РЕШЕНИЕ
№ 4764
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110153494 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “ТС” ЕАД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление гр.//////,
представлявано от А.А. и И.Е., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника К. С. А., ЕГН: **********, с адрес гр. ////, че същия дължи на ищеца следните
суми:: сумата от 437,32 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., за имот, находящ
се на адрес: гр. /////, отчитан под абонатен № ////, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –13.09.2021г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 128,07 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество и прави възаржение за погасителна
давност на задължението.
1
С определение от 16.01.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Т.С“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Д., която поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендират разноски, за което представят
списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 53192/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 437,32 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г. за имот,
находящ се на адрес: гр. ////, аб. № ///, ведно със законна лихва от 13.09.2021г. до изплащане
на вземането и лихва в размер на 128,07 лв., за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г. С
възражение от 21.07.2023 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Акт за женитба №772/////г. С.Д. А. и РКБ са сключили граждански брак на
посочената дата.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажбана недвижим имот №//////г., РКБ-А.а, е
закупила процесния недвижим имот, находящ се в гр. /////, представляващ ап. №8.
Съгласно удостоверение за наследници на С.Д. А., последният е починал на
25.02.2002г., като е оставил за свои законни наследници РКБ-А.а- съпруга, К. С. А.- син и Д.
С. А.- син.
Съгласно удостоверение за наследници на РКБ-А.а, последната е починала на
23.12.2013г., като е оставила за свои законни наследници- К. С. А.- син и Д. С. А.- син.
С Нотариален акт за дарение на ид.ч. от недвижим имот №87/30.04.2015г., Д. С. А. е
дарил на съсобственика си и негов брат К. С. А. 1/2 ид.ч. от процесния имот.
Съгласно Нотариален акт за продажба на самостоятелен обек в сграда №///////г.,
ответника е продал процесния недвижим имот на трето лице.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в гр. София, се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. ////, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.С“ ООД и със същото да се сключи
договор. Такъв е сключен на 01.02.2002г. Представени са доказателства за наличие на
договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 1бр. индивидуални справка за отопление и топла вода,
представени от „Т.С“ ЕООД за периода от 01.05.17г. до 30.04.18г. и 3 бр. протоколи за
извършен отчет през 2018г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********////г. и справка за задължения на абонатен
№ ///.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Нотариален акт за покупко-продажбана недвижим имот
2
№///////г., Нотариален акт за дарение на ид.ч. от недвижим имот №///////г. и Нотариален акт за
продажба на самостоятелен обек в сграда №186/29.06.2018г., ведно с удостоверения за
наследници на С.Д. А. и РКБ-А.а, се установява по категоричен начин, че за процесния
период ответника е бил собственик на процесния недвижим имот, за който ищцовото
дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е
налице пасивна материална легитимация по иска съобразно чл.153 ЗЕ, като собственик на
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на КЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2017г. до 30.04.2018 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и
периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 13.09.2021г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 13.09.2018г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са и тези от последния месец -30.04.2018 г., доколкото задължението за
този месец е с падеж 15.06.2018г., което е в периода на погасителната давност.
Предвид гореизложеното съдът приема, задълженията за главница са погасени по
давност, поради което иска е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Поради
неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и акцесорният иск за лихва.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 50250/2019 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, както и с оглед направеното възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 500,00 лв., от които сумата от 400
лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 100 лв. за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТС” ЕАД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление
гр.//////, представлявано от А.А. И.Е., за признаване за установено по отношение на
ответника К. С. А., ЕГН: **********, с адрес гр. //////, че последния дължи на ищеца
следните суми: сумата от 437,32 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., за имот, находящ
се на адрес: гр. ////, отчитан под абонатен № ///, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –13.09.2021г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 128,07 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№12205/21.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
53192/2021 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление гр.//////, да
заплати на К. С. А., ЕГН: **********, с адрес гр. ////, сумата от 500,00 лв. (петстотин
лева), представляваща направени от ответника разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№
53192/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Т.С“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 53192/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4