№ 160
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110208378 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 5302 от 28.04.2021 г., издадено от
Председателя на Държавната комисия за стоковите борси и тържища, с което
на „***” ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лева, на основание чл. 83 от ЗАНН,
вр. чл. 65, ал. 2 от Закона за стоковите борси и тържища, за извършено
нарушение на чл. 3б от ЗСБТ.
Наказателното постановление се обжалва в законовия 7-дневен срок от
санкционирания субект. В подадената жалба се сочи, че твърденията,
обективирани в акта са недоказани и неверни. Твърди се, че дружеството
разполага със склад на посочения адрес, като от него взема стоките
(хранителни продукти), които доставя в различни обекти по заявка на
клиенти, като стоките се фактурират преди да напуснат склада.. в условията
на алтернативност се сочи, че е налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на постановлението.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява юрк. Б.Д., който
поддържа жалбата и иска НП да бъде отменено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административно наказващият орган (АНО), чрез своя процесуален
1
представител – юрк. Г., оспорва жалбата. В пледоарията си по същество моли
съда да потвърди обжалваното НП, като посочва, че същото е правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на желаните от жалбоподателя разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 04.03.2021 г. служители на Държавната комисия по стоковите борси
и тържища посетили обект, находящ се на ул. „*****, който представлявал
склад. При влизането си в обекта, служителите установили, че складът се
стопанисва от дружеството „***“ ЕООД, като в обекта имало храни в
единични транспортни опаковки – кашони, стекове и т.н. Служителите на
ДКСБТ констатирали, че в обекта са налични три фактури, от които се
установявало осъществяването на продажби на хранителни продукти на други
търговци от страна на дружеството жалбоподател. Поради тези установени
факти служителите на ДКСБТ приели, че е налице осъществяване на търговия
на едро на храни в процесния склад, който бил място, което е различно от
посочените в чл. 3, ал. 1 ЗСБТ – стоково тържище, чл. 3а, ал. 1 ЗСБТ пазар на
производителя или чл. 3в ЗСБТ самостоятелен обект.
Ето защо, на 04.03.2021 г. на „***“ ЕООД бил съставен АУАН за
осъществено нарушение на чл. 3б от ЗСБТ. Актът бил връчен на представител
на дружеството в деня на съставянето му.
На базата на вече връчения редовно АУАН, е издадено НП № 5302 от
28.04.2021 г., издадено от Председателя на Държавната комисия за стоковите
борси и тържища, с което на „***” ЕООД, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева, на
основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 65, ал. 2 от Закона за стоковите борси и
тържища, за извършено нарушение на чл. 3б от ЗСБТ.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св. Б. К., от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост
и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
2
От приложената по делото заповед № РД-09-228/14.10.2019 г. се
установява, че лицето, съставило АУАН, притежава необходимата по закон
компетентност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това
административен орган, но материалният закон е приложен неправилно.
Този съдебен състав намира, че описаното в АУАН и НП нарушение не е
доказано по несъмнен начин, като съображенията за това са следните:
Най-напред, съдът следва да отбележи, че служителите на ДКСБТ не са
станали свидетели на осъществени продажби по време на проверката в
процесния склад. Ето защо, съдът намира, че показанията на актосъставителя
не могат да се приемат като гласно доказателствено средство за констатирано
нарушение по време на проверката, защото такова не е било извършено
тогава. В НП обаче е отразено буквално следното: „ При извършената
проверка е установено, че „***“ ЕООД извършва търговски сделки на едро
с налични храни, на място, което не е регистрирано стоково тържище….“ От
тази формулировка несъмнено се установява, че АНО е приел, че е
установено нарушение по време на проверката, а това не отговаря на
обективната истина, защото фактурите, с които е мотивирано доказването на
нарушението са за сделки, осъществени преди процесния ден“. Това на
практика означава, че наказателното постановление е вътрешно
противоречиво, защото от една страна се сочи, че нарушението е извършено
по време на проверката, а от друга – АНО се позовава на извършени
продажби в дни, предхождащи датата на проверката.
На следващо място, този съдебен състав намира, че по делото няма
3
никакви доказателства, които да установяват, че стоките по процесните
фактури, са продадени в самия склад, както се твърди в НП. Този извод
почива изцяло на предположения, защото АНО не е представил никакви
доказателства за мястото на осъществяване на продажбите.
От друга страна, твърденията в жалбата, че търговецът доставя тези
продукти на своите контрагенти и ги фактурира при напускането на стоките
на съответния склад, не са опровергани по никакъв начин от наличните по
делото доказателствени източници.
На следващо място, съдът счита, че фактите, описани в НП, не са
достатъчни, за да се приеме въобще, че нарушението е описано по
законосъобразен начин. При прочита на НП се установява, че в него дори не е
описано на кои точно дружества жалбоподателят е продал на едро описаните
в НП стоки.
При наличието на констатирано неправилно приложение на материалния
закон, законосъобразният изход на делото е отмяна на наказателното
постановление, защото е незаконосъобразно.
По въпроса за разноските, съдът намира, че искането на жалбоподателя е
основателно и следва да му бъдат присъдени разноски на основание чл. 63д,
ал. 3 от ЗАНН. Доколкото процесното дело е с ниска правна сложност и е
решено в едно съдебно заседание, то съдът намира, че размерът следва да
бъде определен като 100 лева.
При горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 5302 от 28.04.2021 г., издадено от Председателя на
Държавната комисия за стоковите борси и тържища, с което на „***” ЕООД, с
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 лева, на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 65, ал. 2
от Закона за стоковите борси и тържища, за извършено нарушение на чл. 3б
от ЗСБТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Държавната комисия за стоковите борси и тържища да
заплати на „***” ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 100 лв., представляваща
4
направени разноски от дружеството жалбоподател в хода на
първоинстанционното производство за юрисконсулт, на основание чл. 63д, ал.
3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5