Решение по КНАХД №2338/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

Образувано е по жалба на Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против Решение №951 от 22.08.2025г. по АНД №4305 по описа на Районен съд - Пловдив за 2025г., с което е отменено наказателно постановление (НП) с № НП-72 от 02.07.2025г., издадено от председател на КЕВР, с което на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Алтернативно се иска съдът да отмени съдебния акт на ПРС и да върне делото на друг състав на Районен съд-Пловдив за ново разглеждане.

В съдебно заседание юрисконсулт Н., заявява, че поддържа изцяло касационната жалба, отново заявява претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството - “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт С., изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в подадения чрез Районен съд – Пловдив отговор по касационната жалба с Вх.№103267 (на Районен съд – Пловдив) от 08.10.2025г. Претендира присъждане на направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева за касационната съдебна инстанция, за което представя списък на разноските.

Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор С. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна на посочените в нея касационни основания.

Настоящият състав на съда намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че при проверка извършена на 26.03.2025г. и обективирана в АУАН № Е-КРС-69/26.03.2025г. е установено, че на 28.03.2024г. в гр. Пловдив, по адреса на управление на [улица], „Електроразпределение Юг" ЕАД е продължило прекратената на 15.01.2024г. по силата на закона процедура № 4588837 по присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение" Юг" ЕАД на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност 7,65 kW, предвиден за изграждане в [ПИ] в гр. Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас със заявител С. Т. Д., като на същата дата (28.03.2024г.) между страните е подписан Констативен протокол № 4588837 за установяване на годността за ползване на изграден обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при положение, че: към дата 13.10.2023г. между заявителя и „Електроразпределение Юг“ ЕАД не бил сключен предварителен договор за присъединяване; към дата 15.01.2024г. от заявителя не била внесена по сметка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД гаранция по смисъла на чл. 29, ал.1 от ЗЕВИ в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект.

Установено е нарушение по чл. 68, ал.1 от ЗЕВИ. Последвало е издаването на НП № НП-72 от 02.07.2025г., издадено от председател на КЕВР, с което на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 лева.

Районният съд е анализирал събраните в хода на съдебното производство доказателства. Проследил е в хронология правната уредба по глава седма от ЗЕВИ и е приел, че задължението за внасяне на гаранция по смисъла на чл.29 от ЗЕВИ е предвидено изключително в интерес на електроразпределителното дружество и не се цели създаване на допълнителни тежести от административен или финансов характер за него. След граматическо и систематическо тълкуване на нормата на чл.29 от ЗЕВИ е приел, че нормите на чл.29, ал.1 от ЗЕВИ и параграф 70 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ имат диспозитивен характер, предвидени са в частен интерес – интересът на електроразпределителния оператор, респективно при спазване на принципа за договорна автономия страните могат да се отклонят от тях, стига страната, в чийто интерес са нормите да е съгласна.

Изводът на ПРС е, че сключването на окончателни договори за присъединяване към мрежата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и продължаване на процедурата по присъединяване, без внесена гаранция по сметка на дружеството, не съставлява нарушение на императивна норма, при положение, че тази гаранция е предвидена в интерес на дружеството.

Районният съд е приел, че сключване на окончателен договор от страна на жалбоподателя и продължаването на процедурата по присъединяване, без по негова сметка да е внесена гаранция, която да го обезщети за евентуално претърпени от негова страна вреди, представлява действие на негов собствен стопански риск, което не може да доведе до извод за извършено административно нарушение.

Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и на НП са допуснати нарушения на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Касационният съд не споделя изводите на ПРС:

По делото не съществува какъвто и да било спор относно основните съставомерни факти, въз основа на които са издадени процесните АУАН и НП. В същото време са безспорни и текстовете от ЗЕВИ, а именно:

Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ (в сила от 13.10.2023 г.), гласи в тримесечен срок от получаване на становището за условията и начина на присъединяване производителят на електрическа енергия е длъжен да предостави гаранция (депозит или банкова гаранция) в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност. При непредоставяне в срок становището за присъединяване се счита за невалидно.

На следващо място съобразно правната норма на чл. 29, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ, гаранцията обезпечава изпълнението на задълженията по присъединяването и се освобождава при реализиране на присъединяването, като може да се прихване с дължимата цена.

Съобразно § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), гаранцията се предоставя и за обекти, за които има становища, но няма договори (предварителни договори или договори за присъединяване) към влизане в сила на закона, като срокът е три месеца. При непредоставяне процедурата по присъединяване се прекратява ex lege.

В същото време чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ: " който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59-67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

В този смисъл всичко гореизложено води до правния извод, че фактите са доказани до степен на категоричност, отговарят на правните норми и съответно водят до доказаност на описаното в АУАН и НП административно нарушение. А то е, че към 13.10.2023 г. С. Т. Д. няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване към обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД. И в този смисъл в срок до 15.01.2024 г. се е дължало внасянето на банкова гаранция или депозит по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ от страна на заявителя, следователно с невнасянето й, след изтичането на този срок, процедурата е била прекратена ex lege.

Правилно е посочена датата на извършаване на нарушението и съставомерните факти на извършеното нарушение, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Като по този начин не е нарушено правото на административно-наказаното лице да узнае този важен елемент от административното нарушение и да организира защитата си.

Тук следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя доводът, че невнасянето на гаранцията е въпрос на договорно отношение.

§ 70 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ / в сила от 13.10.2023г./ не съдържа ограничение относно това по кой от отменените чл. 23, чл. 24 или чл. 25 ЗЕВИ е започнала процедурата от една страна, а от друга - видно е, че процесната материя не съдържа уредба на "други" производства. Единствената различна процедура е тази по новия чл. 26 ЗЕВИ, но за нея не е необходима преходна уредба, защото чл. 29 ЗЕВИ е приложим пряко, като и двете норми влизат в сила едновременно. Ето защо е приложим коментираният § 70 в конкретната процедура.

В АУН И НП като нарушена е посочена нормата на чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, вр. § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86/2023 г., в сила от 13.10.2023 г.). Видно от текста на закона - § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, гаранцията се предоставя и за обекти, за които има становища, но няма договори (предварителни договори или договори за присъединяване) към влизане в сила на закона, като срокът е три месеца. При непредоставяне процедурата по присъединяване се прекратява ex lege. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ, който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административно-наказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. В този смисъл по делото се установява и доказва, че "Електроразпределение Юг" ЕАД не е следвало да продължава процедурата по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, тъй като с изтичане на предвидения в закона срок за внасяне на изискуемата гаранция, процедурата се счита за прекратена, считано от 15.01.2024 г. Вместо това, на 28.03.2024г. "Електроразпределение Юг" ЕАД е продължило процедура № 4588837 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия, поради което правилно е прието, че с това действие "Електроразпределение Юг" ЕАД в нарушение на закона. Доказаната и възприета фактическа обстановка кореспондира по недвусмислен начин с посочената правна разпоредба, поради което правилно и законосъобразно в случая е преценено, че в това си действие е нарушило разпоредбите на ЗЕВИ.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК и обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което наказателното постановление се потвърди.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден ответникът да заплати на КЕВР сумата в размер на 300лв /триста лева/, за всяка съдебна инстанция по 150лв., съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и конкретната фактическа обстановка, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХI касационен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №951 от 22.08.2025г. по АНД №4305 по описа на Районен съд - Пловдив за 2025г като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление с № НП-72 от 02.07.2025г., издадено от председател на КЕВР, с което на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 лева.

ОСЪЖДА „Електроразпределение юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: град Пловдив, [улица], представлявано от изпълнителните директори З. О. Б., Й. Г. и С. З. В., да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 300лв. /триста лева/, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.