Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 29.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и седми септември две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Димитрина Минчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен от
Е.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв.
Б.Н. - Д., против С. Т., ЛНЧ **********,
роден на *** г., гражданин на Р. И., с адрес: с. Г.К., общ. А., обл. В..
ИЩЦАТА твърди, че с ответника сключили граждански брак на 06.10.1996 г.
в гр. П., който брак бил първи и за двамата. По време на брака имали родено
едно дете – Ф.Т., роден на *** година в И., който към настоящия момент бил
пълнолетен. Твърди, че в началото на брака имали нормални отношения със съпруга
ѝ. През 1996 г. след като сключили граждански брак в Б., заминали да
живеят в И.. През 1997 година се родил сина им Ф., като ищцата имала още един
син от друг мъж, който също живеел с тях. Твърди, че ответникът още тогава
много я ревнувал безпричинно и правел големи скандали, като си позволявал да я
бие и тормози физически и психически. Всички негови роднини били на негова
страна, а ищцата нямало на кой да се опре, защото нейните близки и роднини
живели в Б.. Подала молба за развод през 1999 г. в И., и тъй като той бил
по-добре материално, настанили и двете деца да живеят при него по време на
процеса. Това обстоятелство много я разстроило и в името на това да не ѝ
вземат децата се съгласила да прекрати брачния процес и да остане да живее с
ответника.
През 2012 година се преместили да живеят в Б., като си купили жилище в
с. Г.К., област В., близо докъдето живеели нейните родители и роднини. Големия
ѝ син А.останал да живее в И., тъй като бил пълнолетен и това било
неговото желание. Започнали живота си на ново място с нови хора, но отношенията
им не се променили. С.продължавал да я тормози психически. Често изпадал в нервни
кризи, събуждал се през нощта и казвал, че ще умре. Редовно ходели на бърза
помощ през нощта и докторът му казвал, че има нужда от лечение. Страхувала се и
за него и за себе си и го молела да се лекува, но той ходел само при личния си
лекар, който му изписвал успокоителни.
В крайна сметка ответникът бил настанен в психиатрична клиника по негово
желание. Престоят му в клиниката бил около 13 дни, през които ищцата ходела да
го вижда. Впоследствие разбрала, че на 04.12.2017 г. той напуснал клиниката
доброволно и че заминал с роднините си. Всичко това, без никой да ѝ се
обади. Сметката, по която ѝ превеждали заплатата била на негово име и
ответникът я бил запорирал. Един месец я оставил без
никакви средства, с които да живее.
Ищцата твърди, че между нея и съпруга ѝ липсвало разбирателство и
хармония. Бракът им бил дъблоко и непоправимо
разстроен и всеки водел свой собствен живот.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен
без да се произнася по въпроса за вината; да предостави на нея ползването на
семейното жилище, находящо се в с. Г.К., общ. А., обл. В.; да постанови ищцата след развода да носи брачното
си фамилно име Т..
Ответникът, представляван от особения представител адв. Л.Н.намира иска за допустим, а по основателността
заявява, че безспорно, бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо
разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е
видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 06.10.1996 г. с Акт за граждански брак №912 от същата дата на Община П..
Представено е в превод от италиански език копие на акт за раждане, което
удостоверява, че съпрузите са родители на пълнолетния Ф.Т., роден на *** година
в И..
От показанията на свидетеля И.Н.Д.се
установява, че познава семейство Т. от 4-5 години. Известно му е, че двамата са
във фактическа раздяла, тъй като ответникът бил в болница, след което внезапно
заминал за И. без да се обади на съпругата си. От една година Е.Т. нямала
никакъв контакт със съпруга си. В момента тя се установила Г., той живеел в И.
и бракът им нямало как да продължи.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака:
Установи се от показанията на свидетеля Д., че страните не живеят като
семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна
взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна
връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези
обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от
страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и
непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние
не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде
прекратен, като се допусне развод.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода,
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено,
поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по
него.
Относно родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения, и издръжката на детето.
Съпрузите нямат родено от брака дете, което да не е
навършило пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
Относно издръжката между съпрузите:
Издръжката между съпрузите не се претендира и такава
не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище:
Семейното жилище, находящо
се в с. Г.К., общ. А., обл. В., е придобито от
съпрузите през време на брака, т. е. в режим на СИО. Ищцата моли то да предоставено
за ползване на нея и доколкото няма спор по този въпрос, съдът следва да се
произнесе именно в този смисъл.
Относно фамилното име:
Съдът, следва да постанови ищцата да продължи да носи
брачната си фамилия Т., доколкото същата е изразила изрично желание за това.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните
дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за
вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, КРС определя окончателна държавна такса за
развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00
лв. внесена от ищцата при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва
да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по
допускане на развода.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на на
06.10.1996 г. с Акт за граждански брак №*** от същата дата на Община П.
граждански брак между Е.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** и С. Т., ЛНЧ **********, роден на *** г., гражданин на Р. И., с адрес:
с. Г.К., общ. А., обл. В., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. Г.К., общ. А., обл.
В. на Е.С.Т., ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да
носи брачното си фамилно име Т..
ОСЪЖДА С. Т., ЛНЧ **********,
роден на *** г., гражданин на Р. И., с адрес: с. Г.К., общ. А., обл. В., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К.държавна такса в размер
на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Д.М.