ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 267
гр. Благоевград, 16.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело №
20221200900056 по описа за 2022 година
Производство e по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 4389/19.03.2024 г. от адв. П. К., пълномощник на
ищеца по делото Р. Р. Б., адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „С“ № офис за
изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските.
В молбата се сочи, че определеното адвокатско възнаграждение не е
съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на приключване
на устните състезания. Според цитираната разпоредба общо дължимото
адвокатско възнаграждение, което следвало да се присъди на процесуалния
представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
било 6708 лева с ДДС, а не присъдения от съда размер от 3124,98 лв.
Отправено е искане за присъждане още 3583 лева адвокатско
възнаграждение.
Препис от молбата е връчен на ответната страна, която е депозирала
становище за неоснователност на молбата.
Съдът намира следното:
Производството по настоящото т.д. № 56/2022 г. е образувано по искова
молба от Р. Р. Б., чрез адв. П. К. против ЗАД „ДаллБог: ЖИ.т и З“ АД, с която са
предявени осъдителни искове - за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 140000,00 лева, частичен иск от 150000,00 лева, представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
получени телесни увреждания от ПТП, настъпило на 07.10.2021 г., както и сумата
от 3202,24 лева, представляваща причинени имуществени вреди във връзка с
проведено лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху всяка една
от сумите, считано от 14.10.2021 г., датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3
КЗ вр. чл. 430, ал. 1 КЗ, евентуално от 04.11.2021 г., до окончателното изплащане.
С Решение № 26/17.02.2025 г., постановено по настоящото дело, ЗАД
„ДаллБог: ЖИ.т и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Р. Р. Б., следните суми:
1
сумата от 3202,24 лева, представляваща имуществени вреди- разноски за лечение,
потребителски такси, лекарствени средства, медицински изделия и услуги,
вследствие на ПТП от 07.10.2021 г., причинено при управление на застрахован при
ответника т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 312Д“ с рег. № 2198 МХ, ведно
със законната лихва, считано от 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлено искането за законна лихва от 14.10.2021 г. до 03.11.2021
г.; сумата от 54000,00 лева, представляваща неимуществени вреди- претърпени
болки и страдания, вследствие на ПТП от 07.10.2021 г., причинено при управление
на застрахован при ответника т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 312Д“ с рег.
№ 2198 МХ, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от
54000,00 лева до предявения размер от 140000,00 лева, частичен иск от 150000,00
лева, и за законната лихва от 14.10.2021 г. до 03.11.2021 г., като неоснователен;
сумата от 1613,96 лева, представляваща сторени разноски съобразно уважената
част от исковете. ЗАД „ДаллБог: ЖИ.т и Здраве“ АД е осъдено да заплати на
адвокат П. К. сумата от 3124,98 лева, представляваща минимално адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществена защита и
процесуално представителство на ищцата по настоящото дело, по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, определено от съда на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения съобразно уважената част от исковете. Р.
Р. Б. е осъдена да заплати на ЗАД „Д: ЖИ.т и Здраве“ АД сумата от 1387,27 лева,
представляваща сторени разноски съобразно отхвърлената част от исковете. На
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „Д: ЖИ.т и З“ АД е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд - Благоевград сумата от 1120,00 лева, представляваща държавна
такса върху уважената част от иска за неимуществени вреди, сумата от 1131,00
лева- заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица, както и сумата
от 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав счита, че направеното искане за изменение на
решението в частта за разноските е допустимо, а разгледано по същество,
то е неоснователно.
В производството по делото ищецът Р. Р. Б. е представлявана от адв. П. К..
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца и адв. К. на 14.10.2021 г., в който уговорено безплатно процесуално
представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА- материално затруднено лице.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК договорът за адвокатска услуга се сключва между
клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява,
както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Действието на
договора за предоставяне на адвокатска услуга е от момента на сключването му,
независимо дали е уговорено заплащане на адвокатски хонорар от
представляваното лице, или не. Към същия момент, и при посочените релевантни
обстоятелства, съдът се произнася и в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. В двата
случая- при уговорено с доверителя възнаграждение и при договорено безплатно
процесуално представителство, размерът на адвокатското възнаграждение за
съответния вид работа се определя към момента на сключване на договора между
довереник и доверител- вж. Решение № 29/27.01.2025 г. по гр.д. № 4032/2023 г. на
ВКС, III г.о.
2
По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищеца Р. Р. Б. и адв. К. на 14.10.2021 г. (л. 5 от делото), не е представен друг
договор с по-късна дата. Предвид представения по делото договор за правна
защита и съдействие, неоснователни са доводите за приложение на редакцията на
Наредба № 1 към датата на устните състезания.
Предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за размера от 54000,00
лв. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1, редакция към 14.10.2021
г., адвокатското възнаграждение е в размер на 2150,00 лв. съобразно уважената
част от иска за неимуществени вреди. Предявеният иск за имуществени вреди е
уважен в пълен размер от 3202,24 лв. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1, редакция към 14.10.2021 г., адвокатското възнаграждение е в размер
на 454,15 лв. Или общо за двата иска 2604,15 лв. Съгласно §2а от ДР на Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за регистрираните по
ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата
и се счита за неразделна част от възнаграждението. Предвид посочената
разпоредба върху определеното адвокатско възнаграждение е прибавен и 20 %
ДДС в размер на 520,83 лв. и е определено общо адвокатско възнаграждение в
размер на 3124,98 лв.
За пълнота следва да се посочи и следното:
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва
да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на
Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за
съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС
дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на
съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата
делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат
от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедлИ.ст. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и
средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да
отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването
единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да
гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се
вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който
трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.
Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е
понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за
пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно
да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква
страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една
значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може
във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните
3
разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим.
В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на
ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от
дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
От друга страна, правния ред в страната - в чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да
бъде справедлив и обоснован.
С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по
описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви
критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското
възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедлИ.ст,
съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната практика размерът
на адвокатските възнаграждения се обосновава с два обективни критерия- обемът
и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и
действителната фактическа и правна сложност на делото. За да се приеме, че
минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на
двата критерия кумулативно.
В решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, е посочено, че съдът
не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи
несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна
сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.
От приетото в решението на СЕС следва, че националната юрисдикция не е
обвързана от ограничението по чл. 38, ал. 2 ЗА, което препраща към минималните
размери на Наредбата, а следва да съобрази фактическата и правна сложност на
делото, съответно - положения от адвоката труд за осъществяване на защитата по
делото.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение в хипотеза на
осъществена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
съдът, без да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията,
следва да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира
баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на
положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да
не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.
Разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение не следва да
4
бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е
крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а
следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на
страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба.
В Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о. се
посочва, че като израз на социална дейност адвокатът може да предостави
безплатно адвокатски услуги (pro bono) на материално затруднени лица- чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално
подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто
икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически
услуги – чл. 3 във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПП. Правната помощ по този закон се
предоставя от адвокати (чл. 2 ЗПП) и трябва да отговаря на същите високи
изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за
предоставената адвокатска защита по договор, сключен по ЗА. Възмездяването на
правната помощ по ЗПП се извършва по наредба съгласно чл. 37 ЗПП. Това е
Наредбата за заплащане на правната помощ, приета от Министерския съвет.
Разяснено е, че разликата в уредбата в Закона за правната помощ и в Закона
за адвокатурата от гледна точка на законовата делегация за определяне на
размерите на възнагражденията е, че наредбата по ЗПП се приема от държавен
орган - Министерски съвет по предложение на Националното бюро за правна
помощ, което е държавен орган на бюджетна издръжка, а наредбата по ЗА - от
съсловна организация, каквато е Висшият адвокатски съвет, чиито членове са само
адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, без каквато и да било
последваща санкция на държавен орган относно конкретните размери на
определените възнаграждения.
Правната помощ, включително процесуално представителство по
граждански дела, се предоставя на социално слаби лица след акт на съда за
преценка на икономическото, семейното или друго особено положение, а
представителството по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА се осъществява само по силата на
изявление, че лицата са материално затруднени.
Заплащането на възнаграждение по ЗПП е предпоставено от отчет на
адвоката, като конкретният му размер се предлага от адвокатския съвет с оглед
вида и количеството на извършваната дейност и се определя от НБПП (чл. 38 ЗПП)
в границите на посочени минимален и максимален размери, докато с нормата на
чл. 38, ал. 2 ЗА е вменено задължение на съда да присъди минималното
възнаграждение по наредбата на съсловната организация, без възможност да го
намалява под определения размер.
Възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП, са значително в по-
нисък размер от тези в наредбата по ЗА за един и същи вид работа. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. и може да
бъде увеличено с 50% при интерес над 10000 лв.- ал. 2 с.чл.
В заключение се посочва, че при така посочените особености в правната
уредба на адвокатските услуги се установява, че е налице непропорционалност при
заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са
създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни
5
крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Несъответствието се
изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно
процесуално представителство за материално затруднени лица по ЗА (без преценка
от съда на икономическото им състоЯ.е), като въпреки това насрещната страна е
задължена да възмезди правната защита в по-висок размер, от този по НЗПП и то
такъв, който е приет от съсловната организация на адвокатите и е обвързващ за
съда. В този смисъл социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на
насрещната страна, а адвокатската услуга, независимо че е била поета за
изпълнение с тази цел, престава да се счита за предоставена в обществен интерес,
след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би
могъл да договаря дори и в общия случай.
Съдът намира, че в настоящия случай при съобразяване цитираната и
задължителна за националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес
над националната такава, както и всички налични и установени обективни
фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на
свършената работа, не са налице основания за изменение на решението в частта за
разноските, поради което молбата като неоснователна, следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля като неоснователна молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на адв. П. К.,
пълномощник на Р. Р. Б., адрес за призоваване: гр. К, ул. „С“ №, офис за изменение
на постановеното по настоящото дело Решение № 26/17.02.2025 г. в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването, пред Апелативен съд – С, с частна жалба, подадена чрез Окръжен съд-
Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6