№ 450
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Е.ия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Е.ия Ат. Брусева Въззивно търговско дело №
20225001000415 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. Е. А. ЕГН ********** и А. С. Д. ЕГН
**********, и двамата с адрес: **** - представлявани от адв. С. Ч. с адрес:
**** против Решение № 260080 от 24.03.2022г. постановено по т.д. №
196/2020г. по описа на ОС - П., с което са отхвърлени предявените от всеки
един от жалбоподателите против Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********, искове за
заплащане на сумата от по 120 000 лева на всеки от тях – обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на брат им Е.Е.А. в
резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2015 г., при което водачът А. Б. Ч.,
управлявайки, без да притежава необходимата правоспособност, лек
автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, рама № **************, рег. № ** ** ** и
без за същото да е сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нарушил правилата за
движение по пътищата, за което деяние е признат за виновен с влязла в сила
на 09.03.2018 г. присъда № 39/25.04.2016 г., постановена от О.С.-П., ведно със
законната лихва от 18.07.2015 г, до окончателното изплащане и с което са
осъдени жалбоподателите Р. Е. А. ЕГН ********** и А. С. Д. ЕГН
1
**********, и двамата с адрес **** да заплатят на Г.Ф. – **** сумата 535
лева – разноски по делото.
Жалбоподателите молят решението да бъде отменено, а по същество –
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от всеки от тях
искове против Г.Ф. – С. в претендираните от всики от ищците разМ..
Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на
закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че
изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение
№1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира
за недоказани твърденията на ищците за особено близки връзки с починалия
им родственик. Считат, че в производството пред ОС - П. е била доказана
трайната и дълбока емоционална връзка на всеки от ищците с починалия.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ
*********, представляван от адв. С. М. с адрес: ****, с който се изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице – помагач А. Б. Ч. от **** не взима становище по
жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 228 ал. 1 от
Кодекса за застраховането /отм./.
Ищците Р. Е. А. ЕГН ********** и А. С. Д. ЕГН **********, и двамата
с адрес: **** твърдят, че на 18.07.2015г. на път ***-**** гр. К. – с. У. е
настъпило пътно – транспортно произшествие, в резултат на което е починал
Е.Е.А. – брат на ищците. Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена
от А. Б. Ч. при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, рама №
**************, рег. № ** ** **. Твърдят, че смъртта на брат им е пряка и
непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят,
че с влязла в сила Присъда № 39/25.04.2016 г., постановена от О.С.-П. по
НОХД №2155 от 2015г. по описа на ОС - П., виновният водач А. Б. Ч. е бил
признат за виновен затова, че без да има необходимата правоспособност е
управлявал МПС и като е нарушил правилата за движение по пътищата по
непредпазливост е причинил смъртта на Е.А. и Н.Т..
2
Твърдят, че всеки един от тях поотделно е бил в много близки
отношения с починалия техен брат. Той бил активен, контактен и грижовен
млад човек, който бил обичан от всички в семейството си. За близките му
неговата смърт била изключително трагично събитие. Ищците твърдят, че
търпят много скръб и мъка от ненадейната смърт на обичания си брат.
Твърдят, че всеки от тях е разчитал на моралната подкрепа на своя брат, на
неговата закрила и помощ. За А. Е. бил пример за подражание. Твърдят, че
между братята и сестрата са съществували трайни и искрени отношения на
привързаност, обич и приятелство. Твърдят, че вследствие на причинената
смърт на техния брат са понесли /и понасят/ неимуществени вреди –
страдания, скръб, тъга, негативни психически изживявания. Твърдят, че към
датата на ПТП за лекия автомобил, с което е причинено пътно-транспортното
произшествие не е била сключена застраховка за гражданската отговорност
на причинителя на вредите. Затова считат, че са налице основанията за
ангажиране отговорността на Г.Ф. – С..
Претендират заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от Г.Ф.. Молят съда да осъди ответника Г.Ф. - С. да
заплати поотделно на всеки един от тях обезщетение в размер на 120 000 лева
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които
неимуществени вреди са причинени в резултат на смъртта на техния брат
Е.А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие на
18.07.2015 г., при което водачът А. Б. Ч., управлявайки, без да притежава
необходимата правоспособност, лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, рама
№ **************, рег. № ** ** ** и без за същото да е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
нарушил правилата за движение по пътищата, за което деяние е признат за
виновен с влязла в сила на 09.03.2018 г. присъда № 39/25.04.2016 г.,
постановена от О.С.-П., ведно със законната лихва от 18.07.2015 г, до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********, представляван от адв. С.
М. с адрес: **** оспорва предявените искове.
Третото лице – помагач А. Б. Ч. от **** не взима становище по
исковете.
Първоинстанционният съд е наМ.л, че отношенията на ищците с техния
3
починал брат са основани на взаимна обич и привързаност, но че те не
попадат сред кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. Затова е приел, че болките и страданията от
смъртта на брат им не подлежат на обезщетяване от Гаранционния фонд.
Няма спор, че за лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, рама №
**************, рег. № ** ** ** не е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, имаща действие към датата на ПТП – 18.07.2015г.
Съгласно чл.288 ал.1 т.2 от КЗ /отм./ Фондът изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако: а) пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република Б., на територията на
друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Република Б., и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
С влязла в сила Присъда № 39/25.04.2016 г., постановена от О.С.-П. по
НОХД №2155 от 2015г. по описа на ОС - П., виновният водач А. Б. Ч. е бил
признат за виновен затова, че без да има необходимата правоспособност е
управлявал МПС и като е нарушил правилата за движение по пътищата по
непредпазливост е причинил смъртта на Е.А. и Н.Т., поради което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки /стр.10 от
делото на ОС - П. починалият в резултат на ПТП Е.А. е брат на Р. А. и
едноунробен брат на А. Д..
Съдебната практика обаче, обективирана в Постановления №4/1961г.,
№5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по
съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение
по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък,
4
настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е задължително за
съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на
неговата смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи.
Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че
действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на
обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения -
родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа
раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е
приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване
подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора
и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и
възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени условия.
Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда,
които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата
дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, поС.на и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Директивата съща така
обаче позволява държавите-членки да ограничат броя на членовете на
5
семейството, които могат да се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните
разпоредби са част от принципите на Европейското деликтно право. Затова и
схващанията в българската правна доктрина и съдебна практика бяха
осъвременени като по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение
през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Следователно като се имат предвид и мотивите на самото
ТР за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени вреди от смъртта на
друго лице следва да е налице силно изградена връзка между починалия и
увредения, т.е. да е налице връзка създала степен на близост, която по
принцип е присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители,
деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице извън този най-
близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата от
най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези
отношения той е претърпял продължителни болки и страдания от загубата на
лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от брата
и сестрата на починалото лице. Обичайно е между братята и между брата и
сестрата да се изградят и да съществуват отношения на обич, привързаност и
топлота. Нормално е така създадената връзка да продължи да съществува и
след като те пораснат, станат пълнолетни, започнат свой самостоятелен живот
и изградят свои семейства. Тези обичайни отношения обаче според приетото
в споменатото Тълкувателно решение не са достатъчни, за да се формира
извода, че преживелите роднини по съребрена линия имат право на
обезщетение за неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че тази
привързаност е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази
6
между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищците с починалия им брат
са допуснати и събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитания свидетел Я. А. Р. може да се направи
извод, за това, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност
между ищците и починалия техен брат, но не може да се твърди, че тя е
изключителна, по-силна от обичайната между братя и сестри и баба и внук.
Свидетелят посочва, че всички са живели в общо домакинство, не са се
карали, отнасяли са се много добре един към друг. След като се омъжила
сестрата Р. вече заживяла в друга къща в същата махала. И двамата много
страдат за починалия си брат и плачат. Свидетелят посочва, че са извали при
него като проповедник да търсят утеха. Болката им била голяма и все още не
са я преодолели.
От показанията на свидетелката М. Е. Д.а се установява, че братята и
сестрата са живели в една къща. Е. се е грижил да Р. и А.. Обичали са се, не са
се карали. Е. е работил в чужбина и е помагал на семейството. Смъртта на Е.
била голям шок за всички. Не са преодолели болката от загубата и не могат
да го забравят.
От тези гласни доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищците и техния брат, основани на
обич и взаимна привързаност. Те обаче установяват единствено обичайни
взаимоотношения и връзки. Обстоятелството, че са живели в едно
домакинство не предполага създаване на близост по силна от обичайната за
такива роднини, още повече че този тип отношения е обичаен за обичаите в
Б., особено по селата и малките населени места. Нормалните отношения на
уважение и грижа не могат да служат като основание за изводи, че е налице
близост над обичайната. Обстоятелството, че починалият е помагал приживе
на брат си и сестра си с работа със средства в домакинството, също не води до
извод за близост, надхвърляща обичайната. Реакцията на ищците след
смъртта на техния брат също е нормална и естествена при загуба на роднина с
такава степен на близост и не е основание да се направи заключение за връзка
между тях по силна от обичайната. Те действително са претърпели болки и
страдания, свързани със загубата на своя брат. Те обаче не подлежат на
обезщетяване, тъй като не се установи тази привързаност да е по-силна от
7
обичайната. Тя не може да се приравни по сила с тази между прекия кръг
лица, които могат да претендират обезщетение.
Тези изводи не се променят и от заключенията на съдебно
психиатричната експертиза. Братът и сестрата – ищци са преживели остра
стресова реакция, продължила дни. Последвало е разстройство в адаптацията,
изразено в плач, мъка, тревожност, напрежение. Продължителността на тази
симптоматика е около два –три месеца и статистически постепенно отзвучава
до около шест месеца. При А. и при Р. не се е стигнало до психиатрично
заболяване, оплакванията са отзвучали месец - два след трагичното събитие.
Гореизложеното прави исковата претенция напълно неоснователна.
Това изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото
обезщетение.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение, с което са
отхвърлени предявените от всеки един от жалбоподателите против Г.Ф. –
****, БУЛСТАТ *********, искове за заплащане на сумата от по 120 000 лева
на всеки от тях – обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на брат им Е.Е.А. в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2015 г., при
което водачът А. Б. Ч., управлявайки, без да притежава необходимата
правоспособност, лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, рама №
**************, рег. № ** ** ** и без за същото да е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
нарушил правилата за движение по пътищата, за което деяние е признат за
виновен с влязла в сила на 09.03.2018 г. присъда № 39/25.04.2016 г.,
постановена от О.С.-П., ведно със законната лихва от 18.07.2015 г, до
окончателното изплащане и с което са осъдени жалбоподателите Р. Е. А. ЕГН
********** и А. С. Д. ЕГН **********, и двамата с адрес **** да заплатят на
Г.Ф. – **** сумата 535 лева – разноски по делото.
Поради неоснователността на жалбите, неоснователно се явява и
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на по чл. 38
ал. 2 от ЗА за адв. С. Ч..
От страна на Г.Ф. не е направено искане за присъждане на разноски
пред въззивния съд и не са ангажирани доказателства за сторени такива,
поради което и не следва да се присъждат.
8
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260080 от 24.03.2022г. постановено по
т.д. № 196/2020г. по описа на ОС - П., с което са отхвърлени предявените от
всеки един от жалбоподателите Р. Е. А. ЕГН ********** и А. С. Д. ЕГН
********** против Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********, искове за заплащане
на сумата от по 120 000 лева на всеки от тях – обезщетение за причинените
им неимуществени вреди от смъртта на брат им Е.Е.А. в резултат на ПТП,
настъпило на 18.07.2015 г., при което водачът А. Б. Ч., управлявайки, без да
притежава необходимата правоспособност, лек автомобил марка „Ф.“, модел
„К.“, рама № **************, рег. № ** ** ** и без за същото да е сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, нарушил правилата за движение по пътищата, за което
деяние е признат за виновен с влязла в сила на 09.03.2018 г. присъда №
39/25.04.2016 г., постановена от О.С.-П., ведно със законната лихва от
18.07.2015 г, до окончателното изплащане и с което са осъдени
жалбоподателите Р. Е. А. ЕГН ********** и А. С. Д. ЕГН **********, и
двамата с адрес **** да заплатят на Г.Ф. – **** сумата 535 лева – разноски по
делото.
Решението е постановено при участие на А. Б. Ч. от **** като трето
лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10