№ 195
гр. Варна, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Частно гражданско дело
№ 20223110109522 по описа за 2022 година
Производство по чл.530 и сл. от ГПК, вр. с чл.51 от ЗН.
Производството по делото е образувано по повод предявена от „****”
ЕАД, ЕИК **** молба с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗН, обективираща
искане за определяне на срок на лицата, имащи право да наследят Й. П. Й.,
ЕГН:********** /б.ж. на гр.Варна, поч. 29.11.2016г./ – кредитополучател по
Договор за кредит от 07.12.2015г., за да заявят дали приемат оставеното от
него наследство или се отказват от същото. Посочва като наследници на
починалия кредитополучател лицата: Д. Й. П. и Д. С. Й..
В молбата се твърди, че съгласно сключен договор за кредит от
07.12.2015г. „****" АД е предоставило на Й. П. Й. кредит в размер на 12300
лева. Твърди се, че след преустановяване плащането на суми по кредита и
проверка, банката установила, че кредитополучателят е починал. Съгласно
удостоверение за наследници № 1254/12.08.2022 г., наследника от първи ред,
който не е заявил дали приема, или се отказва наследството и не е предприел
действия по приемането са дъщерите му Д. Й. П., ЕГН:********** и Д. С. Й.,
ЕГН:**********. Моли да бъдат призовани наследниците, които да заявят
дали приемат, или се отказват от наследството на кредитополучателя.
С Определение №9999/14.09.2022г. съдът е конституирал като ответник
1
по молбата Д. Й. П., ЕГН:********** и Д. С. Й., ЕГН:**********.
В открито съдебно заседание молителят не изпраща представител.
По отношение на ответника Д. Й. П., ЕГН:********** е извършено
призоваване с връчване на съобщение и съдебните документи, съгласно чл. 38
от ГПК(на постоянен и настоящ адрес), но връчване по реда на чл. 45 и чл. 46
от ГПК(лично или на друго лице) не е извършено. След като се запозна
с изложените становища и събраните по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:
От представените от молителя писмени доказателства, безспорно се
установява, че същият е кредитор на починалото лице- Й. П. Й.,
ЕГН:********** /б.ж. на гр.Варна, поч. 29.11.2016г./, по силата на сключени
Договор за кредит за текущо потребление от без посочена дата. По безспорен
начин се установява, че посочените в молбата лица са законни наследници на
длъжника по договора. Ето защо съдът приема, че молителят е
заинтересовано, по смисъла на разпоредбата на чл.51 от ЗН, лице и има право
да иска от съда да призове наследниците на починалия Й. П. и да им определи
срок, в който те да заявят дали приемат или се отказват от наследството,
оставено след смъртта на наследодателя им. Съгласно чл.48 и сл. от ЗН,
наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от
откриването на наследството - с писмено заявление до районния съдия, в
района на който е открито наследството; извършване на действие от страна
на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме
наследството или, когато укрие наследствено имущество (в последната
хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от укритото
имущество). Следва да се уточни, че недееспособните (в т.ч. ненавършилите
пълнолетие – чл.5 от ЗЛС), държавата и обществените организации приемат
наследството само по опис (чл.61 ал.2 от ЗН). Наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават. Наследник, който е приел наследството по опис,
отговаря само до размера на полученото наследство(чл.60 от ЗН). За да се
ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови
задължения е необходимо, съгласно чл.60 от ЗН, те да са приели
наследството. Наследството се приема по указания в чл.49 от ЗН ред -
изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо-
2
чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на
наследника да приеме наследството /конклудентни действия/. Според
разясненията, дадени в т.14 на ППВС№4/1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е
налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му
намерение да приеме наследството.
Съдът, отчитайки провеждането на процедурата по чл. 47, ал.1-ал.5 от
ГПК, и съобразявайки се със закона и практиката на ВКС(Определение №
1355/27.11.2013 г. по гр.дело№ 3353/2013 г. - IV г.о. ВКС; Определение №
315/23.06.2015 г. по ч.гр.дело/2015 г. – I г.о. ВКС; Определение №
460/22.07.2015 г. по ч.гр.дело№ 3616/2015 г. - III г.о. ВКС и др.), констатира
неявяването на Д. Й. П., ЕГН:********** след изтичане на определения от
съда срок, както и липсата на волеизявления от нейна страна за приемане и
съответно извършен отказ от наследството на наследодателя Й. П. Й.,
ЕГН:********** /б.ж. на гр.Варна, поч. 29.11.2016г./. Когато призованият
наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 от ЗН,
той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно и поради това, в
производството по чл. 51 от ЗН се изключва приложението на предвидените в
фикции по чл. 40 от ГПК и чл. 41 от ГПК, както и приложението на чл. 48 от
ГПК и чл. 47 от ГПК, които предполагат назначаване на особен представител.
Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали
призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което
зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в
неговата имуществена сфера. Приемането, респ. отказът от наследство са
съпроводени с формални действия по вписване в особената книга по чл. 49,
ал.1 от ЗН и то в указания срок, като впоследствие този акт биха се породили
съответните права и задължения за приемащия и респ. отговорност за
отказалия особен представител. Следва да се има предвид, че целта на закона
е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без
да се ограничава и нарушава правото на приемане/отказ на/от наследството.
Съдът призовава лицето, наследило починалия, в открито заседание и за да
изслуша неговите обяснения относно това извършвал ли е действия по
приемане на наследството. Посоченото заявление по чл. 51 от ЗН има строго
личен и формален акт, представляващ разпоредително действие с
имуществени права, който има вещно-правни последици и не може да бъде
осъществяван от назначен от съда особен представител. Приемането, респ.
3
отказът от наследство са съпроводени с формални действия по вписване в
особената книга по чл. 49, ал.1 от ЗН и то в указания срок, като впоследствие
този акт биха се породили съответните права и задължения за приемащия и
респ. отговорност за отказалия особен представител.
По отношение на ответника Д. С. Й., ЕГН:********** е извършено
призоваване с връчване на съобщение и съдебните документи, съгласно чл. 38
от ГПК(на постоянен и настоящ адрес), но връчване по реда на чл. 45 и чл. 46
от ГПК(лично или на друго лице) не е извършено. След като се запозна
с изложените становища и събраните по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:
От представените от молителя писмени доказателства, безспорно се
установява, че същият е кредитор на починалото лице - Й. П. Й.,
ЕГН:********** /б.ж. на гр.Варна, поч. 29.11.2016г./ по силата на сключени
Договор за кредит за текущо потребление. По безспорен начин се установява,
че посочените в молбата лица са законни наследници на длъжника по
договора. Ето защо съдът приема, че молителят е заинтересовано, по смисъла
на разпоредбата на чл.51 от ЗН, лице и има право да иска от съда да призове
наследниците на починалия Й. П. Й. и да им определи срок, в който те да
заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено след смъртта
на наследодателя им. Съгласно чл.48 и сл. от ЗН, наследството се придобива
с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството
- с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството; извършване на действие от страна на наследника, което
несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството
или, когато укрие наследствено имущество (в последната хипотеза
наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество).
Следва да се уточни, че недееспособните (в т.ч. ненавършилите пълнолетие –
чл.5 от ЗЛС), държавата и обществените организации приемат наследството
само по опис (чл.61 ал.2 от ЗН). Наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават. Наследник, който е приел наследството по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство(чл.60 от ЗН). За да се ангажира
отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е
необходимо, съгласно чл.60 от ЗН, те да са приели наследството.
Наследството се приема по указания в чл.49 от ЗН ред - изрично с писмено
4
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството,
което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо- чрез извършване
на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да
приеме наследството /конклудентни действия/. Според разясненията, дадени
в т.14 на ППВС№4/1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от
действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да
приеме наследството.
Съдът, отчитайки провеждането на процедурата по чл. 47, ал.1-ал.5 от
ГПК, и съобразявайки се със закона и практиката на ВКС(Определение №
1355/27.11.2013 г. по гр.дело№ 3353/2013 г. - IV г.о. ВКС; Определение №
315/23.06.2015 г. по ч.гр.дело/2015 г. – I г.о. ВКС; Определение №
460/22.07.2015 г. по ч.гр.дело№ 3616/2015 г. - III г.о. ВКС и др.), констатира
неявяването на ответника Д. С. Й., ЕГН:********** след изтичане на
определения от съда срок, както и липсата на волеизявления от нейна страна
за приемане и съответно извършен отказ от наследството на наследодателя Й.
П. Й., ЕГН:**********. Когато призованият наследник не е приел
наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 от ЗН, той следва да изрази
своята воля лично и самостоятелно и поради това, в производството по чл. 51
от ЗН се изключва приложението на предвидените в фикции по чл. 40 от ГПК
и чл. 41 от ГПК, както и приложението на чл. 48 от ГПК и чл. 47 от ГПК,
които предполагат назначаване на особен представител. Особеният
представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към
наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от
личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата
имуществена сфера. Приемането, респ. отказът от наследство са съпроводени
с формални действия по вписване в особената книга по чл. 49, ал.1 от ЗН и то
в указания срок, като впоследствие този акт биха се породили съответните
права и задължения за приемащия и респ. отговорност за отказалия особен
представител. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне
равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава
и нарушава правото на приемане/отказ на/от наследството. Съдът призовава
лицето, наследило починалия, в открито заседание и за да изслуша неговите
обяснения относно това извършвал ли е действия по приемане на
наследството. Посоченото заявление по чл. 51 от ЗН има строго личен и
формален акт, представляващ разпоредително действие с имуществени права,
5
който има вещно-правни последици и не може да бъде осъществяван от
назначен от съда особен представител. Приемането, респ. отказът от
наследство са съпроводени с формални действия по вписване в особената
книга по чл. 49, ал.1 от ЗН и то в указания срок, като впоследствие този акт
биха се породили съответните права и задължения за приемащия и респ.
отговорност за отказалия особен представител.
Приемането на наследството направо или под опис и отказът от
наследство са строго лични актове на лицето, призовано към наследяване.
Тези актове са свързани със строго лична /субективна/ преценка на лицето,
призовано към наследяване, като с оглед изключителната значимост и тежест
на правните им последици и свързаността им с личността на техния носител,
те не могат да бъдат извършени от процесуален представител, разполагащ с
обща процесуална представителна власт спрямо отсъстващото лице. За да се
счете, че срокът за изразяване на воля от призования към наследяване дали
приема наследството, или се отказва от него, е започнал да тече, следва
съдебният акт, с който е предоставен този срок, да е бил връчен лично на
призования към наследяване. Фикциите за връчване, установени в общите
процесуални правила, са неприложими в особеното охранително
производство по чл. 51 ЗН. В случай, че съдебният акт, определящ срок за
приемане на наследството, не е достигнал реално до знанието на призованите
към наследяване, този срок не тече и последиците от неприемане на
наследството по чл. 51, ал. 2 ЗН не настъпват.
Водим от горното и на основание чл.51 от ЗН, съдът
РЕШИ:
КОНСТАТИРА неявяване на Д. Й. П., ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, ж.к."****" 404, вх.15, ет.3, ап.217 след изтичане на определения от
съда срок по чл. 51, ал.1 изр.I oт ЗН, както и липсата на волеизявление от
нейна страна за приемане и съответно извършен отказ от наследството на
наследодателя Й. П. Й., ЕГН:********** /б.ж. на гр.Варна, починал на
29.11.2016г./.
КОНСТАТИРА неявяване на Д. С. Й., ЕГН **********, с
адресгр.Варна, ж.к."****" 404, вх.15, ет.3, ап.217 след изтичане на
определения от съда срок по чл. 51, ал.1 изр.I oт ЗН, както и липсата на
6
волеизявление от нейна страна за приемане и съответно извършен отказ от
наследството на наследодателя Й. П. Й., ЕГН:********** /б.ж. на гр.Варна,
починал на 29.11.2016г./.
Решението, на основание чл.537, ал.1 от ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7