Решение по дело №583/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба от А.С.С., с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. И.З., против Решение № 1524 от 16.11.2022 г. по АНД № 20223110203324/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за задържане на лице № 436зз-404 от 13.08.2022 г., издадена от младши инспектор във ІІ РУ при ОД на МВР Варна – К.Ш.К., и е осъден касаторът да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. С посочената заповед касаторът е задържан за срок до 24 часа в помещения за временно задържане на ІІ РУ при ОД на МВР Варна.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът изразява несъгласие с направения от съда извод, че оспорената заповед е издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 ЗМВР форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, както и че са спазени и разпоредбите на чл 74, ал. 3 и ал. 6 ЗМВР. Сочи се, че поради некоректност от фактическа и правна страна в заповедта, основанията за задържането не могат да се считат съобщени на лицето, като това го лишава и от процесуалната гаранция по чл. 5, § 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Твърди се, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Изтъква се, че липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от посочването на правни основания, като касаторът се позовава на практиката на ЕСПЧ. Поддържа се, че от заповедта не стават ясно какви са били конкретните действия на С., за да се прецени дали тези действия покриват признаците на законов текст от НК, както и какви са били конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. Позовавайки се на нормата на чл. 142, ал. 1 АПК касаторът сочи, че съответствието на акта с материалния закон е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта, което не е направено и това представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Настоява се, че при липсата на доказателства, заповедта се явява, издадена при липсващо фактическо основание, което представлява нарушение на материалния закон. Заявява се, че на 13.08.2022 г. в 03:20 ч. С. не е управлявал МПС, още повече след употреба на „НВ“. На следващо място се твърди, че неправилно РС – Варна приема, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя – данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление по чл. 343Б НК. Според касатора в заповедта не е посочено какво е било конкретното поведение на С., поради което не може да се направи преценка налице ли са били основанията за задържането му. Поддържа се и че РС – Варна не е съобразил, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, както и че в случая задържането не се оправдава от целите, посочени в чл. 5, § 1, б. „с“ ЕКПЧ, като не се установява със задържането да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Сочи се и че досъдебното производство № 931/2022 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР Варна е прекратено от 30.11.2022 г. Искането е да се отмени обжалваното решение на РС – Варна и да се присъдят направените разноски по делото.

В хода на делото, касаторът с писмена молба поддържа изложените в касационната жалба доводи и направените с нея искания.

Ответникът по касационната жалба – младши инспектор във ІІ РУ при ОД на МВР Варна – К.Ш.К., не представя писмен отговор по жалбата и не ангажира становище по нея.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на РС – Варна, като постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Съдът, като прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за него.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от настоящия касатор срещу Заповед № 439з-9 от 06.01.2022 г., издадена, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от младши инспектор във ІІ РУ при ОД на МВР – Варна, за задържане за срок до 24 часа на касатора - А.С.С., ЕГН ********** в помещения за временно задържане на ІІ РУ на МВР Варна.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – полицейски орган, и в изискуемата, съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма, спазени са разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 6 ЗМВР, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 ЗМВР – вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице, дата и час на задържането. Посочени са и правното основание, и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването на заповедта „ във връзка с чл. 343б от НК, управлява МПС след употреба на НВ“(наркотични вещества). Задържаният е попълнил декларация, че е запозват с правата си.

РС – Варна посочва, че заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел извършилото противоправно деяние лице да се задържи, за да се предотврати възможността да извърши престъпление, да продължи да върши престъпление, да се укрие или спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Първоинстанционният съд приема, че за да се приложи тази мярка е достатъчно да са налице данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него, а не наличието на доказано престъпление, както и че задържането се предприема от полицейски орган при условията на оперативна самостоятелност.

РС – Варна стига до извод, че в заповедта е посочено ясно фактическото основание за задържането - С. е задържан във връзка с управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като фактическите основания се допълват в съпътстващата заповедта докладна записка, в която подробно са описани фактическите обстоятелства, дали основание за задържането, поради което не е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Първоинстанционният съд приема, че доколкото към момента на издаване на заповедта са били налице данни за извършено престъпление, то оспореният акт е в съответствие с материалноправните норми, като правомощието на органа е упражнено законосъобразно – при реализиране на визираните в закона предпоставки и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК и чл. 5, § 1, б. „е“ ЕКПЧ, както и с целта на закона.

Със съдебния акт на първоинстанционния съд е осъден оспорващият да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изводите на РС – Варна за законосъобразност на оспорената заповед, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Не се споделят доводите на касатора за непосочване в оспорената заповед на фактически и правни основания за задържането на лицето в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, както и за издаване на заповедта при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

В оспорения административен акт изрично и ясно е записано, че се издава на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и на фактическо основание - във връзка с чл. 343 НК, управлява МПС след употреба на наркотични вещества. В този смисъл следва да се приеме, че е посочено фактическото обстоятелство, при което задържаното лице има данни, че е извършило конкретно посоченото престъпление с изрично посочено и цифрово, и словесно описание на изпълнителното деяние. Така мотивирана заповедта за задържане, обезпечава стандартите за мотивираност на административния акт и възможността задържаното лице да разбере защо е задържан и да организира ефективно защитата си.

Несъстоятелно е твърдението на касатора, че липсват данни лицето да е извършило престъпление към датата и часа на издаване на административния акт. На С. няма как да не му е известно, че при извършената му проверка в качеството му на водач на МПС, в 04:37 ч. на 13.08.2022 г. с техническо средство за употреба на наркотици, резултатът от теста е положителен за канабис, както и че е бил придружен до медицинско заведение да вземане на проба за химичен анализ, като лицето е задържано и материалите по случая са предадени на оперативния дежурен на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. В производството пред РС – Варна не е оборен нито фактът, че С. е бил водач на МПС, нито фактът, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Не е ясно какво точно счита задържаното лице, че не е разяснено откъм фактическа страна с оспорената заповед, при условие, че в случая задържането е непосредствено след като му е извършена проверка в качеството му на водач на МПС за употреба на наркотични вещества, при която проверка в негово присъствие е отчетен положителен резултат. В този смисъл, както и предвид изрично посоченото фактическо основание в заповедта, съдът намира, че оспореният пред РС – Варна акт, правилно първоинстанционният съд приема, че е в съответствие с чл. 5, § 2 ЕКПЧ, като на задържаното лице незабавно са му били съобщени основанията за задържането му.

Не се споделят доводите на касатора за нарушение на чл. 5 ЕКПЧ. Съгласно § 1 от посочената разпоредба, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Съобразно чл. 5, § 1, б. "c" ЕКПЧ, допустимо ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. За задържането на А.С. са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Принудителна административна мярка е приложената в изпълнение на функциите на правоохранителните органи по разкриване и преустановяване на противоправните деяния и отстраняване на последиците от тях, т.е. заповедта е издадена в съответствие с преследвана от закона цел. Към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на лицето са съществували обективни данни за извършено правонарушение и предприетите процесуално-следствени действия са били необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти на случая.

Обосновано РС – Варна приема и че оспорената заповед е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и с целта на конкретната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и общата цел на чл. 22 ЗАНН. Задържайки С., след като е установено, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества, е преустановено и предотвратено продължаването извършването на престъплението по чл. 343б НК.

Както и РС – Варна посочва, за да се задържи едно лице на основание нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е достатъчно наличието на данни, че лицето е извършило престъпление, включително данни за някаква съпричастност на задържаното лице с престъпление. Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл. 72 ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление. Не се изисква съобщената на лицето при задържането му информация да е пълна и изчерпателна (Решение на ЕСПЧ по жалба № 8098/77), достатъчно е лицето да придобие незабавно представа за причината за задържането му. Посочването на конкретната форма на изпълнително деяние и квалификацията по НК не е дължимо от полицейските служители, задържащи лице, за което има данни, според тях, че е извършило престъпление. Точната правна квалификация е дължима от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на РБ и прокурора (чл. 46, ал. 1 НК).

Полицейските служители, при условията на оперативна самостоятелност налагат въпросната мярка, като заповедта за задържане, поради естеството си, предполага издаването й при условията на неотложност по реда на специалния закон – ЗМВР. Задържането в такива неотложни случаи представлява временна мярка, премахваща възникналата пречка съобразно със законоопределената цел по чл. 22 ЗАНН. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд – Решение № 1027 от 24.01.2019 г. по адм. дело № 5928/2017 г., Решение № 11556 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 4928/2017 г., Решение № 2463 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 5227/2018 г. и други.

Законът борави с понятието „данни“, а не с понятието „доказателства“, т.е. издаването на акт по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните в него доказателствени средства, а се предпоставя единствено от наличието на данни /без значение на източника им/ за извършено престъпление. В случая задържането на С. е мотивирано именно с установеното при извършената от полицейските органи проверка за управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, което сочи на данни за престъпление по чл. 343б НК.

Обстоятелството дали след задържането на Великов са извършени или не спрямо него процесуални действия не се отразява на законосъобразността на постановената заповед за задържането му. Отговорността за надлежното провеждане на разследването по образуваното досъдебно производство е на разследващия полицай и на прокурора. След положителния резултат за употреба на наркотични вещества от С., полицейските органи незабавно са предприели действия, обезпечаващи установяването извършено ли е престъпление по цитирания текст от НК. С оглед необходимостта от изясняване на обективната истина и предприемане на процесуално-следствени действия в тази насока, спрямо С. са предприети правомерни действия по прилагане на принудителна административна мярка.

Обстоятелството, че с Постановление от 30.11.2022 г. на прокурор при РП – Варна е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 931/2022 г. на ІІ РУ при ОД на МВР – Варна, водено срещу А.С.С. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, не се отразява на законосъобразността на оспорената пред РС – Варна заповед за задържане, издадена на 13.08.2022 г. В постановлението на прокурора е посочено, че едва в хода на разследването било установено, че С. е страдал от заболяване, за което на 12.08.2022 г. му бил предписан лекарствен препарат (Си Би Ди ойл /канабидиол CBD), който не е наркотично вещество, но водел до отчитане не положителен резултат за тетрахидроканабинол, за което С. е нямало как за знае, а и С. не е дал кръвна проба. Обстоятелствата, установени в хода на разследването, не опровергават факта, че при извършената проба на 13.08.2022 г. на С. за употребата на наркотични вещества с техническо средство, резултатът е бил положителен, което именно обстоятелство е причината за задържането, постановено с оспорената заповед.

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и липсата на направено искане от ответника в настоящото производство за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по разноските.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1524 от 16.11.2022 г. по АНД № 20223110203324/2022 г. на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
	Членове:	ТАНЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ