№ 11409
гр. С, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110138843 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове от ТС”
ЕАД срещу К. И. П., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 3591,99 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр.С, ж.к. ОК 1, бл. 422, вх.А, ап. 20, аб.№ 300708 за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 8.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 593,60 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 26.11.2020
г., сумата от 29,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 8.12.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,21 лв. за периода от 31.12.2017 г. до
26.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61526/2020г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
1
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Поддържа,
че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди, че ищецът не
разполага с процесуална легитимация по отношение претенциите за установяване
съществуването на вземане за главница и обезщетение за забава в размер на законната лихва
за предоставена услуга за дялово разпределение. Поддържа, че не притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“ за процесния недвижим имот, тъй като не е подавал
заявление за откриване на партида при ищеца. Счита, че част от сумите, претендирани с
исковата молба, са погасени по давност. Оспорва методиката, по която ищецът начислява
сумите за предоставяне на услугата дялово разпределение, като твърди, че не е доказан
начинът, по който се определя цената за услугата, както и обстоятелството, че ищецът
действително е заплатил на дружеството за дялово разпределение претендираните такси.
Посочва, че не е бил поставян в забава, като оспорва претенцията на ищеца за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия,
както по основание, така и по размер. Твърди, че чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на
ищеца от 2014 г. са нищожни, тъй като противоречат на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и
на чл. 146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП. Счита за недължимо и начисленото от ищеца обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата, представляваща главница за предоставена
услуга дялово разпределение, доколкото излага твърдения, че не е поставян в забава. Моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисиз“ ЕООД не взема
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
2
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.
150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот. От представения с исковата молба препис на
нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.03.2015 г. при нотариус ЦЗ е видно, че
К. И. П. е придобил чрез покупка собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 20, находящ се на адрес гр.С, ж.к. ОК 1, бл. 422, вх.А. Предвид посоченото
съдът приема, че е доказано в рамките на настоящото производство, че ответникът има
качеството на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ, тъй като в рамките на процесния
период е бил едноличен собственик на процесния топлоснабден имот доколкото липсват
данни да се е разпоредил с придобито с договора, обективран в посочения НА, право на
собственост. Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника - потребител и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение обект, представляващ
апартамент № 20, находящ се на адрес гр.С, ж.к. ОК 1, бл. 422, вх.А, без да е необходимо
изричното им приемане.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответникът не е въвел възражения по отношение претенциите на ищеца, че е
доставил топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, не са оспорени и
представените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени
доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач съдът приема, че за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Доколкото
купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена
следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се
формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо
дължимата сума за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 3635,11 лева /
1867,54 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и 1767,58 лева за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. съгласно представените справки от ФДР/. Видно от
представеното от ищеца съобщение към фактура от 31.07.2018 г. е извършено плащане по
фактури за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на 43,13 лева. Останалата сума
3
в размер на 3591,99 не се твърди и не се установява ответникът да е изплатил изцяло или
частично.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност за част от претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с
оглед извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна
енергия.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност. На
основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
иск, в случая заявлението по чл.410 ГПК – на 08.12.2020 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в
град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията
си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При съобразяване посочената разпоредба и с оглед
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК вземането на ищеца за цена на
доставената на ответника топлинна енергия не е погасено по давност за месечните вноски с
падеж след 08.12.2017 г., т.е. за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г., които при
съобразяване на изготвените изравнителни сметки на основание чл. 162 ГПК съдът определя
в размер на 2756,20 лева. От тази сума не следва да се приспада отчетената като платена
сума в размер на 43,13 лева, тъй като същата е платена в рамките на периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. и е погасила най-рано възникналите задължения, но не и тези непогасени по
давност. С оглед изложеното предявения иск за стойност на топлинна енергия следва да
бъде уважен до сумата 2756,20 лева отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 3591,99 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.10.2017 г. поради
погасяване по давност на вземанията.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията. а именно от 15 –ти юни на съответната година
4
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, като преди издаването
им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция с оглед
установените дати на издаване на общите фактури /31 юли/ се явяват неприложими в
случая, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана,
каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Претенцията в процесния случай остава недоказана, тъй като не се установява нито
дали и какви цени са уговорени за предоставяне на услугата /т.к. Приложение №2 към
договор между ищеца и дружеството, извършващо дяловото разпределение, не е
представенo/, нито по какъв начин е изчислена, доколкото липсва информация за броя на
уредите за дялово разпределение в процесния имот. Отделно от посочено представеният
договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139а от ЗЕ е в сила от 01.05.2020 г., а процесния период е до 30.04.2019 г.
Поради това и не би могло да се приеме, че ищецът е провел надлежно доказване на
възникването в негова полза на вземане за претендираната стойност на конкретна по обем
услуга за процесния период.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва за главницата за
5
дялово разпределение с оглед изводите за недоказване възникването на последното.
Следователно иска за главница за стойност на услугата дялово разпределение и за
мораторна лихва върху тази стойност се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 120,42 лева за исковото
производство от общо 184,43 лева (84,43 лева за държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение) и в размер на 87,77 лева за заповедното производство от общо 134,43 лева
/84,43 лева – д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на съответна на отхвърлената
част от исковете част от доказано сторените разноските в размер на 104,13 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че К. И. П., ЕГН
**********, дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК *** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ сумата от 2756,20 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с адрес: гр.С, ж.к. ОК 1, бл. 422, вх.А, ап. 20, аб.№ 300708 за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 08.12.2020 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61526/2020г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за стойност на
топлинна енергия за разликата над уважения размер 2756,20 лв до пълния предявен размер
от 3591,99 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.10.2017 г., за мораторна лихва в размер
на 593,60 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.11.2020 г., за сумата от 29,64 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2017
г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 8.12.2020 г. до изплащане на вземането и за
мораторна лихва в размер на 6,21 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 26.11.2020 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК К. И. П., ЕГН **********, да
заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ***, сумата 120,42 лева – разноски за исковото производство и
87,77 лева разноски за заповедното производство производство по ч. гр. д. № 61526/2020г.
на СРС, 118 състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС” ЕАД с ЕИК *** да заплати на К. И.
П., ЕГН **********, сумата 104,13 лева за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
6
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7