РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Русе, 15.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично заседание на 16 декември, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от
съдия АГУШ КАН дело № 407
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. К.Д.
от гр.Велико Търново, депозирана чрез адвокат-пълномощник Ц.Д. при АК – В.Търново,
против Решение № 260077 от 16.09.2020 г., постановено по АНД № 1237/2020 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 2952854,
издаден от ОД на МВР – Русе, с който на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 50 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка
с чл. 182, ал. 2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се отмени електронният фиш.
Ответната страна в производството, чрез
процесуален представител в депозирано писмено възражение на касационната жалба
вх. № 268856 от 03.11.2020 г. по описа на РС - Русе оспорва основателността на
жалбата.
Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
2, т. 2 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция.
Всички съществени, необходими, релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение
по чл. 182, ал. 2, т.2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването на
електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните
структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства,
които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение
при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в
правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. От текста на цитираната разпоредба следва извода, че няма законово
изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му, а само дата на извършване на
нарушението, каквато има посочена в процесния.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронния фиш, е използвано мобилно автоматизирано
техническо средство TFR 1 М № 501, фиксираща дата, час и скорост на движение, което техническо
средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки, видно
от събраните доказателства по делото.
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на
техническото средство, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
По делото безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението;
скоростта и посоката на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно
и обстоятелството, че допустимата максимална скорост на движение за този пътен
участък е 90 км/ч.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените факти и обстоятелства.
Както правилно е посочил и РС - Русе,
процесният автомобил е собственост на юридическото лице – „ЮНИГАЗ – ВТ“ ЕООД,
което е управлявано и представлявано от касационния жалбоподател. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. В случая в законоустановения
срок жалбоподателят, в качеството му управител на търговското дружество, което
е на собственик на процесното МПС, не се
е възползвал от правната възможност да представи декларация по реда на чл.189,
ал. 5 от ЗДвП.
Съобразно посочената норма, в 14-дневен срок
от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя
в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая по
делото липсват данни жалбоподателят да е посочил пред компетентните органи
различно лице, на което да е било предоставено управлението на този автомобил
към датата и часа на констатираното нарушение.
Правилно са приложени относимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото
от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, направено в депозираното възражение
/л.10 от делото/. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с
чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда,
като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./.
По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от
делото на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодно
разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260077 от 16.09.2020 г., постановено по АНД № 1237/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе.
ОСЪЖДА Н. К. Д. от гр.Велико Търново,
ул.“Стефан Стамболов“ № 59А, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.