№ 104
гр. Благоевград, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20211200100392 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на К.У. и Д.Е.Д., граждани на
Великобритания и Северна Ирландия, с която срещу „****“ ЕООД и „****“ АД е предявен
отрицателен установителен иск - да бъде признато за установено по отношение на „****“
АД, че не е носител на ипотечно право върху апартамент С 12 от жилищен комплекс със
сезонен характер „****“, находящ се в м.Ш., землището на гр.Б., което да е възникнало по
силата на договор за ипотека, сключен с ипотекарен длъжник „****-****“ ЕООД,
обективиран в нотариален акт № 93, т.4, рег. № 3057, нот.дело № 651/2007 г. на нотариус
С.К., с район на действие Районен съд-Р., за който имот в полза на ищците ипотекарният
длъжник е учредил и прехвърлил вещно право на строеж, с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 63, том 5, рег. № 3525, дело № 800/15.11.2007 г. на същия
нотариус, поради липса на идентичност между собственика на имота при неговото
възникване и лицето, подписало акта за обременяването му с тежест. При условията на
евентуалност – в случай, че бъде отхвърлен главния отрицателен установителен иск, са
предявени множество искови претенции.
С решение № 464/18.11.2021 г. съдът е уважил изцяло предявения главен иск като е признал
за установено, че в полза на „****” АД, ЕИК **** въз основа на договор за ипотека,
обективиран в нотариален акт № 93, т.IV, рег. № 3057, д. № 651/2007г., вписан в Службата
по вписванията с вх.рег. № 6682/10.10.2007г., акт № 172, т. 3, д. № 6128/2007г., с длъжник
„****" ЕООД, ЕИК ****, не съществува ипотечно право върху самостоятелен обект,
находящ се на първи етаж в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
02676.151.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-81/10.12.2009 г. на ИД на АГКК, който самостоятелен обект е с идентификатор
02676.151.63.1.12, с адрес на имота гр.Б., м.“Ш.“, и с предназначение на самостоятелния
обект – жилище/апартамент С12 /I-ви жилищен етаж/, брой на нивата – 1 с площ от 26.53
кв.м, прилежащи части: тераса 12.48 кв.м. и 8.15 кв.м. идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – 02676.151.63.1.11; под обекта – няма; над обекта -02676.151.63.1.25, поради липса на
идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало
акта за обременяването му с тежест.
1
Препис от решението е надлежно връчен на страните.
На 20.01.2022 г. ответникът „****” АД депозира молба с вх. № 662/21.01.2022 г. по описа на
БОС, с която прави искане за постановяване на допълнително решение, с което се допълнят
мотивите на решението по въпроса относно висящността на евентуалните искове и
несбъдването на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им, а диспозитива да се
допълни с произнасяне, че се оставят без разглеждане предявените при условията на
евентуалност искове.
Препис от молбата е връчена на останалите страни.
В указания срок писмен отговор депозират К.У. и Д.Е.Д., граждани на Великобритания и
Северна Ирландия, действащи чрез пълномощниците адв. Д. У. и адв.С.С.. С подробни
съображения и позоваване на съдебна практика на ВКС обосновава становище за
неоснователност на молбата с правно основание чл.250 ГПК и прави искане за оставянето й
без уважение.
Съдът, като взе предвид искането на „****” АД за допълване на решение № 464/18.11.2021
г., постановено по настоящото дело, обсъди доводите, изложени в отговора на К.У. и
Д.Е.Д., и провери данните по делото, съобразно правомощията си, намира, че молбата е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл.250, ал.1, изр.второ ГПК, от надлежна
страна в процеса и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Не е налице хипотезата на чл.250 от ГПК. Непълно е съдебно решение, с което съдът се е
произнесъл по част, а не по целия спорен предмет по делото. В случая настоящият съдебен
състав се е произнесъл по целия предмет на спора – по главния иск, поради което не е
обсъдил в мотивите, респективно липсва произнасяне в диспозитива на решението по
предявените при условията на евентуалност искови претенции.
Съгласно константната съдебна практика, когато съдът е уважил главния иск, той не дължи
произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове, тъй като не се е
сбъднало отрицателното вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на евентуалния/те
иск/ове.
Съгласно константата съдебна практика на ВКС само в хипотезата на непроизнасяне с
решението по предявен обективно кумулативно съединен иск е налице основание за
допълване по реда на чл.250 от ГПК, какъвто настоящият случая не е.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА подадената от „****” АД, ЕИК ****
чрез пълномощник адв.Т.Н. молба с вх. № 662/21.01.2022 г. за допълване на постановеното
по делото решение № 464/18.11.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
2