Решение по дело №633/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на С. Т. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Стара Загора, против Заповед рег. № Л-2485 от 04.06.2025 г., издадена от Началника на Затвора Стара Загора, с която на основание 101, т. 7 във връзка с чл. 102, ал. 2, предложение първо от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 10 (десет) денонощия за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7, предложение второ във връзка с чл. 97, т. 4, алтернатива втора от ЗИНЗС.

Жалбоподателят оспорва описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, като твърди, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание. С оглед на това моли оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началникът на Затвора Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото – старши юрисконсулт С. Т.-С., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началникът на Затвора Стара Загора е бил сигнализиран с Докладна записка рег. № 3637 от 04.06.2025 г. от П. З. П. – ИСДВР на 4-та група, че във връзка с получени сигнали и обяснения от лишени от свобода от 4-та група за упражнено срещу тях физическо и психическо насилие от жалбоподателя С. Т. И. – отговорник на 4-та група, и л. св. М. С. И., изразяващо се в бръснене на бради, вежди и коси, отправяне на заплахи и малтретиране, била извършена проверка, при която се установило, че за около 10 дни има констатирани 9 лишени от свобода с обръснати вежди, коси и бради, част от които са дали писмени сигнали и са написали писмени обяснения, в които посочили, че са обект на психическо и физическо насилие от жалбоподателя и л. св. М. С. И.. Въз основа на тези данни е формиран извод, че жалбоподателят и л. св. М. С. И. са нарушили чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, и направено предложение същите да бъдат наказани по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС с изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия.

На 04.06.2025 г. жалбоподателят и л. св. М. С. И. са били изслушани от Началникът на Затвора Стара Загора, като за изслушването на всеки от тях е съставен Протокол за изслушване на лишен от свобода преди налагане на дисциплинарно наказание. При изслушванията им М. И. е заявил, че и тримата – той, В. (л. св. В. Т. Р.) и С. (жалбоподателят), са извършили вменените му деяния, а жалбоподателят е заявил, че не е бръснал никого и не е правил нищо, както и че други са извършили вменените му деяния, сред които и л. св. М. И..

С оспорената Заповед рег. № Л-2485 от 04.06.2025 г., издадена от Началника на Затвора Стара Загора, на основание 101, т. 7 във връзка с чл. 102, ал. 2, предложение първо от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 10 (десет) денонощия за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7, предложение второ във връзка с чл. 97, т. 4, алтернатива втора от ЗИНЗС. От фактическа страна заповедта се основава на получени на 03.06.2025 г. от ИСДВР П. П. оплаквания от няколко лишени от свобода от IV група, че на неустановена дата през м. май 2025 г. до 03.06.2025 г. същите, като „санкция“ за неизпълнени задължения, са станали жертва на действия от страна на жалбоподателя и л. св. М. И., които са извършвали спрямо тях психическо насилие, придобило физически форми чрез насилствено бръснене на вежди, бради и коси, както и отправяне на заплахи за друг тип физическо въздействие. Прието е, че с действията си жалбоподателя е нарушил установения ред и дисциплина съгласно чл. 100, ал. 2, т. 7, предложение второ във връзка с чл. 97, т. 4, алтернатива втора от ЗИНЗС. Посочено е, че нарушението е констатирано с Докладна записка рег. № 3637 от 04.06.2025 г. с приложени към нея обяснения и протоколи от изслушване.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на обжалваната заповед, в т. ч. Докладна записка рег. № 3637 от 04.06.2025 г. от П. З. П. – ИСДВР на 4-та група, Протокол от 04.06.2025 г. за изслушване на лишения от свобода М. С. И. преди налагане на дисциплинарно наказание и Протокол от 04.06.2025 г. за изслушване на лишения от свобода С. Т. И. преди налагане на дисциплинарно наказание. Като доказателства са приети и представени от ответника формуляр за досие на жалбоподателя, заповеди за предходни дисциплинарни наказания, наложени на жалбоподателя, и уведомителни писма до Районна прокуратура Стара Загора и Окръжна прокуратура Стара Загора за извършено престъпление от жалбоподателя чрез деянията, за които му е наложено процесното дисциплинарно наказание.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството им на свидетели на лишените от свобода К. С. К., С. М. Н. и В. Г. Р.. И тримата свидетели заявиха, че не са виждали жалбоподателят да е бръснал бради, вежди или коси на други лишени от свобода, но са чували подобни слухове или оплаквания.

При тези данни, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, намира приема от правна страна следното:

Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС – Началникът на Затвора Стара Загора, и в предвидената от закона писмена форма.

Дори и да се приеме за изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК за посочване на фактическите основания за издаването на акта (макар изложените мотиви да се свеждат единствено до възпроизвеждане на оплакванията, получени от ИСДВР П. П. от лишени от свобода от IV група, с позоваване на изготвената за това Докладна записка рег. № 3637 от 04.06.2025 г.), е налице несъответствие между прието от дисциплинарно-наказващия орган като допуснато от лишения от свобода нарушение – на установения ред и дисциплина, и правната [жк], ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС. Нарушаването на реда и дисциплината съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, а не по чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС. Липсата на конекситет между фактическото обвинение (основаващо се на действия по нарушаване на установения ред и дисциплина) и правната квалификация на деянието като дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС – физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава, представлява абсолютно основание за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, доколкото не може еднозначно да се установи волята на дисциплинарно-наказващия орган по фактите и по приложението на закона от гл. т. на това какво точно дисциплинарно нарушение е прието, че е извършено от жалбоподателя. При това за нарушаването на установения ред и дисциплина – дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, разпоредбата на чл. 100, ал. 2, предложение второ от ЗИНЗС предвижда възможност за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна калия“ само ако нарушението е извършено в условията на системност, каквато в случая не се сочи в обжалвания акт.

Оспорената заповедта е издадена и при неправилно приложение на материалния закон. По делото не е доказано по безспорен и несъмнен начин противоправно поведение на дисциплинарно наказаното лице, субсумиращо се в състава на дисциплинарното нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС, за каквото му е наложено дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“. Нито в хода на проведеното дисциплинарно производство, нито в настоящото съдебно производство, са събрани убедителни доказателства, сочещи на извършени от жалбоподателя действия на физическа саморазправа и/или отправени закани за такава, съответно липсват доказателства за осъществено от него физическо или психическо насилие спрямо друг лишен от свобода в нарушение на забраната по чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС. В изготвената от ИСДВР П. П. Д. записка рег. № 3637 от 04.06.2025 г. не са посочени лишените от свобода, спрямо които е било извършен описаният в нея психически и физически тормоз и отправяне на закани, нито се представят писмени оплаквания, сигнали и обяснения в тази насока. В случая единствените данни в тази насока са заявеното от л. св. М. И. при изслушването му, което обаче не е достатъчно, за да се обоснове подобен категоричен извод, още повече, че събраните по делото гласни доказателства са изцяло в обратна насока.

Ето защо съдът приема, че не е доказано поведение на жалбоподателя в нарушение на забраната по чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС и респективно виновното осъществяване от него на състава на дисциплинарното нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС, т. е. наличието на възприетото от дисциплинарно-наказващия орган материалноправно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС – „изолиране в наказателна килия”.

С оглед на изложените съображения жалбата се явява основателна. Недоказаността на дисциплинарното обвинение за извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 111, ал. 5 и ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С. Т. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Стара Загора, Заповед рег. № Л-2485 от 04.06.2025 г., издадена от Началника на Затвора Стара Загора, като незаконосъобразна.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от днес – датата на неговото обявяване, пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора.