№ 51790
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110146129 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба, вх. № 358734/08.11.2024 г. от ищцата Д. П. С. за изменение на
постановеното решение № 18887 от 21.10.2024 г., в частта за разноските. В молбата се
твърди, че съдът неправилно е присъдил на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение, без да има представени доказателства за реалното им заплащане.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Уиз Еър Унгария Црт.“ ЕООД заявява
становище по за неоснователност на молбата.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК
страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в
последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да
иска изменение на решението в частта за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от
процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80
ГПК /при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът
намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е
неоснователно по следните съображения:
Съгласно мотивите на т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. От това следва
извода, че към този момент следва да бъдат представени както доказателствата за
извършването на разноските, така и да бъдат направени всички възражения на насрещната
страна в тази връзка.( в този смисъл Определение № 624 от 14.10.2019 г. на ВКС по ч.т.д. №
2067/2019 г., II т.о., ТК).
В настоящия случай искането на ответника за присъждане на разноски, в т.ч и за
1
адвокатско възнаграждение е заявено в проведеното на 25.06.2024 г. съдебно заседание,
когато са представени и доказателства за тяхното плащане – фактура № ***/11.03.2023 г. и
нотификация EUR 26 948,66 от 27.02.2024 г., в която фигурира и фактура № ***/11.03.2023 г.
В о.с.з. ищецът не е направил възражение за недоказване на плащането им, в т. ч. не е
оспорил представените банкови документи. Нещо повече – изрично е завил, че не прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, което имплицитно съдържа и съгласие с извършването му. Ето защо съдът
намира, че заявените от ищеца доводи във връзка с доказателствената сила на представените
от ответника банкови документи е преклудирано.
С оглед изложеното, не са налице основания съдът да ревизира изразената в мотивите
на решението воля, респ. не са налице основания същото да бъде изменено съобразно
отправеното искане.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 358734/08.11.2024 г. от ищцата Д. П. С. за
изменение на решение № 18887 от 21.10.2024 г., в частта за разноските
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2