказава още, че след
случилото се К. М. се страхувала да излиза, както и че в работата си изпитвала
притеснение, поради което което работила от вкъщи. Твърди също, че изразените в
интернет пространството коментари по повод публикацията били обидни. Според
свидетеля **, ищцата вече не била същият лъчезарният човек отпреди излизането на
публикацията.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Ако едно лице наруши тази установената забрана
и причини виновно вреди, деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД, т. е. деянието е
противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното
увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се
вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди, само ако вредите са
настъпили в правно защитената сфера на друго лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Съгласно Решение № 199 от 28.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5549/2016 г., III г.
о., издателят на медията определя характера и съдържанието на публикуваните
материали и възлага на друго лице работата по съставяне на съответните материали,
публикувани на неговия уеб сайт, без значение кой е техният автор и дали същите са
препечатани от различни източници на информация.
С оглед на изложеното, са налага изводът, че чрез своите длъжностни лица
издателят на медията определя характера и съдържанието на публикуваните
материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД, в качеството на възложител на
работата по съставяне, подбор и поместване на електронни материали. Ето защо,
ответното дружество има качеството на възложител по отношение на автора на
статията, независимо от това кой е той и независимо дали между тях съществува
трудово или облигационно правоотношение, в изпълнение на задълженията си по
което авторът на статията я е изготвил и предал за публикуване. Следователно, „**“ **
е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск.
В предмета на проверка при предявена искова претенция за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от изнесена от журналист
информация е дали тази информация представлява твърдение за факт или има
характера на мнение и оценъчно съждение, доколкото на проверка за истинност
3
подлежат фактическите твърдения и именно последните могат да ангажират
отговорността на журналиста, съответно – на издателя по иска по чл. 49, вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД и то само когато са неверни и позорят адресата, понеже са от естество да
накърнят неговата репутация и добро име в обществото, като засягат честта му,
представляваща обществената оценка за него. Оценките (мненията) не подлежат на
проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста, съответно – на
издателя, само ако представляват обида.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика разпространяването на
информация е противоправно, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и
данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат неговите чест, достойнство
и добро име. За да бъдат определени като позорни конкретни обстоятелства, то те
трябва да са ясно съобщени, да са неприемливи от гледна точка на общоприетите
морални норми и да предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото, а не
да се извеждат в резултат на предположения, асоциации, интерпретации или други
форми на субективна психична дейност по отношение на съответните изказвания.
Освен това, ако се установи, че изложените обстоятелства са позорни, то трябва да се
установи и това, че са неистински. Ако фактите са верни, не се носи отговорност, дори
да позорят лицето, към което са адресирани, а ако не са верни, отговорност има, ако се
засяга неблагоприятно адресатът и доколкото не е положена дължимата грижа за
проверка достоверността на разпространената информация /в този смисъл – Решение
№ 369/26.11.2015 г. по гр. д. № 2098/2015 г. на ВКС, IV ГО/.
В настоящия случай, при съобразяване с конкретното съдържание на
процесната статия в контекста на нейното заглавие „Скандал! Бита ли? К. М.
бръмчала в ***с тарифа, у нас въртяла двама любовника.“, съдържаща изразите
„никаквица“, „застаряла бръмчалка“, „доволно презряла и натежала от възраст,
килограми, деца, бракове и пластични операции „бизнес дама““, „оправна хитруша“,
„срамната курвенска история“, както и на конкретно посочените от ищцата цитати от
тази публикация, с които последната свързва претенцията си за обезщетение, съдът
намира, че тези думи и изрази по същество представляват ясно съобщени твърдения за
факт, а именно, че ищцата К. М. е личност с ниска ценностна система. По своя
характер така разгласените факти са позорящи за нея, тъй като са неприемливи от
гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикват еднозначна негативна
оценка на обществото, като са от естество да я опозорят и обидят, ако се окажат
неверни.
Изясни се, че с исковата молба ищцата категорично отрича верността на така
изнесените твърдения, като по делото ответникът, чиято е доказателствената тежест в
процеса по отношение на това обстоятелство, не установи истинността им. Поради
това и при приложение на последиците от правилото, установено с разпоредбата на чл.
154 ГПК, следва да се приеме, че процесните изрази са неверни и позорящи
твърдения, разпространени чрез електронно средство за масова информация,
представляващи изнасяне на конкретни неблагоприятни за ищцата и опозоряващи по
естеството си факти.
С разпоредбата на чл. 41, т. 1 КРБ е прокламирано правото на гражданите да
търсят, получават и разпространяват информация, израз на свободата на словото. Това
право не е абсолютно, а ограничено до пределите, очертани в чл. 41, ал. 1, изр. 2 КРБ,
а именно че това право не може да бъде насочено или да се използва за накърняване
правата и доброто име на другиго. Това ограничение кореспондира на конституционно
4
признатите и защитени права на гражданите за неприкосновеност на личния и семеен
живот, чест, достойнство и добро име /чл. 32 от Конституцията/. В Решение № 7/1996
г. на Конституционния съд е прието, че допустимо ограничение на тези права е налице
в случаи, когато с последните се засяга друго, конкуриращо право и това е на лично
достойнство, чест и добро име, които също са конституционно защитени. Посочените
ограничения кореспондират и с разпоредбата на чл. 10, § 2 от Европейската конвенция
за правата на човека, съгласно която свободата на словото не е абсолютна, а се
разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно
защитени ценности, каквито са личното достойнство, репутацията и
неприкосновеността на личната сфера на гражданите.
Предвид горното следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 32 КРБ не дава
право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други
лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява.
Съобразявайки така очертаната и приложима към процесния спор правна
уредба и с оглед приетата по делото невярност на твърденията на ответника,
обективиращи злепоставящи доброто име на ищцата факти, съдът приема за
установено осъществяването на описаното деяние и неговата противоправност чрез
изнасяне на конкретните фактически твърдения в процесната публикация.
В тази връзка съдът съобрази последователно възприетото в съдебната
практика, че неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да
бъдат проверени от журналиста преди да ги разпространи в печатно издание или по
друг начин /в този смисъл е Решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на
ВКС, III ГО/. Журналистическата етика изисква от журналистите и пресата да действат
добросъвестно, като проверяват точността и надеждността на информацията, когато
става въпрос за засягане на репутацията друго лице. Правното значение на
добросъвестната журналистическа проверка се проявява тогава, когато въпреки
извършването , фактите се окажат неверни. Ако проверката действително е
добросъвестна, се изключва вината и журналистът /респективно – и неговият
възложител/ не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение.
В настоящия случай от страна на ответника не се установи такава проверка да е
била осъществена, поради което в случая не е налице основание за изключване на
отговорността му за публикуването на процесната статия в поддържаните от него
интернет сайтове, при доказване наличието на останалите два елемента от
правопораждащия за процесното право на обезщетение фактически състав –
причинени неимуществени вреди и причинна връзка между същите и
противоправното поведение.
Последните съдът намира за установени от събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите ** и ****, допуснати по искане на ищцовата страна.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, намирайки същите за
последователни, житейски логични, доколкото са израз на преките им впечатления от
живота на ищцата и от състоянието, в което същата се е намирала след възприемане на
процесната статия, като близки за нея хора, които познават същата от години и са в
състояние да възприемат промяната в поведението и в живота вследствие от
събитието, а същевременно вътрешно и помежду си непротиворечиви. В
свидетелските показания са налични данни за силното притеснение у К. М. от
съдържащата се в публикацията невярна информация, породено от това как същата ще
се отрази на професионалния и личния живот. И двамата свидетели са възприели
5
непосредствено състоянието и поведението на ищцата известно време след
публикацията, като и пред двамата същата е изразил притеснението си.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че по делото са доказани елементите
от правопораждащия фактически състав на чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за възникване
на деликтната отговорност на ответника и за присъждане в полза на ищцата на
обезщетение за претърпените от него в резултат от деликта неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по
справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и
доказани по делото факти.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика в понятието
неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи негативно отражение върху
психиката, в социален дискомфорт в определен период от време, при съблюдаване на
комплексния критерий за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на законовия текст
не е абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
В случая следва да бъде съобразена настъпилата промяна в емоционалното
състояние на ищцата след узнаването за процесната статия, както и накърнените от
изнесените клеветнически твърдения професионална репутация и добро име. Следва
да бъдат съобразени още продължителността на периода от време, в което са търпени
причинените вреди, характерът им, техният интензитет и последиците за ищцата.
Съдът съобрази и обстоятелството, че ищцата е представена като неморална и
безпринципна личност, което е нанесло значителни по характер, тежест и
интензитет душевни терзания, влошило е качеството на живот, здравословното и
емоционалното състояние, повлияло е в професионален и личен аспект. Съдът
отчита и начина на причиняването на вредите от страна на ответника – чрез
публикуването на недоказани клеветнически твърдения на повече от един електронен
сайт, което ги прави достъпни за широк кръг субекти и за по-продължителен период
от време.
Съобразявайки изложеното, а именно броя и съдържанието на клеветническите
изрази от процесната публикация, и интензитета, характера и продължителността на
причинените на ищцата в резултат на публикацията неимуществени вреди, съдът
намира, че на същата се дължи обезщетение в размер на 10000,00 лева, като за тази
сума предявеният иск следва да бъде уважен. За горницата над уважената част до
пълния претендиран размер от 15000,00 лева исковата претенция се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В полза на ищцата следва да се присъдят такива в
общ размер от 1600,00 лева, съразмерно с уважената част от предявения иск, за
платени държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно искането,
обективирано в списък по чл. 80 ГПК, и представените доказателства за плащане.
Ответното дружество не е претендирало присъждането на разноски, както и не
6
са представени доказателства за реалното извършване на такива, с оглед на което
разноски не следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК: **, с адрес: гр. ***, да заплати на К. Т. М., ЕГН:
**********, на основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 10000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от
изнесена невярна информация и клевети в публикувана в периода от 26.06.2024 г. до
29.06.2024 г. статия в сайтове *** и *** със заглавие: „Скандал! Бита ли? К. М.
бръмчала в Дубай с тарифа, у нас въртяла двама любовника.“, ведно със законната
лихва върху присъдената сума за периода от 29.06.2024 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 49, вр. 45, ал. 1
ЗЗД за разликата над уважената част от 10000,00 лева до пълния предявен размер
от 15000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ****, с адрес: гр.***, да заплати на К. Т. М., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1600,00 лева, представляваща сторени в хода
на първоинстанционното производство разноски, съобразно уважената част от
предявения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7