№ 3367
гр. С., 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110142066 по описа за 2024 година
Предявени са искове от И. А. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „С.“ № 106,
ет. 2, ап. 5, срещу СО, адрес: гр. С., ул. „М“ № 33, по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми:
- 1000 лв.- частично от вземане в общ размер на 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.03.2024 г. до 12.05.2024г.,
изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на
причинени телесни увреждания при злополука – падане в резултат на спъване в
стърчащо от тротоара желязо, настъпила на 28.03.2024 г. в гр. С., на десния тротоар на
ул. „С Г“ по посока от ул. „П“ към ул. „Ц С“, покрай 18 СОУ „У Г“, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането;
- 15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – такса за
записване върху диск на направено на ищцата рентгеново изследване след
горепосочената злополука, ведно със законната лихва от 29.03.2024 г., на която е
заплатена същата сума, до изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 28.03.2024 г. около 20 ч. в гр. С., докато вървяла със
съпруга си и двете им деца по десния тротоар на ул. „С Г“, по посока от ул. „П“ към
ул. „Ц С“, покрай 18 СОУ „У Г“, се спънала на стърчащо от тротоарната настилка 20-
сантиметрово желязо, загубила равновесие и рязко и с голяма сила политнала напред,
паднала по лице и върху лявата страна на тялото й, като се провлачила по лявата скула
на лицето, лявата ръка и лявото коляно. Изпитала силна болка и в първия момент не
успяла да се изправи, дори с помощта на съпруга й и двете им деца. След няколко
минути, след като се уверили, че може да ходи, продължила с помощта на съпруга й до
дома им. Твърди, че изпитала силна болка и ужас от падането, усещане за шок и
безпомощност. След като се прибрала вкъщи забелязала, че скулата й освен че кърви
от охлузването, започнала да посинява и да отича и сложила лед и компреси с
Риванол. На следващия ден болките в лявата скула и ръката й се засилили, появило се
1
силно главоболие и непрекъснато сълзене от лявото око, поради което се наложило да
посети УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. След като й направили необходимите
изследвания, включително рентгенография, установили, че няма счупвания, но е
пострадала сериозно при описаната по-горе злополука. Била получила кръвонасядания
и охлузвания по лицето и двата крака, охлузване на дясната ръка и кръвонасядане на
лявата ръка. Твърди, че през следващите седмици изпитвала болки в травмираните
участъци, силно главоболие, световъртеж и затруднения в ежедневното си обслужване,
в началото имала нужда от помощта на съпруга й дори при обличане. Движенията й
били ограничени и пазела лявата си ръка и коляно от натоварване, съгласно
препоръките на ортопеда. Не можела да извършва никаква домакинска работа, както и
да се грижи пълноценно за децата си. Заради болките й било трудно да се концентрира
и да извършва служебните си задължения.Твърди, че злополуката се отразила и на
психическото й състояние. В продължение на месец след злополуката продължавала да
сънува падането. Силно я притеснявало и това, че лицето й изглеждало травмиращо за
околните и най-вече за децата й, които не били я виждали в подобно състояние.
Твърди, че в резултат на злополуката претърпяла много болки, страдания, силен стрес,
безпокойство и редица неудобства, всички настъпили като пряка и непосредствена
последица от тази злополука. Навежда доводи, че преживените от нея болки и
страдания следва да бъдат обезщетени от СО на основание чл. 49 ЗЗД, доколкото
съгласно чл. 8, ал. 3 и чл. 19 ал. 1 и 2, чл. 31 и § 1, т. 2 от Закона за пътищата
общинските пътища били общинска собственост и на общините било вменено
задължението за ремонтирането и поддръжката им. По отношение на пътищата,
включително и тротоарите на територията на СО, какъвто бил настоящият случай, тези
дейности следвало да бъдат извършвани от ответника като юридическо лице чрез
служителите му или други лица, на които е възложил извършването им, като на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носел обективна гаранционно-обезпечителна
отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая наличието на подобен участък от тротоара със
стърчащи железа било резултат от действия й бездействия на лицата, на които
ответникът е възложил изпълнението на дейностите по поддръжка на тротоарите.
Натоварените с тези дейности лица не били извършили дължимите действия по
привеждане на тротоара на ул. „С Г“ в състояние, позволяващо безопасно преминаване
на пешеходци. Поради това на основание чл. 49, вр. с чл. 52 ЗЗД, СО дължала
заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока за отговора СО оспорва предявените искове като неоснователни. На
първо място, от изложените в исковата молба твърдения не било възможно да се
определи точният механизъм и мястото на настъпване на злополуката. От
приложените към исковата молба доказателства не било възможно да се определи нито
точният механизъм на инцидента, нито мястото и времето на настъпването му.
Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения относно преживените от
ищцата неимуществени вреди като силно преувеличени като излага съображения в
тази насока. На следващо място прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата като твърди, че същата не е положила дължимата грижа
като пешеходец при придвижването си. Освен това, между ответника и трето за делото
лице имало сключен договор за ремонт и поддръжка на процесния пътен участък.
Твърди, че тротоарът пред сградата на 18 СОУ „У Г“ бил ремонтиран и реновиран
2
изцяло, поради което счита, че СО е изпълнила нормативното й задължение за
поддръжка на общинските пътища с всички елементи към тях, в т.ч. тротоарите.
Предмет на сключения договор бил ремонт и поддръжка на общинските пътища,
поради което изпълнителят нямал право да се разпорежда, променя, отстранява или
ремонтира елементи от фасадата на сградите, а още повече, че сградата на училището
била със статут на архитектурен паметник на културата. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, евентуално – да намали
размера на обезщетението при отчитане на степента на съпричиняване от страна на
ищцата. Претендира разноски
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска ищецът следва да докаже: 1) правоотношение по
възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото
лице(служители на ответника или лица, които същият е натоварил с поддръжката на
пътя) – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: - деяние (действие
и/или бездействие), - настъпването на вреда – в случая имуществена и неимуществена
(степента, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания); -
причинна връзка между деянието и вредата; - противоправност на деянието; 3) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат
от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Вината на делинквента се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които
основава своите искания или възражения, включително: 1. Въпросното желязо, на
което се твърди, че се е спънала ищцата, е част от фасадата на сградата на 18 СОУ „У
Г“, която е със статут на архитектурен паметник на културата; 2. Възражението по чл.
51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване – извършването от страна на ищеца на действия или
бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, за което
не сочи доказателства.
С отговора на исковата молба е заявено, че ответникът има сключен договор с
дружество изпълнител за ремонт и поддръжка на процесния пътен участък, а с молба
от 03.12.2024 г., докладвана на 04.12.2024 г. след обявяване на делото за решаване на
27.11.2024 г., ответникът заявява, че не може да посочи конкретно дружество
изпълнител, осъществило ремонта на процесния тротоар, нито да представи
сключения договор между това дружество и ответника поради краткия срок за
представяне на договора, даден с протоколно определение от 25.11.2024 г., но в
открито съдебно заседание на 25.11.2024 г. ответникът отбелязва, че не може да
посочи име на дружеството, но може с допълнителна молба да предостави
информация кое е дружеството, което е извършвало ремонтни дейности и което
поддържа тротоарната настилка.
Липсва оспорване от страна на ответника, че е възложил на съответно лице
поддръжката на процесния участък, поради което с протоколно определение от
27.11.2024 г. е отделен за безспорно между страните първият елемент от фактическия
състав по чл. 49 ЗЗД, а именно, че е налице правоотношение по възлагане на работа по
3
силата на сключен между ответната община и съответно дружество изпълнител
договор за ремонт и поддръжка на процесния пътен участък, както и че ответникът е
натоварил с поддръжката на пътя съответни лица, преки изпълнители на работата по
поддръжката на процесния участък.
От показанията на съпруга на ищеца и нейната колега Т и А-Г., които съдът
цени като житейски логични и правдоподобни с оглед съответствието им с останалия
доказателствен материал, както и от неоспорената от ответника и представена към
исковата молба медицинска документация – амбулаторни листове, съдебномедицинско
удостоверение и фактура, се установява, че на 28.03.2024 г. в тъмната част на
денонощието ищецът вървял по десния тротоар със своя съпруг и двете си деца по ул.
„С Г“ в посока от ул. „П“ към ул. „Ц С“ покрай 18-то СОУ „У Г“, като ищецът вървял
зад останалите членове на семейството, но изведнъж се спънал в стърчащо от тротоара
желязо и паднал по лице и на лявата страна на тялото си. Механизмът на процесния
инцидент се потвърждава и от неоспореното от страните заключение на
съдебномедицинска експертиза (СМЕ), според което следните травматични
увреждания са резултат от удар с или върху твърди тъпи предмети и отговарят на
описаното от ищеца падане на терен с лице по време на процесния инцидент:
охлузване на лявата лицева половина и лявата ябълчна област с кръвонасядане в
същата област, три охлузвания на дясната длан, контузия на лявата ръка и длан с
кръвонасядане по хода на първа преднокиткова кост на лявата длан, кръвонасядане на
дясната колянна капачка с охлузване и кръвонасядане на лявото коляно по предната
повърхност с охлузване върху него. Причиняването на посочените телесни увреждания
се потвърждават и от показанията на свид. Т, който заявява, че след като помогнал на
ищеца да се изправи след падането на тротоара, най-силната болка на ищеца била в
лявата китка и на лявата лицева скула, която била ожулена и започнала да се подува,
като ищецът движел затруднено левия си крак, и от показанията на свид. А-Г., че
когато видял ищеца на работното си място, същият бил с охлузена лява скула, която
била подута и зачервена, а на лявата ръка ищецът имал охлузвания. С оглед на
гореобсъдените показания съдът възприема за доказано с категоричност настъпването
на твърдените от ищеца травматични увреждания по описания в исковата молба
механизъм на процесния инцидент.
Според неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза
(СТЕ) процесното желязо, в което се е спънал ищецът, е замонолитено към каменния
цокъл на фасадата на 18 СОУ „У Г“, средната му част е закрита с изпълнена асфалтова
настилка на тротоара, на място има част от друг подобен елемент и следи по фасадата
на сградата от още премахнати елемента, като вероятно тези железа са служели за
стъргалки, разположени от двете страни на входа на сградата. Именно поради
трайното прикрепване на желязото към фасадата на сградата вещото лице заключава,
че същото е част от фасадата на сградата.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, както и от приложено
към отговора на исковата молба писмо от СО, направление „Архитектура и
градоустройство“ се установява, че УПИ 1 „за училище“, кв. 157, в който се намира
сградата - единичната архитектурно-строителна недвижима културна ценност с
предварителна категория „местно значение“, представляваща училищната сграда
/бивша Трета мъжка гимназия/ на ул. „П“№ 68 /бивша ул. „Жданов“/, ул. „С Г“, ул. „Ц
С“ в кв. 157 /сега 18 СОУ „У Г”/, попада в територия със статут на групова недвижима
културна ценност - „Зона на работническото движение /Ж-5/“, както и в III-та
4
защитена зона - некропол на археологическия резерват „Антична Сердика и
Средновековен Средец“. Както е посочено в горепосочените доказателствени средства,
намесите в сгради със статут на недвижима културна ценност, както и в техните
охранителни зони подлежат на съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН. С режимите за
опазване на археологическия резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец“,
определени с Наредба №2 за опазване историко-археологическия резерват в центъра
на гр. С., е поставено изискване за запазване на историческите и архитектурни
паметници и средата им, а проектите за строителство следва да бъдат съгласувани
задължително с Националния институт за паметниците на културата (НИПК) преди
одобряването им (чл. 8, ал. 4 от цитираната наредба).
Според вещото лице по СТЕ премахването на процесното желязо би могло да се
извърши след предварително съгласуване на намесата в недвижимата културна
ценност по реда на Закона за културното наследство, но към момента на изготвяне на
експертизата същото не е констатирало да има приети предписания за опазване на
училищната сграда, а при справка в Националния документален архив /НДА/ при
Националният институт за недвижимо културно наследство за ремонта на тротоара по
ул. „С Г” (при огледа вещото лице се е натъкнало на изпълнявани СМР и КРР по
фасадата на сградата с монтирано фасадно скеле и строителна ограда) е
констатирало, че липсват данни за съгласувана проектна документация. В
заключението на СТЕ е посочено, че съгласно изискванията на чл. 8 от Наредба № РД-
02-20-2 от 2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн
на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията настилките в урбанизираните територии, каквато е и процесната пътна
настилка, трябва да са равни и нехлъзгави, а съгласно изискванията в Стандарт за
настилките в пешеходните пространства, приет с Решение №537/21.07.2022 г. към
Наредба за градската среда на СО от 17.12.2020 г. настилките трябва да са безопасни за
ползване и да не създават предпоставки за инциденти независимо от конкретната
ситуация и/или атмосферни условия. От направените констатации вещото лице по СТЕ
е заключило, че тротоарът в частта си със стърчащия метален елемент от настилката
(процесното желязо) не отговаря на изискванията за безопасност, действащи към
момента на настъпването на процесния инцидент.
Според заключението на СТЕ към момента на огледа процесното желязо не е
премахнато, а на място се извършвал ремонт на фасадата на сградата и имало
монтирано скеле и строителна ограда, но от наличните снимки в google в Приложение
2 от заключението, е видно, че към месец септември 2024 г. процесната зона от
тротоара не е обезопасена, от което се извежда, че и към датата на инцидента
процесното желязо се е намирало именно на десния тротоар до училищната сграда на
18 СОУ „У Г“. Вещото лице по СТЕ допълва, че безопасното преминаване на
пешеходци по тротоара би могло да се осигури с временни и постоянни мерки.
Временните мерки са свързани с поставяне на сигнална лента или маркировка за
наличие на неравност в настилката. Постоянните мерки са свързани с премахване на
желязото или осигуряване на свободно пространство по достъпния маршрут (тротоара)
съобразно изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 2021 г., а предприетите мерки
подлежат на съгласуване с Министерство на културата.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за
своите деяния. Този принцип е без отклонения относно наказателната отговорност. Що
се отнася до гражданската отговорност, по общо правило всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 ЗЗД). Но законът допуска
5
отклонение от това правило: този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
(чл. 49 ЗЗД). Съгласно разясненията в Постановление № 7 от 29.XII.1958 г. на ППВС
отговорността по чл. 49 ЗЗД е такава за чуждо противоправно и виновно деяние, с
което е причинена вреда на пострадалия и има обезпечително-гаранционна функция.
Фактическият състав на обективната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва
следните кумулативни елементи: възлагане на работа на определено лице;
противоправно действие или бездействие, извършено виновно от лицето при или по
повод нейното изпълнение, в резултат на което са настъпили вреди за трето лице
(Решение № 369 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 904/2010 г., III г. о.; ППВС № 7 от
29.XII.1958 г.).
При преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
се установява, че ответната община носи отговорност като собственик на настилките в
процесния участък, тъй като съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища в безопасно състояние, какъвто е
процесният участък, се осъществява от общините, в частност от ответната община,
възложила поддръжката на процесния тротоар на съответно дружество изпълнител, от
чието бездействие са настъпили процесните вреди.
Неоснователно е възражението на ответника, че след като училищната сграда е
със статут на архитектурен паметник на културата и процесното желязо е част от тази
фасада, то желязото не може да бъде отстранено или променено като част от фасадата
на сградата. По делото липсват представени от ответника доказателства, че
съответното дружество изпълнител е поискало от ответната община да инициира
процедура по съгласуване на проектна документация със съответните институции,
отговарящи за опазване на училищната сграда със статут на недвижима културна
ценност, нито че ответната община по собствена инициатива е наченала такава
процедура пред компетентните институции.
Установеното по делото увреждане на ищеца в резултат на бездействие на
съответно лице, натоварено от ответника да поддържа безопасността на процесния
участък, води до извод за доказаност на втория елемент от процесния фактически
състав. Същото увреждане само по себе си доказва, че ответната община не е
положила грижата на добрия стопанин да вземе своевременно мерки чрез
натовареното от нея лице, за да предотврати настъпването на процесните вреди, като
отстрани процесното желязо по такъв начин, че да не препятства безопасното
преминаване на граждани през процесния тротоар. Констатираният от вещото лице
при огледа ремонт на фасадата на сградата с монтирано фасадно скеле и строителна
ограда, който ремонт вещото лице е установило, че протича без предварително
съгласувана проектна документация, влече извод, че ищецът е могъл да вземе
необходимите мерки, за да обезопаси общинския тротоар без предварително
съгласуване на тази документация със съответни институции.
Неоснователно е възражението на ответника, че търпените болки и страдания са
силно преувеличени, като характерът на получените увреждания не отговарял на
описаните от ищеца страдания. Според заключението на СМЕ при инцидента ищецът е
претърпял остра болка, която е намаляла с времето, но с оглед травмата на лицето,
което е богаго кръвоснабдено и инервирано, болките при такова мекотъканно
увреждане са по-интензивни в сравнение с други области на човешкото тяло и са с
6
изразен оток, който допълнително засилва болката поради притискане на
разклоненията на лицевите нерви. Според вещото лице по СМЕ по отношение
травмата на дясната длан болките могат да персистират по-продължително поради
наличието на чужди тела – вбити камъчета, които в хода на оздравителния процес
постепенно се отделят към повърхността на кожата, както и поради ежедневното
дразнене на кожата от почистващи средства при хигиенни мероприятия (миене на
ръце, къпане и др.), но интензитетът на тези болки не следва да е особено висок, а
относно травмата на лявата длан е възможно да е налице периостална реакция с
наслагване на увредите от стара травма на ръката, където в случая ищецът съобщава,
че е била и най-силната му болка, както се потвърждава и от показанията на свид. Т,
че най-силната болка на ищеца била в лявата китка, като две седмици свид. Т помагал
на ищеца дори при обличането на лявата му ръка.
Вещото лице по СМЕ уточнява, че при извършените прегледи на двете колена
не са установени субпериостални кръвоизливи, които да обуславят значителни болки,
но размерите на кръвонасядането на лявото коляно предполагат по-продължителен
болков синдром, който не е особено интензивен, но е възможно да се засилва при
сгъване на ставата в зони на обширни кръвонасядания, дълбоки охлузвания и
наранявания поради опъването на кожата в областта на колянната капачка. В
заключението на СМЕ е уточнено, че така констатираните травматични увреждания -
охлузвания, кръвонасядания и отоци при липса заболявания с нарушение на
кръвосъсирването и при липса на усложнения (най-често от възпалително естество),
оздравяват за срок от около 20-25 дни. Именно в тази насока са и показанията на свид.
Т, че пълното възстановяване на ищеца с оглед нормалното движение на тялото
настъпило за около един месец. Според показанията на свид. А-Г. повече от месец
ищецът имал белег на скулата, както се установява и от заключението на СМЕ,
изготвено повече от половин година след инцидента, според което на лицето на ищеца
в областта на лявата скула има набелязана по-тъмнокафеникава пигментация 7 на
площ от 6/4 см, разположена по хода на ябълчната дъга.
Относно охлузванията по лявата скула на ищеца вещото лице по СМЕ е
посочило, че след оздравяване на нараняването на лицето под действието на
слънчевите лъчи кожата е започнала да пигментира, което налага постоянното
прилагане на слънцезащитни препарати за лице с висок фактор с цел превенция на
малигнизация на кожата в зоната на травмата. В устното изложение по реда на чл. 200
ГПК вещото лице по СМЕ акцентира, че у ищеца са налице остатъчни процеси на
повишена пигментация на кожата, тоест в процеса на заздравяване на кожата поради
наранени слоеве на дермата и под въздействие на слънцето като защитна реакция се
получава събиране на по-голямо количество пигмент в наранената зона. Разпитано в
съдебно заседание, вещото лице по СМЕ уточнява, че при такива процеси на
хиперпигментация е теоретично възможно кожата да малигмизира, тоест
хиперпигментацията да премине в злокачествено заболяване, като тази частично
набелязана пигментация налага да бъде наблюдавана, ако персистира.
Според свидетелите Т и А-Г. ищецът е имал затруднения в ежедневния си бит
поради изпитваните болки и като майка на две деца, през който период свид. Т сочи,
че поел задължението да облича вместо ищеца техните деца, за да улесни ищеца, който
бил със затруднено придвижване и болки от настъпилите травми. Според показанията
на свид. А-Г. лявото око на ищеца в областта на охлузването сълзяло около една
седмица, което обстоятелство не се установява от останалите доказателства по делото,
но като цяло показанията на същия свидетел кореспондират на тези доказателства по
7
гореобсъдените съображения.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност се установява, че за период от около един месец ищецът е изпитвал болки
в областта на лявата лицева скула, която е била зачервена и подута, както и болки и
затруднено придвижване на лявата ръка и на левия крак в областта на коляното при
наличие на остатъчно белези от охлузването на лявата лицева скула, от която травма
ищецът все още се възстановява с хиперпигментация, която налага поддържането й
със слънцезащитни средства и постоянно проследяване в случай на продължаващо
персистиране, имайки предвид и първоначалното охлузване и кръвонасядане в
областта на дясното коляно. За горепосочения период ищецът се е обслужвал в битов
план през първите две седмици от периода с помощта на своя съпруг свид. Т и не е
могъл да функционира пълноценно при изпълнение на ежедневните си задължения
като майка на две деца.
Направеното от ответника възражение по чл. 51 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат също е неоснователно. Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г.
по т.д. № 2154/2022 г. на I Т.О. на ВКС съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е
налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен независимо дали поведението му като цяло е било противоправно.
Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на
категорични доказателства, събрани в процеса, че такива не биха настъпили, респ. не
биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението на пострадалия би
било различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само
предполагаем /вероятен/. Тоест изводът за наличие на съпричиняване може да се
формира, ако след пълно и главно доказване, проведено от възразилата страна, се
установят конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които последният
обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва
да е улеснил настъпването на вредите.
В случая бланкетно се сочи допуснато от ищеца съпричиняване на вредоносния
резултат поради неполагане на дължимата грижа като пешеходец по време на
придвижването си, имайки предвид и че процесният инцидент е настъпил в тъмната
част на денонощието, както се установява от показанията на прекия свидетел Т, което
допълнително е затруднило ищеца при преценката за безопасното му преминаване
през процесния участък. Въпреки указанията с окончателния доклад по делото, че
ответникът не сочи доказателства за предявеното възражение за съпричиняване до
приключване на съдебното дИ.е същият не е ангажирал никакви доказателства относно
неполагането на дължимата грижа от ищеца непосредствено при настъпването на
инцидента.
Предвид изложеното и разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, съгласно която
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
Претърпените от ищеца в причинна връзка с процесния инцидент
неимуществени вреди, които представляват третия елемент на процесния фактически
състав, безспорно се установяват от събраните по делото гласни доказателства и от
заключението на СМЕ. При определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди съдът следва да изхожда от критериите за справедливост по смисъла на чл. 52
8
ЗЗД, но не като абстрактно понятие, а съобразно конкретните обективни обстоятелства,
свързани с отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия.
Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, обстоятелствата, при
които е настъпило, продължителност на лечението и възстановителния период,
извършените медицински манипулации, допълнителните усложнения на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, перспективата за пълно оздравяване и
трайните последици, естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, общовъзприетото понятие за справедливост и общоикономическото
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки,
отчитайки при определяне размера на обезщетението характера и степента на
претърпените от ищеца травматични увреждания (т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и
ППВС № 17 от 18.11.1963 г.).
С оглед броя, вида и тежестта на причинените на ищеца телесни увреждания,
причинените болки и страдания, преживеният стрес и безпокойство,
продължителността на възстановителния период на ищцата – около един месец, за
което възстановяване по делото липсват доказателства да е протекло по-трудно и
болезнено от средностатистическото възстановяване в сходни случаи, за което и
вещото лице по СМЕ не прави подобен извод, констатираната от вещото лице по СМЕ
повишена пигментация в областта на лявата лицева скула и липсата на трайни
отрицателни последици за нейното здраве, възрастта на ищеца към датата на деликта,
общественото и социалното й положение, предявеният частичен иск се явява изцяло
основателен до размера от 1 000 лв., който размер би удовлетворил обществените
критерии за справедливост, заложени в чл. 52 ЗЗД, при съществуващите в страната
обществено-икономически условия към датата на деликта и конкретните доказани по
делото обстоятелства.
По иска за имуществени вреди
С оглед установения по делото механизъм на инцидента и претърпените от
ищеца в резултат на него травматични увреждания се извежда, че и разходът от 15 лв.
като такса за запис на направеното рентгеново изследване върху диск, обективирано в
приложенията към заключението на СМЕ, се намира в пряка връзка с инцидента, като
извършването на разхода се установява от неоспорена от ответника фактура и касова
бележка, и двете от 29.03.2024 г.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски от 500 лв., от които 50 лв. – държавна такса, 350 лв. – депозит за СМЕ и 100
лв. – депозит за СТЕ, а на ищцовия представител – сумата от 400 лв. на основание чл.
38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, двете проведени открити съдебни заседания
с участието на ищцовия представител, обема на извършената от него процесуална
дейност – подаване на искова молба, уточнителна молба, молби с представени
доказателства за заплащане на разноски и подаване на писмена защита.
По изложените съображения, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД СО, ЕИК: **********, адрес: гр.
С., ул. „М“ № 33 да заплати на И. А. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „С.“ № 106,
ет. 2, ап. 5, срещу СО, адрес: гр. С., ул. „М“ № 33, по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми:
- 1000 лв.- частично от вземане в общ размер на 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.03.2024 г. до 12.05.2024г.,
изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на
причинени телесни увреждания при злополука – падане в резултат на спъване в
стърчащо от тротоара желязо, настъпила на 28.03.2024 г. в гр. С., на десния тротоар на
ул. „С Г“ по посока от ул. „П“ към ул. „Ц С“, покрай 18 СОУ „У Г“, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането;
- 15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – такса за
записване върху диск на направено на ищцата рентгеново изследване след
горепосочената злополука, ведно със законната лихва от 29.03.2024 г., на която е
заплатена същата сума, до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СО, ЕИК: **********, адрес: гр. С.,
ул. „М“ № 33 да заплати на И. А. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „С.“ № 106, ет.
2, ап. 5, сумата от 500 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. СО, ЕИК: **********,
адрес: гр. С., ул. „М“ № 33 да заплати на адв. В. Н., личен № *******, адрес: гр. С., ул.
„Г И“ № 5, ет. 2, ап. 207, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана в настоящото производство безплатна правна помощ и
съдействие на ищеца И. А. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10