№ 23224
гр. С., 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110111656 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. К. Б. срещу Прокуратурата на Република
България, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, чл. 4 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ.
Ищцата твърди, че с постановление от 11.01.2011 г. била образувана пр. пр. №
9944/2010 г. по описа на СГП, във връзка с ДП № 10/2011 г. на СДВР, като на 05.11.2015 г.
ищцата била привлечена в качеството на обвиняем и по отношение на нея била взета мярка
за процесуална принуда „парична гаранция“ за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т.
6 НК. С разпореждане от 01.12.2017 г. било образувано НОХД № 5617/2017 г. по описа на
СГС, НО, 11 състав. По делото били проведени 6 съдебни заседания, като в хода на
съдебните прения представител на ответника поддържал обвинението срещу ищцата. С
присъда от 07.11.2018 г. по НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, НО, 11 състав ищцата
била призната за виновна в това, че на 28.06.2010 г. в ТД на НАП избегнала плащане на
данъчни задължения в големи размери, като използвала документи с невярно съдържание,
поради което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 54 НК й било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК
изпълнението му било отложено за срок от три години; наложено й било и наказание глоба в
размер на 1000 лв. С решение № 229/04.06.2019 г. по ВНОХД № 101/2019 г. по описа на
САС, НО, VIII въззивен състав, присъдата била отменена и делото – върнато на СГС от
стадия на разпоредителното заседание, с оглед констатирани неясноти в обвинителния акт и
невъзможността делото да бъде върнато на прокурора от въззивния съд. С определение от
08.02.2023 г. по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, наказателното
производство било прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, поради
влошаване на психиатричното състояние на ищцата и невъзможността й да участва в
наказателния процес – прието е, че същата не може да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи поради психично заболяване – „биполярно афективно
разстройство“, т. е. продължително разстройство на здравето, което изключва вменяемостта.
1
Ищцата твърди, че престъплението, за което е била привлечена като обвиняема – по
чл. 255, ал. 1, т. 6 НК е умишлено и за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 до 6 години и глоба до 2 000 лв. Сочи, че образуваното на 11.01.2011 г.
наказателно производство, прекратено на 08.02.2023 г., продължило 12 години и 1 месец.
Ищцата твърди, че в рамките на наказателното производство ангажирала адвокати, за
които заплатила адвокатски възнаграждения съгласно договори за правна защита и
съдействие, сторила и разходи за закупуването на самолетни билети за участие в съдебни
заседания по НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, НО, 11 състав на 09.10.2018 г. и в
проведеното по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, НО, 2 състав открито съдебно
заседание на 08.02.2023 г. (на обща стойност 1 557,43 лв. – левова равностойност на 796,23
евро, за полети от ГЕ.ния до България и обратно – полет № FR1148, състоял се на 08.10.2018
г. от Б., ГЕ.ния до С., България, полет № FR1149, състоял се на 10.10.2018 г. от С., България
до Б., ГЕ.ния, полет № FR1148, състоял се на 07.02.2023 г. от Б., ГЕ.ния до С., България,
полет № FR1149, състоял се на 09.02.2023 г. от С., България до Б., ГЕ.ния). Сочи, че във
връзка с наказателното производство претърпяла имуществени вреди за заплатени
адвокатски възнаграждения на обща стойност 8 950 лв. (1 200 лв. – адвокатско
възнаграждение по НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, в полза на адв. С.И., съгласно
договор за правна защита и съдействие от 20.12.2017 г., 2 000 лв. – адвокатско
възнаграждение по ВНОХД № 101/2019 г. по описа на САС, в полза на адвокатска кантора
„Марковски“, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.01.2019 г., 2 000 лв. –
адвокатско възнаграждение по НОХД № 2355/2019 г. по описа на СГС, в полза на адвокатска
кантора „Марковски“, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 19.08.2019 г., 500
лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 482/2021 г. по описа на СГС, в полза на
адвокатска кантора „Марковски“, съгласно договор за правна помощ и съдействие от
14.09.2021 г., 1 250 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 2027/2022 г. по описа на
СГС, в полза на адв. С.И., съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.07.2022 г., 2
000 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, в полза на
адв. П.К., съгласно договор за правна консултация от 22.06.2022 г.). Добавя, че воденото
наказателно производство се отразило отрицателно върху психическото й състояние и
социален живот. Била подложена на непрестанен психически тормоз и стрес, била силно
разтревожена за бъдещето си, голяма част от познатите й започнали да я отбягват,
преживяла психически дискомфорт, страх, унижение, безсъние. Провеждането на
наказателното преследване довело до тежка психическа травма и депресия, което в крайна
сметка довело до невъзможността ищцата да участва в наказателното производство и до
прекратяването му. Сочи, че преживените неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от повдигането и поддържането на обвинение от страна на Прокуратурата на
Република България. По изложените съображения, моли за осъждане на ответника да й
заплати сумата от общо 10 507 лв. – обезщетение за имуществени вреди – заплатени
адвокатски възнаграждения в хода на наказателното производство (8 950 лв.), ведно със
законната лихва от изплащане на съответните хонорари до окончателното плащане, както и
стойността на закупените самолетни билети (1 557 лв.), както и сумата от 10 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от воденото наказателно
производство за периода от 01.06.2011 г. до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
С допълнителна молба ищцата излага допълнителни съображения, че производството
по наказателното дело е протекло в неразумни срокове – повече от 12 години, през които
СГП не е прецизирала обвинителния акт съгласно указанията на СГС и САС, ищцата се е
явявала на общо 8 разпита в ГДНП, на повече от 12 съдебни заседания, изготвени били 3
психиатрични експертизи. Счита, че наказателното производство по пр. пр. № 9944/2010 г.
по описа на СГП е протекло извън необходимите законови срокове за разследване, което
впоследствие е довело до множество разпити, многократно повдигане на обвинения и
2
привличане на ищцата като обвиняема, до множество съдебни заседания. Счита, че
забавянето на наказателното производство и неразумната му продължителност са причина за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се презюмират и не е необходимо
допълнително да се доказват. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати и сумата в
размер на 10 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от
29.08.2019 г. до 08.02.2023 г. от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен
срок на ДП № 10/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9944/2010 г. по описа на СГП, НОХД
№ 1443/2017 г. по описа на СГС, НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС – НО – 11 състав,
ВНОХД № 101/2019 г. по описа на САС, НО, VIII състав, НОХД № 2355/2019 г. по описа на
СГС, НО, НОХД № 2027/2022 г. на СГС, НО, 2 състав, ведно със законната лихва от
07.04.2023 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Сочи, че няма данни определението за прекратяване на наказателното
производство спрямо ищцата да е влязло в сила, освен това прекратяването на
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК не попада в приложното
поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съответно не се дължи обезщетение на ищцата. Сочи, че е
налице предпоставката на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на производството по иска по
чл. 2б ЗОДОВ, тъй като за обезщетяване на вредите от неразумната продължителност на ДП
№ 10/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 9944/2010 г. по описа на СГП има образувано гр. д.
№ 50675/2019 г. по описа на СРС, 24 състав. На самостоятелно основание счита иска по чл.
2б ЗОДОВ за недопустим, тъй като ищцата не е изчерпала административната процедура по
Глава трета „а“ от ЗСВ, съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. По същество оспорва претенциите като
неоснователни. Излага доводи, че не е налице причинна връзка между продължителността
на процеса и претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и че не е налице
неоснователно забавяне в контекста на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Сочи, че през същия период
срещу ищцата са водени и други производства, от които биха могли да настъпят вредите, т.
е. не се установява те да са пряк и непосредствен резултат именно и само от процесното
обвинение. Освен това счита, че евентуалното забавяне на производството е с оглед
сложността при събиране на доказателства по делото. Евентуално оспорва размера на
исковете за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД като прекомерно завишен.
Оспорва претенцията за имуществени вреди с доводи, че липсват доказателства за обема на
извършените процесуални действия с участието на упълномощен от ищцата адвокат.
Оспорва представените договори да се отнасят за защита по конкретно наказателно дело,
както и възнагражденията по тях действително да са били заплатени. Евентуално възразява
за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Твърди, че по делото не е доказано
сторването на разходи за закупуване на самолетни билети във връзка с процесното
наказателно производство. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете.
С влязло в сила протоколно определение от 11.07.2025 г. исковата молба е върната в
частта по иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв., обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди за периода от 29.08.2019 г. до 08.02.2023 г. и е
производството по делото е прекратено в посочената част.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се, че ДП № ЗМ-10/2011 г. по описа на ГДНП-МВР, пр. пр. № 9944/2010 г.
по описа на СГП е образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от
11.01.2011 г. на прокурор при СГП, срещу неизвестен извършител за това, че 1. Избегнал
плащане на данъчни задължения в големи размери (ДДС 6 185,81 лв.), като през 2010 г. в гр.
С. използвал преправени документи – копия от платежни нареждания от 17.06.2010 г. за ДДС
– главница (задължение по РА № К 20001000117Б/15.03.2010 г. в размер на 6 192,00 лв.) и
3
ДДС – лихва в размер на 112,01 лв., като истинските документи удостоверяват съответно
внесен ДДС главница 6,19 лв. и лихва 1,12 лв., при представяне на информация пред
органите по приходите – ТД – НАП - С., във връзка с молба за отразяване на платени
задължения на „Е.-Р“ ООД, БУЛСТАТ ******** по ЗДДС – престъпление по чл. 255, ал. 1, т.
6, пр. 2, алт. 3, пр. 3 НК; 2. Избегнал плащане на данъчни задължения в големи размери
(ДДС 4 052,31 лв.), като през 2010 г. в гр. С. използвал преправени документи – копия от
платежни нареждания от 17.06.2010 г. за ДДС – главница (задължение по РА №
**********/10.11.2008 г. на ЕТ „Е.-95-Е. Б.“ с БУЛСТАТ ****** в размер на 4 056,87 лв.) и
ДДС – лихва в размер на 724,65 лв., като истинските документи удостоверяват съответно
внесен ДДС главница 4,56 лв. и лихва 7,24 лв., при представяне на информация пред
органите по приходите (ТД – НАП - С.) във връзка с молба за отразяване на платени
задължения на ЕТ „Е.-95-Е. Б.“ с БУЛСТАТ ****** по ЗДДС – престъпление по чл. 255, ал.
1, т. 6, пр. 2, алт. 3, пр. 3 НК. Ищцата е разпитана в качеството на свидетел на 16.09.2011 г. и
на 02.12.2014 г.
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
05.11.2015 г. на разследващ полицай при ГДНП - МВР ищцата Е. К. Б. е привлечена в
качеството на обвиняем за посочените престъпления; предявено й е постановлението за
привличане към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 6,
пр. 2, алт. 3, пр. 3 НК; спрямо същата е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 1 000 лв., която е внесена на 06.11.2015 г. по сметката на ГДНП - МВР. На
05.11.2015 г. и 06.11.2015 г. ищцата е разпитана в качеството на обвиняемо лице.
С Постановление за привличане на обвиняем от 08.11.2016 г. на разследващ полицай
при ГДНП - МВР ищцата Е. К. Б. е привлечена в качеството на обвиняем за това, че на
28.06.2010 г. в гр. С., в ТД на НАП – гр. С., офис „Л.“, избегнала плащане на данъчни
задължения в големи размери като използвала документи с невярно съдържание, както
следва: В качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „Е.-Р“ ЕООД,
ЕИК ********, избегнала плащане на данъчни задължения в големи размери (ДДС – в
размер на 6 185,81 лв.), като използвала документи с невярно съдържание, а именно:
преводно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета от дата 17.06.2010 г., за ДДС -
главница (задължение по РА № 20001000117/15.03.2010 г.) за сума в размер на 6 192 лв. със
задължено лице „Е.-Р“ ЕООД, като преводното нареждане не е представено в посочената
банка и вписаната в него сума не е преведена на посоченото в нареждането лице и преводно
нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета от дата 17.06.2010 г. за ДДС -лихва за
сума в размер на 112,01 лв. със задължено лице „Е.-Р“ ЕООД, като истинските документи
удостоверяват съответно внесен ДДС - главница 6,19 лв. и лихва 1,12 лв., при представяне
на информация пред органите по приходите – ТД на НАП, гр. С., във връзка с молба вх. №
1559-00-923/28.06.2010 г. от Е. К. Б., ЕГН ********** до ТД на НАП - гр. С., за отразяване
на платени задължения на „Е.-Р“ ЕООД, ЕИК ********; и В качеството на управител и
едноличен собственик на капитала на „Е. С.“ ЕООД, ЕИК *******, дружество, изкупило
активите и пасивите на ЕТ „Е.-95-Е. Б.“, ЕИК ******, избегнала плащане на данъчни
задължения в големи размери (ДДС – в размер на 4 052,31 лв.), като използвала неистински
документи, а именно: преводно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета от дата
17.06.2010 г., за ДДС - главница (задължение по РА № **********/10.11.2008 г. на ЕТ „Е.-95-
Е. Б.“, ЕИК ******, в размер на 4 056,87 лв.) със задължено лице „Е. С.“ ЕООД, като
преводното нареждане не е представено в посочената банка и вписаната в него сума не е
преведена на посоченото лице и преводно нареждане/вносна бележка за плащане към
бюджета от дата 17.06.2010 г. за ДДС - лихва за сума в размер на 724,65 лв. със задължено
лице „Е. С.“ ЕООД, като истинските документи удостоверяват съответно внесен ДДС -
главница 4,56 лв. и лихва 7,24 лв., при представяне на информация пред органите по
приходите – ТД на НАП, гр. С., във връзка с молба вх. № 1559-00-923/28.06.2010 г. от Е. К.
Б., ЕГН ********** до ТД на НАП-гр. С., за отразяване на платени задължения на ЕТ „Е.-
4
95-Е. Б.“, ЕИК ******, престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 1, алт. 3 НК.
На 08.11.2016 г. ищцата е разпитана в качеството на обвиняем, като са й предявени и
материалите по разследването. На 19.12.2016 г. са й предявени и материалите по
разследването, след изготвянето на съдебно-графическа експертиза.
На 03.02.2017 г. досъдебното производство е изпратено с мнение за предаване на съд
на Е. К. Б. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 1, алт. 3 НК.
С Обвинителен акт от 28.03.2017 г. делото е внесено в съда, за което е образувано
НОХД № 1443/2017 г. по описа на СГС - НО, 11 състав, като с Разпореждане от 04.04.2017 г.
по НОХД № 1443/2017 г. по описа на СГС - НО, 11 състав, съдебното производство е
прекратено на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и делото е върнато на СГП
за прецизиране на обвинението и за допълнително разследване.
С Постановление от 06.07.2017 г. на прокурор при СГП е отменена взетата спрямо Е.
Б. мярка за неотклонение.
С Постановление за привличане на обвиняем от 04.09.2017 г. на разследващ полицай
при ГДНП - МВР ищцата Е. К. Б. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по
чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, пр. 3 НК; на 04.09.2017 г. е разпитана в качеството на
обвиняем, като са й предявени и материалите по разследването.
На 06.11.2017 г. досъдебното производство е изпратено с мнение за предаване на съд
на Е. К. Б. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, пр. 3 НК.
С Обвинителен акт от 28.11.2017 г. делото е внесено в съда, за което е образувано
НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, НО, 11 състав.
С Присъда № 233/07.11.2018 г. по НОДХ № 5617/2017 г. по описа на СГС, НО, 11
състав, ищцата Е. К. Б. е призната за виновна за това, че на 28.06.2010 г. в гр. С., в ТД на
НАП – гр. С., офис „Л.“, избегнала плащане на данъчни задължения в големи размери, като
използвала документи с невярно съдържание, както следва: В качеството на управител и
едноличен собственик на капитала на „Е.-Р“ ЕООД, ЕИК ********, избегнала плащане на
данъчни задължения в големи размери (ДДС – в размер на 6 185,81 лв.), като използвала
документ с невярно съдържание, а именно: преводно нареждане/вносна бележка за плащане
към бюджета от дата 17.06.2010 г., за ДДС - главница (задължение по РА №
20001000117/15.03.2010 г.) за сума в размер на 6 192 лв. със задължено лице „Е.-Р“ ЕООД,
като преводното нареждане не е представено в посочената банка и вписаната в него сума не
е преведена на посоченото в нареждането лице, като истинският документ удостоверява
внесен ДДС - главница 6,19 лв., при представяне на информация пред органите по
приходите – ТД на НАП, гр. С., във връзка с молба вх. № 1559-00-923/28.06.2010 г. от Е. К.
Б., ЕГН ********** до ТД на НАП - гр. С., за отразяване на платени задължения на „Е.-Р“
ЕООД, ЕИК ******** и В качеството на управител и едноличен собственик на капитала на
„Е. С.“ ЕООД, ЕИК *******, дружество, изкупило активите и пасивите на ЕТ „Е.-95-Е. Б.“,
ЕИК ******, избегнала плащане на данъчни задължения в големи размери (ДДС – в размер
на 4 052,31 лв.), като използвала документ с невярно съдържание, а именно: преводно
нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета от дата 17.06.2010 г., за ДДС - главница
(задължение по РА № **********/10.11.2008 г. на ЕТ „Е.-95-Е. Б.“, ЕИК ******, в размер на
4 056,87 лв.) със задължено лице „Е. С.“ ЕООД, като преводното нареждане не е
представено в посочената банка и вписаната в него сума не е преведена на посоченото лице,
като истинският документ удостоверява внесен ДДС - главница 4,56 лв., при представяне на
информация пред органите по приходите – ТД на НАП, гр. С., във връзка с молба вх. № 19-
94-06-81/04.08.2010 г. от Е. К. Б., ЕГН ********** до ТД на НАП - гр. С., за отразяване на
платени задължения на ЕТ „Е.-95-Е. Б.“, ЕИК ******, престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 6, пр.
2, алт. 2, пр. 3 НК, като същата е осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като
на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години,
5
както и й е наложена глоба в размер на 1 000 лв.
Първоинстанционната присъда е обжалвана от подсъдимата Е. К. Б., за което е
образувано ВНОХД № 101/2019 г. по описа на САС, НО, VIII въззивен състав, като с
Решение № 229/04.06.2019 г. присъдата от 07.11.2018 г. е отменена и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия на разпоредителното
заседание, на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, пр. 1 НПК.
Образувано е НОХД № 2355/2019 г. по описа на СГС, НО, 5 състав, като с протоколно
Определение от 19.08.2019 г., в хода на разпоредителното заседание, на основание чл. 249,
ал. 2, вр. ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК съдебното
производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемата, посочени в мотивната част на определението.
На 17.11.2020 г. на ищцата са предявени материалите по разследването.
С Обвинителен акт от 28.01.2021 г. Е. К. Б. е обвинена в извършване на престъпление
по чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, пр. 3 НК, за което е образувано НОХД № 482/2021 г. по
описа на СГС, НО, 2 състав, като с протоколно Определение от 14.09.2021 г., в хода на
разпоредителното заседание, на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 248,
ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК съдебното производство е прекратено и делото е върнато
на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата,
посочени в мотивната част на определението.
С Постановление за привличане на обвиняем от 13.10.2021 г. на разследващ полицай
при ГДНП - МВР ищцата Е. К. Б. е привлечена в качеството на обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, пр. 3 НК.
На 23.02.2022 г. ищцата е разпитана в качеството на обвиняем, а на 23.02.2022 г. са й
предявени материалите по разследването.
С Обвинителен акт от 25.05.2022 г. Е. К. Б. е обвинена в това, че на 28.06.2010 г. в гр.
С., в ТД на НАП – гр. С., офис „Л.“, избегнала плащане на данъчни задължения в големи
размери, като използвала документи с невярно съдържание, както следва: в качеството на
управител и едноличен собственик на капитала на „Е.-Р“ ЕООД, ЕИК ********, избегнала
плащане на данъчни задължения в големи размери (ДДС – в размер на 6185,81 лв.), като
използвала документ с невярно съдържание, а именно: преводно нареждане/вносна бележка
за плащане към бюджета от дата 17.06.2010 г., за ДДС - главница (задължение по РА №
20001000117/15.03.2010 г.) за сума в размер на 6 192 лв. със задължено лице „Е.-Р“ ЕООД,
като преводното нареждане не е представено в посочената банка и вписаната в него сума не
е преведена на посоченото в нареждането лице, като истинският документ удостоверява
внесен ДДС - главница 6,19 лв., при представяне на информация пред органите по
приходите – ТД на НАП, гр. С., във връзка с молба вх. № 1559-00-923/28.06.2010 г. от Е. К.
Б., ЕГН ********** до ТД на НАП - гр. С., за отразяване на платени задължения на „Е.-Р“
ЕООД, ЕИК ******** – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, пр. 3 НК и в това, че
на 28.06.2010 г. в гр. С., в ТД на НАП – гр. С., офис „Л.“, избегнала плащане на данъчни
задължения в големи размери, като използвала документи с невярно съдържание, както
следва: в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „Е. С.“ ЕООД,
ЕИК *******, дружество, изкупило активите и пасивите на ЕТ „Е.-95-Е. Б.“, ЕИК ******,
избегнала плащане на данъчни задължения в големи размери (ДДС – в размер на 4 052,31
лв.), като използвала документ с невярно съдържание, а именно: преводно нареждане/вносна
бележка за плащане към бюджета от дата 17.06.2010 г., за ДДС - главница (задължение по РА
№ **********/10.11.2008 г. на ЕТ „Е.-95-Е. Б.“, ЕИК ******, в размер на 4 056,87 лв.) със
задължено лице „Е. С.“ ЕООД, като преводното нареждане не е представено в посочената
банка и вписаната в него сума не е преведена на посоченото лице, като истинският документ
6
удостоверява внесен ДДС - главница 4,56 лв., при представяне на информация пред органите
по приходите – ТД на НАП, гр. С., във връзка с молба вх. № 1559-00-923/28.06.2010 г. от Е.
К. Б., ЕГН ********** до ТД на НАП - гр. С., за отразяване на платени задължения на ЕТ
„Е.-95-Е. Б.“, ЕИК ******, престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, пр. 3 НК, за което
е образувано НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, НО, 2 състав.
С протоколно Определение от 08.02.2023 г. по НОХД № 2027/2022 г. по описа на
СГС, НО, 2 състав, наказателното производство е прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като след извършване на деянието деецът е изпаднал в
продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. След
изслушване на съдебно-психиатричната експертиза, съдът е приел, че е налице абсолютна
процесуална пречка за развитие на наказателното производство, свързана с констатираното
при обвиняемата психично заболяване – „биполярно афективно разстройство“ и настоящ
маниен епизод, при който е налице състояние, протичащо с качествени нарушения в
съзнанието на освидетелстваната, при което се явяват отпаднали базисните и психичните
годности; същата не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи, като не може да възприема правилно фактите, имащи значение по досъдебното
производство и да дава достоверни обяснения за тях. Посоченото определение е влязло в
сила на 24.02.2023 г., видно от отбелязването.
По делото са представени доказателства за самолетни резервации за полети от ГЕ.ния
до България и обратно – полет № FR1148, от 08.10.2018 г. от Б., ГЕ.ния до С., България,
полет № FR1149, от 10.10.2018 г. от С., България до Б., ГЕ.ния – на обща стойност 448,10
евро, полет № FR1148, от 07.02.2023 г. от Б., ГЕ.ния до С., България, полет № FR1149, от
09.02.2023 г. от С., България до Б., ГЕ.ния – на обща стойност 348,13 евро) и доказателства
за заплащането на стойността на самолетните билети.
Приети са също договор за правна защита и съдействие от 20.12.2017 г. с уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. – за защита по НОХД № 5617/2017 г. по
описа на СГС, в полза на адв. С.И. и платежно нареждане за изплащането му от ищцата на
20.12.2017 г.; договор за правна защита и съдействие от 27.01.2019 г. с уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лв. – за защита по ВНОХД № 101/2019 г. по описа на САС,
в полза на адвокатска кантора „Марковски“ и платежно нареждане за изплащането му от
ищцата на 27.01.2019 г.; договор за правна помощ и съдействие от 19.08.2019 г. с уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. – за защита по НОХД № 2355/2019 г. по
описа на СГС, в полза на адвокатска кантора „Марковски“ и платежни нареждания за
изплащането му от ищцата на 19.08.2019 г. и 19.09.2019 г.; договор за правна помощ и
съдействие от 14.09.2021 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. – за
защита по НОХД № 482/2021 г. по описа на СГС, в полза на адвокатска кантора
„Марковски“ и платежно нареждане за изплащането му от ищцата на 14.09.2021 г.; договор
за правна защита и съдействие от 14.07.2022 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 250 лв. – за защита по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, в полза на адв.
С.И. и платежно нареждане за изплащането му от ищцата на 14.07.2022 г.; договор за правна
консултация от 22.06.2022 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. –
за защита по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, в полза на адв. П.К. и платежни
нареждания за изплащането му от ищцата на 08.07.2022 г., 09.07.2022 г. и 15.07.2022 г.
Във връзка с влошаване на здравословното състояние на ищцата по делото са приети
Експертно решение № 2006-131/11.07.2012 г. на ТЕЛК, с което на ищцата е определена 71 %
трайно намалена работоспособност за срок от три години с водеща диагноза – камък в
бъбрека и уретера; Експертно решение № 2440-193/30.11.2021 г. на ТЕЛК, с което на ищцата
е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от три години с водеща
диагноза – биполярно афективно разстройство, смесени епизоди; епикриза от престой в
прихиатрична клиника в Б. от 20.09.2016 г.
7
За доказване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани
и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Таери Шахран Зейдулах.
Същият заявява, че познава ищцата от 2008 г., когато взел магазин под наем от нея в гр. С. за
дрехи и обувки, станали приятели. Ищцата му обяснила, че имало дело срещу нея от 2012 г.,
че искала да изтегли ДДС от държавата на фирма „Е. С. ООД“. През 2010 г. управител на
фирмата била Павлина, от 2012 г. управител на фирмата била Е., която му казала, че няма
нищо общо с ДДС. Делото продължило няколко години, ищцата била притеснена. Петя,
която работела в НАП, обяснявала пред съда, че Е. няма нищо общо с тези изтегляния на
ДДС от държавата. От 2016 г. започнали да викат ищцата в съда и от 2017 г. тя започнала да
изпада в кризи, не била добре психически, ходила при психолог, казвала, че не е виновна.
Живеела в ГЕ.ния, като се връщала в С. за делото, била много зле, пиела лекарства,
забравяла, че ги пие и пак ги пиела. Искала на свидетеля пари на заем няколко пъти, казвала,
че не иска да живее, писнало й е, че не е виновна, притеснена била какво говорят хората във
връзка с делото и постоянно била в страх, била толкова зле, че не можела да ходи.
Свидетелят я посетил и в Б., защото бил много притеснен за нея, не била същият човек.
Добавя, че почти всеки ден се чуват, ищцата в момента е зле, помагал й да ходи, да си взима
лекарствата. Към настоящия момент има дни, в които е по-добре и има дни, в които плаче
вечерта, като свидетелят я успокоява по телефона. Добавя, че от 2016 г. един път за 7 дни,
впоследствие за 12 дни била в болница при психолог, затворена без телефон. Давали й тежки
лекарства. Не работи, в момента е в ГЕ.ния, от време на време иска заеми. Зейдулах добавя,
че знае и за други дела от 2008 г. и от 2019 г., които минали бързо и ищцата не била виновна.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори, че между страните е налице и друго гражданско производство по гр. д.
№ 50675/2019 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, което е с предмет претенция с правно
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат от
нарушаване на правото за разглеждане и решаване на процесното наказателно дело в
разумен срок и по което, след извършена служебно от съда справка се установи, че е
постановено решение по съществото на спора от 14.02.2022 г., за което не са налице данни
да е влязло в законна сила. Последното обстоятелство обаче не води до недопустимост на
което и да е от двете паралелни производства. Това е така, тъй като нормата на чл. 2б
ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото отношението им
не е както специална към обща, нито както нова към стара норма. Двете норми са
позволяващи – създават субективни права. Липсва пълно съвпадение във фактическите им
състави, за да е налице законова дерогация. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ се отнася за всички
производства – граждански, административни и наказателни, но дава защита само на
правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се
отнася само за наказателни производства с незаконни обвинения, но дава защита на всички
накърнени права и неимуществени блага, включително и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ.
Нормата на чл. 2б ЗОДОВ не изключва частично нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Право
на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл. 6, § 1
ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. В първия случай твърдението за „неразумен срок“ се
включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е обстоятелство,
което утежнява отговорността и води до по - голям размер на глобалното обезщетение.
Право на избор на увреденото лице е кое от правата да упражни, за да защити нарушеното си
право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, но доколкото двете права могат да удовлетворят един и същи
имуществен интерес относно накърненото право за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, те не могат да се упражнят кумулативно, за да не се допусне неоснователно
обогатяване. Когато съдът е присъдил обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ или когато е сключено
споразумение по чл. 60е ЗСВ, съдът следва да намали глобалното обезщетение по чл. 2, ал.
8
1, т. 3 ЗОДОВ с обезщетението, което е присъдено или платено заради бавно правосъдие, за
да не се допусне неоснователно обогатяване – в този смисъл т. 1 от ТР № 1/27.11.2023 г. по
тълк. д. № 1/2022 г. по описа на ОСГК на ВКС. Следователно, настоящото производство е
допустимо и искът подлежи на разглеждане по същество.
Правното основание на исковете е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, чл. 4 ЗОДОВ.
В тежест на ищцата е да установи твърдените в исковата молба обстоятелства, че се е
осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността
на държавата за вреди, причинени от неоснователно наказателно преследване; 1/. че спрямо
нея е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление; 2/. че
наказателното производство е приключило с оправдателна присъда или прекратено на някое
от предвидените в закона основания; 3/. че са настъпили имуществени и неимуществени
вреди за ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и действията на
ответника по повдигане и поддържане на обвинението; 4/. размера на претърпените вреди в
резултат на незаконното обвинение срещу ищцата. Отговорността на Прокуратурата на
Република България за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е
предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при Прокуратурата
на Република България – арг. от чл. 4, предл. последно от ЗОДОВ.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си против исковете, изложени в
отговора на исковата молба.
В случая претенцията на ищцата е за ангажиране отговорността на Прокуратурата на
Република България за обезщетяване на претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди по повод обвинение в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 1, т.
6, пр. 2, алт. 2, пр. 3 НК, във връзка с което е образувано НОХД № 2027/2022 г. по описа на
СГС, НО, 2 състав, прекратено с определение от 08.02.2023 г.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление
и 2/. наказателното производство да е приключило. Тази отговорност е следствие от
задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както
и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към
наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение, независимо по
какви причини е осъществено, е основание за възникване на гаранционната отговорност на
прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда
на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Това сочи на
извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените
в разпоредбата предпоставки.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Според задължителните постановки, обективирани в т. 8 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д.
№ 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС процесуалните действия, извършени преди
изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение,
защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е
незаконност на действията на държавните органи. Това са изрично визирани хипотези, които
9
не могат да се тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди,
причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените. Следователно
отговорността на държавата е фиксирана при строго определени условия (така определение
№ 517/02.06.2020 г. по гр. д. № 4157/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е
прекратено без да му е повдигнато обвинение.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена
последица от увреждането. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, освен наличие на влязъл в сила акт, с който е оправдан, ищецът следва да
докаже и действителното настъпване на вреди – имуществени или неимуществени,
включително и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконно
повдигнатото обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди (в
този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС).
Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. За разлика от имуществените
вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база
на критерия за справедливост – арг. чл. 52 ЗЗД.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г.
по описа на ОСГК на ВКС, в НПК не е уредена отговорността за разноски, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение
на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се
претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Тази отговорност е
гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение
в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство.
В разглежданата хипотеза наказателното производство е било прекратено на
основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като след извършване на деянието
ищцата е изпаднала в продължително разстройство на съзнанието, което изключва
вменяемостта. Прекратяването на наказателното производство не е последица от преценка
по същество дали деянието представлява престъпление или извършено ли е деянието от
лицето, а следва от установените обстоятелства, касаещи психичното състояние на ищцата и
нейната годност да участва в наказателния процес. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т.
5 НПК наказателното производство се прекратява, ако след извършване на престъплението
деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва
вменяемостта. Видно е от мотивите на определението на СГС, НО, 2 състав от 08.02.2023 г.,
че именно поради констатираното постоянно разстройство на съзнанието на Е. К. Б.,
изключващо вменяемостта, наказателното производство срещу нея е било прекратено. Този
фактически състав не е предвиден като основание за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата по специалния закон (ЗОДОВ). Съгласно определение № 474/28.03.2014 г. по
гр. д. № 7338/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. включването на нови основания за
прекратяване на наказателното производство във фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2
10
(сегашна т. 3) ЗОДОВ чрез разширително тълкуване е недопустимо. При тези данни не може
да се приеме, че е налице някоя от хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като
отговорността на държавата в изчерпателно изброените в нормата случаи може да се
реализира само при обвинение в престъпление, което е незаконно, ако лицето е било
оправдано или ако образуваното наказателно производство е било прекратено на посочените
основания - деянието не е извършено от лицето, извършеното деяние не е престъпление,
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. В случая, нито една от изчерпателно изброените
хипотези не е налице. Законът е специален, нормите са санкционни и не могат да се тълкува
разширително (в този смисъл са и решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. по
описа на IV г. о. - в него като казуална практика е прието, че държавата не отговаря за вреди
от неоснователно обвинение тогава, когато наказателното производство е прекратено поради
изпадане на обвиняемия в продължително разстройство на съзнанието на основание чл. 24,
ал. 1, т. 5 НПК; определение № 838/12.06.2012 г. по гр. д. № 399/2012 г. по описа на ВКС, III
г. о.). Доколкото не се установява хипотеза от визираните в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, то
исковете за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са
неоснователни – не се установява изискуем елемент от фактическия състав, визиран в
нормата, материалноправно основание за търсене на обезщетение за вреди от незаконно
обвинение, съответно че извършените действия от страна на прокуратурата, предхождащи
прекратяването на наказателното производство, са незаконни.
С оглед изложеното съдът намира, че не се доказва първият от елементите на
сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата, което е достатъчно основание за отхвърляне на претенциите,
без да е необходимо да се излагат допълнителни мотиви относно действително претърпените
от ищцата вреди, техния размер и причинно-следствената връзка с повдигнатото обвинение.
В случая отговорност от Прокуратурата на Република България не може да се търси и
на основание общите правила на деликта (за което липсват и твърдения в исковата молба).
Действията на служителите на Прокуратурата не са противоправни, а във връзка с данни и
повдигнато, по правилата на НПК, обвинение, против Е. К. Б. за извършване на престъпно
деяние. В този смисъл, каквито и евентуални вреди в личностен или имуществен план да е
претърпяла обвиняемата, не може да търси деликтно обезщетение (в този смисъл са
разясненията на цитираното по - горе решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г.
по описа на IV г. о.). По изложените съображения, предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответната страна, от която обаче не се
претендират такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес: Sculstr. 4, 13347, Б.,
ГЕ.ния, със съдебен адрес: гр. С., ул. Л.К. № 75, ет. 2, ап. 7, чрез адв. Р. А.-К., искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ за осъждане на ответника
Прокуратура на Република България, с адрес: гр. С., бул. „В.“ № 2, да заплати на ищцата
сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 6, пр. 2, алт. 2, пр. 3
НК, за което е образувано ДП № ЗМ-10/2011 г. по описа на ГДНП - МВР, пр. пр. №
9944/2010 г. по описа на СГП, приключило с влязло в сила протоколно определение от
11
08.02.2023 г. по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, НО, 2 състав, с което наказателното
производство е прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното
плащане на вземането, както и сумата от общо 8 950 лв. - обезщетение за имуществени
вреди – заплатени адвокатски възнаграждения в хода на наказателното производство (1 200
лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 5617/2017 г. по описа на СГС, в полза на адв.
С.И., съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.12.2017 г., 2 000 лв. – адвокатско
възнаграждение по ВНОХД № 101/2019 г. по описа на САС, в полза на адвокатска кантора
„Марковски“, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.01.2019 г., 2 000 лв. –
адвокатско възнаграждение по НОХД № 2355/2019 г. по описа на СГС, в полза на адвокатска
кантора „Марковски“, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 19.08.2019 г., 500
лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 482/2021 г. по описа на СГС, в полза на
адвокатска кантора „Марковски“, съгласно договор за правна помощ и съдействие от
14.09.2021 г., 1 250 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 2027/2022 г. по описа на
СГС, в полза на адв. С.И., съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.07.2022 г., 2
000 лв. – адвокатско възнаграждение по НОХД № 2027/2022 г. по описа на СГС, в полза на
адв. П.К., съгласно договор за правна консултация от 22.06.2022 г.), ведно със законната
лихва от изплащане на съответните хонорари до окончателното плащане, както и
обезщетение за имуществени вреди - разходи за закупени самолетни билети на стойност 1
557 лв. – за полети от ГЕ.ния до България и обратно – полет № FR1148 от 08.10.2018 г. от Б.,
ГЕ.ния до С., България; полет № FR1149 от 10.10.2018 г. от С., България до Б., ГЕ.ния; полет
№ FR1148 от 07.02.2023 г. от Б., ГЕ.ния до С., България; полет № FR1149 от 09.02.2023 г. от
С., България до Б., ГЕ.ния.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12