О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ...................... 16.06.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 16.06.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 307/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. oт ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юриск.Т., против решение
№13/13.02.2020г. на Елховския районен съд,
постановено по гр.д.№ 806/2019г. по описа на ЕРС.
С постановеното решение първоинстанционният съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора Гл.комисар С. К., да заплати на С.С.Г. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. Д.М. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1561.93 /хиляда петстотин шестдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получено в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1404.30 лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.10.2019г. до окончателното изплащане и върху сумата от 157.63 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, като ИСКЪТ В ЧАСТТА за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 година до 15.10.2019 година в размер на 24.56 лева, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019 година до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София да заплати на С.С.Г. с ЕГН **********, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 195.01 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1404.30 лева, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 15.10.2019г.; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София да заплати на С.С.Г., на основание чл.78 от ГПК разноски в съдебното производство по компенсация в размер на 373.40 лева; ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса върху уважените искове в размер на 70.28 лева, сумата от 100.00 лева разноски по делото за експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва
възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба въззивникът обжалва изцяло решението като неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон и несъобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми. Въззивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР като извънреден. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. Въззивникът възразява, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ и излага съображения. Възразява, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби като за процесния период редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №812!з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г. ). Относно организацията и разпределянето на работното време за периода 01.06.2016 г. - 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба № 81213-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с решение на ВАС/, а за периода 02.08.2016 г. - 31.03.2019 г. - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Смята, че посочената нормативна база изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и неправилно съдът е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата). Излага съображения относно неприложимостта на НСОРЗ, предвид, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР no-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Смята, че ЗМВР винаги изчерпателно е уреждал регламентираната материя и липсват каквито и да било празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и излага съображения. Моли за отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Няма доказателствени искания.
Депозиран е
писмен отговор от С.С.Г., чрез пълномощника му адв.М. ***, в който се излага подробно становище за
неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е
правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и
присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция. Прилага
списък на разноските пред въззивната инстанция.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение
по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба
от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т.,
против решение № 13/13.02.2020г. на
Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 806/2019г. по описа на ЕРС,
намира, че въззивната жалба в частта срещу първоинстанционното решение в
осъдителната му част, е редовна и
допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде
разгледана в о.с.з.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение
в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София В ЧАСТТА за присъждане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 година до
15.10.2019 година в размер на 24.56 лева, в едно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019 г., до
окончателното изплащане,
е недопустима, поради липса на правен интерес и въззивното производство в тази
част следва да бъде прекратено. ЯОС
намира, че въззивната жалба в останалата част е редовна и допустима като
подадена от надлежна страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба на ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта ù срещу решение № 13/13.02.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 806/2019г. по описа на ЕРС в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска на С.С.Г. против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в ЧАСТТА за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 година до 15.10.2019 година в размер на 24.56 лева, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2019 г., до окончателното изплащане, като недопустима, поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 08.09.2020г. от 10.00ч., за която дата и час да се призоват страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.