Решение по дело №265/2024 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на В. О. М. с [ЕГН] от гр. Силистра, против Заповед № 24-1099-000236 / 05.06.2024 г. на Началник група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ (МПСВАНД) в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

В жалбата се изтъква, че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна, тъй като към момента налагането ѝ водачът е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца по силата на споразумението по НОХД № 629/2023 г. на РС-Силистра, одобрено на 05.12.2023 г. В тази връзка се сочи, че жалбоподателят по силата на стабилен съдебен акт е лишен от това право и след като то липсва в неговия патримониум, същото не може да е предмет на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Моли се за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Началника на група МПСВАНД при ОДМВР Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А., счита, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на ОДМВР - Силистра на 04.06.2024 г., в резултат на която на жалбоподателя е съставен АУАН № GA1290969 / 04.06.2024 г. за това, че на посочената дата около 20.32 ч. в с. Професор Иширково по ул. Георги Димитров до дом № 29, в посока гр. Силистра, управлява лек автомобил *********, с рег. № [рег. номер], собственост на К. Е. М., след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което е установено с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARРК 0018, дисплеят на което е отчел употреба на кокаин и канабис-25. На водача е бил издаден талон за изследване № 127968, но по делото няма данни дали същият е дал биологични проби за провеждане на химико-токсилогично лабораторно изследване. В жалбата няма оспорване на резултата от извършения на полеви тест за употреба на наркотични вещества.

С процесната заповед, издадена от началника на група МПСВАНД при ОДМВР Силистра на основание чл. 22 от ЗАНН, въз основа на констатациите по АУАН № GA1290969 / 04.06.2024 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца. В заповедта е възпроизведена фактическата обстановка от съставения АУАН; отчетено е и издаването на талон за медицинско изследване. Посочено е, че деянието съставлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е обстоятелството, че Областните дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП, а полицейските органи в секторите пътна полиция в ОДМВР са определени да осъществяват контрол за дейностите по чл. 165 ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-1315 / 30. 12. 2021 г. (л. 22) е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на група МПСВАНД в сектор ПП при ОДМВР – Силистра, какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта. Не се установява да са допуснати процесуални нарушения, които да са възпрепятствали участието на жалбоподателя в производството или които биха обусловили издаването на акт с различно съдържание.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по съответния ред, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като е предвидено, че мярката се прилага и при отказ за проверка с техническо средство или с тест, както и при отказ за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В настоящия случай не се спори, че при проверката на 04.06.2024 г. жалбоподателят е бил проверен с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на наркотични вещества, при която хипотеза цитираната разпоредба предвижда издаване на ПАМ. В случая липсва оспорване на резултата от полевия тест. Не са представени доказателства (например отрицателни резултати от скринингови тестове на биологичните проби, ако са дадени такива), които евентуално биха разколебали верността на констатациите по съставения на жалбоподателя АУАН № GA1290969 / 04.06.2024 г., който съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДП има доказателствена сила до доказване на противното. Налице е било обосновано съмнение за извършено нарушение, което е достатъчно за издаването на ЗПАМ, още повече при наличие на данни по делото, че лицето е било двукратно осъждано за това, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества по НОХД № 735/2019 г. и по НОХД № 620/2023 г. на РС-Силистра, което допълнително засилва степента на обоснованото съмнение (в подобен смисъл Решение № 13216 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2019 г., III о.). След като релевантните факти са били налице – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена с тест, административният орган е приложил правилно материалния закон – чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”. Следва да се има предвид, че при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административния орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност и издадената от него заповед е законосъобразна.

Обстоятелството, че към момента на издаването на оспорената заповед жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС по силата на споразумението, постигнато по НОХД 629/2023 г. на РС-Силистра, не обуславя желания от него резултат. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от АПК изброява изчерпателно абсолютните отрицателни предпоставки за допустимост на административното производство, чието наличие не се установява. В конкретния случай видно от приложената справка за нарушител/водач и приложения протокол по НОХД 620/2023 г. на РС-Силистра се установява, че на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишаване от право на управление на МПС за срок от 18 месеца за периода 05.12.2023 г. – 05.06.2025 г. по силата на споразумението, постигнато по посоченото дело, за деяние, което е осъществено на 23.03.2023 г. С оспорената в настоящото производство заповед е отнето СУМПС на лицето за съвсем различен период, за друго нарушение, извършено на 04.06.2024 г.. Като начална дата на фингираното отнемане на СУМПС, осъществено с оспорената заповед, следва да се счете датата на установяване на новото нарушение – 04.06.2024 г., а крайният срок – решаването на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца, което значи, че нито срокът на новата мярка съответства на предишното отнемане, нито основанието за налагането на оспорената принудителна мярка и наказанието „лишаване от право“ по НОХД 520/2023 г. са идентични, за да са налице пречки за издаването на акта (в подобен смисъл Решение № 10621 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10761/2016 г., VII о.).

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управляващ МПС след употреба на наркотици, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.

По изложените съображения следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, а оспорването на заповедта е неоснователно и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответния орган следва да се присъдят направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Ето защо на ОД на МВР - Силистра, доколкото последната е юридическото лице, в структурата на което административният орган упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Заповед № 24-1099-000236 / 05.06.2024 г. на Началник група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на В. О. М. с [ЕГН] от гр. Силистра, по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

ОСЪЖДА В. О. М. с [ЕГН] от гр. Силистра да заплати на ОДМВР – Силистра направените по делото разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.