№ 105
гр. Пазарджик, 26.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267 ал.1 във връзка с чл.229 ал.1 т.4 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по подадена въззивна жалба с вх.№92690 от 16.10.2023г.
/по описа на ОС-Пловдив/ от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов №37 чрез юрисконсулт Д. Н., против
решение №3906 от 28.09.2023г. постановено по гр.д.№18086/2022г. на
Пловдивски районен съд, с което СА ОТХВЪРЛEНИ предявените от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г Данов“ № 37 срещу С. И. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 52, ап.23, положителни
установителни искове за признаване за установено, че С. И. П., ЕГН
********** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********
сумата в размер на 611,72 лева, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за
периода 01.08.2019г. - 30.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Победа“ № 52, ап. 23, ведно със законната лихва от датата на депозиране в
съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.09.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер от 95,56
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 02.10.2019 г. - 28.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7114 от 11.10.2022 г. по
ч. гр. д. № 13873 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с.
В производството пред първата инстанция /гр.д.№18086/2022г. на
1
Пловдивски районен съд/, от ответника по исковете С. И. П., ЕГН-
**********, от гр.Пловдив, ул.“Победа“ №52, ап.23, е направено искане за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на
основание чл.267 §1 б. “а“ и „б“ от ДФЕС и чл.629 ал.3 от ГПК по тълкуване
на разпоредба или на акт от Правото на Европейския съюз по следните
въпроси: 1. Допуска ли чл. 9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО и чл.169 от
ДФЕС, заплащане на разходи за топлинна енергия, излъчена от
инсталацията на сградата, при положение, че стълбищата и коридорите на
сградата не са оборудвани с радиатори?
2. Допуска ли чл. 9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО и чл. 169 от ДФЕС,
възможността на топлофикационно дружество, въз основа на националната
правна уредба да претендира стойността на потребена топлинна енергия
от сградна инсталация, като количеството топлинна енергия се определя
въз основа на създадена от администрацията формула, която: въвежда
коефициент, отчитащ дела на инсталираната мощност на сградната
инсталация спрямо общата мощност на отоплителната инсталация, без да е
ясно как е формиран този коефициент; -инсталирана мощност на сградната
инсталация, която използва формулата, не държи сметка за това какви са
реално инсталираните мощности; - не отчита температурата на топлоносителя
в сградната инсталация; -презумира, че инсталацията работи на максимална
мощност постоянно; - не взима предвид специфичното действие на
различните видови топлинни системи /в случая „Тихелман“/ и ги приравнява
по действие; - автоматично приема, че средната температура за сгради –
етажна собственост, се равнява на 19 ˚С.;
3. Допуска ли чл.9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕС и 2006/32/ЕО и чл. 169 от ДФЕС,
възможността на топлофикационно дружество въз основа на национална
правна уредба, да претендира стойността на потребена топлинна енергия за
битова гореща вода, като количеството топлинна енергия се определя въз
основа на създадена от администрацията формула, която не взима предвид
температурата, до която трябва да се подгрее и достави на абонатите битовата
гореща вода, респективно от топлинната енергия, необходима за това
2
подгряване, не взима предвид и обема в куб.м., потребена битова гореща вода
от абонатите и при приложението й винаги се гарантира двойно по-голяма
стойност на битовата гореща вода през зимния отоплителен сезон в сравнение
със същата начислена през летния сезон?
4. Допуска ли разпоредбата на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2012г. относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийните
услуги и за отмяна на директива 93/76/ЕИО на Съвета, съответно чл.9 §3 от
Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012г. относно енергийната ефективност, за изменение на
директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО и чл.169 от ДФЕС, възможността на топлофикационно
дружество, въз основа на национална правна уредба, да претендира
стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация в сгради - етажна собственост, разпределена пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото
количество топлинна енергия в обекта съобразно технологичните
възможности на отоплителните инсталации? 5.Противоречат ли
изискванията за забрана на злоупотреба с господстващо положение по
смисъла на чл. 101 от ДФЕС и за забрана на предоставяне на недължима
държавна помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС, националните правила,
които предвиждат потребителите да заплащат за доставка на топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект, без оглед на реално отдадено количество
топлинна енергия за всеки обект; 6.Допуска ли чл.3 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и по-конкретно в светлината на Приложение
„Условия, посочен в чл.3, параграф 3, б.“о“, разпоредба в общи условия на
енергиен доставчик, предвиждащ потребителя да дължи обезщетение за
забавено плащане по прогнозни дължими суми в 30-дневен срок от
издаването на фактурата? Подобна разпоредба не представлява ли
кредитиране на енергийното предприятие и поставя ли по този начин този вид
доставчик на енергия в привилегировано положение спрямо други
доставчици на различен вид енергия за отопление.
Първоинстанционният съд е отклонил искането за отправяне на
преюдициално запитване.
Такова не е заявено във въззивната жалба на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД-Пловдив нито в отговора на въззивната жалба от
насрещната по спора страна С. И. П., с вх.№101417 от 08.11.2023г./ в.гр.д.
№104/2024г. на ОС-Пазарджик/.
3
При извършена служебна проверка от деловодната програма по в.гр.д.
№590/2023г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, се установява, че по повод
на подобен правен спор и направено искане за отправяне на преюдициално
запитване по чл.629 от ГПК по същите въпроси, въззивният съд с протоколно
определение №552 от 23.11.2023г. е спрял въззивното производство на
основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 633, във вр. с чл. 631 от ГПК
произнасяне на Съда на Европейския съюз по направено преюдициално
запитване от Районен съд - Пловдив по гр.д. № 11618/2021 г. по описа на РС -
Пловдив.
Протоколното определение на Окръжен съд Пазарджик за спиране на
въззивното производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз по
направеното преюдициално запитване от Районен съд - Пловдив по гр.д. №
11618/2021 г. по описа на РС – Пловдив , е потвърдено с определение на
Апелативен съд-Пловдив №38 от 26.01.2024г. по в.ч.гр.д.№********* 00027
по описа на същия съд и е влязло в законна сила.
Отправеното преюдициално запитване от Районен съд - Пловдив по
гр.д. № 11618/2021 г. по описа на РС – Пловдив до Съда на Европейския
съюз съдържа искане за тълкуване на разпоредби от Правото на Европейския
съюз както и тълкуване и валидност на акт на орган на ЕС имащи значение за
правилното решаване на делото от българския съд. Посочените в
преюдициалното запитване до Съда на европейския съюз въпроси /първите
пет пункта/ имащи значение за разрешаването на спора от българския съд са
идентични и се припокриват с искането за отправяне на преюдициално
запитване първоначално заявено пред Пловдивски районен съд по гр.д.
№18086/2022г. по описа на същия съд, чието решение е предмет на
настоящата въззивна проверка /виж и определение №11039 от 28.09.2023г. по
гр.д.№20215330111618 по описа на РС-Пловдив за 2021г. , с което е
отправено преюдициално запитване на основание чл.267 пар.1 ДФЕС до Съда
на Европейския съюз по всичките въпроси, относими и към разглеждането на
настоящия правен спор.
Касае се за въведени доводи за твърдяно несъответствие на българското
национално право с Директива 2012/27/ЕС. и че съдът е длъжен да издири
правилата, уредени на ниво – съюзно право и да приложи същите, ако са
налице предпоставките за това, като съдът дължи проверка за неточното или
погрешно въвеждане на изискванията на Директива 2012/27/ЕС в
националното законодателство и в частност чрез ЗЕ и ЗЕЕ, с оглед
задължението му на национална юрисдикция, гарантиращ приоритета и
директния ефект на правото на Европейския съюз.
По основанието за спиране на настоящото въззивната производство,
следва да се отбележи, както между впрочем това е посочено в мотивите и от
4
Апелативен съд Пловдив, че макар в разпоредбата на чл.229, ал.1 ГПК да не е
предвидена специална хипотеза на спиране на производството при наличие на
отправено по друго дело преюдициално запитване пред СЕС, следва да се
посочи, че нормата на чл.229, ал.1, т.7 ГПК препраща към други случаи,
когато е това е изрично предвидено по закон. В разпоредбата на чл.631 ГПК
изрично е предвидено, че се спира делото, по което е отправено
преюдициалното запитване, поради което, доколкото се касае за процесуална
норма, тя, както и нормата на чл.229, ал.1, т.7 ГПК не могат да се тълкуват
разширително, защото, след като се касае за друго дело, съдът по същото
следва да извърши преценка дали отправеното не по същото дело
преюдициално запитване е обуславящо за правилното решаване на спора,
която преценка несъмнено е конкретна за всеки отделен случай, което
изключва автоматичното спиране на другото дело поради отправено
преюдициално запитване. Въззивната инстанция /АС-Пловдив/ посочва още
че без всякакво съмнение, че независимо че е отправено по друго дело,
отговорите, които ще получи преюдициалното запитване ще са обвързващи за
съда и страните по всички идентични или сходни висящи и бъдещи
производства пред българските съдилища, по които въпросите, на които е
даден отговор, са обуславящи за изхода на делото, което напълно се споделя
от настоящата инстанция. От материалите по делото е видно, че в рамките на
защитата си срещу предявения от ЕВН България Топлофикация по гр.дело №
11618/2021 г. по описа на РС - Пловдив иск, ответникът Б.П. е поискал
отправяне на преюдициално запитване до СЕС, на основание чл.267, ал.1 от
ДФЕС, формулирано в 5/пет/ въпроса, което РС-Пловдив е уважил и е
отправил поисканото преюдициално запитване до СЕС с определение
№11039/28.09.2023г. Констатира се, че в конкретния случай, отправените с
преюдициално запитване на Районен съд - Пловдив по гр.д. № 11618/2021 г.
по описа на РС - Пловдив въпроси са идентични с тези, за които въззивницата
С. П. е поискала да се отправи преюдициално запитване по гр. д. № 590/2023
г. на Окръжен съд – Пазарджик. Същите въпроси от същия ответник са
отправени и по гр.д.№18086/2022г. пред Пловдивски районен съд, който е
отклонил сезирането на СЕС. Изводът е, че предметът на споровете по
всичките три дела, ищец по които е ЕВН България Топлофикация, е сходен,
доколкото се касае за искове за дължима цена на доставена топлинна енергия
/в последния случай се касае за стойността на разпределената топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация/. Предвид на правния принцип за
процесуална икономия, АС-Пловдив смята и приема, че СЕС не би допуснал
до разглеждане по-късно отправено преюдициално запитване по същите
въпроси, по които вече е налице по-рано отправено преюдициално запитване
по друго дело. Съответно, това обуславя и липсата на интерес от отправяне на
такова и по гр. д. № 590/2023 г. и по в.гр.д.№104/2024г. двете по описа на
5
Окръжен съд – Пазарджик. При всички случаи обаче, резултатът от
произнасянето на Съда на Европейския съюз по отправеното преюдициално
запитване от Районен съд - Пловдив по гр.д. № 11618/2021 г. по описа на РС –
Пловдив, по което вече има образувано дело пред СЕС – С-760/23г. /изрично
посочено в мотивите на ПАС/, ще е от значение за правилното решаване на
спора по гр. д. № 590/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, както и за
настоящия правен спор, предмет на в.гр.д.№104/2024г. по описа на ОС-
Пазарджик.
Ето защо, Пазарджишкият окръжен съд еднозначно приема, че са
налице основания за спиране на делото при условията на чл.229, ал.1, т.4
ГПК, тъй като решението на СЕС по отправеното от Районен съд - Пловдив
по гр.д. № 11618/2021 г. по описа на същия съд преюдициално запитване, по
което е образувано пред СЕС дело С-760/23г., ще има значение за
правилното решаване на спора по в.гр.д.№ 104/2024 г. на Окръжен съд –
Пазарджик.
Предвид изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по въззивно гр.д.№ 104/2024г.
/20245200500104/ по описа на Окръжен съд – Пазарджик до произнасяне на
Съда на Европейския съюз по дело С-760/23г., образувано по направено
преюдициално запитване от Районен съд-Пловдив по гр.д. №11618/2021г. по
описа на РС – Пловдив.
Определението за спиране на производството по делото подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6