№ 2577
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110148753 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.Л.К.
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 48753 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. А. Д., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „.................., против „...........“ ООД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. „.................., представлявано от управителя В.М.И., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., претендирана частично от сума в общ
размер от 308,52 лв., платена от ищеца на ответника без основание по договор за паричен
заем № 468190 от 26.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба - 07.09.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, както
и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 26.08.2022 г. сключил с ответника договор за
паричен заем в размер на 500 лв., която сума следвало да бъде върната на равни месечни
погасителни вноски. Също така твърди, че в чл. 6 от договора се съдържало задължение за
заемателя да предостави на кредитора едно от посочените обезпечения, а в чл. 8 от договора
се съдържало задължение при непредоставяне на обезпечение да бъде начислена неустойка в
размер на 308,52 лв. Още при сключване на договора на ищеца му била начислена
нееустойка. Твърди се, че ищецът погасил кредита изцяло. Излага твърдения за нищожност
на договора поради неспазване на предвидената в закона форма, нарушаване на изискването
за изготвяне на договора по ясен и разбираем начин, всички елементи от който договор да
бъдат с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра, при
липса на годишен процент на разходите /ГПР/, липса на методика за формиране на ГПР, при
погрешно посочен ГПР, непосочване на дължимата договорна лихва. Сочи, че задължението
за посочване на поръчител не могло да бъде изпълнено от ищеца, тъй като клаузите на
договора били предварително изготвени и ищецът не можел да влияе върху тях. Излага
подробни съображения относно нищожността на клаузата за неустойка, позовава се на
съдебна практика. Оспорва клаузата като нищожна поради заобикаляне на закона, и като
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПП. Оспорва същата клауза, като твърди,
че не е индивидуално уговорена. Позовава се на разпоредби от Директива 2008/48/ЕО.
Оспорва договора като нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва като нищожна по смисъла на чл. 22 във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Излага съображения, че е налице разлика между
посочената в договора сума, подлежаща на връщане и реално върната на ответника.
Позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по
2
смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „...........“ ООД.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, с който моли съда
да отхвърли предявената искова претенция, претендира направените по делото разноски,
прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така предявената искова претенциия е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1
и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Договор за паричен заем № 468190 от 26.08.2022
г. се установява, че същият е сключен между „...........“ ООД, от една страна, и от друга страна
Г. А. Д., по силата на който договор дружеството, в качеството си на кредитор, се е
задължила да предостави на ищеца, в качеството му на заемател, заем в размер на 500 лв.
при уговорен фиксиран лихвен процент, със срок на погасяване на кредита от 8 месеца, при
срещу задължението на заемателя да върне кредита на 8 равни анюитетни вноски в
уговорения срок, всяка в размер на 72,44 лв., при подписан погасителен план към договора,
като договорът е сключен при общи условия. От представения заверен препис от
Удостоверение за активен кредит № 6402 от 31.08.2022 г., издадено от „...........“ ООД, се
установява, че получената сума от заемателя е в размер на 500 лв., общата сума, подлежаща
на връщане от заемателя е 888 лв., а заплатената от заемателя сума към момента на издаване
на удостоверението е 200 лв., като заямателят няма просрочени вноски. От представения
заверен препис от Удостоверение за активен кредит № 6462 от 01.09.2022 г., издадено от
„...........“ ООД, се установява, че на 01.09.2022 г. разрешеният лимит от 500 лв. е предсрочно
погасен и Г. А. Д. няма активни кредити.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че платената сума от ищеца по процесния договор е в размер на 643,38 лв.,
която сума е била разпределена, както следва: сумата от 500 лв. – погасена главница, сумата
от 32,12 лв. – погасена договорна лихва и сумата от 112,26 лв. – погасена неустойка. Вещото
лице също така установява, че договорната лихва е в размер на 40,80 % и ГПР по договора е
определен на 49,449 %. С включени договорна лихва и неустойка спрямо погасителния план
ГПР е в размер на 428,54 %, а с включени реално погасени суми за договорна лихва и
неустойка спрямо датата на плащане, ГПР е в размер на 1 495,25 %. Възнаградителната
лихва съобразно посочения в договора годишен лихвен процент 40,80 %, изчислена за
периода от 26.08.2022 г. до 06.01.2023 г. е в размер на 4,39 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „...........“ ООД е бил сключен
3
Договор за потребителски кредит № 468190 от 26.08.2022 г., който намира правното си
основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищецът е
погасил сумата от 643,38 лв. Спори се относно валидността на клаузата на чл. 8 от договор и
извършено надплащане над дължимата сума въз основа на нищожна клауза.
По предявения иск за установяване нищожност на договорна клауза, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 8 от процесния договор предвижда, че с подписването на
договора, заямателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването
му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и
т. 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 308,52 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план
към договора за заем.
В чл. 6 от договора потребителят се е съгласил договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия към договора за заем
и с ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Чл. 10 от общите условия съдържа
условията, при които се предоставя обезпечение в полза на кредитора.
В чл. 3 от договора от 26.08.2022 г. страните са договорили годишен процент на
разходите в размер на 49,449 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в
сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни
пункта. Считано от 01.01.2022 г. основният лихвен процент на БНБ е нула на сто.
Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,449 % е под
предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че
договореният общ размер на всички плащания в чл. 3 от договора в размер на 579,48 лв. не
противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в
размер на 79,48 лв. Отделно от това в договора ясно е посочен размерът на договорната
лихва. Процесният договор е сключен в изискуемана от закона форма, написан е по ясен и
разбираем начин, отделните елементи са еднакъв по вид формат и шрифт, не по-малък от 12.
В договора е посочен и ГПР. Ето защо съдът намира, че наведените в исковата молба
твърдения за нищожност на договора не отговарят на истината.
В конкретния случай съдът следва да се произнесе по направеното възражение за
нищожност на клаузата за неустойка.
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
4
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Така претендираната неустойка в
договора, сключен между страните, излиза извън присъщите функции, поради което за
съда се налага извод, че същата е нищожна. Клаузата, предвиждаща неустойка е
неравноправна, доколкото ищецът не е могъл да влияе върху представените от ответното
дружество условия, при които е бил сключен договорът. Ето защо и претенцията на ищеца
за прогласяване на клаузата за заплащане на неустойка за нищожна като неравноправна се
явява основателна, поради което и следва да бъде уважена.
По отношение на претендираната нищожност на клаузата за неустойка поради
заобикаляне на закона, съдът намира следното:
Забоикалянето на закона, предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, е едно от специалните
основания, на които договорът за потребителски кредит може да бъде прогласен за
нищожен. В конкретния случай се претендира прогласяване на нищожност на клауза за
неустойка, договарянето на която законът не забранява. Неустойката, както е посочено по-
горе, има специална функция и чрез нея не се цели заобикаляне на закона. Визираната
клауза е прогласена за нищожна поради причина, че ищецът, в качеството му на потребител,
не е могъл да влияе върху предварително изготвените от кредитора условия на договора, а
не защото посредством неустойката кредиторът цели да се обогати. Ето защо претенцията за
прогласяване на процесната клауза за нищожна поради заобикаляне на закона следва да бъде
отхвърлена.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК
ответникът не ангажира доказателства, установяващи начислена на валидно основание
лихва върху дължимата от ищцата главница по договора за кредит, сключен между страните.
По отношение на претенция за заплащане на сумата от 50 лв., претендирана частично
от сумата от 308,52 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, съдът намира
следното:
С оглед установената и приета от съда нищожност на клаузата на чл. 8 от договора, и
видно от заключението на вещото лице, ищецът е извършил плащане, както следва: на
31.08.2022 г. – сумата от 200 лв. и на 01.09.20223 г. – сумата от 443,38 лв., като с двете
плащания е изцяло погасена дължимата главница от 500 лв. и договорната лихва от 79,48 лв.
В случая договорната лихва е договорената цена и се дължи на кредитора за предоставения
от ответника на ищеца кредит. С извършеното предсрочно погасяване на дължимия кредит
ищецът е погасил кредита от 500 лв. и е платил на ответника цената по договора в размер на
31,12 лв. или сумата от 532,12 лв. е платена на годно правно основание. За разликата над
тази сума до размера на общо платената сума от 643,38 лв. ответникът не доказа в хода на
процеса наличие на годно правно основание, на което е платена сума от 111,26 лв. Ето защо
5
съдът намира за доказана исковата претенция по основание и за сумата от 50 лв.,
претендирана частично, поради което претенцията като основателна и доказана следва да
бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенция за
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата
претенция – 07.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което същата
следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции, поради което в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 700
лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна такса, сумата от 300 лв. – платено
възнаграждение за вещо лице и сумата от 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В
случая следва да се отбележи, че направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при съобразяване с
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира възражението за неоснователно,
поради което не следва да бъде уважавано.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съдът намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответното
дружество не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „...........“ ООД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. Х.,
ул. „.................., представлявано от управителя В.М.И., ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Д., с ЕГН
**********, от гр. София, ул. „.................., сумата от 50 лв. /петдесет лева/, претендирана
частично от сума в общ размер от 308,52 лв., платена от ищеца на ответника без основание
по договор за паричен заем № 468190 от 26.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба - 07.09.2022 г. до окончателното й
изплащане плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 700 лв. /седемстотин
лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7