№ 1351
гр. София, 13.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20261110100594 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***” ЕАД,
ЕИК ***, против Д. В. Ц., ЕГН **********, за установяване дължимостта на
вземания по чл. 422, ал. 1 от ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 20253420101318 по описа на Районен съд – Силистра.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на
дължимата ДТ е изискано заповедното производство.
След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият
процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са
налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при
което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1
ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на
процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова
предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
Видно от документите по ч.гр.д. № 20253420101318 по описа на
Районен съд – Силистра, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.
47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението са
направени посещения на 27.08.2025г., 08.09.2025г. и 28.09.2025г., като е
посочено, че лицето не е открито на адреса. Следва да се посочи, че
връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник
1
дали длъжникът живее или не на адреса. В случай, че длъжникът не е открит
при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец ( както е в
процесния случай ) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в
тази хипотеза съдът не следва да даде указания на заявителя да предяви иск
за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след
изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на
двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице
предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция
след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания
за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с
посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не
е налице втората кумулативно предвидена и изискуема предпоставка, тъй като
няма събрани сведения от посочен източник за това, че длъжникът – ответник
не живее на адреса ( удостоверено е, че длъжникът не е открит, но не са
налице сведения, че не живее на адреса ).
С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1,
т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват
преждевременно заведени и като такива - недопустими.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на
постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява
допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е
обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от
предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл - Определение
№ 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018
г.).
Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения,
дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС , където е
отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК,
извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
2
производство.
Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а
производството по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след
стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на
състава на РС- Силистра, за преценка за издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 6111/12.01.2026 г., подадена от „***” ЕАД,
ЕИК ***, против Д. В. Ц., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 594 по описа за
2026 г. на СРС,66- ти гр.с- в.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи на ищеца.
След стабилизиране на определението, заверен препис от същото,
ведно с ч.гр.д. № ч.гр.д. № 20253420101318, да се изпратят на Районен съд –
Силистра, за преценка за издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3