Р Е Ш Е Н И Е
№5727, 13.12.2013г., град
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и тринадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №9352 по описа за 2013г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена
от ”******, в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ******, действащ чрез адв.*****, против ЕТ ”****”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от ****, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.327 от ТЗ и чл.318, от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.294 от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че ищеца е осъществил
доставка на ответника на стоки-млечни продукти, за което са съставени 9 бр.
фактури на обща стойност 545.28лв., които не са заплатени. Твърди се, че
ответникът дължи на ищеца и лихва за забава върху главницата, в размер на
168.53лв., изчислена за периода от 17.05.2010г. до 17.05.2013г. Твърди се, че
задълженията на ответника, са както следва:
|
Основание |
Главица |
Период за начисляване на
мораторна лихва |
Размер на лихвата |
|
Ф-ра
№**********/07.09.2009г. |
87.36лв. |
17.05.2010г.-17.05.2013г. |
27.07лв. |
|
Ф-ра
№**********/01.09.2009г. |
41.17лв. |
17.05.2010г.-17.05.2013г. |
12.74лв. |
|
Ф-ра
№**********/31.08.2009г. |
50.56лв. |
17.05.2010г.-17.05.2013г. |
15.61лв. |
|
Ф-ра
№**********/24.08.2009г. |
93.55лв. |
17.05.2010г.-
17.05.2013г. |
28.96лв. |
|
Ф-ра
№**********/18.08.2009г. |
35.84лв. |
17.05.2010г.-17.05.2013г. |
11.04лв. |
|
Ф-ра
№**********/17.08.2009г. |
75.82лв. |
17.05.2010г.-
17.05.2013г. |
23.43лв. |
|
Ф-ра
№**********/11.08.2009г. |
53.04лв. |
17.05.2010г.-
17.05.2013г. |
16.37лв. |
|
Ф-ра
№**********/10.08.2009г. |
72.26лв. |
17.05.2010г.-
17.05.2013г. |
22.34лв. |
|
Ф-ра
№**********/04.08.2009г. |
35.68лв. |
17.05.2010г.-
17.05.2013г. |
10.97лв. |
|
ОБЩО: |
545.28лв |
|
168.53лв. |
Съдът сезиран с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 545.28лв., представляващ общо непогасено задължение
по горецитираните 9 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателно й изплащане и сумата от
168.53лв., представляваща общ размер на мораторната лихва върху главниците,
начислена за периода от 17.05.2010г. до 17.05.2013г. Претендират се деловодни
разноски.
От ответника не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, страните не изпращат
представители. С писмена молба пълномощника на ищеца поддържа предявените
претенции.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените от ищеца надлежно заверени
преписи от фактури №№ ********** от 01.09.2009г., ********** от 31.08.2009г.,
********** от 24.08.2009г., ********** от 18.08.2009г., ********** от 17.08.2009г., ********** от
11.08.2009г., **********/10.08.2009г. и №********** от 04.08.2009г., е че
същите са двустранно подписани, като не са оспорени от ответника. Същевременно
в полученото по делото Писмо от НАП, ТД-Варна се установява, че цитираните
фактури са включени от ответника в дневника му за покупки. Ето защо съдът
намира, че фактурите са годни да удостоверят наличието на облигационно
отношение между страните, а именно договор за покупко-продажба на стоки на обща
стойност 457.92лв. Предвид отрицателния характер на твърдението на ищеца, че
цената на стоките не е заплатена, доказателствената тежест, че задължението е
погасено се носи от ответника, като доказателства за това не бяха ангажирани по
делото. Ето защо съда намира за основателна претенцията за заплащане на главницата
от 457.92лв., поради което същата следва да бъде уважена до посочения размер.
В останалата си част за сумата от 87.36лв.
претендирани по Фактура №********** от 07.09.2009г., иска се явява
неоснователен и следва да се отхвърли, защото върху фактурата няма положен
подпис на представител на ответника и поради липса на доказателства, че същата
е намерила отражение в счетоводството на
същия. Ето защо цитираната фактура не удостоверява наличие на сделка
между страните, респективно не се доказа, че визираната в същата сума се дължи
от ответника на ищеца.
Предвид частичното уважаване на главния иск, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.294 от ТЗ следва да бъде уважено и
искането на ищеца, за присъждане на законната лихва върху уважения размер на главницата,
считано от предявяването на иска, до окончателното им изплащане.
С оглед факта, че вземанията на ищеца са с определен
падеж, посочен в цитираните по горе осем двустранно подписани фактури, най
късният от които е 08.09.2009г., то най късно на посочената дата ответника е
изпаднал в забава и дължи обезщетение, считано от следващия ден 09.09.2009г.
Изчислена с помощта на калкулатор за законната лихва от с-ма ”Апис-финанси”,
мораторната лихва върху главницата от 457.92лв. за претендираният период от 17.05.2010г.-17.05.2013г.
възлиза на 141.74лв. Ето защо претенцията на ищца за заплащане на мораторна
лихва в размер на 141.46лв. е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед отхвърлянето на претенцията по Фактура
№********** от 07.09.2009г. на стойност 87.36лв., върху същата не се дължи
мораторна лихва. Ето защо иска за присъждане на мораторни лихви за разликата от
141.46лв. до претендираните 168.53лв. се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с
направеното искане от ищеца, в негова полза се дължат разноски съобразно
представените доказателства за направени такива /200лв. за заплатен адвокатски
хонорар/ и съразмерно с уважената част от иска. Ето защо в полза на ищеца следва
да се присъди сумата от 167.94лв.
Предвид изхода на спора дължимата държавна такса в
размер на 100лв. /по 50лв. за всеки от исковете/, която на основание чл.620,
ал.5 от ТЗ не е внесена предварително, следва да се понесе от страните
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от иска. С оглед
изложеното ответника следва да се осъди да заплати сумата от 83.97лв., а ищеца
сумата от 16.03лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК всяка от страните
следва да бъде осъдена да заплати по 5лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ ”*****”, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление*****, представлявано от ******, да заплати
на ”******, в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, сумата от
457.92лв., представляваща обща незаплатена продажна цена на стоки по
фактури №№ ********** от 01.09.2009г., ********** от 31.08.2009г., **********
от 24.08.2009г., ********** от 18.08.2009г.,
********** от 17.08.2009г., ********** от 11.08.2009г., **********/10.08.2009г.
и №********** от 04.08.2009г. и сумата
141.46лв., представляващи сбора от мораторните лихви върху главниците по
всяка една фактура за периода от 17.05.2010г. до 17.05.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване
на иска-26.06.2013г. до
окончателното й изплащане, както и
сумата от 167.94лв., представляваща
съдебно деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на ”****, в несъстоятелност, с ЕИК ***, представлявано от ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ****, да заплати главница за разликата над 457.92лв. до
претендираните 545.28лв., и мораторни лихви за разликата над 141.46лв. до
претендираните 168.53лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ”*******, в
несъстоятелност, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *****, да заплати в полза на ВРС сумата от
16.03лв., представляваща дължима ДТ за производството, и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА ЕТ ”*****”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати
в полза на ВРС сумата от 83.37лв., представляваща дължима ДТ за производството, и сумата от 5лв. за служебно издаване
на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: